№ 2558
гр. Бургас, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120105467 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на М. М. Щ. против
„Кредирект“ ЕООД, с която е предявен главен иск за прогласяване на нищожност на договор
за кредит и евентуален иск за прогласяване на нищожност на клауза от същия договор.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете като неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На **** г. между „Кредирект“ ЕООД, в качеството на кредитор, и М. М. Щ., в
качеството на потребител, е сключен договор за потребителски кредит № *** (за краткост
Договора), по силата на който на Щ. е отпуснат кредит в размер на 2900 лева, който следва
да бъде погасен на 18 месечни погасителни вноски (4 по 120,83 лева и 14 по 277,57 лева),
като първата е платима на *** г., а последната на *** г. Според Договора ГПР е в размер на
62,96 %, а лихвеният процент е фиксиран – 50 %. Общата дължима сума по кредита е
4 369,30 лева. Договорът съдържа и погасителен план, в който към всяка вноска се добавя и
сумата от 552 лева, която е част от неустойка в размер на 5 566,70 лева.
Според чл.18 от Договора със сключването му кредитополучателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 от Договора
обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 5566,70 лева. Според чл.18, ал.3 от Договора неустойката не се включва ГПР.
1
Обезпечението, което следва да предостави кредитополучателят, следва да бъде или
безусловна банкова гаранция в размер на главницата и лихвата, т.е. 4369,30 лева, или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени
условия.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.19 от
ЗПК. Евентуалният иск е с правно основание чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл. 1 – 3 от ЗЗД, а
евентуално основание – нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.143, ал.2, т.5
от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК.
По главния иск:
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които
макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по
смисъла на ЗПК. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да
вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, за да
установи дали с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума
да бъде отчасти изведено извън рамките на договора така, че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В процесния случай неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение,
очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително
възнаграждение по кредита. Кредиторът е убеден, че неустойката ще стане изискуема,
затова я включва в погасителния план още при сключване на Договора и предвижда
разсроченото й плащане заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница.
Няма логика да се уговоря неустойка за непредоставяне на обезпечение, при положение, че
такова може да се изиска още при сключване на договора. Кредиторът поставя неизпълними
условия за предоставяне на обезпечение, защото ако можеше да предостави банкова
гаранция за цялата сума по кредита или да осигури поръчител с доход, надвишаващ
трикратния размер на минималната работна заплата в страната, респективно да осигури
двама поръчители с доход, надвишаващ двукратния размер на минималната работна заплата
в страната, длъжникът не би имал нужда от заем. Освен това, срокът за предоставяне на
обезпечение е толкова кратък (два дни), че за длъжника е почти невъзможно да изпълни
поставените условията, най-малкото поради нуждата от извършване на справки в повече от
една институция (служебна бележка от работодателя на поръчителя, справка от БНБ). Ето
защо кредиторът е действал недобросъвестно при уговарянето на неустойката – в този
смисъл и Решение № 3 от 6.01.2025 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1504/2024 г.
След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на
СЕС, то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което
не е направено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл
е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22,
ал.2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно
посочване в Договора на ГПР.
Главният иск е основателен и следва да бъде уважен, поради което не подлежи на
разглеждане евентуалният иск.
По въпроса за разноските:
2
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, в които според
представения списък с разноски по чл.80 от ГПК се включат заплатена държавна такса в
размер на 397,44 лева и адвокатско възнаграждение. Ответникът е предявил своевременно (в
молбата от 29.10.2025 г.) възражение за прекомерност на изплатеното от Щ. адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева (договор за правна защита и съдействие – л.63 от
делото), като възражението е основателно, като мотивите за това са следните:
Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с
оглед материалния интерес би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
и за двата иска, като възнаграждение се определя за всеки иск – чл.2, ал.5 от Наредбата.
Съдът обаче не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи
възнаграждение и под него – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност. По същество спор по фактите няма, а спорът е
концентриран върху правото. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в
което процесуален представител на ищеца се яви, като в същото бяха приети всички
доказателства. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за всеки иск или общо 800 лева. С оглед горното ищецът има право на
разноски в размер на 1197,44 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № ***/**** г., сключен между М. М. Щ.,
ЕГН – **********, и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК – *********, поради неточно посочване в
договора на годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М. М. Щ., ЕГН –
**********, с адрес гр. С.*****, сумата от 1197,44 лева (хиляда сто деветдесет и седем лева
и четиридесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3