Присъда по дело №352/2021 на Районен съд - Разград
| Номер на акта: | 32 |
| Дата: | 15 октомври 2021 г. |
| Съдия: | Константин Петров Косев |
| Дело: | 20213330200352 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р. СТ. ИГН. от
гр.Разград за това, че за времето от м. ноември 201*г. до м.юни - 2020 г. в гр. Разград,
обвиняемият И. самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано, чуждо
действително право на Й. СТ. ЕНЧ. от гр. Разград, като и ограничил свободният достъп до
поземлен имот - с идентиификатор № 1710.502 10*2 и до гаражният етаж /първи/ на жилищна
сграда с идентификатор № 61710.502.10*2.4.3, от двуетажна жилищна сграда с административен
адрес гр. Разград, п.к. 7200, ул. „Г.Г.“ № *, ет. 1, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за
доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника
си моли да бъде оправдан.
Като частен обвинител е конституирана пострадалата Й. СТ. ЕНЧ. от гр. Разград,
която лично и чрез защитника си поддържа обвинението.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият Р. СТ. ИГН. е роден на *** в гр. Разград. Същият е със средно
образование, разведен, неосъждан, живее в гр.Разград.
В урбанизираната зона на гр. Разград с административен адрес ул. „Г.Г.“ № *, бил
разположен поземлен имот с площ от 6*7 кв.м. с определено трайно предназначение на имота -
ниско застрояване / до 10 м/в кв. 3*, парцел VIII, при граници на имота : имот № имот №
61710.502.10*1, 61710.502.10*3, имот № 61710.502.7084 и имот № 61710.502.7073. Поземленият
имот бил регистриран с идентификатор №61710.502.10*2. В поземленият имот попадали следните
сгради:
1. Сграда № 61710.502.10*2.2, застроена площ 37 кв.м, един надземен етаж, изградена
като селскостопанска сграда.
2. Сграда № 61710.502 10*2.3, застроена площ 35 кв.м, един надземен етаж, изградена
да се ползва като еднофамилна жилищна сграда.
3. Сграда № 61710.502.10*2.4, застроена площ 60 кв.м, три надземни етажи, изградена
да се ползва като многофамилна жилищна сграда.
4. Сграда № 61710.502.10*2.5, застроена площ 61 кв.м, три надземни етажи, изградена
да се ползва като многофамилна жилищна сграда.
5. Сграда № 61710.502.10*2.6, застроена площ 31 кв.м, един надземен етаж, изградена
да се ползва като селскостопанска сграда.
6. Сграда № 61710.502.10*2.7, застроена площ 108 кв.м, три надземни етажи, изградена
да се ползва като еднофамилна жилищна с града.
На 17.07.1**7 г. пред нотариус Р. Х., П.Х.Е., бивш жител на гр. Разград, М.А.А. и
Х.А.А. сключили договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот /л.57 от ДП/.
Тримата съделители притежавали вещни права върху поземлен имот с административен адрес гр.
Разград, ул. „Г.Г.“ № * в кв. 3*, парцел VIII. Вещните права върху поземленият имот съделителите
придобили по закона за наследството, като преки наследници на М.Х.Т., бивш жител на Разград,
починала на 16.11.1**6 г., /майка на М.А.А. и Х.А.А./, както и на А.Т.А.- /баща/, починал на
21.01.1**1 г., както и наследството на Х.П.Х., починала на 17.11. 1*78 г. баба на първите двама и
майка на П.Х.Е..
Съгласно сключеният договор за делба П.Е. получил дял и придобил собственост
върху гаражният етаж от западната половина на двуетажната жилищна сграда близнак, построена
в югоизточната част на парцел VIII, кв. 3* по плана на гр. Разград. В гаражният етаж имало
обособени следните помещения: гараж с площ от 20.08 кв. м, стая, тоалетна и складово помещение
1
на нивото на терена с площ от 15.*3 кв.м. Х.А.А. придобил вещни права като собственик на първи
/ втори/ жилищен етаж със застроена площ от 60 кв.м, състоящ се от кухненски бокс, спалня,
санитарен възел, като етажа представлявало самостоятелен жилищен обект. М.А.А., придобила
собственост върху втори /трети/ жилищен етаж със застроена площ от 60 кв.м, състоящ се от
кухненски бокс, спалня, санитарен възел, като етажа представлявало самостоятелен жилищен
обект. Дворното място съставляващо ¼ идеална част от поземленият имот с площ 704 кв.м
останало за общо ползване и не подлежало на делба. При проектиране и изграждане на жилищната
сграда, вътрешно гаражният етаж бил свързан с втори и трети жилищен етаж, водещ до отделен
вход, независим от входа на първият етаж.
Свидетелката Й.Е. придобила по наследство от починалият си съпруг П.Е. гаражният
етаж от западната половина на двуетажната жилищна сграда с обособените в гаражния етаж
помещения: гараж, стая, тоалетна и складово помещение на нивото на терена. На това основание,
тя била и съсобственик относно общите части, дворното място.
На 11.03.2015 г., пред нотариус Р.К. регистрационен номер 380 на Нотариалната
камара, подсъдимият Р. СТ. ИГН., Д.Х.К. и Д. Р. Р. закупили от М.К.К. при равни права правото
на собственост върху недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
61710.502.10*2.4.1, застроена площ от 60 кв.м, етаж 2 /първи жилищен апартамент, състоящ се от
спалня дневна, кухненски бокс и санитарен възел, ведно с прилежащата му ½ идеална част от
таванско помещение със светла площ от 40 кв.м, ведно със съответният процент идеални части от
общите части на сградата и съответният процент идеални части от правото на строеж, /л. 133-134
от ДП/.
На 15.07.201* г. пред нотариус Р.К. регистрационен номер 380 на нотариалната камара,
подсъдимият Р. СТ. ИГН., закупил от С. И. Ж. и М.Т.В. *1/6*7 идеални части от дворно място с
идентификатор № 61710.502.10*2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград
с адрес ул. „Г.Г." № *. /л. 131- 132 от ДП/
Трети етаж, /втори жилищен/ с идентификатор № 61710.502.10*2.4.2 застроена площ
от 60 кв.м, жилищен апартамент, бил закупен от св. Ч. ИС. ЮМ.. Самостоятелният обект се
състоял от спалня дневна, кухненски бокс и санитарен възел, ведно с прилежащата му идеална
част от таванско помещение със светла площ от 40 кв.м, ведно със съответният процент идеални
части от общите части на сградата и съответният процент идеални части от правото на строеж
/л.11-12 от ДП/.
През м.октомври 201* г. подсъдимият И., в разговор със св. Й. Е. /притежаваща
помещенията в гаражния етаж/ я уведомил, че желае да се разчисти дворното място в поземленият
имот, тъй като имал намерение да изгради ограда и ограничи достъпа до дворното място. Също
така подсъдимият казал на свидетелката, че тя не трябва да минава през входа на сградата за да
стигне до помещенията си и й казал да си изгради врата към гаража откъм улицата. Казал й, че ще
смени вратата на сградата. На 22.10.201* г. св. Е., писмено уведомила подсъдимият да не
предприема самоуправни действия с оглед ограничаване на достъпа и до дворното място и
гаражният етаж./л.5* от ДП/.
На 0*.11.201* г., пострадалата установила, че входната врата на жилищната сграда с
“
административен адрес ул. „Г.Г. № * била в заключено положение, поради което нямала
физически достъп във вътрешността на сградата. Подсъдимият, след разговорите с пострадалата,
бил сменил заключващото устройство на парадният вход на сградата, предал ключ за
заключващият механизъм единствено на св. Ю., като по този начин лишил от достъп до гаражният
етаж св. Е.. За смяната на заключващото устройство, подсъдимият И. съставил протокол които
представил за подпис на св. Ю.. В протокола св. Ю. положил подпис че е уведомен.
На 17.11.201* г. при опит да влезе в поземленият имот св. Е. установила, че имало
поставен катинар на дворните врати и по този начин тя нямала достъп до поземленият имот.
Св. Е. депозирала жалба в Районна прокуратура Разград против подсъдимият И. за
извършени самоуправни действия като ограничил достъпа до поземления имот и самостоятелният
гаражен етаж като самостоятелен обект в жилищната сграда. В хода на проверката с протокол за
2
предупреждение по реда на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, подсъдимият бил предупреден да не
извършва самоуправни действия по отношение на действителни вещни права на пострадалата по
отношение поземления имот и самостоятелният гаражен етаж. На 18.12.201* г., в хода на
разпоредена проверка била сформирана комисия от представители на РУ Разград и Община
Разград, която посетила поземлен имот с административен адрес ул. „Г.Г.“ № *. Видно от
приложеният протокол и фотоалбум /л.72- 78 от ДП/ комисията констатирала, че на входните
портални врати имало поставен катинар, входната врата на жилищната сграда била изградена от
ПВЦ, същата била заключена и с ограничен външен достъп.
От заключението на назначената строително- техническа експертиза се установява, че
процесното дворно място представлява поземлен имот с идентификатор 61710.502.10*2 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, община Разград, област Разград,
одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени
със Заповед № КД-14-17-371/11.11.2011 г. на Началника на СГКК - Разград. Административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, ул. „Г.Г.“ № *, вид собственост: Частна, вид територия:
Урбанизирана, НТП (начин на трайно ползване): Ниско застрояване (до 10 м), площ 6*7 кв. м, стар
номер 10*2, 4742, квартал 3*, парцел VIII. В поземления имот са построени шест сгради:
Сграда с идентификатор 61710.502.10*2.2 по КККР на гр. Разград, с административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, с функционално
предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 37 кв.м;
Сграда с идентификатор 61710.502.10*2.3 по КККР на гр. Разград, с административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, с функционално
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 35 кв. м;
Сграда с идентификатор 61710.502.10*2.4 по КККР на гр. Разград, с административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, вид собственост:
Съсобственост, с функционално предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 3,
брой самостоятелни обекти: 3 застроена площ 61 кв. м;
Сграда с идентификатор 61710.502.10*2.5 по КККР на гр. Разград, с административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *А, вид собственост:
Съсобственост, с функционално предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 3,
брой самостоятелни обекти: 3 застроена площ 61 кв. м;
Сграда с идентификатор 61710.502.10*2.6 по КККР на гр. Разград, с административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, с функционално
предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 31 кв.м;
Сграда е идентификатор 61710.502.10*2.7 по КККР на гр. Разград, с административен
адрес: гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „П.Х.“ № 10, вид собственост:
Съсобственост, с функционално предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 3,
брой самостоятелни обекти: 4, застроена площ 108 кв. м;
Сграда с идентификатор 61710.502.10*2.4 е спорната. В нея са обособени три
самостоятелни обекта:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502,10*2.4.1 по КККР на гр.
Разград, гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, ет. 2, aп. 1, вид
собственост: Частна, тип: Жилище, апартамент, бр. нива 1, площ по документ 60. кв. м, 1/2 ид.ч. от
таванско помещение със ЗП 40 кв.м.; ид.ч. от ОЧС и правото на строеж;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.10*2.4.2 по КККР на гр.
Разград, гр. Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, ет. 3, ап. 2, вид
собственост: Частна, тип: Жилище, апартамент, бр. нива 1, площ по документ 60. кв. м, 1/2 ид.ч. от
таванско помещение със ЗП 40 кв.м.; ид.ч. от ОЧС и правото на строеж;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.10*2.4.3 по КККР на гр.
Разград, п.к. 7200, община Разград, област Разград, ул. „Г.Г.“ № *, ет. 1, вид собственост: Частна,
тип Гараж в сграда, бр. нива 1.
3
Процесната жилищна сграда с идентификатор 61710.502.10*2.4 има изграден един
вход врата на северозападната фасада на постройката. Влизането в нея става от дворното място. От
улица „Г.Г.“ има гаражна входна врата за помещение на първи гаражен етаж, която е зазидана
частично на височина 33 см от пода и достъпа от там е затруднен. Първият (гаражен) етаж има
отделна врата от ул. „Г.Г.“ към гараж, който е преустроен в стая за живеене, а в отвора на вратата е
иззидана стена с височина 33 см и на нея е монтиран прозорец, което възпрепятства свободния
достъп до помещенията. От етажната площадка на първи етаж има две врати към обособения
обект: в дясно към преустроения гараж и срещу входната врата - към коридор, от който има достъп
до стая, санитарно помещение, кухня и стая. На първи етаж няма помещения за общо ползване, с
изключение на стълбището. Съществуващото санитарно-хигиенно помещение е включено към
обособения обект на първи етаж и достъпа до него става от коридор, а не от етажната площадка.
На всеки от трите етажа на сградата има по един самостоятелен обособен обект. За да се
осъществи достъпа до всеки от тях, както и до таванското помещение и покрива на сградата, се
ползват стълбището, междуетажните и етажните площадки. На втори и трети етаж са обособени по
едно жилище- апартамент, всяко от които се състои от коридор, дневна, кухня с трапезария, баня с
тоалетна и спалня. Стълбището е разположено в ляво от входната врата на сградата. По него се
достига до етажните площадки на втори и трети етаж, където има по една входна врата за
жилищата на втори и трети етаж. Процесната сграда е с един вход на северозападната фасада за
достъп до всеки един от обособените обекти в недвижимия имот. Влизането в поземленият имот и
жилищната сграда става през дворното място.
В съдебното заседание вещото лице поддържа заключението си и отново уточнява, че
имота на свидетелката Й. Е. в сградата не е само гаража, а включва и други помещения в сградата
/в гаражния етаж/ от които се влиза през гаража или през междуетажна площадка.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се
установява до голяма степен от показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното
следствие, а също и в определена степен от обясненията на самия подсъдим, а също и от
заключението на назначената експертиза. Съществено значение имат най-вече показанията на
пострадалата Й. Е., които съдът кредитира, доколкото се потвърждават и от други данни и
съответстват на нормалната логика на разглежданата ситуация. Не е спорно, че именно
подсъдимият е сменил заключващото устройство на парадния вход на сградата – това признава
самият подсъдим, същият съставил протокол за това. Съдът намира за несъмнено, че подсъдимият
е бил наясно, че свидетелката Й. Й. не може да влезе в гаражното помещение /преустроено като
стая/ освен през входа на жилищната страда, доколкото гаражната врата не функционирала като
такава – от тази страна на помещението бил поставен зид, изграден прозорец и фактически тази
част на помещението била преустроена по начин, че не може да се използва за вход. Както сочи св.
Е. подсъдимият настоявал тя да си изгради врата откъм улицата за да не влиза през входа на
жилищната сграда, очевидно такива разговори е имало, поради което и е несериозно да се
поддържа, че е възможно подсъдимият да не е наясно със ситуацията около преустроеното
гаражно помещение и невъзможността на свидетелката Е. да влезе откъм улицата. Отделен е
въпроса, че гаражния етаж, притежаван от свидетелката, не включва само гаража, а и други
помещения -тоалетна, складово помещение, кухня. Тези помещения принадлежат към обособения
обект на първия етаж /гаражното помещение/ и до тях се стига през етажната площадка на първия
етаж в сградата /заключението на експертизата/, където именно достъпа на свидетелката бил
осуетен. Подсъдимият без съмнение е бил наясно с тези обстоятелства, в крайна сметка същият
живее в сградата. Както се каза споровете между него и пострадалата на тази тема е имало и всеки
е бил наясно какво претендира опонента му. Именно тези свои обекти и права върху имота е имала
предвид пострадалата, когато уведомила писмено подсъдимия да не прибягва до самоуправни
действия /копие от уведомлението на л. 5* от ДП/. Съдът, макар и данните в това отношение да са
косвени, приема за доказан и факта, че именно подсъдимият поставил /сам лично или го
организирал/ катинар на дворната врата и така свидетелката не могла да влезе и в двора. Преди
това той влизал в спор със свидетелката, като й обяснявал че не иска тя да ползва двора
/свидетелката сочи такъв случай когато простирала пране в двора/. Заявявал й че ще ползва двора
за нещо, тя трябвало да плаща наем. Така подсъдимият недвусмислено демонстрирал намерението
си да изключи достъпа на свидетелката до двора на жилищната сграда. Скоро след това
4
свидетелката открила заключената с катинар врата на двора и това е констатирано и от комисия от
представители на РУ Разград и Община Разград и отразено в съответен протокол и
фотоматериали. При това е очевидно и че достъпът на свидетелката до двора, поне в съответен
период, е бил осуетен, независимо че подсъдимият и явно даващите показания в негова полза
свидетели Ч. Ю. и Д. Р. /майка на подсъдимия/ отричат това. Без съмнение подсъдимият по този
начин реализирал намерението си да осуети достъпа на свидетелката до двора. Поради всичко
изложено съдът приема, че обстоятелствата, отразени в обвинителния акт за доказани по несъмнен
начин.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С действията си подсъдимият Р.И. е осъществил на първо място състава на
престъплението „самоуправство“ по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, тъй като през периода м.
ноември 201* г. до м. юни 2020 г. в гр. Разград, самоволно, не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорено от другиго, свое предполагаемо право като е ограничил свободния
достъп на Й. СТ. ЕНЧ. от гр. Разград, до поземлен имот - с идентификатор № 1710.502.10*2 и до
гаражният етаж /първи/ на жилищна сграда с идентификатор № 61710.502.10*2.4.3, от двуетажна
жилищна сграда с административен адрес гр. Разград, п.к. 7200, ул. „Г.Г.“ № *, ет. 1, като случаят
е немаловажен. Конструкцията на осъществения престъпен състав, приета от съда като конкретна
квалификация, в определена степен се отличава от конструкцията на обвинението досежно това
чие право е осъществил подсъдимия и оттам реалността на същото право. В крайна сметка обаче
съдът прилага закон за същото престъпление без да е налице реално изменение на фактическата
част на обвинението /поради което и не се налага частичен оправдателен диспозитив/. В случая
подсъдимият е претендирал, че има право да извърши действията, които като резултат са
ограничили достъпа на свидетелката до имота и гаражния етаж през сградата. Според съда той е
смятал, че осъществява свое право /а не чуждо/, което право се явява предполагаемо /а не
действително такова/. Претендираното от подсъдимия право влиза в колизия с реалните права на
свидетелката Й. Е., поради което не се явява действително негово право. Подсъдимият е знаел, че
свидетелката оспорва неговите претенции – споровете в това отношение са били явно нередки,
свидетелката го е уведомила и писмено да не предприема действия, засягащи правата й. При това
подсъдимият дори й да е претендирал, че има някакви права, то той е бил наясно, че те се оспорват
от свидетелката, претендираща свои насрещни права. При тази ситуация подсъдимият самоволно и
в разрез с установения ред е предприел действия, които са осуетили достъпа на свидетелката до
имота и обекта в сградата, притежаван от нея. Ако подсъдимият е претендирал, че има някакво
такова право, то той е следвало по съответен съдебен или административен ред да защити
претенциите си. Действително в случая процесната сграда не попада в обхвата на Закона за
управление на етажната собственост /чл.3 от същия закон/ и решенията относно общите части
могат да се вземат по реда на чл.32, ал.1 от Закона за собствеността. Подсъдимият е съставил
протокол за смяната на заключващото устройство на сградата и е получил съгласие от св.Ю. на
когото представил протокола за подпис и му предал ключ. В случая обаче не може са де говори за
решение на мнозинството на съсобствениците относно ползването на общи части – всъщност
резултатът е осуетяване на достъпа на свидетелката до нейни собствени помещения, което е
недопистумо по такъв ред. Подсъдимият е бил наясно, че крайният резултат от действията му е
именно осуетяване достъпа на свидетелката до нейни собствени помещения. Освен това е бил
осуетен и достъпа на свидетелката до дворното място, на което тя е съсобственик и за което няма
данни да е вземано решение от съсобствениците. При това съдът намира, че става дума
действително за самоуправство –целенасочени самоволни действия, чийто краен резултат е бил
целен от подсъдимия. С оглед именно крайния резултат – недопустимо лишаване на свидетелката
от достъп до нейни собствени помещения, то случаят не е маловажен и всъщност е твърде
сериозен. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - съзнавал е
обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им.
Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия Р.И. съдът отчита като смекчаващо
обстоятелства чистото му съдебно минало. При това съдът намира, че за извършеното
престъпление по чл.323, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от
5
свобода в размер на четири месеца, което е към минималния размер. Тъй като подсъдимият не е
осъждан, наложеното му наказание е под три години и с оглед личността на подсъдимия следва да
се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание, то
изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години на основание
чл.66, ал.1 от НК. На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание
глоба, чийто справедлив размер съдът определя на 300 лв /под средния размер/.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6