О П Р Е Д Е Л Е Н И Е: ...
гр.Козлодуй 04.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, гражданска колегия, първи
състав, в закрито заседание на 04.11.2016 г. /четвърти ноември две хиляди и шестнадесета
година/ в състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
като
разгледа докладваното от съдия Трифонов гр.дело
№ 1439 по описа на Районен съд гр. Козлодуй за 2015 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образуван по предявен от Г.А.П. *** срещу
Ц.Б.И. ***, В.Т.Ц.
***, С.Т. *** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, с който моли да бъде признато за установено по отношение
на ответниците Ц.Б.И. ***, В.Т.Ц. ***, С.Т. *** ЕИК ********* представлявана от Кмета Маринела Г.
Николова, че Г.А.П. с ЕГН ********** ***
е собственик по наследство на ¼ /една четвърт/ идеални части, от
поземлен имот в гр. Козлодуй, със стар идентификатор – пл.№ 190, кв.24 с площ
4620 / четири хиляди шестстотин и двадесет/ кв. м. с граници – запад, улица, север – р. Дунав,
оставен от родителите му Арсо П. Стойков и Йона Г. ***.2016г. пълномощникът на ищеца, адв. Мария Колева от
САК заявява, че на основание чл. 233 ГПК се отказва изцяло от предявения по настоящото дело установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като моли съдът да прекрати делото. Към молбата е представено изрично пълномощно за отказ от
така предявения иск. Иска съдът да не присъжда разноски по делото, поради
преклудиране на срока за представяне на списък за тях от ответниците в
последното съдебно заседание, проведено на 28.09.2016г., като в случай, че
такива бъдат присъдени, прави възражение за прекомерност. Твърди, че това
възражение било направено още в цитираното съдебно заседание.
Съдът, като
разгледа така подадената молба за отказ от иска по чл.233 от ГПК, намира от
фактическа страна следното.
По отношение
искането по чл.233 от ГПК
На 19.08.2016г. с молба с вх.№ 5014 пълномощникът на
ищеца е заявил, че оттегля исковата си молба на основание чл.232 от ГПК, като с
резолюция от 22.08.2016г. съдията
докладчик е разпоредил молбата за оттегляне да бъде изпратена на ответниците за
становище в едноседмичен срок от получаването й.
На 30.08.2016г. с вх.№ 5157 по делото е постъпило
становище от ответната страна Община Козлодуй, с което заявява, че не дават
съгласие по молбата за оттегляне на иска.
На 13.09.2016г. с вх.№ 5349 по делото е постъпило
становище от пълномощника на ответниците С.Т.Й. и В.Т.Ц., с което заявяват, че
не дават съгласие по молбата за оттегляне на иска. Съдът е обявил, че ще се
произнесе в насроченото на 28.09.2016г. съдебно заседание.
В определения от съда срок не е постъпило становище от
ответницата Цветана Б.И. и съдът, след като намерил, предвид хипотезата на
чл.232, която изисква изрично съгласие за оттегляне на исковата молба от страна
на ответника /това съгласие трябва да бъде дадено в съдебно заседание, или в
писмен вид/, е счел, че не е налице такова, т.е. ответницата Ц.И. също не е
дала съгласие за оттегляне на исковата молба, поради което съдът не е допуснал
оттегляне на иска и продължил разглеждането на делото. В това съдебно
заседание, проведено на 28.09.2016г., пълномощникът на ищеца заявил, че е
разговарял с неговия доверител и на основание чл.233 се отказва от заведения
иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Тъй като адв. Колева е била преупълномощена от
пълномощник на ищеца-неговата дъщеря Т.Г.А., съдът дал възможност на адв.
Колева да представи с молба в писмен вид и изрично пълномощно от името на ищеца
Г.А.П. за отказ от иска. За да направи това съдът е преценил, че общото
пълномощно, което А. е дал на дъщеря си Т.А. и въз основа на което е
преупълномощена адв. Колева не дава право на пълномощника да се разпорежда с
предмета на делото какъвто е отказът от иска. Съдът е указал, че след
получаване на същата, ще я препрати на ответниците, които следва да представят
списък с разноските направени по делото. В това заседание пълномощникът на ищеца
е претендирал прекомерност на разноските. Делото е било отложено за
29.11.2016г.
С молба с вх. № 5996/17.10.2016г. пълномощникът на ищеца заявявил, че на
основание чл. 233 ГПК се отказва изцяло
от предявения по настоящото дело установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като моли съдът да прекрати делото. Към молбата е представено изрично пълномощно за отказ от
така предявения иск, с което са изпълнили указанията на съда.
С молбата, с която ищецът чрез пълномощника си адв. Колева заявява, че се отказва от иска си,
е направено изрично изявление, че той се отказва от иска – предмет на
разглеждане по настоящото дело. Същото изхожда от легитимирано лице, което
разполага с надлежна представителна власт да заяви, че се отказва от иска,
видно от съдържанието на приложеното към постъпилата в съда молба с вх. №
5996/17.10.2016г. по делото пълномощно.
По отношение
претенциите за разноските.
В съдебно заседание проведено на 28.09.2016г.
пълномощникът на ищеца е претендирал прекомерност на разноските направени по
делото от ответниците. Моли съдът да не присъжда такива поради преклудиране на
срока за представяне на списък от същите в последното съдебно заседание
проведено на 28.09.2016г.
На 26.10.2016г. с вх.№ 6130 е постъпила молба от
ответника В.Т.Ц., с която е представил списък на разноските и моли същите да й
бъдат присъдени в пълен размер.
На 26.10.2016г. с вх.№ 6131 е постъпила молба от
ответника С.Т.Й., с която е представил списък на разноските и моли същите да й
бъдат присъдени в пълен размер.
На 27.10.2016г. с вх.№ 6155 е постъпила молба от
ответника Община Козлодуй, с която е представил списък на разноските по делото.
При тези
фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна следното.
По искането
по чл.233 от ГПК
Съгласно изричната разпоредба на чл. 233 от ГПК отказът
от иск е допустим във всяко положение на делото и има за последица
невъзможността този иск да бъде предявен отново. За разлика от оттеглянето на
иска /чл.232 ГПК/, независимо на кой етап от производството се прави
процесуалното действие по отказа, то не е обвързано от становището на ответната
страна, защото спорът приключва с резултат, който ответниците биха постигнали и
при отхвърляне на иска /Определение № 362/27.05.2013г. по ч.пр.д. № 2277/2013г.
на ВКС, търговска колегия, І-во т.о./. Отказът от иска по чл.233 от ГПК е един от
способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което
са възникнали процесуалните правомощия между съда и страните по делото. Касае
се до процесуално действие по висящ процес, с което не се извършва отказ от
материално право.С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, отказът от
иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото /
Определение № 804/07.12.2012г. по ч.пр.д. 644/2012г. на ВКС, търговска колегия,
І-во отделение /.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице
условията по чл. 233 от ГПК, поради което производството по делото следва да
бъде прекратено, като за това не е необходимо съда да се произнася в насроченото
на 29.11.2016г. открито съдебно заседание с оглед процесуална икономия.
Предвид обстоятелството, че преписи от исковата молба
вече са били изпратени на ответниците, на същите следва да се връчат и преписи
от настоящото определение.
По претенциите
за разноските.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право
на разноски при прекратяване на делото. Тази разпоредба не прави разграничение
при какво прекратяване на делото се дължат разноски стига по делото вече да са
извършени процесуални действия и да са направени разноски. Прекратяване по
смисъла на чл.78, ал.4 от ГПК е налице, когато съдът е десезиран от правния
спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска или неотстраняване в
срок на констатирани нередовности на сезиращата молба / Определение №
509/21.12.2010г. по ч.пр.д. № 504/2010г. на ВКС, ІІ-ро гр.отделение/. Правото
на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната
за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран
срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея
производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде
възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на
производството/ Определение № 857/20.12.2012г. по ч.пр.д. № 815/2012г. на ВКС,
търговска колегия, І-во т.о./. Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка/ТР 6/06.11.2012г., ОСГТК на
ВКС,точка 1/.
По отношение възражението на пълномощника на ищеца за
преклудирано право на ответниците да представят списък с направените разноски
по делото в последното съдебно заседание, каквото счита, че е било това,
проведено на 28.09.2016г., съдът намира, че възражението е неоснователно, тъй
като соченото съдебно заседание не е последно, а делото е насрочено за друга дата
и час /29.11.2016г./. Към 28.09.2016г. ответниците не знаят, дали съдът ще
уважи иска по чл.233 от ГПК и ще прекрати делото, за да представят списък за
разноските по чл.80 от ГПК и вероятно биха сторили това в следващото насрочено
с.з. на 29.11.2016г. Именно и затова съдът им дал възможност да представят
такъв след надлежно получаване на молба от ищеца или от изрично упълномощения
му представител за отказа на иска. Претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото /ТР 6/06.11.2012г., ОСГТК на ВКС/. Съдът можеше да се
произнесе в насроченото на 29.11.2016г. открито съдебно заседание, което би
било последното пред настоящата инстанция, но с оглед процесуална икономия
съдът преценява, че следва да се произнесе в закрито заседание.
Поради надлежно искане за присъждане на разноски от ответниците с изрични молби, такива следва
да се присъдят в размера, за който е доказано плащане в брой – 600,00 лева за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева на
основание чл. 7, ал.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или общо 700,00 лева за ответника В.Т.Ц.; 600,00 лева
за адвокатско възнаграждение, 100,00 лева на основание чл. 7, ал.6 от
Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
40,00 лева платена д.т. към АГКК – Враца; 12,00 лева платена д.т. към РС –
Оряхово за заверен препис от документ, 5,10 лева банкови такси за превод и 5,00
лева за съдебно удостоверение или общо 762,00 лева за ответника С.Т.Й.; 600,00 лева юрисконсултско възнаграждение за ответника Община – Козлодуй.
По
възражението за прекомерност на сторените от ответниците разноски
Съдът намира, че на пълномощникът на ответникът е
заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500,00 лева, който в сравнение с
адвокатските хонорари заплатени от ответниците е двойно по-висок, поради което
няма основание да прави възражение за прекомерност. Предвид правната и
фактическа сложност на делото и извършените по него действия от страните
присъдените в полза на ответниците адвокатки хонорари, както и разноски, чието
плащане е доказано, следва да бъдат заплатени.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по гр. дело № 1439/2015г. по
описа на Районен съд град Козлодуй на основание чл. 233 от ГПК поради направен
от Г.А.П. *** предявен от него иск с правно основание чл.124,ал. 1 ог ГПК срещу
Ц.Б.И. ***, В.Т.Ц.
***, С.Т. ***, с който е поискал да бъде установено по отношение на ответниците,
че Г.А.П. с ЕГН ********** *** е
собственик по наследство на ¼ /една четвърт/ идеални части, от поземлен
имот в гр. Козлодуй, със стар идентификатор – пл.№ 190, кв.24 с площ
4620 / четири хиляди шестстотин и двадесет/ кв. м. с граници – запад, улица, север – р. Дунав, оставен
от родителите му Арсо П. Стойков и Йона Г. ***.
Осъжда Г.А.П., ЕГН ********** *** да заплати на В.Т.Ц.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 600,00 лева
за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева на основание чл. 7, ал.6 от
Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
или общо 700,00 лева /седемстотин
лева и 00ст./.
Осъжда Г.А.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Т.Й.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 600,00 лева
за адвокатско възнаграждение, 100,00 лева на основание чл. 7, ал.6 от
Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
40,00 лева платена д.т. към АГКК – Враца; 12,00 лева платена д.т. към РС –
Оряхово за заверен препис от документ, 5,10 лева банкови такси за превод и 5,00
лева за съдебно удостоверение или общо 762,00
лева /седемстотин шестдесет и два лева и 00ст./.
Осъжда Г.А.П., ЕГН ********** *** да заплати на Община
град Козлодуй, ЕИК *********, с адрес в град Козлодуй, улица Христо Ботев” №
13, представлявана от Маринела Г. Николова – кмет сума в размер на 600,00 лева /шестстотин лева и 00ст./
юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд град
Враца с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Да се
публикува съгласно ВППСА на КРС.
Районен съдия: /Цв.Трифонов/