РЕШЕНИЕ № 260020
гр. Оряхово, 22.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Оряховски Районен съд, наказателна колегия в открито
заседание на 23.03.2021 г. /двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
Районен
съдия: Ивета Кънева - Санкова
при секретаря Галя Цветкова в присъствието на
прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова НАХД № 301/2020
г. по описа
на Оряховски Районен Съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е
административно по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.И.П. ***, подадена чрез пълномощник адв. Д.Н.
***, с която е обжалвано Наказателно постановление № 502/06.10.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица.
Жалбоподателят, уведомен в предходно
съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
За
административно – наказващият орган РДГ – гр. Берковица, редовно призовани, не
се явява представител.
От събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, доводите на страните и
посочените основания в жалбата съдът прие за установени от фактическа страна по
делото следните обстоятелства:
АУАН № 502/2020 г., Серия
СЗДП № 110161 от 01.07.2020 г. е съставен затова, че в с. Селановци, община
Оряхово, обл. Враца, на ул. „Сергей Румянцев“ № 4 жалбоподателят И. И.П. съхранява 1.60м3 пр. дърва за огрев от
дървесен вид акация, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с
превозен билет, документ доказващ законния произход на дървесината в нарушение
на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите.
Въз
основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 502/06.10.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица,
в обстоятелствената част на което, административно - наказващият орган е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на разпоредбата на чл.
213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на жалбоподателя на основание чл. 266,
ал. 1 от Закона за горите, е наложена ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лв.,
за нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на
жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, е наложена ГЛОБА
в размер на 50.00 /петдесет/ лв., както и да заплати на основание чл. 275, ал.
2 от Закона за горите паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на
нарушението: 1.60 м3 пр. дърва за огрев от дървесен вид акация, в размер на 65.00
/шестдесет и пет/ лв.
Жалбоподателят е обжалвал
издаденото Наказателно постановление пред РС-Оряхово, като жалбата е депозирана
в законоустановения срок на 16.10.2020 г. в Регионална дирекция по горите – гр.
Берковица. С жалбата се представят доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение на
процесуалните правила.
Приложени по делото са: Писмо
от Регионална дирекция по горите – гр. Берковица, с вх. № 260531/23.10.2021г.,
Жалба с вх. № РС – 502/16.10.2020 г., Договор за правна защита и съдействие №
06/14.10.2020г., Наказателно постановление № 502/06.10.2020 г. - оригинал, АУАН
№ 502/2020 г., Серия СЗДП № 110161 от 01.07.2020 г. – оригинал, Рапорт от С.Г.В.
*** 01-03495/06.07.2020 г. – оригинал, Разписка за отговорно пазене на вещи
серия СЗДП № 058956 от 01.07.2020 г. – оригинал, Заверено копие на заповед № РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, Заверено копие на
трудов договор на Директора на РДГ – гр. Берковица от 21.04.2011г.
Изслушани по делото са
актосъставителя и един свидетел по установяване на нарушението, както и един
свидетел доведен от жалбоподателя.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като
съобрази доводите на страните и извърши проверка на издаденото наказателно
постановление, намира, че жалбата е основателна, а НП е незаконосъобразно
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което
следва да бъде отменено.
МОТИВИ:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество съдът счита, че е основателна. При прегледа на
обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, всяко от които само по себе си е достатъчно основание за отмяната му
като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на ЗАНН.
Наказателното постановление е правораздавателен акт,
издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му
следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да
настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната
административна санкция – административно наказание от съответния вид за
извършеното нарушение. За да може да породи тези си правни последици
наказателното постановление като административен акт следва да съдържа точно
визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в обжалваното наказателно
постановление наказващия орган е направил описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването
на нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното
наказание. В т.7 на чл.59, ал.1 от ЗАНН законодателя изрично е указал, че в
наказателното постановление се записват вида и размера на наложеното
административно наказание, като хипотезата е спазена от наказващия орган.
С жалбата си
жалбоподателят ангажира становище по незаконосъобразност на наказателното
постановление, които се споделят от настоящия съдебен състав. В хода на съдебния процес не се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГР. От показанията на
разпитаните по делото актосъставител - С.Г.В. *** и свидетел очевидец Т.Х. ***
се установи, че на процесната жалба в домът на жалбоподателя са установили, че
същият съхранява 1.60м3 пр. дърва за
огрев от дървесен вид акация, които не били маркирани с контролна горска марка.
При поискване на документи за произхода на дървесината жалбоподателя не представил превозен билет,
като заявил че дървесината е добил при почистване на двора си находящ се в с.
Селановци на ул. „Асен Златарев“ № 34. От показанията на свидетеля П.М.се
установява, че няколко дни преди съставяне на АУАН същият помагал на
жалбоподателя да изчисти двора си в с. Селановци на ул. „Асен Златаров“ № 34. В
двора имало саморасляци – джанки, череши, явор /акация/ и други, които изсекли.
Изрязали и една топола, за която жалбоподателя имал разрешение от кметството.
След като почистили двора от саморасляците, ги натоварили на ремарке и ги
закарали в домът на жалбоподателя, за да ги ползва за огрев. Няколко дни след
това свидетеля разбрал от жалбоподателя за извършената проверка в домът му.
Очертавайки кръгът от обществени отношения които
регулира Закона за горите, законодателят е посочил в чл. 1, че този закон
урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на
многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
Съответно, според чл. 2, ал. 1 от ЗГ, гора по смисъла на този закон са: земи, заети
от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на
дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението,
измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на
короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението; площи, които са в
процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат
минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м; площи,
които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно
обезлесени, но подлежат на възобновяване; защитни горски пояси, както и ивици
от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м; насаждения в
системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите; клекови
формации; съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни
обекти, а според чл. 2, ал. 2 от ЗГ, горска територия по смисъла на този закон
са: горите по ал. 1; голини, недървопроизводителни земи и други територии,
предназначени за горскостопанска дейност; карстови образувания, разположени в
земите по т. 1 и 2; защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в
ал. 1, т. 4.
За да се изключи всяко съмнение относно приложното
поле на нормативния акт, в чл. 2, ал. 3 от ЗГ, изрично е указано, че
разпоредбите на този закон не се прилагат за: паркове и градини в урбанизирани
територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от
горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават
характеристиките на гора по ал. 1;
площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
републиканските, местните и железните пътища.
В случая,
административно наказващия орган е счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил материалните правила
за поведение, възведени в чл. 213, ал. 1, т. 1 и т . 2 от ЗГ, според които
разпоредби са забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на: дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на
дървесина, непридружена с превозен билет.
Съответно, според административно санкционната
разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която обявява нарушението на въпросните
материално правни норми за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН), наказва се с глоба от 50 до
3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или
се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти(курсива наш)
Съотнасянето на текста на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.
2 и чл. 266, ал. 1 от ЗГ с горе цитираните текстове от ЗГ, налага извода, че
фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил жалбоподателя,
включва съхраняването на немаркирана с контролна горска марка и непридружена с
превозен билет дървесина, която е добита или чийто произход е от гора по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал.
2 от ЗГ.
Няма съмнение, че ако съхраняваната дървесина е
добита от паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в
националните паркове и в резерватите; дървета от горско дървесни видове в
земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.
1; площите, заети с горско дървесна
растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, то
нормите на Закона за горите, включително и санкционната разпоредба на чл. чл.
266, ал. 1 от ЗГ са неприложими.
Достатъчно в тази насока е да се отбележи, че ако
дървесина е добита или е с произход извън горските територии по смисъла на чл.2
от ЗГ, то приложими биха били други правила, различни от тези установени в ЗГ.
Така, според чл. 3, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество,
по реда на този закон се опазват намиращи се извън горските територии отделни
дървета, като съответно в чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗОСИ е възведена забраната за отсичането и
изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и
по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата ; както и
тези които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани
земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета,
където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи цели.
Отсичането, а разбира се и последващите това действие – транспортиране и
съхраняване, на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по
границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, се осъществява
по реда установен в чл. 32, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСИ и не изисква нито
дървата да са маркирани с контролна горска марка, нито пък да е налице, издаден
превозен билет.
В контекста
на изложеното до тук, следва да се констатира, че нито в АУАН, нито пък в
Наказателно постановление на Директора на РДГ Берковица се съдържат твърдения
или дори някакви предположения, че процесните 1.60м3 пр. дърва за огрев от
дървесен вид акация са отсечени, извозени, натоварени, транспортирани,
разтоварени, придобити, съхранявани или преработени при условията и по реда на
закона за горите. Разбира се, не са изложени и никакви съображения от които да е възможно да се направи някаква
обоснована индиция, че добиването и съхраняването на процесната дървесина,
следва да бъде осъществено съобразно правилата установени в ЗГ.
При положение, че в тази насока липсват каквито и да
е твърдения от страна на административно наказващия орган и съответно
жалбоподателя не е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на
материалното правило за поведение, което се счита че е нарушено с осъщественото
от него деяние, то очевидно не може да бъде нему възложена в тежест,
необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и удостоверява данни за
факти и обстоятелства, установяващи правомерността на действията му.
Обратно, съобразна правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, в тежест на административно наказващия орган е да опише подробно
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
В случая това не е сторено. Административно
наказващия орган нито е описал всички елементи от фактическия състав на
материалното правило за поведение, което твърди да е нарушено виновно от
жалбоподателя, нито пък е посочил данните които, потвърждават осъществяването
на този състав. Това само е достатъчно, наказателното постановление да бъде
отменено изцяло и прави излишно, подробното обсъждане на останалите касационни
възражения на жалбоподателя.
Всички изложени
съображения налагат извода, че обжалваното наказателно постановление на Директора
на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
Водим
от изложените съображения Оряховски Районен Съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 502/06.10.2020 г., на Директора на Регионална дирекция по
горите – гр. Берковица, с което на И.И.П. ***, за нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите, е наложена ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лв., за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите,
на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, е наложена ГЛОБА в размер на
50.00 /петдесет/ лв., както и на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите, да
заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението:
1.60 м3 пр. дърва за огрев от дървесен вид акация, в размер на 65.00 /шестдесет
и пет/ лв..
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен Съд Враца в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен
съдия:
/И.Кънева-Санкова/