Решение по дело №502/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК, образувано по жалбите на П. Т. З. и Т. И. Д., представлявани от редовно упълномощен адвокат, против чл.42 ал.4, чл.45, чл.63 ал.1 т.5.2, т.5.9, т.5.10 и т.5.11 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №1296/28.07.2011г, изменена с Решение №2723/27.07.2023г с искане да бъдат обявени за нищожни или отменени като незаконосъобразни.

Жалбоподателите твърдят, че Общински съвет Стара Загора с разпоредбата на чл. 42 ал.4 от Наредбата въвежда забрана за паркиране и престой на местата, определени със заповед на кмета, определяща границите на „зелена зона“, която се издава на основание чл.42 ал.2 от същата Наредба. Същата забрана е въведена за втори път с текста на чл.44 ал.2 от Наредбата, според който е забранено паркирането на местата, определени с ал.2 на чл.42 и заповед на Кмета, определяща границите на „зелената зона“. Въвеждането на една и съща забрана два пъти е основание, според жалбоподателите, за обявяване нищожността на чл. 42 ал.4 и чл.44 ал.2 от Наредбата, поради тяхната неяснота, или за отмяната им като незаконосъобразни, поради противоречие с чл.99 от Закона за движение по пътищата. С разпоредбите на чл.63 т.5.9и т.5.11 са предвидени глоби в размер от 20лв до 50лв за неспазване на една и съща забрана, въведена два пъти с разпоредбите на чл.42 ал.4 и чл.44 ал.2 от Наредбата, което е основание за обявяване на нищожността им, или за отмяната им като издадени в противоречие с чл.99 от Закона за движение по пътищата.

Искането за обявяване нищожността на чл.45 от Наредбата или за отмяната й е обосновано с твърдение за противоречие с нормата на чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, според която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99 ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Следователно в противоречие със законовия текст е предвиждането на чл.45 от Наредбата за принудително задържане на автомобил, чрез използване на техническо средство до заплащане на таксата за разходите по прилагане на техническото средство. Законът е определил компетентност и основания за прилагане на принудителната мярка, както и условия за прекратяване на нейното действие. Следователно разпоредбата на чл.45 от Наредбата е нищожна, защото въпросът за прилагане на принудителна мярка е уреден от закона.

Като основание за обявяване нищожност, съответно отмяна поради незаконосъобразност на административно наказателните разпоредби на чл.63 ал.1 т.5.2 и т.5.10. от Наредбата, жалбоподателите се позовават на чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП относно правомощието за принудително задържане на пътно превозно средство като считат, че това е единственото средство за прилагане на правилата на чл. 34 и чл.44 ал.1 от подзаконовия нормативен акт.

Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорените разпоредби е твърдението за не спазване на правилата на чл.26 и чл.28 от ЗНА, защото не е публикуван проекта на подзаконовия нормативен акт поне 30 дни преди неговото приемане, нито е извършен анализ за съответствие с правото на ЕС, няма доклад и за очакваните финансови резултати.

От съда се иска да бъде обявена нищожността или да бъдат отменени разпоредбите на чл. 42 ал.4, чл. 45, чл. 63 ал.1 т.5.2, т.5.9, т.5.10 и т.5.11 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора с присъждане на възнаграждение за един адвокат и на държавната такса по делото, съгласно представен списък.

Ответника Общински съвет Стара Загора, чрез редовно упълномощен юрисконсулт иска от съда да бъде отхвърлено оспорването като неоснователно. Представя преписката по приемане на Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора / Наредбата/. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на жалбите по аргумент от неспазване на задължителната процедура по ЗНА за обществено обсъждане на проекта на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Настоящата редакция на чл.42 ал.4 от Наредбата е приета с Решение №1296/28.07.2011г на Общински съвет Стара Загора като е изменена с Решение № 176/25.02.2016г на Общински съвет Стара Загора и вместо „Забранява се престоя и паркирането на местата, определени със Заповед на Кмета № РД-25-1040/10.06.2011г – раздел ІV“ е забранен престоя и паркирането на местата, определени със Заповед на Кмета, определяща границите на „Зелена зона“. Текста на чл.42 ал.4 от Наредбата за определяне границите на „Зелена зона“ със Заповед на Кмета на общината е действащ от приемането на подзаконовия нормативен акт и към настоящия момент. Съгласно чл. 192а от АПК компетентността на органа и спазването на правилата за изработване на подзаконовия нормативен акт се преценят към момента на неговото издаване, а съответствието с материалния закон към момента на постановяване на решението.

Относно компетентността за приемане на чл.42 ал.4 от Наредбата: Към 28.07.2011г и към 25.02.2016г е в сила редакцията на чл.99 от Закона за движението по пътищата, според която собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Улиците в населените места в градовете от община Стара Загора са публична общинска собственост, поради което и на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА вр. с чл.8 от Закона за нормативните актове, Общинският съвет е разполагал към 2011г с материална и териториална компетентност да уреди с наредба обществените отношения по чл.99 от Закона за движението по пътищата – да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове от денонощието. След 22.05.2015г, която дата предхожда последното изменение на текста, на основание чл. 6 ал.3 вр. с ал.2 от ЗМДТ Общинския съвет с Наредба определя ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата, но срещу цена.

Относно съответствието са материалния закон: По аргумент от чл.99 от ЗДвП собственикът или администрацията, управляваща пътя може да забрани престой и паркиране в зоните, които се ползват за платено и безплатно паркиране, не само защото тези зони са улични платна и тротоари. Компетентността за определяне на зони за паркиране срещу или без заплащане, във времеви рамки, предполага и изисква въвеждане на забрани за престой и паркиране в същите зони, чрез които да бъде упражнена. Престоят в зоните, определени на основание чл.99 от ЗДвП не би могъл да бъде разрешен, защото това означава и в техните граници да се прилагат правилата на ЗДвП относно престоя и паркирането по пътищата и улиците, което е противно на целта на закона. Неоснователно е оплакването, че текста на чл.42 ал.4 от Наредбата повтаря този на чл. 44 ал.2 от същия подзаконов нормативен акт. Систематичното място на чл.42 ал.4 от Наредбата е преди разпоредбата на чл.44 ал.2, поради което не би могло първият по поредност текст да повтаря следващия. Освен това и съдържанието на двете норми е различно, а неговото разбиране предполага съобразяване на чл.42 ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.42 ал.2 от Наредбата със Заповед на Кмета на общината се определят първо границите на „Зелена зона“, а това означава и места, на които е забранено да се паркира, и второ, както е посочено - местата за кратковременно платено паркиране. Оттук местата по ал.2 на чл.42, визирани в чл.44 ал.2 от Наредбата са тези за кратковременно платено паркиране, докато местата, определени със заповедта на Кмета за определяне границите на „Зелена зона“ са тези, на които по силата на чл.42 ал.4 са забранени престоят и паркирането. Разбирането на забраната по чл.42 ал.4 от Наредбата действително изисква правни знания, поради което е абсолютно неясна за тези, които следва да я спазват. Няма съмнение, че със заповедта на Кмета за определяне границите на „Зелена зона“ трябва да се въведат места, на които са забранени престой и паркиране, дори и срещу заплащане, защото зоните са части от улици и следва да има платна, определени само за движение на пътните превозни средства. Тази необходимост обаче не явства от текста на чл.42 ал.2, нито от забраната по чл.42 ал.4 от Наредбата, поради което е нарушено основно изискване за съдържанието на правните норми – ясни, пълни, предвидими и лесно разбираеми, когато въвеждат забрани. С оспорения текст са забранени престоят и паркирането на конкретни места по заповедта на кмета за определяне границите на „Зелена зона“, но това се изяснява едва след тълкуване, посредством правни знания и сравнение с текста на чл.42 ал.2 от същата Наредба. Съгласно чл.44 ал.2 от Наредбата е забранено паркирането на местата, определени с ал.2 на чл.42 - това са местата за кратковременно платено паркиране, и на местата, определени със Заповед на кмета, определяща границите на „Зелена зона“ – местата, на които не може да се паркира в рамките на същата зона. Повторение на една и съща забрана се констатира в текста на чл.44 ал.2 от Наредбата относно местата по заповедта за определяне на границите на „Зелена зона“, но с разпоредба, която не е предмет на съдебния контрол, и която има своето систематично място след оспорената забрана по чл.42 ал.4 от Наредбата.

