Решение по НАХД №473/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Д.Н.С. като управител на „Кулхаус Дизайн” ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, улица ”**********“ №
27 е обжалвал Наказателно постановление № 07-2500079, издадено на 09.05.2025
година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с
което за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ, на представляваното от същия дружество в качеството на работодател е
била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1800 лева, на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в хода
на воденото по съществото на делото съдебно заседание чрез процесуален
представител, който е упълномощил съобразно предвидения за това ред,
жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и
го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това. В тях са включени и разноски, заплатени на този
процесуален представител, чието присъждане се търси въз основа на указаните
основания в ЗАНН. Като алтернативно, в съдебно заседание упълномощения от
дружеството процесуален представител е направил и искане за изменяване на
постановлението - чрез намаляване на наложената за нарушението имуществена
санкция до предвидения от закона минимален размер.
Ответната по жалба страна посредством свой процесуален представител, който е
упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в
подадената жалба, като застъпва становище за тяхното оставяне без уважение, и за
потвърждаване на атакуваното постановление като правилно и законосъобразно. От
тази страна също е направено искане за присъждане на разноски във връзка с
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират с оглед
на указаните предпоставки в ЗАНН. Освен него, процесуалния представител на тази
страна е направил и искане за намаляване (поради прекомерност) на платения
адвокатски хонорар в случай, че той надвишава съответния размер, който е предвиден
в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя Дилян Стоянов е управител на търговско дружество -
„КУЛХАУС ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, улица ”**********“ № 27. Към началото на месец март 2025 година то е
наемало самостоятелно работници и служители на трудово правоотношение, в т.ч. и за
осъществяване на работна дейност в цех за производство на мебели, находящ се в
местността „Колева ливада“ край град Габрово, и поради това обстоятелство се е
явявало работодател по смисъла на законовото определение, дадено в §1, т. 1 от ДР на
КТ. Свидетелите Д.Г. и Ц.Р. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.
В часовия диапазон между 12,00 и 13,00 часа на 12.03.2025 година свид. Д.Г. и
Ц.Р. извършили проверка в посоченияе цех за производство на мебели, находящ се в
местността „Колева ливада“ край гр. Габрово. При нея установили, че в цеха се
намирал С.Я.С., ЕГН **********, който (в 12,10 ч.) осъществявал трудова дейност
като „дърводелец-мебелист“. При проверката на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от
това лице е било изискано да декларира обстоятелства, които са били свързани с
характеристиките на неговото гражданско/трудово правоотношение. Във връзка с това
на 12.03.2025 г. С.С. собственоръчно попълнил декларация (заверено копие на л. 13), в
1

която отразил, че работи в „Кулхаус Дизайн“ ЕООД от 12.03.2025 г. като „дърводелец
мебелист“ с работно място–цех за мебели, намиращ се в гр. Габрово, местност „Колева
ливада“ и работно време от 08,00 до 17,00 часа; с почивни дни – събота и неделя и три
броя почивки през работния ден; уговорено трудово възнаграждение от 1077 лева; че
има сключен писмен договор и уведомление за него, екземпляри от които е получил. В
последствие от представената (на 19.03.2025, 01.04.2025 година и 03.04.2025 г.)
писмена документация на дружеството в Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово се
установило, че: между страните „Кулхаус Дизайн“ ЕООД, ЕИК ********** и
посоченото физическо лице е сключен писмен трудов договор № 27/11.03.2025 г. на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 от КТ за изпълнение на длъжността
„дърводелец мебелист“ с код по НКПД 75221002 за пълно работно врече от 8 часа, с
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева и посочена
дата за постъпване на работа 12.03.2025 година. Представените книги за инструктаж
са установили наличие (срещу положен подпис от Янев) на начален и инструктаж на
работното място, проведени на 12.03.2025 г., а предоставената справка (№
30Е002160502/12.03.2025 г.) за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
– че трудовия договор със Станчев е бил регистриран в ТД на НАП на 12.03.2025 г. в
13,07 часа.
Като са се базирали на изложеното проверяващите са счели, че след като в
12,10 часа на 12.03.2025 година, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1
от ДР на КТ, е допуснало С.Я.С. да осъществява трудова дейност на длъжност
„дърводелец, мебелист“ в обект – цех за производство на мебели, находящ се в гр.
Габрово, местност „Колева ливада“, без преди това да му е предоставило копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП, дружеството е
осъществило нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
КТ. Резултатите от проверката са отразени в протокол за извършена проверка Изх. №
ПР2510439/10.04.2025 г. (на л. 9-12), като въз основа на тях и останалите материали,
на 11.04.2025 година против дружеството е бил съставен и писмен акт за установяване
на административно нарушение под № 07-2500079 от същата дата. Той е бил съставен
в присъствието на упълномощено (заверено копие на л. 19) от управителя на „Кулхаус
Дизайн“ ЕООД лице, от което е бил подписан (и получен под формата на копие), след
като то се е запознало с отразените в него констатации, без да изложи каквито и да
било възражения против тях. Такива не са били направени и от управителя на
дружеството в допълнителния седемдневен срок, установен в нормата на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и на останалите материали по
административно-наказателната преписка, на 09.05.2025 г. Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Габрово е издал посоченото наказателно постановление № 07-
2500079, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 4 от НАХД № 473/2025 г. на
Районен съд – гр. Габрово екземпляр на наказателното постановление сочат, че той е
бил получен от управителя на санкционираното дружество на 09.06.2025 г. Жалбата
против същото (според отразените в нея Вх. № и дата) е постъпила при наказващия
орган на 20.06.2025 година, или в рамките на законово определения с нормата на чл.
59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84
от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото
2

