Р Е Ш Е Н И
Е
262350 /22.7.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни 2021 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 136499 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени установителни
искови претенции с пр.осн.чл.422 ГПК от Е.П. АД, ***
за установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна
срещу ответник М.Н.М.
********** *** за сумата 466,95 BGN
/четиристотин шестдесет и шест лева и 95 ст./, представляваща задължение за
ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с
падеж 17.06.2019 г. ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и за сумата
99,35 BGN /деветдесет и девет лева и 35 ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020
г. и установителен
иск с пр.осн.чл.422 ГПК срещу ответник М.М.Ч.-М. **********, с
адрес *** за сумата 466,95 BGN /четиристотин шестдесет и шест
лева и 95 ст./, представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.-
02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с падеж
17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за
сумата 99,35 BGN /деветдесет и девет
лева и 35 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г.
Ищецът претендира ответниците да му заплатят
поравно всички сторени разноски в заповедното и в исковото производство.
Вземането произтича от задължения за ел.енергия за редовен отчет за
посочения период за което е издадена
фактура № ********** от 06.06.2019 г. с
падеж 17.06.2019 г. за аб.№ **********, за обект на
потребление град Варна, жк Владислав Варненчик, бл.223, вх.3, ап.64.
Обстоятелства от които ищецът черпи права:
Твърденията в молбата са, че задължението е възникнало по договор за
продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, на осн.чл. 107
от Закона за енергетиката. На осн.чл.410 ГПК във вр.чл.107 от Закона за енергетиката ищецът е подал пред РС
Варна заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10038/20 г. Длъжникът
е подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е дал указания за подаване
на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение,
поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата
молба.
Твърденията в молбата са, че вземането, което е конкретизирано по размер
представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия в размер на 5020 квтч,
като показание в скрития регистър 1.8.3, което не се вижда на дисплея и не е
отчетено от инкасатора. Същото количество е установено при извършена техническа
проверка на електромера, СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ и с КП №
1000/3.6.2019 г. е установено от държавния орган. Протокола на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена
сила, обвързваща съда на осн.чл.179, ал.1 ГПК.
На 06.06.2019 г. ищецът е съставил становище за начисляване на ел.енергия на осн.чл.50 от ПИКЕЕ и е конкретизиран размера на вземането.
Същото се дължи от ответника на
основание Общите условия на договорите
за продажба на ел.енергия на ищцовото дружество,
приложими към момента във вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Отношенията между страните са уредени от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД
/ОУДПЕЕ/ и от Общите условия за продажба
на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/, което е с основен предмет на
дейност експлоатация управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия № Л-138-07/13.8.2004 г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитане на
потреблението на ел.енергия от абоната. „Електроразпределение Север“ АД
изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл.63 ЗЗД. В издадената фактура № **********
от 06.06.2019 г. е определена цената за реално
консумирана ел.енерегия, натрупана в скрития регистър
за обект на потребление град Варна, жк Владислав Варненчик, бл.223,
вх.3, ап.64. Абонатът е уведомен за извършената проверка с писма с обратна
разписка.
Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в
същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ
и в чл.16, т.2 на ОУПЕЕ.
Потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи
обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът
в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията
си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена
и потребена ел.енергия по посочената фактура. Същият
дължи и обезщетение за забава върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
В случай, че съдът приеме, че е неприложима разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ
като основание за начисляване на допълнително количество ел.енергия, ищецът
моли за уважаване на иска на осн.чл.183 ЗЗД,
доколкото е установено точно количество на потребена
ел.енергия от абоната, което се дължи за
заплащане от потребителя по силата на договорно правоотношение за продажба на
ел.енергия. В този смисъл е решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д.№
4160/2018 г. на ВКС, Трето ГО.
Доколкото е определен денят на падежа, след изтичане на същия длъжникът
е изпаднал в забава, на осн.чл.84 ЗЗД, поради което
ищецът моли за уважаване и на предявените акцесорни
искове.
Ищецът моли на осн.чл.84 от ЗЗД да се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава, считано от деня на
забавата до окончателното погасяване на
задължението.
Направил е искане за присъждане на разноски за заповедното и за исковото
производство.
В срока за отговор ответниците чрез
процесуален представител са подали отговор с който оспорват предявените срещу
тях искове като неоснователни и недоказани по размер. Твърдят, че не са страни
по договор за потребление на ел.енергия и Общите условия важат за
потребителите, които са собственици или ползватели на обекти до които се
доставя ел.енергия. Фактурата, която е представена с исковата молба е на името
на друго лице – Янка Стоянова и същата не е валидно основание за ангажиране на
имуществената им отговорност. В чл.18а от ОУДПЕЕ е прието, че фактурата се
изпраща на потребителя на адреса за кореспонденция. Оспорват размера на
вземането, както и че същото е било изискуемо както към датата на подаване на
заявлението, така и към датата на подаване на исковата молба. Тъй като
фактурата е издадена за задължения на друго лице, то и посочения в нея падеж за
плащане не ангажира отговорността на ответниците и
вземането по отношение на тях е неизискуемо. Оспорват, че количеството
ел.енергия, което е посочено във фактурата им е доставено реално. Оспорват наличиено на валидно правоотношение с ищеца. Оспорват
твърденията, че те имат качеството потребител на ел.енергия съгласно чл.11 от
ОУДПЕЕ. Оспорват твърденията, че на 02.6.2018 г. е извършена техническа
проверка на СТИ и оспорват констатациите в протокола. Ответниците
оспорват извършената от ищеца корекционна процедура,
начина и методиката за начисляване на процесната сума
по тяхна партида. Оспорват, че КП е подписана от посочените свидетели Светла
Филева и Мария Войкова.
Със заявление от 14.05.2019 г. ответникът М.М.
е заявил желание пред ищцовото дружество да му бъде
разкрита партида, следователно ответницата М.Ч.-М. макар да е съсобственик на
обекта на потребление не е придобила
качеството на потребител на ел.енергия.
Молят за отхвърляне на предявените
искове. Направено е искане за заплащане
на разноски от ищеца.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът след преценка на събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност
намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 10038/20 г.
на ВРС се установява, че е издадена заповед № 4479 от 26.3.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е уважено заявлението на ищеца срещу двамата ответници
за заплащане на исковите суми разделно, както и разноски за заповедното
производство.
Посочено е, че вземането произтича от
задължения за консумирана и незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен номер № **********, с адрес на потребление
гр.Варна, жк Вл.Варненчик, бл.223, вх.3, ап.64, начислена по фактура № **********/06.06.2019
г. с падеж 17.06.2019 г., дължима за периода от 12.12.2017
г. до 02.06.2018 г.,
От
представен справка за потреблението към 25.09.2020 г. се установява, че абонат на
партида с кл.№ ********** е трето за спора лице Янка
Николова Стоянова.
Представена
е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми
по фактури за периода от 02.02.2017 г. до 02.05.2019
г. вкл.
От протокол
за техническа проверка № 1104490 от 02.06.2018 г., приложен на лист 10 от делото се установява, че при проверката на СТИ с посочен в колона 1 /едно/ фабричен
номер е констатирано, че същият отчита с грешка преминалото количество
ел.енергия и има натрупано количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, което не се показва
на дисплея и не се отчита от инкасатора. СТИ е демонтирано за експертиза в
БИМ, същото е подменено с ново изправно,
след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният електромер
е запечатан в безшевна торба с пломба и
е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД, които са извършили проверката и от двама свидетели.
Вписано е че абонатът отсъства.
От КП № 1000/03.06.2019 г. на БИМ,
Регионален отдел гр. Русе се установява, че при софтуерно четене на паметта на
демонтирания електромер е установена външна намеса в тарифната схема, наличие
на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0005020.992 квтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа
енергия. Не съответства на техническите характеристики.
Издадената
от ищеца фактура от 06.06.2019 г. за сумата 933.90 лева е за енергия за периода от
12.12.2017 г. до 02.06.2018 г. Същата е
съставена въз основа на становище от 06.06.2019 г., изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от
Началник отдел „КЕК” на ищцовото дружество. Посочено е че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на електромера при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия за същия период.
Липсват доказателства за уведомяване на
абоната Янка Стоянова – л. 18 и л.19 от делото.
Липсват
доказателства за уведомяването на ответниците по иска
М.М. и Мезгюн Ч. – М..
От извлечение от сметка към 31.07.2020 г. на
Янка Николова Стоянова се установява, че задължението по ф-ра
№ **********/06.06.2019 г. е в размер на 933.90 лева
– главница и 99.35 лева лихва към 31.07.2020 г.
От
протоколи от последваща периодична проверка на СИ,
издадени от „ELLAB BULGARIA“ е извършена проверка по заявка
№ 253/13.11.2017 г. със заявител „Енерго-Про Мрежи“ АД. От съставения протокол
от 24.11.2017 г. се установява, че е извършена проверка на показващо устройство
като в тарифи 1 и 2 има натрупано количество ел.енергия, както начални и крайни показания, а в тарифа 3 няма
натрупано количество ел.енергия и няма начални
и крайни показания. От протокол
за монтаж от 11.12.2017 г. се установява, че на същата дата в обекта на
потребление е монтиран електромер с показания 006308 – нощна тарифа и 027945 –
дневна тарифа. Клиент на кл.№ ********** и аб.№ ********** е Янка Николова Стоянова. Същата е подала заявление, че не живее на
адреса.
От справка
чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по
вписвания в Агенция по вписвания за периода от 01.01.1991
г. до 10.08.2020 г. се установява, че на 30.07.2007 г. има вписан договор за
продажба на ап.№ 6476, ет.5, вх.3 в жк Вл.Варненчик, гр.Варна с купувачи
М.М. и М.Ч. – М.. От справка НБД „Население“ се
установява, че двамата ответници имат настоящи и
постоянни адреси ап.№ 64, ет.5, вх.3 в жк Вл.Варненчик, гр.Варна.
От
заключението на допуснатата СТЕ,
изготвено от вещото лице инж. Н.В.,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено,
неоспорено от страните се установява, че процесният
електромер е от одобрен тип МЕ 162
„ISKRA“ и е произведен с фабрични настройки да покаазва
потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на
екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3 в размер на 5020 квтч е отчетена от
СТИ. Възможно е същото да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Манипулацията цели неотчитане на цялото количество ел.енергия и
пренасочването му в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея и не
се отчита от инкасатора. Извършените математически изчисления по фактурата от 06.06.2019 г. са математичски
верни и са изчислени при действащите към
същия момент цени на електроенергията, утвърдени от ДКЕВР. Измервателната
система, измерваща ел.енергията на обекта, присъединен към мрежа ниско
напрежение е с мощност 18.7 квтч, което е много под
100 квтч. В с.з. вещото лице дава експертно становище, че не е възможно да се установи кога е започнало отчитането в скрития
регистър, тъй като електромера не е от т.н. „смартови“
електромери.
Между страните няма спор, че процесната сума
не е заплатена, но същата е начислена от ответното дружество по
издадената фактура от 06.06.2019 г. и се изисква за
заплащане от ответниците Михалеви.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения положителен установителен иск с
пр.осн. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта от който произтича
вземането му. Този иск е специален установителен за установяване съществуването на вземането
на кредитора по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване за
установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията
си, водещи до неоснователност на исковата
претенция.
В настоящият случай съдът намира, че от доказателствата по
делото не е установено
качеството на потребител на ответниците по иска по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, поради което същите
нямат задължение да заплащат използваната ел.енергия. По делото не е представен
индивидуален договор за достъп и
пренос на ел.енергия между страните. Ответниците оспорват наличието на договорни отношения с ищцовото електроразпределително дружество, поради което в
тежест на ищеца е да установи наличието на договорно основание за заплащане на процесната сума. Фактурата
от 06.06.2019 г. въз основа на която ищецът претендира заплащане на исковата претенция е
издадена на лице, което е различно от ответниците по
иска, от което следва, че последните не са задължени лица по същата и на осн.чл.4 от Закона
за счетоводството, който е адресиран до
външен получател - чл.6, ал.1. Двамата ответници не
са адресати на съставения счетоводен документ.
Същите не са уведомени за извършената проверка, а видно от протокола за
техническа проверка протоколът е издаден
на името на трето лице Янка Стоянова.
Правото на електроразпределителното дружество
да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа е уредено
в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от
30.04.2019 г.
Констативният протокол представлява частен
свидетелстващ документ. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, съдържащи се в тях, са направени от тези лица. С материална доказателствена сила се ползват само тези частни
свидетелстващи документи, с които издателят удостоверява неизгодни за себе си
факти. Следователно, съдът не е обвързан с изявленията в документа. Затова в
тежест на ищеца е да установи отразените в него обстоятелства, от които черпи
права.
Касае се за специална хипотеза на начисляване
на допълнително количество ел.енергия на потребителя за минало време по чл.50
ПИКЕЕ по корекционна
процедура чрез която се остойностява
действително консумирана ел.енергия, която е била отчетена от скритите регистри
на СТИ. Същото е демонтирано от адреса на потребление и е предадено за метеорологична експертиза,
която е извършена от надлежния държавен
проверяващ орган. Корекцията е извършена след осъществен
прочит на софтуерното съдържание на електромера. От протокола на БИМ и
заключението на СТЕ, се установява, че върху същия е осъществено вмешателство. Наличието на
показания в регистър 1.8.3 води до извод, че ел.енергията е преминала през
електромера, но експерта не може да отговори кога е станало това и по коя
тарифа – дневна или нощна е станало това. Възраженията на ответното дружество
са за реална консумация на посоченото количество електроенергия, което е
отчетено по скрития регистър и е извършена корекция по чл.50 ПИКЕЕ. Не е налице и основание на чл.183 ЗЗД за
заплащане на сумата по фактурата от 06.06.2019 г. доколкото ответниците
са оспорили да имат договорно правоотношение с ищеца, а съществуването на
такова не е доказано от събраните доказателства.
От обясненията на вещото лице
по СТЕ се установява, че не е възможно да се установи началния момент в който е
започнало неточното отчитане на
електроенергията, преминала по
всяка от тарифите – първа, втора и по
скритите регистри. От това следва, че ответниците по иска
са получили услуга, описана по вид и количество в издадена фактура със
задължено трето лице, както и е останал
недоказан началния момент от който е започнало натрупване
на количество ел.енергия в скрития регистър и размерът на
задължението. По този начин ответното
дружество не е установило по безспорен
начин наличие на задължение на абоната, поради което предявеният иск на
кредитора за дължимост на посочените в заповедта по
чл.410 ГПК суми на посоченото основание
е неоснователен.
От
изложеното следва, че липсва законово основание заплащане на сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК по заявление на ищеца. Предявения от кредитора установителен
иск е неоснователен и недоказан по
размер и следва да се отхвърли.
По
въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и
молбата на ответника с пр.осн.чл.78 ГПК, ищецът
следва да му заплати разноски за
производството в размер на 510.00 лева за заплатено възнаграждение за един адвокат за заповедното
и за исковото производство, съгласно представените доказателства и списък по
чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.П.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** за установяване на
вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу ответник
М.Н.М. ********** *** за сумата
466,95 BGN /четиристотин шестдесет и шест лева и 95 ст./, представляваща
задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с
падеж 17.06.2019 г. ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и за сумата
99,35 BGN /деветдесет и девет лева и 35 ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г.,
на осн.чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Е.П.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** за
установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу М.М.Ч.-М. **********,
с адрес *** за сумата
466,95 BGN /четиристотин шестдесет и шест лева и 95 ст./, представляваща
задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с
падеж 17.06.2019 г. ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и за сумата
99,35 BGN /деветдесет и девет лева и 35 ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г.,
на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление
*** да плати на М.Н.М. ********** разноски за производството в размер на
51.00 /петстотин и десет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: