Определение по дело №77/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_99

гр. ВАРНА, _12.02.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                       МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д.№77 по описа за 2020г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба от Д.С.Д. и В.П.Д. срещу разпореждане №293/25.11.2019г. по в.г.д.№252/2019г. на ОС – Търговище, с което е върната като недопустима касационна жалба вх.№4003/14.11.2019г. срещу решение №146/16.10.2019г. по в.г.д.№252/2019г. на ОС – Търговище.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Въззивниците са страни по един единствен договор за потребителски кредит, със задължения в размер на 35021,31лв., които са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Твърди се, че в противоречие със закона, пред съда са образувани две заповедни и две искови производства, с които вземането е разделено в размери, които не подлежат на касационно обжалване.

Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, при съобразяване на пълния размер на задължението, както и обединяване на предявените искове и изпращането им за разглеждане от родово компетентния съд – ОС – Шумен.

            Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с писмен отговор, чрез ст.ю.к.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, след образувано производство по издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 19 190,43лв. Същото е надлежно предявено, образувано и разгледано по правилата на заповедното производство и тези на родовата подсъдност.

            От друга страна, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК цената на иска е условие за допустимост на касационното обжалване, като същото е в зависимост и от предмета на спора. В конкретния случай спорът е с търговски характер, поради което и исковете с цена под 20 000лв. не подлежат на касационен контрол.

            По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди оспореното разпореждане.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК /депозирана по пощата на 16.12.2019г., съобразно клеймото на пощенския плик/ и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по в.г.д.№252/2019г. на ОС - Търговище, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС – Търговище е образувано по въззивна жалба от Д.С.Д. и В.П.Д. срещу постановеното решение №322/08.04.2019г. по г.д.№1334/2018г. по описа на РС – Шумен, с което е уважен предявеният срещу въззивниците иск с правно основание чл.422 от ГПК, за приемане за установено, че дължат на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, произтичащи от договор за потребителски кредит №2355724/21.07.2016г., в размер на: 15963,45лв. – част от дължима главница по неплатени погасителни вноски за периода 21.05.2017г. до 21.01.2019г.; 2 180,58лв. – възнаградителна лихва за периода от 21.03.2017г. до 18.10.2017г.; 446,25лв. – обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.05.2017г. до 06.03.2018г. и за присъдените разноски.

Производството по делото е приключило с постановеното решение №146/11.10.2019г., с което оспореното решение е потвърдено.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Д.С.Д. и В.П.Д.. 

С разпореждане №293/21.11.2019г. касационната жалба е върната като недопустима, тъй като цената на предявения иск е под въведения с чл.280, ал.3 от ГПК обжалваем размер за касационно обжалване.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

            Съобразно трайно установената практика, определящи за характера на производството – граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на облигационната връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.

            В настоящия случай, предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземания произтичащи от договор за банков потребителски кредит, който по смисъла на чл.1 от ТЗ е абсолютна търговска сделка.

            Предвид изложеното и доколкото цената на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е под 20 000лв., на основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

            Обстоятелството, че искът е предявен като частичен също не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, тъй като в този случай преценката същото се извършва съобразно предявения размер, а не твърдяния общ размер на претенцията.

            Обстоятелството, че за събиране на вземанията по процесния договор за кредит са предявени няколко иска не може да бъде преценявано в настоящото производство. Дори да са били налице основания за съединяване на делата за общо разглеждане, същото може да бъде извършено единствено по време на висящността на производството, но не и след неговото приключване.

            Съдът намира, че изменението на разпоредбата на чл.113 от ГПК, с което е предвидено, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес е неприложима в процесния случай. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона /Дв бр.100/2019г./ и прилагането й е относимо към висящите производства - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.100/2019г., от 20.12.2019г./ и по които не е постановено решение, какъвто процесният не е.

С оглед на така установеното, съдът намира, че постановеното решение по в.г.д.№252/2019г. на ОС – Търговище не подлежи на обжалване, а подадената срещу него жалба подлежи на връщане.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №293/25.11.2019г. по в.г.д.№252/2019г. на ОС – Търговище, с което . е върната като недопустима касационна жалба вх.№4003/14.11.2019г. срещу решение №146/16.10.2019г. по в.г.д.№252/2019г. на ОС – Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: