Решение по дело №12873/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14050
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20231110112873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14050
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110112873 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск от Л. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ..... против Н. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ... за предоставяне на родителските права на майката, промяна на
адреса по местоживеене и определяне на режима на лични отношения на
бащата с детето Б Н Н., ЕГН **********, и присъждане на издръжка поради
промяна на обстоятелствата след влизане в сила на решение №
1536/24.02.2016 г. по гр.д. № 1727/2015г., по описа на Софийския районен съд,
80 състав, на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 1536/24.02.2016 г. по
гр.д.1727/2015 г. по описа на СРС, 80 състав, били изменени на основание чл.
127, ал.2 вр. чл.59, ал.2 СК определените с Решение № 985/14.06.2012 г. по
гр.д. № 3947/2011 г. по описа на САС, режим на упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на детето Б Н Н., като упражняването
на родителските права по отношение на малолетния Б Н Н. били предоставени
на бащата Н. Б. Н., бил определен режим на лични отношения на майката Л. Л.
Л. с детето, както и била определена издръжка в размер на 105 лева, считано
от влизане на решението в законна сила. С Решение № 265105/28.07.2021 г. по
в.гр.д. № 4902/2016 г. по описа на СГС, II бр.в.св., било отменено решението
на СРС в частта относно режима на лични отношения на майката Л. Л. с
детето Борян Н., като вместо него бил определен друг режим на лични
отношения, като съдът потвърдил решението в останалите части.
С Определение № 408/23.05.2022 г. по гр.д. № 5119/2021 г. по описа на
ВКС делото не било допуснато до касационно обжалване. Твърди се, че в
периода от образуване на делото до окончателното му приключване било
налице промяна в обстоятелствата, налагаща изменение в решенията на СРС и
СГС, поради здравословното състояние, незадоволяване на образователните
1
нужди на детето, прекъсване на всякакви контакти между майката и детето от
страна на бащата и лелята по бащина линия Моника Н.а.
Твърди се, че била налице съществена промяна в отношението на
майката към детето и осъществяване на контакти с него чрез
специализираните институции, с оглед подобряване на родителския и
капацитет чрез ползването на социални услуги от Центъра за обществена
подкрепа – София. От страна на ищцата били осъществени действия по
оспорване на заповедите на ДСП „Оборище“ за настаняване и гледане на
детето от лелята по бащина линия Моника Н.а. Посочва се, че през целия
период, през който детето било при лелята по бащина линия - Моника Н.а, а
след това и при бащата, не били полагани системни грижи за неговото
здравословно състояние и едва когато ищцата установила, че детето се нуждае
от такива грижи при срещите си с детето в ДСП „Оборище“, му била оказвана
епизодична медицинска помощ и му било назначено 10-дневно
медикаментозно лечение, впоследствие му бил предписан диетичен режим за
оптимизиране на теглото, с оглед поставената му диагноза хранителен
недоимък. Твърди се, че към сезиране на съда детето живее при ищцата на
посочения в исковата молба адрес, като има самостоятелна стая. Поддържа се,
че ищцата има възможност да го гледа и да полага грижи за него съобразно
състоянието му, като желанието на детето е да бъде отглеждано от ищцата.
Ответната страна в отговор на исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск. Поддържа, че така определеният
режим на лични отношения е съобразен с възрастта на детето и е в негов
интерес. Оспорват се твърденията на ищцовата страна, че след престой при
ответника детето е отслабнало драстично, като то било водено редовно на
профилактични прегледи и изследвания и всички показатели на физическото
му здраве били в норма. Твърди се, че ответникът полагал достатъчни грижи
за детето, тъй като детето по време на престоя при ответника било записано за
посещение на ресурсен учител и на всички необходими и допълнителни
услуги, с които да бъдат преодолени значителната му изостаналост в
развитието и социализацията. Посочва се, че след като майката взела детето за
коледните празници в края на месец декември 2022г., на 02.01.2023 г., когато е
трябвала да върне детето на бащата, същата отказала това с довод, че детето
било болно, като не сторила това и впоследствие въпреки множеството
искания на ответника. По време на престоя при ищцата детето не посещавало
училище и ответникът нямал информация с какво се занимава детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. 127, ал. 2 СК. За да
бъде уважен е необходимо след влизане в сила на решението за упражняване
на родителските права, да са настъпили обстоятелства, които са променили
съществено обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги
влошили така, че с оглед на интересите на детето се налага изменение на
мерките и определяне на нови такива. Такива могат да бъдат различни
фактически обстоятелства, изменения, произтичащи от изгубили смисъл
мерки, фактическа промяна на определените мерки и други.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на обстоятелства, настъпили
2
след влизане в сила на решението за упражняване на родителските права, с
което този режим е бил определен, които са променили съществено
обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги влошили с оглед
интересите на детето и тези обстоятелства обуславят интереса на детето
майката да упражнява родителските права върху него и същото да живее при
нея.
Производството е по спорна съдебна администрация и законодателят
възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма
степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси.
Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни
съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от
съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно
обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на
родителските права“, при допускането на такива във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на
детето /децата/ и на ефикасността на мерките, които определят същото. Към
промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат: а)
влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък
подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на
живот се разбират не само жилищни и битови условия, но и социалната среда
и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК; б) изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок,
напускане пределите на страната без разрешение и други такива; в) загубване
на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се
справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе
положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат: а) невъзможност да се изпълни решението поради
поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест на
детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други подобни случаи.
Съгласно съдебната практика /вж. Р. № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. №
3730/2007 г., I гр. отд. на ВКС/ „Когато и двамата родители имат добри
родителски и възпитателски качества, съдът в интерес на детето трябва да
вземе предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в
която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето.
Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата,
поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на
взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако
обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на
родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на
3
нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.
В настоящия случай не се доказва, че след влизане в сила на Решение №
1536/24.02.2016 г. по гр.д. № 1727/2015г., по описа на Софийския районен съд,
80 състав, да са настъпили обстоятелства, които налагат упражняване на
родителските права от ищцата, промяна на адреса на местоживеене на детето,
както и определяне и режима на лични отношения между бащата и детето и
издръжка.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, приетите
социални доклади, становището на страните, събраните гласни
доказателствени средства, изслушаното по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет на
детето Борян Н., приетите по делото съдебнопсихологична и
съдебнопсихиатрична експертиза, както и като взе предвид полаганите до
момента грижи за детето, неговата възраст и условия, в които е отглеждано до
сега и при двамата родители, съдът намира, че не е налице твърдяното
съществено изменение на обстоятелствата, предполагащо уважаване на иска.
От доказателствените източници следва непротиворечив извод, че при
детето не са констатирани периоди на хранителен недоимък за времето, през
което детето е отглеждано от бащата след влизане в сила на посоченото
Решение № 1536/24.02.2016 г. по гр.д. № 1727/2015г., по описа на Софийския
районен съд, 80 състав, до края на месец декември 2022 г., от когато основни
грижи за потребностите на детето са полагани от майката. От заключението на
вещото лице по изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена и
отговаряща в пълнота на поставените въпроси, се установява, че към
20.10.2022 г., когато е извършен профилактичен преглед на детето от д-р Анна
Николова - общопрактикуващ лекар, детето не е имало хранителен недоимък;
към 09.01.2023 г., когато е извършен преглед от д-р Ал. Симидчиев,
Отделение по Функционална диагностика, Сектор белодробна функция, на
Медицински институт на МВР, детето не е имало хранителен недоимък, като е
на долната граница на нормата, но ако не са били взети спешни мерки за
корекция на хранителния режим чрез намесата на проф. д-р Б., то детето би
било застрашено от хранителен недоимък. Налице е намаляване на теглото на
детето в периода от 20 октомври 2022 г, когато то е с тегло от 59 кг. до
09.01.2023 г., когато е с тегло от 53 кг, т.е. е увеличило теглото си с 6 кг и за
този период детето не е имало хранителен недоимък. Дадено е заключение, че
причините за спада на теглото и индекса на телесна маса на детето са
установените стрептококова пневмония и пост Ковид синдром, които
заболявания от своя страна водят до значително натоварване на организма и
възможни проблеми при приема и усвояването на храната, така и е възможно
посочените заболявания или недостатъчно калорийно хранене на детето през
периода 20.10.2022 г. до 09.01.2023 г. да са довели до намаляване на теглото и
индекса на телесна маса на детето, но въпреки посоченото детето е било в
границите на нормата, макар и към долната граница. В периода от 09.01.2023
г., когато детето е било с тегло от 53 кг до 10.04.2024 г., когато детето е 67,200
кг, детето е увеличило теглото си с 14,200 кг. Съобразно експертното
становище, при прегледа на детето на 10.04.2024 г. теглото и индексът на
телесната му маса са нормални за съответната възраст и пол. /л. 304-309/
Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени и
4
гласни доказателствени средства, че от 25.01.2018 г., когато детето е било
изведено от семейството на майката по силата на постановена мярка за
закрила и е настанено е дома на свид. Моника Б.а Н.а, сестра на ответника, /л.
101 /
За релевантния период от време от 25.01.2018 г. до края на м. 12.2022 г.
основни грижи за нуждите и потребностите на детето е полагала свид. Моника
Б.а Н.а, подпомагана от ответника, на когото са предоставени родителските
права по силата на постановеното съдебно решение по гр.д. № 1727/2015г., по
описа на Софийския районен съд, 80 състав, влязло в сила на 23.05.2022 г.
Установява се, че за посочения период детето Боян Н. в бил записан като
ученик в първи клас през учебната 2018/2019 година, когато той е бил на 11
години, като до учебната 2022/2023 година таксите за обучението му са
заплащани единствено от ответника. За този период детето е посещавало
редовно училищни занятия и е ползвало училищен транспорт, а през
останалото време е било водено и взимано от ответника или от упълномощени
от него лица. От започване на учебната 2023 година детето отсъства от учебни
занятия. /л. 99/
Не са налице данни престоят на детето при бащата и неговата леля по
бащина линия да се е отразявало негативно на здравето на детето. Напротив,
налице са доказателства, че детето е посещавало редовно учебни занятия и
присъствието му в подходяща учебна среда е било осигурено именно със
съдействието на бащата, който в целия период на престой на детето при свид.
Моника Б.а Н.а е осигурявал финансово посещенията му в училище.
Същевременно в хода на настоящото производство не са ангажирани
доказателства в периода от месец януари 2023 г., от когато детето се намира
при майката, то да е посещавало учебни занятия и индивидуални уроци.
В противоречие с твърденията на ищцата са установените по делото
факти, с оглед приетата съдебномедицинска експертиза, която въз основа на
данните на представените по делото медицински документи и след преглед на
детето, дава заключение, че детето не е имало хранителен недоимък по време
на престоя си при ответника, като загубата на тегло е възможно да е
вследствие както на заболявания, които детето е преболедувало в този период
- стрептококова пневмония и пост Ковид синдром, така и е възможно
посочените заболявания или недостатъчно калорийно хранене на детето през
периода от 20.10.2022 г. до 09.01.2023 г., с оглед на което доводите на ищцата
за недостатъчен прием на храна през времето на престоя му при бащата не се
доказват по несъмнен начин. Изложените твърдения освен това са в
противоречие и на другите събрани по дело доказателства, установяващи
високата степен на загриженост и адекватно отношение на бащата към
специфичните потребности на сина му в посочения период от време.
Неглижирането на потребностите на детето от страна на майката е
установено със Заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ- 008/25.01.2018 г. на директора на ДСП
– Лозенец, в която се сочи поведение от нейна страна, което е застрашавало
живота и здравето на Борян Н., което е наложило детето да бъде изведено от
семейството на майката и да бъде настанено в семейството на неговата леля по
бащина линия – свид. Моника Б.а Н.а, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 128А. /л. 101-103/ Жалбата на ищцата е приета за
неоснователна с решение на Регионална дирекция за социално подпомагане -
5
София – град. С решение № 2865/07.05.2020 г. по описа на СГС, II бр. в. св., е
потвърдено решение № 544364/23.11.2018 г. по описа на СРС, 139 състав, с
което детето Б Н Н. е настанено в семейството близката Моника Б.а Н.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128А, ет. 8, ап. 23,
за срок една година, считано от постановяване на решението (до 23.11.2019 г.).
В социален доклад на ДСП - Лозенец се изразява становище, че към
момента непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
непълнолетния се полагат от неговата майка в апартамент на адрес: гр. София,
ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 234, вх. А, ет. 5, ап. 20. В хода на социалното
проучване е установено, че от месец февруари 2022 г. непосредствени грижи
за Борян Н. са полагани от неговия баща. ОЗД Сердика е наблюдавал
реинтеграцията на момчето, както и че ответникът Н. Н. отговаря в
максимална степен на потребностите на сина си. Същевременно бащата е
изразил съгласие детето да се среща свободно с майка си, при създадени
условия от нейна страна за това. Дадено е становище, че в интерес на детето е
провеждането на срещи между него и бащата в Детски контактен център, с
оглед дългото прекъсване на връзката по между им, както и че в интерес на
непълнолетния Борян е да му бъде осигурена сигурна и стабилна семейна
среда, отговорни и всеотдайни грижи за отглеждането и възпитанието му,
което не е гарантирано при положение, че продължи да бъде отглеждан от
майка си.
При преценка на родителските и възпитателните качества на страните,
съдът счита въз основа на събраните по делото доказателства, че е в интерес
на детето е да бъде променена средата, в която същото се отглежда в момента,
където въпреки че детето се чувства спокойно и сигурно, не се покриват
основни негови образователни и социални нужди. В интерес на детето е да
посещава учебни занятия и да бъде насочено към образователни програми с
цел възстановяване на връзката със деца на неговата възраст.
При детето Борян Н. е констатирано изоставане в развитието, съобразно
епикриза с изх. № 143/8927 от 29.03.2018г. от УМБАЛ „ Александровска“
Клиника по Детска психиатрия „Св. Никола“, като на детето е поставена
диагноза „разстройство в психичното развитие - друго F 88“ /л.137-138/
При изслушаното по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет детето Борян Н.
демонстрира несъответно за възрастта си поведение и отклонения извън
нормата в интелектуалното му развитие. Детето проявява неразбиране на
всички въпроси, които му се задават пред съда, а разбира и отговаря само най-
опростено зададени и кратки въпроси, като отговорите му са кратки. Съдът се
солидализира с дадените становище на присъствалите при изслушването
вещи лица, че при детето се наблюдава като цялостен дефицит в неговото
психично развитие, забавяне в интелектуалното развитие - нарушение на
говора и артикулацията, нарушаване на вербална и невербална реч и
несъответни за възрастта интелект и умения. Установено е, че детето живее и
се отглежда в среда, където не се задоволяват всички негови нужди с оглед
възрастта му. Индиция за това е, както отбелязват и експертите, че на въпроси
по отношение на личен живот, занимания и умения изказът му е ограничен до
единични думи, демонстрира беден речников запас, изключително неразвита
и невербална комуникация, като не можа да изброи дори един учител, който
да контактува с него, въпреки че заявява, че посещава училище.
6
Установените по делото факти обуславят необходимост от промяна в
посока изваждането на детето от средата, в която до момента живее, тъй като
са налице данни, че е ограничавано от посещения на учебни занятия, не
общува с другиго освен с майката и бабата по майчина линия, не посещава
допълнителни курсове и индивидуални учебни занимания, което има
негативни последици за неговото невропсихично развитие, оформянето му
като личност, ценностна система и емоционална сфера.
Бащата Н. Б. Н. е с наличен родителски капацитет. От заключението на
комплексна съдебнопсихологична и съдебнопсихиатрична експертиза, което
съдът кредитира в цялост като обосновано, безпристрастно и компетентно
изготвено, се установява, че той не страда от психични заболявания или
разстройства или друго състояние, което да намалява родителския му
капацитет или създава рискове за упражняване на родителските права,
личността и поведението функционират в нормата за психична дейност, както
и не са констатирани данни за дезадаптационни личностни и социални прояви.
При ответника е налице личностна зрялост и стабилност, които са
предпоставки за нормално родителско поведение и капацитет в случай, че има
възможността да го упражнява. Констатирано е функциониране в нормата за
психична дейност, няма данни за личностни диехармониии и за
инсуфициентен (дефицитен) тип на функциониране. Експертното заключение
е обосновано с доводи, че бащата се отнася към нуждите и потребностите на
детето си с разбиране и реализъм, топлина, внимание, прагматизъм, търпение
и радост от постигнат образователен напредък и подобрена комуникация с
околните. По време на престоя при бащата на детето е осигурено развитие в
условието на хармонични и отговорни взаимоотношения. Общата обстановка
е спокойна и даваща възможности за развитие в хармонична домашна
атмосфера. Бащата е заявил по време на психологичното изследване, че не е
възпрепятствал контактите на сина си с майката, като е изразил мнение, че
намира, че нейната роля е значима за развитието на детето. Ответникът се
консултира със специалисти с оглед компенсиране на установените при детето
нарушения в развитието. Дадено е становище, че подходът му по отношение
необходимите грижи е конструктивен, без излишен драматизъм, опит да
агравира или обратно- неглижира проблемите и не се стреми да
дисквалифицира майката и да очерни нейната личност, а отчита
положителните й качества.
През учебната 2022/2023 г. Борян е бил в 5. клас и е посещавал училище
до декември 2022 г., след което е спрян от училище от страна на майката.
Същевременно в периода след 2019 година, когато детето е посещавало
училище и с него са работили специалисти - ресурсни учители, Борян е
напреднал в училище и е имал напредък в социализацията. В хода на
социалното проучване са събрани сведения от директора на ЧОУ „Изгрев“,
което детето е посещавало, че бащата е полагал изключително отговорни
грижи и е имало постигнат голям напредък в социализацията на Борян, така и
е дадено становище от личния лекар на Борян Н. - д-р Анна Николова, че
отглеждането на Борян в семейната среда на бащата е в интерес на детето.
При тези данни не само, че не се доказват основания за уважаване на
иска, а се доказва по несъмнен начин, че това не би било в интерес на детето,
тъй като не може да се игнорират констатациите, че детето не посещава
7
учебни занятия и няма изградена социална среда, в която да общува със свои
връстници. Всички доказателствени източници сочат, че ищцата е с нисък
родителски капацитет. Тя е недостатъчно ангажирана с нуждите на сина си,
незаинтересована е към неговите специфични образователни потребности и
неглижира нуждата му от социализация в обществото. От страна на ищцата не
се констатира промяна в поведението в насока към подобряване условията за
развитие и общуване на детето извън семейната среда. Въпреки
демонстрираното от детето желание да продължи да живее с майка си,
приетите за установени по делото обстоятелства във връзка с отглеждането и
възпитанието на детето, дават основание на съда да приеме, че бащата
упражнява родителски права по начин, който съответства на най- добрия
интерес на детето.
Горното дава основание на настоящия състав да счита, че бащата е
родителят, който успешно присъства като родител в живота на непълнолетния
Борян Н., проявява грижи в социално- битов, образователен и емоционален
план към него, разбира специфичните образователни нужди на детето и го
насърчава да посещава училище и да се развива. Той е родителят, който
последователно демонстрира заинтересованост от потребностите на детето
както преди сезиране на съда с настоящия иск, така и в хода на
производството, като същевременно не са налице данни да е ограничавал
контактите на детето с майката.
По изложените съображения искът е неоснователен.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено единствено от ищцовата
страна. С оглед неоснователността на иска, не следва да бъдат присъждани
разноски в полза на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ... против Н. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ...
иск за предоставяне на родителските права на майката, промяна на адреса по
местоживеене и определяне на режима на лични отношения на бащата с
детето Б Н Н., ЕГН **********, и присъждане на издръжка поради изменение
на обстоятелствата след влизане в сила на Решение № 1536/24.02.2016 г. по
гр.д. № 1727/2015г., по описа на Софийския районен съд, 80 състав и Решение
№ 266748/29.11.2021 г. по в.гр.д. № 5669/2021 г. на СГС на основание чл. 59,
ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8