№ 32
гр. Габрово, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600014 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 243 от НПК.
ИВ. В. Г. от гр. Габрово е обжалвал Определение № 5 от 18.01.2022 г. на
РС Габрово по ЧНД № 38/2022 г., с което е прекратено производството по
ЧНД № 38/2022 г. на Габровски районен съд, като процесуално
недопустимо.
В частната жалба се твърди, че преди две години Г. купил имот от ЧСИ
В.Ц.. В документа за собственост и в обявата било вписано право на достъп
от ул. ***********. Административният адрес на жалбоподателя бил ул.
***********, където плащал данък. Преди да се включи в публичната продан,
Г. отишъл в Районен съд Габрово и попитал дали наистина ще минавам през
ул. *********. Там категорично потвърдили, защото имал идеални части от
целия парцел, включително и земята под другите къщи в парцела, и според
чл. 92 от ЗС той притежавал и 5/32 от техните къщи, защото никъде в
нотариален акт от 2007 г., на базата на който ще се изготви постановлението
за възлагане не пишело, че другите сгради не са обект на продан и защото
неговият достъп от ул. ********* бил вписан в агенция по вписвания
Габрово. Същото потвърдил и ЧСИ. Тогава Г. се включил в публичния търг.
След като постановлението влязло в сила, жалбоподателят отишъл и поискал
ключ за достъп от С.Д.. Тя отказала да му даде ключ дори и пред полицията,
която Г. повикал на 28.05.2020 г. До днес същият не можел да влезе в къщата
и да започне ремонт и да я ползва. Той сам отглеждал две деца ученици. На
15.04.2021 г. платил 400 лева за принудителен въвод във владение от ЧСИ
В.Ц.. Пред полицията Г. закупил ключалки на стойност 100 лв., били
1
поставени и Г. получил ключове. Дъщерята на С., която е пълнолетна, била в
къщата и въпреки, че двамата полицай и ЧСИ я видели на прозореца и
многократно я викали, тя отказала да слезе и да вземе ключове. С.Д., И.Д. и
В.В. били собственици на другата къща в парцела, която била построена
върху земя на Г. и според справка от Общината нямало никакви строителни
книжа. В данъчната служба била регистрирана с 20 кв. метра по-малко от
площта, която заемала, което означавало, че достъпът не е техен, а е общ. В
протокола от 1966 ясно пишело, че при построени вече къщи, дворището
(неговият парцел) имал вход от към ул. ************* (**********). Освен
това, до 200б г. включително, във всички документи и в Агенция по
вписвания с думи и с цифри пишело, че парцелът е 310 кв.м., а през 2007 г.
при потвърдени от Общината непроменени външни граници, той станал 382
кв.м. От Общината били категорични, че нямало друго обяснение освен, че
достъпът е общинска собственост и чакат съда да се произнесе, за да го
впишат в кадастър и Агенция по вписвания като общинска собственост. На
27.01.2022 г. щяло да има дело в ОС Габрово с номер 443/2022 г. по казуса.
Освен това, от Агенцията по вписвания потвърдили, че достъпът на Г. е
учреден на предишния собственик през 2007 г. и по силата на чл. 496 (доп. ДВ
бр.49 от 2012 г.). Тъй като постановлението било влязло в сила, Г. получавал
всички права и имоти на длъжника. Каквото и да реши съда за в бъдеще, към
момента Г. имал валиден достъп и въвод, а престъпленията срещу него били
факт. Виновните трябвала да бъдат наказани и осъдени. С.Д., И.Д. и
компанията им веднага след въвода във владение срязали нова ограда на
стойност 100 лв., собственост на И.Г.. Те я унищожили и разбили неговите
нови ключалки за достъпа и ги подменили. След това зазидали входа на
неговата къща с огромни камъни, за което имал снимки. Залепили заплаха за
убийство на вратата и после откраднали 100 килограмова метална вратата,
която според ЧСИ Г.И. била на неговия вход по време на описа и продажбата.
ЧСИ оставил ясни инструкции как да си получат ключовете, но те разбили и
подменили новите ключалки на Г.. Той и до този момент не можел да ползва
къщата, гладувал с децата, които сам гледал, защото не можел да я даде под
наем или да я продаде. Директорът на социално подпомагане знаел за казуса
и му давал помощи, понеже бил безработен. Вместо да вкарва пари от данък
върху наема, семейството му ползвало помощи. Без достъп до имота Г.
нямало да го купи. Вече две години виновните не били наказани.
Така представена, жалбата съдържа предимно доводи по съществото на
спора, какъвто настоящият не е, но става ясно, че жалбоподателят не е
доволен от Определение № 5 от 18.01.2022 г. на РС Габрово по ЧНД №
38/2022 г., с което жалбата му е възприета като недопустима, и желае
неговата отмяна.
Ведно с жалбата са представени писмени доказателства, които според Г.
ще са нужни и за Дело № 443/2022 г на ОС Габрово и не били приложени в
кориците на делото. Тези доказателства са неотносими, тъй като също касаят
спора по същество.
2
Настоящият състав на ГОС, след проверка на материалите по делото,
намира частната жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.
342, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
05.01.2022 г., РП Габрово е прекратила наказателното производство по ДП №
209/2021 г. по описа на РУ Габрово, образувано за престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК. Наказателното производство е образувано за това, че на
16.04.2021 г. в гр. Габрово, на улица „**********" № ***, самоволно в
немаловажен случай, не по установения от закона ред е осъществено едно
оспорвано от ИВ. В. Г. от гр. Габрово чуждо предполагаемо право, като е
преустановен достъпа на Г. до имота му след извършен на 15.04.2021 г. въвод
във владение - престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В хода на извършеното разследване е установено, че след проведена
публична продан от ЧСИ В.Ц., чрез постановление за възлагане на недвижим
имот от 05.03.2020 г., свидетелят И.Г. е придобил собствеността върху
недвижим имот, представляващ 5/32 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 14218.518.240, заедно със сграда с идентификатор
************* със застроена площ 43 кв.м. на два етажа, намираща се на
улица „**********" № *** в гр. Габрово. В същото постановление е отразено
право на преминаване до посочената сграда от улица **************, която
към момента е с наименование улица „**********". Останалата част от
поземления имот и други две жилищни сгради с идентификатори
*************** и *********** са съсобственост на
Е.К.,Кр.К.,В.В.,М.П.,В.Н. и Р.П.. Сградата с идентификатор ***************
е построена в имота така, че заема изцяло лицето към улица „**********" и
за да се премине от улицата към сградата с идентификатор ************,
собственост на И.Г., трябва да се премине през коридор, намиращ се в
сградата с идентификатор ***************. Свидетелката С.Д., дъщеря на
Р.П., живее в тази сграда заедно със съпруга си, свидетелят И.Д. и дъщеря им.
Въз основа молба на И.Г., на 15.04.2021 г. ЧСИ В.Ц. е извършила въвод
във владение, при който ключар е сменил патроните на бравите на входната
врата към улица „**********" и на вратата на коридора в сградата с
идентификатор ***************, в която живеят семейство *****, които по
това време не били в къщата. След като ***** се прибрали и установили, че
са сменени патроните на бравите и не могат да влязат в дома си, сменили
патроните на бравите. След като свидетелката В.В. узнала от свидетелката Д.
за случилото се, подала искова молба в PC Габрово, въз основа на която било
образувано Гр. д. № 833/2021 г. По цитираното дело е постановено Решение
от 07.10.2021 г. /без данни към настоящия момент дали е влязло в сила/, с
което е признато за установено по отношение на В.Д.В., че ИВ. В. Г. не
притежава вещно право на преминаване от бившата улица **************
3
/сега „**********"/ през жилищна сграда с идентификатор ***************.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че не е
осъществено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като в случая не е бил
налице предходен спор за имуществено право между двете страни, въпреки
промяната в съществуващото фактическо положение, осъществена след
въвода във владение на 15.04.2021 г.
За да остави без разглеждане жалбата на И.Г. против постановлението за
прекратяване като недопустима и да прекрати производството по ЧНД №
38/2022 г. ГРС е взел предвид, че понятието "пострадал" е материалноправно,
което законът използва, за да посочи кое лице може да встъпи, като
граждански ищец и частен обвинител по дела от общ характер, доколкото
страните се конституират в съдебната фаза. Текстът на чл. 243, ал. 4 от НПК
не третирал пострадалия като процесуален субект. В производството по чл.
243, ал. 4 от НПК се обезпечавали интересите само на лице, което при
предпоставките на чл. 76 и чл. 84 от НПК може да встъпи, като частен
обвинител и/или граждански ищец в наказателния процес. В конкретният
случай, производството било образувано по жалба на И.Г. против
постановлението за прекратяване, който обаче нямал качеството на
пострадал, съответно не можел да встъпи при условията на чл. 76 и чл. 84 от
НПК като частен обвинител и/или граждански ищец в наказателния процес.
Това било така, тъй като от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е
водено досъдебно производство, се намирало в Глава десета от Особената
част на НК - престъпления против реда и общественото спокойствие.
Родовият обект на тези престъпления е нормалния обществен живот на
гражданите, като в частност престъплението самоуправство е престъпление
против законно установеният ред на взаимоотношения между отделни
граждани, държавата и обществени организации. Най-съществено за
самоуправството било това, че то никога не представлява пряко
посегателство върху чуждо имущество. За разлика от престъпленията против
собствеността и по подобие на тези против стопанството, самоуправството
посягало само върху реда за осъществяване на определена дейност.
Единствено в допълнение, като незадължителна вторична последица можело
да се стигне и до засягане на чуждо имущество, каквото в настоящия случай
нямало. Тази дейност, върху която самоуправството пряко посяга, била
правораздавателната и в частност дейността по решаване на спорове за
имуществени права.
От изложеното следвал извода, че жалбоподателят не е легитимиран да
оспорва прекратяването на наказателното производство от прокурора,
доколкото процедурата по чл. 243, ал. 3 от НПК обезпечавала интересите
само на лице, което може да встъпи, като частен обвинител и/или граждански
ищец в наказателния процес. По тези причини съдът е направил извод, че
производството е образувано по жалба на лице, което няма право на такава,
същото следва да бъде прекратено, като не следва да бъде обсъждана жалбата
по същество.
4
Районният съд правилно е интерпретирал нормативната база и
съдебната практика. Единственото, с което не можем да се съгласим е, че
жалбоподателят няма качеството на пострадал, защото престъплението по чл.
323, ал. 1 от НК, за което е водено досъдебно производство, се намира в Глава
десета от Особената част на НК - престъпления против реда и общественото
спокойствие. Според съда, обществените отношения, които се защитават в
тази глава от НК не предполагат пострадалия от самоуправни действия да се
възприеме, като пострадало лице. Това разбиране, интерпретирано само на
тази плоскост, е погрешно. Обезпечаването на възстановяването на
имуществените вреди е възможно не само когато те са елемент на престъпния
състав, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в
тази насока. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, и за него се носи
гражданска отговорност дори то да се окаже несъставомерно - съответно и
вредите от него (да "не съставлява престъпление" по чл. 304 от НПК). По тези
причини съдебната практика, която ограничава вредите от значение за
частното обвинение и гражданския иск единствено до "съставомерните" е
отречена от ВКС. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323 от НК е в
глава Х "Престъпления против реда и общественото спокойствие" (и
евентуално не включва в състава си съставомерност за причинени вреди)
изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал и
възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието
вреди, стига да е доказана причинната връзка между инкриминираното
поведение на дееца и последвалите вреди. В този смисъл са Решение № 30 от
04.02.2013 г. на ВКС по н.д. № 2150/2012 г., ІІ н.о., Решение № 346 от
23.12.2011 г. на ВКС по н.д. № 1787/2011 г., І н.о., Тълкувателно решение №
88/1082 г. на ОСНК на ВС и др.
Съгласни сме, че в производството по чл. 243, ал. 4 от НПК се
обезпечават интересите само на лице, което при предпоставките на чл. 76 и
чл. 84 от НПК може да встъпи, като частен обвинител и/или граждански ищец
в наказателния процес. Горното произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от
НПК, която третира като пострадали само лицата, претърпели имуществени
или неимуществени вреди от престъплението. Районният съд обаче не е
съобразил, че в жалбите, дали законен повод за образуване и водене на
досъдебното производство, Г. не се е ограничил само до твърдение за
извършени самоуправни действия от страна на С.Д. и близките й. И.Г.
поддържа, че са разбити поставените от него нови ключалки в имота, че е
5
срязана поставената от него нова ограда, че е зазидан входа на къщата му и,
че е открадната сто килограмовата входна врата на имота /л. 53, 54 и 103/.
Тези твърдения се повтарят и в подадената пред настоящата инстанция жалба.
По делото няма постановление на прокурора, с което да е отказал да проведе
разследване за извършени престъпления по чл. 194 и чл. 216 от НК, нито има
произнасяне в тази част от сигналите на И.Г. до прокуратурата. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство може
да бъде прекратено, когато деянието не е извършено или не съставлява
престъпление. Горното предполага, че прокурорът е следвало да провери не
само дали е извършено престъпление по чл. 323 от НК, за което е образувал
ДП, а дали има извършено и друго престъпление, още повече, когато е
сезиран с такова твърдение и се излагат факти в тази насока. Съгласно
Решение № 598 от 05.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 485/202 г., І н.о., липсата
на самоуправство в поведението на уличеното лице не е достатъчна за
прекратяване на наказателното производство. Както при постановяване и на
оправдателна присъда, в инкриминираното поведение трябва да липсват
признаците не само на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, но и на всяко
друго престъпление /деянието да "не съставлява престъпление" изобщо - чл.
302 от НПК/. Такова произнасяне е било дължимо от прокурора. Следва
извода, че прокурорът дължи произнасяне не само относно наличието на
извършено престъпление по чл. 323 от НК, но и за престъпленията по чл. 194
от НК и чл. 216 от НК, за каквито изрично е сезиран с жалбите, станали
повода за образуване и разследване по ДП. И.Г. твърди, че са били
унищожени поставените лично негови нови ключалки в имота, че е срязана
неговата собствена нова ограда и, че е открадната неговата сто килограмовата
входна врата, която е придобил с имота. Унищожаването и кражбата на
имущество, собственост на жалбоподателя сочи на претърпени имуществени
вреди от заявените престъпления, което му създава качеството на пострадал
по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. За такива имуществени вреди Г. би могъл
да участва като граждански ищец и частен обвинител при евентуално внасяне
на делото за разглеждане в съда. След като има качеството на пострадал, И.Г.
има право и на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК.
Поради изложеното, настоящият състав на ГОС счита, че жалбата на
ИВ. В. Г. от гр. Габрово, с която е обжалвал постановлението за прекратяване
на наказателното производство по ДП е допустима. Атакуваното определение
на ГРС следва да бъде отменено, като делото се върне на решаващия съд за
произнасяне по същество.
Водим от горното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 5 от 18.01.2022 г. на Габровски районен съд
по ЧНД № 38/2022 г. и връща делото за произнасяне по жалбата на ИВ. В. Г.
6
от гр. Габрово против Постановление от 05.01.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 209/2021 г. по описа на РУ - Габрово и
вх. № 14/2021 г. на РП Габрово.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7