РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. М.
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Нели С. М. Въззивно гражданско дело №
20221100502878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20183294/09.09.2021 г., постановено по гр. д. № 69064/18
г. по описа на СРС, 123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от Е. М. Ц.
срещу Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната
среда иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 34 605,44 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за работа и извършен предварителен контрол за
законосъобразност на техническата документация по 47 проекта,
финансирани по Програма за зелени инвестиции и сключени договори между
ПУДООС и НДЕФ, в периода от 01.01.2012 г. до 02.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 26.10.2018 г. до окончателното плащане, както и иск
с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10
461,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 03.11.2015 г. до 25.10.2018 г. С решението Е.
1
М. Ц. е осъдена да заплати на Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК и чл. 37, ал. 1
ЗПП във вр. с чл. 23, т. 1, пр. последно от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Подадена е въззивна жалба от Е. М. Ц. срещу решение №
20183294/09.09.2021 г., постановено по гр. д. № 69064/18 г. по описа на СРС,
123 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената
тежест по предявените искове, не е посочил ясно подлежащите на доказване
факти и не е указал за кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства.
Твърди, че в случая са налице основания за изплащане на допълнително
трудово възнаграждение, а именно – заповед № РД – 01 – 81/18.12.2015 г. на
изпълнителния директор на ПУДООС, с която същият нарежда да се изплатят
на служителите на ПУДООС, участвали в работата по тристранното
споразумение между Министерство на финансите, ПУДООС и НЕДФ от
07.03.2012 г. в изпълнение на Решение на МС № 201/26.03.2015 г., средства,
които да бъдат разпределени и раздадени на служителите в ПУДООС,
дирекция „АПФО“, дирекция „ФЕПЦ“, главния инспектор, финансовия
контрольор и главния вътрешен одитор, на базата на отработеното време.
Поддържа, че допълнителното трудово възнаграждение е дължимо, тъй като
всеки положен труд е възмезден, и служителят не може да бъде лишен от
него само поради това, че е бил освободен на 03.11.2015 г., а и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е била отменена от съда като
незаконосъобразна и служителят е бил възстановен на длъжността, която е
заемал преди уволнението. Твърди, че в качеството й на главен експерт
„Предварителен контрол“ в дирекция „ФЕДП“ до 03.11.2015 г. е
осъществявала предварителен контрол върху постъпили заявления за
финансиране с приложен набор от документи, включващи инвестиционен
проект, количествено – стойностни сметки към проекта и други документи,
съгласуване на документи за провеждане на процедура по ЗОП,
кореспонденция с НДЕФ, даване на становище по заявлението и приложените
към него документи. Посочва, че съгласно докладна записка от 18.12.2015 г.
2
от директора на дирекция на АПФО до изпълнителния директор на ПУДООС
е предложено сумата от 65 000 лв. да бъде разпредЕ., както следва: 6000 лв. –
за офис оборудване и 59 000 лв. – да бъдат разпределени на служителите от
дирекция АПФО, дирекция ФЕПД, главния инспектор, финансовия
контрольор и вътрешния одит на база отработеното време за периода от 2012
г. до 2015 г. като допълнително възнаграждение, без служителите, които са
освободени към 15.12.2015 г. От докладната записка било видно, че тези
средства не се включват в годишния фонд на работната заплата, като
изплащането им става съгласно установени процедури, при условията и реда
на приложимите правила, действащи в съответната програма /чл. 8, ал. 2 от
Вътрешните правила/, но тези средства се явяват допълнително
възнаграждение, определено съгласно чл. 21, т. 6 и чл. 26, ал. 9 от
Вътрешните правила. Твърди, че със заповед № РД – 01 – 81/18.12.2015 г. на
изпълнителния директор на ПУДООС е било разпоредено да се изплати на
служителите, които са участвали в работата по изпълнението на Тристранното
споразумение между Министерство на финансите, ПУДООД и НЕДФ,
средства в общ размер от 59 000 лв., след приспадане на осигурителните
вноски за сметка на работодателя. В приложения списък на служителите,
участвали в изпълнението на дейността по проектите по Националната схема
за Зелени инвестиции липсвало името на ищцата. Поддържа, че начислените
възнаграждения са на база отработено време, а не на извършена работа по
проекти, като това допълнително възнаграждение е било част от
съдържанието на уговореното трудово правоотношение на ищцата, поради
което е дължимо. Твърди, че от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза е видно, че ищцата е работила по контрола на 48,5 бр. проекти,
като вещото лице е установило, че критерий при разпределението на
средствата е било отработеното време, а не конкретната работа по проектите.
Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
претендираните допълнителни възнаграждения за периода от 2012 г. до 2015
г. нямат постоянен характер и не подлежат на съдебен контрол. Посочва, че
съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ за допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер се считат и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период
възнаграждение, и които са в зависимост от отработеното време. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
3
неправилно и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи
исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда /ПУДООС/ е подало отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че не се касае за
уговорено трудово възнаграждение, както и че формирането на
допълнителното трудово възнаграждение е в пределите на оперативната
самостоятелност на изпълнителния директор на ПУДООС, която преценка се
основава на действително постигнатите резултати от конкретния служител.
Твърди, че във Вътрешните правила за работна заплата на служителите в
ПУДООС е заложен максимум – не повече от 30 % от разходите за заплати и
възнаграждения за персонала за съответния период /чл. 26, ал. 3/, което
допълнително възнаграждение ищцата е получавала /видно от справките от
програмен продукт „Бизнес навигатор“ за изплащани трудови
възнаграждения от ПУДООС, в т. ч. и допълнителни трудови възнаграждения
за постигнати резултати от ищцата за процесния период от 2012 г. до
03.11.2015 г./. Посочва, че при преценката за размера на допълнителното
трудово възнаграждение е относим действителния принос на служителя, като
той е бил отчетен и в случая с ищцата. Поддържа, че при определянето му са
спазени разпоредбите на чл. 26, ал. 1, 4 и 5 от Вътрешните правила за
работната заплата на служителите в ПУДООС, а именно – точното и в срок
изпълнение на поставените задачи, личния принос за дейността,
индивидуалната месечна заплата, действително отработеното време за
отчетния период, както и ефективността на работата, степен и срок на
изпълнение на възложените задачи и целите на дирекцията за реализиране на
приоритетните задачи на предприятието, степента на сложност на
изпълняваните задачи, степента на владеене и прилагане на нормативната
уредба и вътрешните правила, свързани с изпълнението на длъжностт,
инициативността при организиране на работата, качество и срочност на
изпълнението, поемане на по – голям обем работа, приемане на сложни и
комплексни задачи, успешно изпълнение на допълнителни задачи извън
посочените в длъжностната характеристика, като е отчетен и факта, че
йерархичната зависимост на лицата не е факт, който би обосновал усилията,
положени за този резултат, както и крайния ефект от тези усилия. Твърди, че
4
т. нар. допълнително възнаграждение не е такова по см. на чл. 66, ал. 1, т. 7
КT, a бонус по см. на чл. 26 и чл. 29 от Вътрешните правила за работна
заплата на служителите в ПУДООС. То не се уговаря между страните по
трудовото правоотношение, нито е уговорено в колективен трудов договор, а
преценката на работодателя дали да го изплати или не и в какъв размер, не
подлежи на съдебен контрол. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 357,
ал. 1 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Е. Ц. М. твърди, че е работила по трудово правоотношение с
ответника Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната
среда /ПУДООС/ на длъжността „Главен експерт“ в дирекция „Финансиране
на екологични проекти и дейности“, което е било прекратено, считано от
03.11.2015 г. Посочва, че с Решение № 201/26.03.2015 г. на МС е одобрено
разходването на средства в размер на 13 000 000 лв. по чл. 1, ал. 2, т. III – 1.9
oт Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. от
приходите за продажба на квоти на емисии на парникови газове, от
инсталации чрез търг, постъпили в бюджета на МОСВ до 31.12.2015 г.
Съгласно т. 2 от Решението на МС в 1 – месечен срок от приемането му
ПУДООС е следвало да преведе 50 % от средствата по чл. 1, т. 1.1 и т. 1.3 на
НДЕФ за управление и целево разходване, а останалите 50 % от средствата е
следвало да се преведат в срок до 01.08.2015 г. На 07.03.2012 г. било
подписано тристранно споразумение между ПУДООС, НДЕФ и МФ. С
решение на УС на ПУДООС от 12.07.2013 г. било взето решение за отпускане
на НДЕФ на безлихвен заем в размер на 16 млн. лева за изпълнение на
проекти, включени в Национална схема зелени инвестиции. Посочва, че по
силата на тристранното споразумение НДЕФ е изпълнявал функциите на
управител на средствата, а ПУДООС е предфинансирал проектите под
формата на заем на НДЕФ, който е сключвал договори с общините и другите
публични институции, чиито проекти се финансират. Твърди, че в качеството
5
й на главен експерт в дирекция „ФЕДП“ е осъществявала контрол върху
постъпващите заявления за финансиране и документацията към тях, в т. ч.
инвестиционни проекти, количествено – стойностни сметки и други. Посочва,
че съгласно справка от 24.01.2015 г. от общо 70 бр. финансирани проекти 47
бр. били обработени от ищцата. Твърди, че трудовото й възнаграждение се
формира на базата на договореното по трудов договор и възнагражденията за
извършен предварителен контрол за законосъобразност на техническата
документация относно финансирани проекти по Програма за зелени
инвестиции и сключени договори между ПУДООС и НДЕФ /Национален
доверителен екофонд/. Посочва, че е подала искане с вх. № 9400П –
800017/02.02.2016 г. до изпълнителния директор на ПУДООС за плащане на
дължимото й трудово възнаграждение за периода от 2012 г. до 2015 г. за
обработените от нея проекти през посочения период, но такова не й е било
изплатено. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 34 605,44 лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждене за работата по извършен предварителен контрол за
законосъобразност на техническата документация по 47 проекта,
финансирани по Програма за зелени инвестиции и сключени договори между
ПУДООС и НДЕФ, в периода от 01.01.2012 г. до 02.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 26.10.2018 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 10 461,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 03.11.2015 г. до 25.10.2018 г.
/вж. допусното изменение в размера на исковете в о. с. з. на 06.10.2020 г./.
Претендира разноски.
Ответникът - Предприятие за управление на дейностите по опазване на
околната среда /ПУДООС/ е подало отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
трудовото възнаграждение на ищцата е формирано на базата на договореното
по трудовия й договор, като за предвидените в длъжностната й
характеристика задължения не се дължи допълнително трудово
възнаграждение. Посочва, че със заповед № РД01 – 81 от 18.12.2015 г. на
изпълнителния директор на ПУДООС е била разпредЕ. сума за допълнително
възнаграждение на работещите 26 служители в ПУДООС по списък към
15.12.2015 г. в общ размер на 59 000 лв., от която сума е следвало да бъдат
6
приспаднати необходимите осигурителни вноски за сметка на работодателя,
като след приспадането им е разпредЕ. сума в размер на 49 946,00 лв. Твърди,
че целта на допълнителното възнаграждение е да стимулира работата на
служителите и по тази причина се раздава на работещите, а не на
освободените от длъжност. Поддържа, че т. нар. допълнително
възнаграждние не е такова по см. на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, същото няма
постоянен характер, не е уговорено между страните по трудовото
правоотношене, не е уговорено и в колективния трудов договор. Твърди, че
доколкото то представлява бонус, то преценката на работодателя дали да го
изплати или не и в какъв размер не подлежи на съдебен контрол. Посочва, че
ищцата е получавала, както всички служители на ПУДООС, постигнали
резултати, на база на индивидуалния им принос, съгласно Вътрешните
правила за работна заплата по ПУДООС всяко тримесечие допълнително
трудово възнаграждение за постигнати резултати, изплащано с всяка работна
заплата на ищцата, в периода от 01.01.2012 г. до 03.11.2015 г. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Не се спори между страните по делото, че Е. М. Ц. е работила по трудово
правоотношение с Предприятие за управление на дейностите по опазване на
околната среда /ПУДООС/ на длъжността „Главен експерт – предварителен
контрол“ в дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности“,
считано от 05.03.2007 г.
Със заповед № 447/03.11.2015 г., издадена от изпълнителния директор
на ПУДООС, е прекратено трудовото правоотношение на Е. М. Ц. с
ПУДООС, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от датата на връчване
на заповедта – 03.11.2015 г.
Не се спори между страните по делото, че на 07.03.2012 г. е подписано
Тристранно споразумение за предоставяне на финансиране относно схема за
зелени инвестиции между Министерство на финансите, Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда и Национален
доверителен екофонд от 07.03.2012 г., по силата на което и при изпълнение на
изискванията, предвидени в него, ПУДООС се задължава да предоставя
мостово финансиране на НДЕФ. Във връзка с тристранното споразумение
ПУДООС е поело задължения за администриране на подадени от НДЕФ
7
заявления за отпускане на безлихвени заеми, извършване на предварителна
проверка на инвестиционни проекти, проверка на количествено – стойностни
сметки и анализ на цените, внасяне на предложения в УС на ПУДООС за
одобряване или отхвърляне на искане за финансиране, подадено от НДЕФ,
сключване на договор за безлихвен заем с НДЕФ за всеки одобрен от УС на
ПУДООС инвестиционен проект за зелени инвестиции, осъществяване на
плащане към НДЕФ по тристранното споразумение, осъществяване на текущ
контрол.
Въз основа на Решение № 201/26.03.2015 г. на МС, решение на УС на
ПУДООС, обективирано в Протокол № 2/12.05.2015 г., и докладна записка на
главния счетоводител от 30.11.2015 г., средства в размер на 65 000 лв.,
предназначени за покриване на разходи за административно управление на
ПУДООС, е следвало да бъдат разходени до края на 2015 г.
Със заповед № РД 01 – 81 от 18.12.2015 г. на изпълнителния директор на
ПУДООС е разпредЕ. сума за допълнително възнаграждение на работещите
26 служители в ПУДООС по списък към 15.12.2015 г. в общ размер на 59 000
лв., от която сума е следвало да бъдат приспаднати необходимите
осигурителни вноски за сметка на работодателя. В заповедта е посочено, че
средствата следва да бъдат разпределени и раздадени на служителите в
дирекция „АПФО“, дирекция „ФЕПД“, главния инспектор, финансовия
контрольор и главния вътрешен одитор на база отработеното време за
периода 2012 – 2015 г., без служителите, които са освободени към 15.12.2015
г., като допълнително възнаграждение. Разпределението на средствата следва
да бъде извършено по списък на служителите от ПУДООС, участвали в
изпълнението на дейностите по проектите по Националната схема за зелени
инвестиции, приложен към заповедта.
Видно от Списъка на служителите от ПУДООС, участвали в изпълнение
на дейностите по проектите по Националната схема за зелени инвестиции,
във връзка със сключеното Тристранно споразумение от 07.03.2012 г. между
МФ, ПУДООС и НДЕФ за мостово финансиране със средства на ПУДООС в
периода 2012 – 2015 г., Е. М. Ц. не фигурира в него.
По делото са представени и утвърдени от работодателя Вътрешни
правила за работна заплата на служителите в ПУДООС, в сила от 01.09.2012
г.
8
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието в
първоинстанционното производство, се установява, че общата сума на
начислените и изплатени от ПУДООС допълнителни трудови възнаграждения
на служителите на предприятието по заповед № РД 01 – 81/18.12.2015 г. на
изпълнителния директор на ПУДООС е 49 946,00 лв.
В заключението е посочено, че относно участието на ищцата в работата
по контрола на проектите за зелени инвестиции в отделните справки,
представени по делото, се съдържа различна информация.
Според справката за финансирани проекти по програма Зелени
инвестиции и сключени договори между ПУДООС и НДЕФ, приложена на л.
18 – 23 от първоинстанционното дело, работата по контрола на проектите е
изпълнявана от екип от трима служители, както следва: Е. М. Ц. – 48,5 бр.
проекти, Жельо Койчев – 15 бр. проекти и Снежана Шаркова – 6,5 бр.
проекти.
В справки – Приложение № 1 и Приложение № 2 към Докладната записка
на главния счетоводител на ПУДООС, находящи се на л. 82 – 87 от
първоинстанционното дело, са описани 51 договора за финансиране, като не е
посочен броя на проектите. В справките се съдържа информация за
служителите от двете дирекции, които са работили по част от договорите, но
в тях не фигурира името на Е. М. Ц..
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза критерият
за разпределение на средствата за допълнителни възнаграждения на
служителите в дирекция „ФЕПД“ в периода от 2012 г. до 2015 г. е
отработеното време, а не конкретната работа по проектите.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза сумата за
допълнително трудово възнаграждение на ищцата, при преизчисление на
възнагражденията на персонала на ПУДООС, само на база на отработеното
време, ако същата е включена в списъка, е 2 159,21 лв. Размерът на законната
лихва за забава, начислена върху сумата от 2 159,21 лв. за периода от
03.11.2015 г. до 25.10.2018 г., е 652,74 лв.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза сумата за
допълнително трудово възнаграждение на ищцата при условие, че само трима
служители, посочени в справката, са работили по проектите и цялата сума за
допълнителни възнаграждения следва да се разпредели между тях, е в размер
9
на 34 605,44 лв. Размерът на законната лихва за забава, начислена върху
сумата от 34 605,44 лв. за периода от 03.11.2015 г. до 25.10.2018 г., е
10 461,42 лв.
Заключението на съдебно – счетоводната експертиза не следва да се
кредитира от съда в частта, в която е посочено, че критерий за разпределение
на средствата за допълнителни възнаграждения на служителите в дирекция
„ФЕПД“ в периода от 2012 г. до 2015 г. е отработеното време, а не
конкретната работа по проектите, тъй като се касае за правен извод на вещото
лице. Освен това този извод противоречи на събраните по делото писмени
доказателства /докладни записки и заповед № РД 01 – 81 от 18.12.2015 г. на
изпълнителния директор на ПУДООС/, в които е посочено, че
разпределението на средствата следва да се извърши по списък на
служителите от ПУДООС, участвали в изпълнението на дейностите по
проектите по Националната схема за зелени инвестиции, приложен към
докладната записка.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на трудовото
правоотношение, като основното и допълнителните трудови възнаграждения
с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са
задължителен реквизит на трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на
10
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на
извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на
труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за
трудов стаж и професионален опит, за по - висока лична квалификация, за
нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните
на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е
на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по
чл. 11 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ – за по - висока професионална квалификация /работник или
служител, притежаващ образователна и научна степен „доктор” или научна
степен „доктор на науките”/ и по чл. 12 от НСОРЗ – за придобит трудов стаж
и професионален опит. Те са задължителни за изплащане /по арг. от чл. 6, ал.
1, т. 1 НСОРЗ/, когато са налице предпоставките за придобиване на правото
да се получават от работника или служителя.
Премията /бонус/ за постигнати резултати – индивиуални или общи, е
включена в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато
заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в
предприятието и критерий за получаването е извършената работа
/постигнати резултати/, а не само времето, през което работникът е
предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – по
чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. То се дължи само доколкото работодателят е
определил условията и размера, в който ще се плаща /напр. в договор или
вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 НСОРЗ/.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение №
176/10.01.2019 г. по гр.д. № 3658/2017 г. на ВКС, III г. о., съдът няма
правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не,
евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори
допълнително премиално възнаграждение. С такива правомощия съдът
11
разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството
и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на
определени политики от работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен
характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя,
а се следва след извършване на автономна преценка на предварително
определен от работодателя орган /служител/, определянето на такъв и
конкретния му размер, не подлежи на съдебен контрол. В решението е
разяснено, че след като в правомощията на работодателя е да реши
предоставянето на съответното допълнително възнаграждение /чл. 13
НСОРЗ/, както и да определи неговия размер, това решение е в пределите на
договорната свобода и не противоречи нито на закона, нито на принципите за
възмездност на труда. Касае се за решения в кръга на работодателската
целесъобразност и част от управленската функция на трудовия процес,
поради което те не подлежат на съдебен контрол.
По делото се установява, че между страните е бил сключен трудов
договор № 38/02.03.2007 г., по силата на който въззивницата е била назначена
на длъжността „Главен експерт“ в дирекция „Финансиране на екологични
проекти и дейности“ в ПУДООС, считано от 05.03.2007 г. В трудовия договор
е посочено уговореното основно трудово възнаграждение, както и
допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер за
прослужено време.
По делото са представени и утвърдени от работодателя Вътрешни
правила за работна заплата на служителите в ПУДООС, в сила от 01.09.2012
г. В чл. 21, ал. 1 от Вътрешните правила за работна заплата на служителите в
ПУДООС са посочени допълнителните възнаграждения, които работещите по
трудово правоотношение служители и работници в предприятието, могат да
получават. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Вътрешните правила за работна заплата
на служителите в ПУДООС допълнителните трудови възнаграждения за
придобит трудов стаж и професионален опит са с постоянен характер, а
според чл. 28, ал. 2 от Вътрешните правила за допълнителни възнаграждения
с постоянен характер се считат и допълнителните възнагражденя, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време от
служителя или работника.
Съгласно чл. 26, ал. 9 от Вътрешните правила за работна заплата на
12
служителите в ПУДООС „когато средствата за допълнителни възнаграждения
за постигнати резултати и задължителните осигурителни вноски, се
осигуряват по реда на чл. 8 от правилата /с източник – изпълняваната
програма/, те не се включват в разходите по ал. 3. Определянето на
конкретните размери на допълнителните възнагражденияи за постигнати
резултати на служители, изпълняващи дейности по разработване, управление
и изпълнение на Проекти, съобразно индивидуалния им принос, се извършва
от ръководителя въз основа на одобрение/неодобрение на извършената от тях
работа“.
Между страните по делото не се спори, че на 07.03.2012 г. е подписано
Тристранно споразумение за предоставяне на финансиране относно схема за
зелени инвестиции между Министерство на финансите, Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда и Национален
доверителен екофонд от 07.03.2012 г., по силата на което и при изпълнение на
изискванията, предвидени в него, ПУДООС се задължава да предоставя
мостово финансиране на НДЕФ. В тази връзка ответното предприятие е поело
задължения, свързани с администриране на подадени от НДЕФ заявления за
отпускане на безлихвени заеми, извършване на предварителна проверка на
инвестиционни проекти, проверка на количествено – стойностни сметки и
анализ на цените, внасяне на предложения в УС на ПУДООС за одобряване
или отхвърляне на искане за финансиране, подадено от НДЕФ и др.
Въз основа на Решение № 201/26.03.2015 г. на МС, решение на УС на
ПУДООС, обективирано в Протокол № 2/12.05.2015 г., и докладна записка на
главния счетоводител от 30.11.2015 г., средства в размер на 65 000 лв.,
предназначени за покриване на разходи за административно управление на
ПУДООС, е следвало да бъдат разходени до края на 2015 г.
По делото е представена докладна записка от 18.12.2015 г. от директора на
дирекция „АПФО“ към ПУДООС, в която е посочено, че тъй като в
тристранното споразумение липсват ред и начин за разпределение на
средствата, то ал. 2 на чл. 8 от Вътрешните правила за работна заплата на
служителите в ПУДООС е неприложима, и разпределението на средствата
следва да се извърши с акт на изпълнителния директор на ПУДООС. В
докладната записка се съдържа и предложение сумата до 59 000 лв. да бъде
разпредЕ. между служителите в ПУДООС – дирекция „АПФО“, дирекция
13
„ФЕПД“, главния инспектор, финансовия контрольор и вътрешния одитор на
база отработеното време в периода 2012 – 2015 г., без служителите, които са
освободени към 15.12.2015 г., като допълнително възнаграждение, както и
разпределението на средствата да се извърши по списък на служителите от
ПУДООС, участвали в изпълнението на дейностите по проектите по
Националната схема за зелени инвестиции, приложен към докладната
записка.
Така предвидената премия /целеви бонус/ представлява допълнително
възнаграждение по см. на чл. 21, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 26, ал. 9 от
Вътрешните правила за работна заплата в ПУДООС. Това допълнително
възнаграждение обаче не е с постоянен характер и изплащането на дял от
общия размер на отделните служители не е безусловно, а се дължи след
преценка на работодателя съгласно условията и реда, определени в чл. 26, ал.
9 от Вътрешните правила за работна заплата на служителите в ПУДООС.
В случая, със заповед № РД 01 – 81 от 18.12.2015 г. на изпълнителния
директор на ПУДООС е разпредЕ. сума за допълнително възнаграждение на
работещите 26 служители в ПУДООС по списък към 15.12.2015 г. в общ
размер на 59 000 лв., от която сума е следвало да бъдат приспаднати
необходимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. Средствата е
следвало да бъдат разпределени и раздадени на служителите в дирекция
„АПФО“, дирекция „ФЕПД“, главния инспектор, финансовия контрольор и
главния вътрешен одитор на база отработеното време за периода 2012 – 2015
г., без служителите, които са освободени към 15.12.2015 г., като
допълнително възнаграждение. Разпределението на средствата следва да бъде
извършено по списък на служителите от ПУДООС, участвали в изпълнението
на дейностите по проектите по Националната схема за зелени инвестиции,
приложен към заповедта.
Преценката за наличието на основания за изплащането на бонуси на
лицата, посочени в Списъка към заповедта, е на работодателя и тя не подлежи
на съдебен контрол. Съдът не може да замества направената от работодателя
оценка на индивидуалния принос на отделния служител в изпълнението на
дейностите по проектите по Националната схема за зелени инвестиции, респ.
да извършва проверка на преценката на работодателя, нито сам да определя
размера на дължимия дял от общата премия. Това е така, тъй като се касае за
14
решение в кръга на работодателската компетентност, което е част от
управленската функция на трудовия процес, поради което не подлежи на
съдебен контрол.
Неоснователни са доводите на въззивницата, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, като не
е разпределил правилно доказателствената тежест. Видно от определението
от 10.08.2020 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният
съд е указал на ищцата в нейна тежест е да докаже, че претендираното
трудово възнаграждение е било уговорено между страните по делото, респ. че
й се следва на друго законно основание. Освен в изпълнение на задълженията
си по чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищцата, че не представя доказателства за
сключен трудов договор с ответника.
Други конкретни доводи, касаещи правилността на обжалваното
решение, не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл.
357, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 34 605,44 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа и извършен
предварителен контрол за законосъобразност на техническата документация
по 47 бр. проекта, финансирани по Програма за зелени инвестиции и
сключени договори между ПУДООС и НДЕФ, в периода от 01.01.2012 г. до
02.11.2015 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид формирания извод за липса на главен дълг, акцесорният иск за
заплащане на сумата от 10 461,42 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава върху главницата, считано от
03.11.2015 г. до 25.10.2018 г., също следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20183294/09.09.2021 г., постановено по
гр. д. № 69064/18 г. по описа на СРС, 123 състав, следва да бъде потвърдено
като правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл.
23, т. 1, пр. последно от Наредбата за заплащането на правната помощ
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
15
възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20183294/09.09.2021 г., постановено по
гр. д. № 69064/18 г. по описа на СРС, 123 състав.
ОСЪЖДА Е. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 3 и 8
ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16