Относно компетентността и материалната законосъобразност на чл.45 от Наредбата: На основание чл. 8 от ЗНА вр. с чл.99 ал.3 и чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП Общинският съвет е компетентен да приеме подзаконова уредба за прилагане на принудителната мярка – принудително задържане на пътно превозно средство до заплащане на цената по чл.99 ал.3 и разходите по използване на техническото средство. Основанията за прилагане на мярката, към които препраща чл. 45 от Наредбата съответстват на чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, защото се отнасят до просрочване на максималното време за платено паркиране – паркиране след това време без и със заплащане, както и до просрочване на времето, за което е платена цена за паркиране. Изискването за заплащане на такса за разходите по прилагане на техническото средство е в противоречие със законовата норма, която поставя друго условие – до заплащане на цената за ползване на местата за кратковременно паркиране и на разходите за принудително задържане. Таксите се дължат срещу предоставени от администрацията услуги при това на основание чл. 60 ал.1 от Конституцията на РБ те могат да се установяват само със закон. Съгласно чл.6 ал.3 вр. с ал.2 от ЗМДТ за ползване на зоните за платено паркиране се определя цена с Наредба, издадена от Общинския съвет, което е в съответствие и с чл.167 ал.2 т.2 вр с чл.99 ал.3 от ЗДвП, но и с Конституцията на РБ. Такса за разходи по прилагане на техническото средство за задържане не е позволено от правния ред да бъде събирана, защото налагането на принудителна мярка не е предоставяне на услуга, а използване на изпълнителната власт за постигане на целения от закона резултат по преустановяване на нарушенията на установения ред за държавно управление. Разпоредбата на чл.45 от Наредбата страда от порока противоречие с нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъде и отменена.

На основание чл.2 ал.3 от ЗАНН Общинският съвет разполага и с компетентността да установи състави на административни нарушения, извършвани, чрез не спазване на установения с Наредбата ред за ползване на зоните за кратковременно платено паркиране. Въведените с чл. 63 т.5.2, т.5.9, т.5.10 и т.5.11 от Наредбата състави на административни нарушения са пряко относими към не изпълнението на въведения с Наредбата режим за паркиране в Зелена зона, поради което не основателно и не относимо към компетентността и материалната законосъобразност на посочените разпоредби е твърдяното несъответствие с чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. От тази норма, въвеждаща принудителна административна мярка, която да се прилага от службите за контрол, определени от кметовете на общини, не може да се извлече правна забрана, дерогираща компетентността на Общинския съвет по чл.2 ал.3 от ЗАНН да определи състави на административни нарушения за неспазване на издадените от него наредби. Нормата на чл.2 ал.3 от ЗАНН ограничава компетентността на Общинския съвет до определяне на тези административни наказания, които са посочени в ЗМСМА, а именно в чл.22 от този закон – глоби до 5 000лв, имуществени санкции до 50 000лв, а при повторно нарушение и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Съставът на чл.63 т.5.2 от Наредбата се осъществява, чрез нарушаване на чл.34, който гласи: Забранено е ползването без заплащане на места за платено паркиране на превозни средства, с изключение на електромобилите използващи двигател с изцяло електрическо захранване. Съставите на чл.63 т.5.9, т.5.10 и т.5.11 са предвидени за нарушаване съответно на чл.42 ал.4, чл. 44 ал.1 и чл.44 ал.2 от Наредбата – за престой и паркиране на местата, определени със заповедта на кмета за определяне на границите на „Зелена зона“ тоест на местата, в рамките на тази зона, на които не може да се паркира или престоява, дори и срещу заплащане; за паркиране на МПС, без да е поставен от водача на арматурното табло на видно място от страна на водача, закупен талон или изпратен SMS; за паркиране на местата, определени със заповедта на кмета относно границите на „Зелена зона“ и на местата, определени за кратковременно платено паркиране. Следователно със състава на чл.63 т.5.11 в частта му, определяща като административно нарушение паркирането на местата, определени със заповедта на Кмета за определяне на границите на „Зелена зона“ / на които и срещу заплащане, не може да се паркира/, е предвидено за втори път административно наказание за деяние, което е въздигнато в административно нарушение по силата на чл.63 т.5.9 от Наредбата. Това е основание да бъде отменена разпоредбата на чл.63 т.5.9 от Наредбата, защото за всяко нарушение може да бъде определено само едно административно наказание – само с една норма се въздига деянието по неспазване на правило от реда за държавно управление в административно нарушение.

По спазване на изискванията за изработване на проекти на нормативни актове, установени с чл. 26 и чл.28 от ЗНА: Установява се от представената преписка по приемане на Наредбата и на решенията за нейното изменение и допълнение, че проекта за изменение, приет с Решение № 176/25.02.2016г е публикуван на интернет страницата на 03.12.2015г, но спазването на чл.26 ал.2 от ЗНА касае само редакцията на чл.42 ал.4 от Наредбата. Административно наказателните разпоредби на чл.63 т.5.2, т.5., т.5.9, т.5.10., т.5.11 са приети през 2011г при първоначалното приемане на Наредбата, а текста на чл.45 е изменен през 2014г, поради което наред с посочените материално правни пороци се констатира и не спазване на процедурата по ЗНА. Правилата на чл.26 и чл.28 от ЗНА за публикуване на проектите на нормативни актове на интернет сайта с предоставяне на срок за тяхното обществено обсъждане, както и за съдържание на мотивите по чл.28 ал.2 от ЗНА гарантират и не допускане на грешки от вида на установените при настоящия съдебен контрол - административно наказателни разпоредби с едно и също съдържание, каквато е тази на чл. 63 т.5.11 от Наредбата в частта относно паркиране на места, попадащи в границите на „Зелена зона“ на които това е забранено; несъответствие с нормативни актове от по-висока степен и дори с Конституцията на РБ, каквото е разпоредбата на чл.45 от Наредбата относно заплащане на такса за разходите по прилагане на техническо средство, чрез което се налага принудителната мярка по неговото задържане, но и най-важното дали би се постигнал целения резултат. Не на последно място е и обратна информация за това доколко нормите са ясни, без противоречиви и разбираеми за тези, които трябва да ги спазват, което не е спазено по отношение на чл.42 ал.4 от Наредбата, макар да няма противоречие с акт от по-висока степен, и да е упражнена компетентност за приемане на подзаконов нормативен акт. Настоящото съдебно производство е поредното по отношение на конкретен текст от Наредбата, за която вече е констатирано, че е приета през 2011г без да е спазен реда на чл.26 ал.1 от ЗНА – публикуване на проекта за нормативен акт, заедно с мотивите, на интернет страница с възможност за предложения и становища в законовия срок. Удостоверено е и на стр.119 по делото, че няма данни в архива на Общински съвет за обсъждане и становища от 2011г по приемане на Наредбата и за публикуване на проекта. Докато това условие не бъде изпълнено – тоест Наредбата да се приеме отново, не би могло да се постигне липса на основание за отмяна на отделни разпоредби, освен новоприети при спазване на съответния ред, каквито оспорените не са. Не е изпълнено и условието на чл.28 ал.2 от ЗНА относно съдържанието на мотивите към проекта от 2011г, което също е установено с Решение № 667/21.02.2025г по адм.д.№860/24г по описа на АС Стара Загора. Представеното по делото доказателство за публикуване на проект за изменение на Наредбата касае отделни разпоредби, а от оспорените се отнася само до тази на чл.42 ал.4, поради което по отношение на чл.63 т.5.2, т.5.9, т.5.10, т.5.11 и чл.45 от Наредбата се констатира и неспазване на чл.26 и чл.28 от ЗНА.

Основателно е възражението за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв за първия и 1000лв за присъединилия се. Делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, а наред с това и нарушението на чл. 26 ал.2 и чл.28 от ЗНА, допуснато към 2011г, когато е приета Наредбата е известно на жалбоподателите, както и резултата от неговото неотстраняване. Дължим на всеки от тях е размер от 500лв, защото съдът не е обвързан от минималните размери за адвокатската работа. Жалбоподателката, която се е присъединила към оспорването се ползва от вече изложените с жалбата на първия оспорващ доводи, което означава, че и адвокатът на двамата е изготвил една жалба – идентично е съдържанието на заявлението за присъединяване. Процесуалното представителство на двамата жалбоподатели не е изисквало повече усилия от вече предоставените с изготвяне на жалбата по договора с първия от тях. Заплатените такси за банков превод не са деловодни разноски и няма основание да бъдат присъждани. На жалбоподателят заплатил такса за обнародване на оспорването се дължат сумата от 30лв за публикуване на оспорването в ДВ, 10лв държавна такса за разглеждане на жалбата и 500лв възнаграждение за един адвокат. На присъединилата се жалбоподателка се дължи сумата от 500лв, възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 193 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ чл.42 ал.4, чл. 45, чл.63 т.5.2, т.5.9, т.5.10 и т.5.11 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на П. Т. З. [ЕГН] сумата от 540лв /петстотин и четиридесет/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Т. И. Д. [ЕГН] сумата от 500лв /петстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.