получаване. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че се явява подадена от
правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по
същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени (с оглед
предвиденото в чл. 416, ал. 6 от КТ) в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В
настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй като
съответния акт (под № 07-2500079 от 11.04.2025 година) е съставен един месец след
датата за извършване на описаното в него нарушение, както и преди изтичане на
тримесечен срок от деня, в който автора на същото се явява открит. Автора на този акт
е бил компетентно (съобразно предвиденото в нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ) лице,
като същото (от аспект на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ) се отнася и за автора на
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Изискванията във връзка
със срока със срока за издаване на това постановление също са спазени, тъй като то е
издадено не след, а преди изтичане на определения в нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта, документиращ
описаното в същия административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4,
ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Актът и постановлението са съобразени и с
останалите изисквания, установени от закона по отношение на тях, и притежават
всички реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Те съдържат сведения не само за нарушителя, времето и мястото за
извършване на отразеното в тях нарушение и свързаните със същото обстоятелства, но
и за съответните законови норми, за които е прието, че са били нарушени чрез него.
Последните са съобразени с посочените по-горе правни разпоредби от нормативната
база (в редакцията по ДВ бр. 102/2012 година за тази по чл. 63, ал. 2 от КТ и по бр.
1/2011 г. за нормата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г.), които са действали
към отразената в акта и наказателното постановление дата за извършване на
нарушението 12.03.2025 г., а свързаните с тези норми фактически обстоятелства, които
имат значение за извършеното законосъобразно определяне на правната квалификация
на отнасящото се до нея административно нарушение, се извеждат от данните, които
се съдържат в събраните по делото писмени и гласни доказателствени материали.
Съществуването на нарушението следва да се приеме за безспорно от фактическа
страна, тъй като сравнението между данните за датата на постъпване на лицето на
работа (на 12.03.2025 г., на пълен работен ден, с начало от 08,30 часа и край в 17,00
часа); времето (12,10 часа на същата дата), в което е било заварено да осъществява
трудова дейност и момента (в 13,07 часа на 12.03.2025 година), в който подадената
справка с уведомлението за сключения трудов договор с него е постъпила в ТД на
НАП, води до извод, че С.С. е започнал трудовата си дейност без да е получил копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Доколкото същото това обстоятелство (макар
и да не съвпада с отразеното от него в попълнената декларация при проверката)
кореспондира на данните в посочените писмени материали и на показанията, които са
дадени от извършилите проверката служители на Дирекция „ИТ“ Габрово, следва да се
приеме, че започването на работа от това лице преди момента за връчване на заверено
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е безсъмнено установен факт.
Поддържаните възражения в насока на обратното от процесуалния представител на
дружеството не могат да бъдат споделени. Основание за подобно заключение дава не
3

само това, че допуснатият по искане на жалбоподателя и разпитан като такъв свид.
Л.Х. не е присъствал нито в момента на проверката, нито в този за подписване на
документите, които са били връчени на С.С. преди той да започне работа, но и
обстоятелството, че дадените от Христов показания противоречат на заявени пред съда
твърдения относно момента за започването му на работа в санкционираното
дружество, при положение, че посочения от него момент –януари 2025 година, се
опровергава от отразеното в приложените на л. 15 писмени материали, които (за
лицето, вписано под № 12) сочат за наличие на начален инструктаж, проведен на
28.10.2024 г. при постъпването на Л.Х. на работа в „Кулхаус Дизайн“ ЕООД. Към
изложеното в предходното изречение, което самостоятелно определя заявеното от Л.
Христов като лишено от сигурна доказателствена основа, следва да се има предвид, че
въпросът за ползването или не на обедна почивка (в 12,10 часа на 12.03.2025 г.) от С.С.
към момента на проверката от служителите на Дирекция „ИТ“ няма никакво значение
за изводите, които следва се формират във връзка със съществуването на самото
нарушение като обективен факт, тъй като по делото не е предмет на спор, че това лице
е започнало работа в 08,30 часа на тази дата, а същото обстоятелство (предвид
момента - 13,07 часа на нея, в който уведомлението за сключения трудов договор е
постъпило в ТД на НАП) установява, че преди да започне работа той очевидно не е
бил получил копие от същото уведомление, заверено от страна на НАП.
При издаване на обжалваното наказателно постановление административно-
наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до невъзможност за
санкциониране на самото нарушение въз основа на предвиденото с чл. 415в от КТ
заради липсата на основания за неговата законова квалификация като маловажен
случай. Доколкото те отговарят на действително установеното от закона, а заради
естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които биха могли да
обосноват приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, наказателното постановление не
може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на
закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК и изискването за неговата
законосъобразност по същество. От друга страна обаче, всички свързани с него
обстоятелства очевидно не са били отчетени в тяхната съвкупност от наказващия
орган при индивидуализацията на наложеното наказание, след като той е акцентирал
преимуществено единствено върху общите последици, които произтичат от всяко едно
извършено нарушение, към което спада и описаното в постановлението, и е отделил
внимание върху такива допълнителни факти (наличие на оказано съдействие от
работодателя при извършване на проверката и липса на издадени и влезли в сила НП,
чрез които дружеството е санкционирано за други нарушения на трудовото
законодателство), които (включително и от аспект на обстоятелството, че се явяват
смекчаващи, а не отегчаващи по смисъла на закона) не биха могли да обосноват
индивидуализация на имуществената санкция над минимално предвидения в чл. 414,
ал. 3 от КТ размер, какъвто е определен и в конкретния казус. С оглед на тези
обстоятелства съдът прие че обжалваното постановление следва да се измени, както и
че имуществената санкция следва да бъде намалена до по-нисък, позволен от закона
размер. Въз основа на изложеното по-горе и след като отчете естеството на
извършеното нарушение заедно с посочените смекчаващи обстоятелства, намери, че
същата следва да се определи в лицето на минималния размер, предвиден с нормата на
чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно – от 1500 лева, тъй като в този вид наказанието би
отговаряло в най-пълна степен не само на естеството на констатираното нарушение и
на тежестта на същото, но и на целите на административно-наказателната репресия,
4

преследвани чрез неговото налагане по смисъла на отразеното в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се измени. С оглед на тях, след като отчете направеното
искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от страна на съответния юрисконсулт, което не се характеризира с
обективни затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради
фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в
действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 5 и ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от
ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата
по ДВ бр. 74/2021 г., действаща не само към момента за установяване и санкциониране
на нарушението, но и към датата за изготвяне на съдебното решение) дружеството
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ответната (по жалба) страна – ИА
„ГИТ“ София минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева,
доколкото посочената изпълнителна агенция, към която в организационно отношение
спада и самия процесуален представител от Дирекция „ИТ” Габрово, се явява
юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на същата, приет с ПМС № 2/13.01.2014 г., обн. ДВ брой 6/21.01.2014 г.,
изм. и доп. с ДВ брой 28/29.03.2018 г. Едновременно с това и предвид характера на
съдебното решение, което е свързано с изменяване на постановлението поради
допуснатата от наказващия орган незаконосъобразност при определяне размера на
наказанието за самото нарушение, ответната по жалба страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат, възлизащи на
сумата от 400 лева. Приложените по делото на л. 53 писмени материали установяват,
че тя е била действително заплатена, и доколкото свързаната с нея сума не би могла да
се счита, че е завишена с оглед на предвидените критерии в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (в
редакцията на същата по ДВ брой 88/2022 г.), не са налице основания за нейното
намаляване въпреки изразеното искане за това от процесуалния представител на
ответната по жалба страна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................

5

Номер на акта:	130
Дата:	25 септември 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200473
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юни 2025 г.

Решение по НАХД №473/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите