Решение по дело №1355/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 928
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия: Румяна Иванова Андреева Атанасова
Дело: 20245300501355
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Пловдив, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300501355 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
против решение № 1821/23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2163/2022 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, с което дружеството -
жалбоподател е осъдено да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД
сумата от 1 688,03 лв. – главница, представляваща причинени на ищеца щети
на имущество, представляващо част от електроразпределителна мрежа, а
именно разположено на кръстовище на ул. „****“ с „***“, гр. А.,
електромерно табло при настъпило ПТП на ****г., при което М. Д.,
управлявайки лек автомобил „***“, модел „***“, рег.№ ***, рама *** при
избиране на скоростта на движение не се съобразява с атмосферните условия
и състоянието на пътя, като губи контрол на МПС и се блъска в ел. табло, като
за автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/30/12000207115 от 27.07.2020 г., както и
сумата от 36,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.12.2021 г. –
15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2022 г. до окончателното изплащане. Решението се обжалва с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли се за неговата
отмяна и за постановяване на нов съдебен акт, с който предявеният иск да
бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да се намали размерът на
1
исканото застрахователно обезщетение поради неговата прекомерност. Моли
се при уважаване на жалбата, да се измени решението в частта за разноските.
Претендират се разноските във въззивната инстанция, както и тези в
първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва
жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд - Пловдив, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал.1, във вр. чл. 498, ал. 3, предл. 2 и чл. 497, ал. 1
т.2 КЗ, предявени от „Електроразпределение Юг“ ЕАД против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищецът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е основал иска си на
твърдението, че на ***** г. в гр. А. на кръстовището на ул. „***“ с ул. „****“ е
настъпило ПТП, от което са нанесени щети на имущество, негова собственост,
представляващо електромерно табло - част от електроразпределителната
мрежа. Щетите били причинени от М. С. Д., който управлявал лек автомобил
марка „****“, модел „***“, рег.№ ***, рама *****. За настъпилото
произшествие бил съставен протокол за ПТП от **** г., в който като било
отразено, че щетите са нанесени в резултат на удар на автомобила в
електронното табло, а като причина за настъпване на произшествието било
посочено управление на автомобила с несъобразена скорост с атмосферните
условия и пътната обстановка. Виновният водач представил застраховка
„Гражданска отговорност“ за посоченото МПС, сключена с ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
период на застрахователно покритие от *** г. до *** г. Предвид горното моли
за осъждането на ответника да му заплати сумата от 1688,03 лв.,
представляваща обезщетение за така причинената му имуществена вреда,
която сума включва стойност на вложени материали и труд за отстраняване на
щетата. Претендира за заплащане и на мораторни лихви, законна лихва от
деня на предявяване на иска до окончателното изплащане и разноски.
С писмен отговор ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е
оспорил иска като неоснователен, като е направил възражение за липсата на
валидно застрахователно правоотношение с прекия причинител на вредата
към датата на ПТП, поради което счита, че отговорността за определяне и
2
изплащане на застрахователно обезщетение е изцяло на „Гаранционен фонд“.
Оспорва да са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Оспорва верността на представения протокол за ПТП. Оспорва и
констатациите в него. Посочва, че цитираният в протокола АУАН не обвързва
съда. Счита, че са налице обстоятелствата, които изключват вината на М. Д., в
качеството на водач на незастраховано при ответника МПС, без да сочи
конкретно тези обстоятелства. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача
за настъпването му. Оспорва да е настъпило изобщо ПТП по механизма
описан в исковата молба, както и настъпването на вреди за ищеца и
причинната връзка между вредите и станалото произшествие.
От приетите по делото пред районния съд доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Видно от приетия по делото Протокол за ПТП от **** г. на *** г. в
19,20 часа в гр. А., на кръстовището на ул. „****“ и ул. „***“ е станало ПТП, с
участник 1 - М. Д., който управлявал лек автомобил „****“, модел „***“, рег.
№ ***, рама ****. В протокола е посочено, че при избиране на скоростта на
движение същият не се е съобразил с атмосферните условия и състоянието на
пътя, като е изгубил контрол на МПС и се е блъснал в ел. табло, за което се
сочи, че е собственост на ищеца. В протокола е отразено, че участник 1 е без
сключена застраховка Гражданска отговорност. Посочено е, че е са настъпили
щети по електромерното табло, както и че на водача на автомобила е съставен
акт за установяване на административно нарушение.
По делото пред РС е представен Акт № 18 от 29.01.2021 г. за
установяване на административно нарушение, който е съставен на М. Д. за
това, че на *** в гр. А., на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ управлява
с посока на движение ЦГЧ, собствения си л.а. „****“, модел „****“, рег.№
***, като при избиране на скоростта на движение не се съобразява с
атмосферните условия, като губи контрол на МПС и се блъска в ел. табло,
като предизвиква ПТП с материални щети, с което виновно нарушава чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на водача, а на **** е съставено и Наказателно
постановление, с което на виновния водач е наложено наказание – глоба от 200
лв. Същото е връчено на М. Д. на ***
В производството пред районния съд по делегация пред РС - Айтос
като свидетел е разпитан Н. Ц. - ***в РУ - Айтос, който е съставил и подписал
протокола за ПТП. От показанията му се установява, че същият потвърждава
отразеното в протокола. Свидетелят Н. Ц. е заявил, че той е съставил и
подписал протокола, но не си спомня подробности по инцидента. Сочи, че
след като в протокола е отразено, че е посетил мястото на ПТП, то така е
станало.
Във връзка с установяване на настъпилите за ищеца щети по ел.
таблото и тяхната стойност по делото пред РС са приети писмени
доказателства - фактури, заявка за доставка и платежни, издадени за периода
от *** г. до ***г., относно общо заплатената стойност за доставка, монтаж и
подмяна на ел. таблото.
От приетото по делото пред ПРС заключение на Съдебно -
3
оценъчната експертиза с вещо лице В. С. се установява, че ремонтът на
електромерното табло е протекъл в няколко етапа: първи етап - положен труд
по демонтаж на увреденото електромерно табло; втори етап - ремонта по
възстановяване на самото електромерно табло, включващ части и труд;
третият етап - труд по монтажа на електромерното табло. Вещото лице е
посочило, че електромерното табло е закупено от „Никика - 90“ ООД, като на
„Никс - 90“ ЕООД е възложена и заплатена подмяната на повреденото
електромерно табло. Определената цена на материали и труд отговаря на
средно пазарната предвид изпълнението и краткия срок на ремонта. Посочено
е, че представените суми по фактурите съвпадат с калкулираните от ищеца
материали и труд по цена. Положеният труд по ценоразпис на EVN при работа
с ниско напрежение е именно такъв - при условия за отстраняване на
нанесените щети на електромерното табло и отговаря на действително
вложения. Общата сума за възстановяване на имуществените вреди по
процесното електромерно табло възлиза на 1688,03 лв., а при начисляване на
ДДС възлиза на 2025,63 лв. Установява се, че отремонтирането на
електромерното табло вместо замяната му, би отнело значително по - голям от
24 часов период от време, а съгласно чл. 25 от Общите условия на EVN е
заложен 24-часов срок за отстраняване на повредите и авариите и
възстановяване на електрозахранването към крайните потребители.
Предвид тези доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено по делото настъпването на
произшествието и неговия механизъм, по начина, посочен в исковата молба.
Установено е твърдението, че произшествието е настъпило в гр. А. на
кръстовището на ул. „***“ с ул. „*** ***“ на посочения в протокола за ПТП
дата, че е било причинено виновно от М. С. Д., който управлявал лек
автомобил марка „****“, модел „***“, рег.№*** рама ****, както и че в
резултат на произшествието за ищеца са настъпили вреди по собственото му
електромерно табло, като същите са в посочения от вещото лице размер.
По твърдението за наличие на правоотношение между виновния
водач и ответното застрахователно дружество въз основа на сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съдът намира
следното:
Представена е по делото застрахователна полица № **** от *** г.,
видно от която М. С. Д. в качеството му на застраховащ е сключил с ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
МПС - лек автомобил „****“, без регистрация, с рама ***, с период на
застрахователно покритие от 27.07.2020 г. до 27.07.2021 г. Уговорено е
застрахователната премия да се изплаща разсрочено, на две вноски: първа
вноска в размер на сумата от 179,74 лв., платима в срок до 27.07.2020 г. и
втората вноска в размер на 165,62 лв., платима в срок до 27.01.2021 г.
Уговорено е, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната
премия, застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на
15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с
чл. 368, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от Кодекса за застраховането. Посочено е, че
4
застрахованият е уведомен, че при непредставянето на данни за български
номера на застрахованото МПС в срок до 1 месец от началото на валидността
на полицата, същата ще бъде прекратена, считано от следващия ден на
изтичане на този срок.
Приета е като писмено доказателство извадка от системата на
застрахователя, в която е отразено, че застрахователният договор, описан по -
горе е прекратен на ***поради промяна на собствеността - автоматична
анулация /без регистрация/.
На 09.08.2021 г. ищецът „ЕР Юг“ ЕАД е изпратил до ответника
писмо, с което е заявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на стойността на имуществените вреди, в резултат на
посоченото ПТП, в общ размер от 1688,03 лв. без ДДС.
На 09.08.2021 г. ищецът „ЕР Юг“ ЕАД е изпратил писмо и до
Гаранционен фонд със същото искане за възстановяване на стойността на
причинените имуществени вреди, вследствие на гореописаното ПТП в общ
размер от 1688,03 лв. без ДДС.
Видно от приетото по писмо от Гаранционен фонд, изпратено до
ищеца на 26.08.2021 г., като същият е уведомен, че на 29.06.2021 г. е взето
решение за отказ за изплащане на обезщетение по образуваната щета за
процесните имуществени вреди. Посочено е, че от служебна справка е
установено, че за посочения като увреждащ лек автомобил „***“, без
регистрация, с рама ***, е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от
27.07.2020 г. до 27.07.2021 г., сключена с ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Застрахователна
полица № B*** от *** г. е подадена като прекратена, считано от 04.09.2020 г.,
без да е съобразена разпоредбата на чл. 368, ал. 4 КЗ, като същата произвежда
действие към датата на ПТП. Посочено е, че не е съобразена и разпоредбата на
чл. 491 КЗ, като липсват данни за смяна на собственика и не са налице
условията на чл. 557 КЗ и Гаранционен фонд няма законово основание да
изплати претендираното обезщетение.
Ищецът е получил отказ и от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за изплащане на обезщетение. Видно от изпратеното от последния
писмо на 03.09.2021 г., становището на ответника е било, че към момента на
състоялото се ПТП виновното МПС не е притежавало валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като Застрахователна
полица № **** от *** г. е прекратена, считано от ***** г.
На 27.09.2021 г. ищецът е изпратил писмо до ответника „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за изплащане на обезщетението на основание
чл. 499, ал. 4 КЗ поради възникнал спор с Гаранционен фонд за изплащането
му, като на 05.10.2021 г. му е бил изпратен повторен отказ на същото
основание.
Предвид тези доказателства съдът приема следното:
Съгласно нормата на чл. 489, ал.1 КЗ, освен в случаите по ал. 2,
договорът за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите се сключва за един застрахователен период, който е една
година. Чл. 489, ал.5 КЗ предвижда, че при придобиване на моторно превозно
средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на
първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на
действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на
рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се
издава повторно.
В случая ответното застрахователно дружество е сключило договор за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с
водача на увреждащото МПС за срок от една година, макар, че видно от
застрахователната полица, автомобилът е бил без регистрация. Уговорено е
застрахователната премия да се изплати на две вноски, като първа вноска от
179,74 лв. за първата половина от годината е била платена на 27.07.2020 г., в
деня на сключване на договора, а втората вноска в размер на 165,62 лв. е
следвало да се плати в срок до 27.01.2021 г. Процесното ПТП е настъпило в
рамките на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска
според полицата и според нормата на чл. 368, ал. 4 от КЗ, поради което не
може да се приеме, че договорът е прекратен поради неплащането и към
момента на произшествието. Ето защо не е налице основание за отказ за
изплащане на застрахователното обезщетение, дължимо на увреденото лице
на основание чл.432, ал.1 КЗ.
На следващо място съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
обезщетението и по силата на нормата на чл. 499, ал.4 от КЗ, според която в
случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за
заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и
ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния
фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети
увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако
впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той
възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно
със законната лихва от датата на плащането.
В случая безспорно е установено въз основа на посочената по-горе
кореспонденция наличието на спор между ответното застрахователно
дружество и Гаранционния фонд във връзка със заплащането на процесното
обезщетение относно това кой трябва да обезщети увреденото лице. Ето защо
и на основание чл. 499, ал.4 от КЗ, съдът приема, че застрахователното
обезщетение следва да се заплати от ответника.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и
доказан. Ответникът следва да бъде осъден за заплащането на главница, ведно
с присъждане и на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й погасяване, както и ведно с присъждането на
мораторна лихва за периода и размера, посочени в първоинстанционното
6
решение.
Решението на районния съд е правилно и като такова ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на
въззиваемата страна и в тежест на жалбоподателя ще се присъдят направените
разноски за въззивното производство в размер на 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1821/23.04.2024 г., постановено по гр.
д. № 2163/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к.***л. „* Д.“ № * да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*** сумата от 300
/триста / лв. - разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7