Решение по дело №773/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 322                                      10.09.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 773 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Белтранс” ЕООД, град Хасково срещу Наказателно постановление № НП – 94/15.05.2018 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3, вр. чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 9 300 лева за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за приложение на Закона за опазване на земеделските земи. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, като се излагат и конкретни съображения в тази насока. Твърди се, че в наказателното постановление липсвало посочване на дата и място на извършване на процесното административно нарушение, липсвали и твърдения за извършване на такова, а единствено се посочвал актът за установяване на административно нарушение и за какво бил съставен същият. Не се споделя и тезата, че в случая се касаело за бездействие, не ставало ясно и кой бил извършил описаното в акта административно нарушение, предвид датата на придобиване от страна на дружеството – жалбоподател на процесния недвижим имот и периода на извършване на строителството в него. Произнасянето от страна на наказващия орган по депозираното възражение против съставения акт за установяване на административно нарушение, не санирало пропуските, допуснати в него, като се излагат конкретни аргументи в тази насока, както и по същество във връзка с тезата, че не бил осъществен съставът на нарушение по чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ППЗОЗЗ. Не ставал ясен и принципът, въз основа на който наказващият орган действал в процеса на индивидуализация на административната санкция в размер на имуществената санкция близък до специалния максимум. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, а в случай, че не бъде прието това становище, наложената имуществена санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв. Д. К. от АК – Хасково, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

          Административнонаказващият орган – Министърът на земеделието и храните, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител – юриск. Р. Д. заявява становище по депозираната жалба, като оспорва жалбата и в хода по същество, същата пледира за нейната неоснователност, като моли и атакуваното с нея наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          С Договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 14.07.2017 г. с Нотариален акт № 52, том III, рег. 4608 дело 334 от 2017 г. на Нотариус, рег. № 352 по Регистър на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково, Ц. Д. Ц. и Л. Н. Ц. продали на „Белтранс“ ЕООД, град Хасково следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 77195.208.5 по КККР на гр. Хасково, населено място от първа категория по ЗАТУРБ, община Хасково, с площ 9.501 дка с трайно предназначение на територията - земеделска земя, с начин на ползване – друг вид нива от трета категория при неполивни условия с очертани граници на имота, заедно с цялата техническа документация, одобрен ПУП в имота, застрояване, електрозахранване и водоснабдяване за сумата в размер на 50 000 лева.

          По повод подадено заявление от М.К.Б., в качеството му на управител на „Белтранс“ ЕООД, град Хасково била образувана преписка в Общинска служба по земеделие, град Хасково, след като с Писмо, изх. № АО – 8 от 08.02.2018 г., подписано от Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ, преписката с предложение за промяна на предназначението на земеделска земя Поземлен имот с идентификатор 77195.208.5 по КККР на гр. Хасково за изграждане на обект: „Магазини, складове за промишлени стоки и гаражи за обществено обслужване“ била върната на подателя, тъй като след направена проверка в цифровия модел на КК на град Хасково, съвместен с ЦОФК, било установено, че в имота имало извършено строителство и по отношение на преписката следвало да се процедира по реда на Глава пета, Раздел V от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. За целта следвало подателя да се обърне към ОД „Земеделие“ град Хасково за съставяне на констативен акт по реда на чл. 44, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи. В заявлението, подписано от М.К.Б. и подадено на 21.02.2018 г. до ОС „Земеделие“, град Хасково се искало да бъде направена проверка на място в процесния имот, собственост на „Белтранс“ ЕООД, град Хасково и съставен протокол.

          На 29.03.2018 г. свид. В.Н.Ч. - началник на Общинска служба по земеделие - Хасково, извършил заедно със свид. М. В. М., на длъжност „главен експерт“ в ОСЗ – Хасково извършили проверка на място, в хода на която възприели, след като посредством техническо средство установили точно местоположение и GPS – координати, на процесния имот, че земя с площ около 4100 кв.м. - част от имот с идентификатор 77195.208.5 по КККР на гр. Хасково била оградена по външните контури на имота с бетонова ограда с височина около 50 см и ширина около 30 см и в оградената част през периода септември 1997 г. - март 2012 г. били изградени сгради - сервизни помещения за складови дейности с размери около 30x4 м., а останалата част от имота от около 4000 кв.м. била покрита с инертни материали и чакълирана – използвала се като паркинг като в момента на проверката имало паркирани моторни превозни средства – леки автомобили и дори камиони.

          Към тази дата, част от имота се ползвал от свид. Г.Д.В., въз основа на Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 20.03.2018 г., сключен с „Белтранс“ ЕООД, град Хасково. Ползването на имота е уговорено да е за поставяне и регистрация на пчелин, временно и възмездно- за две стопански години и срещу годишен наем от 5 кг. пчелен мед и един кг. восък за декар или паричната му равностойност. Свидетелят Г.Д.В. бил запознат с факта, че в имота нерегламентирано навлизали тежкотоварни моторни превозно средства и го ползвали за паркинг и извършване на маневри, с който факт бил запознат и свид. Б.С.К., често преминаващ в района, което щяло да затрудни използването на имота за поставяне на пчелни кошери. Това наложило поставянето през месец февруари 2018 г. от наемодателя по договора на метална мрежа по границите на имота и портални врати с цел ограничаване на достъпа и осигуряване неприкосновеността на поставените в имота пчелни кошери, както и на уреди и пособия за извличане на мед, които свид. В. съхранявал в постройките, изградени в имота.

          След като в хода на проверката, свидетелите В.Н.Ч. достигнал до извод, че изградените в процесния недвижим имот обекти се използват от „Белтранс“ ЕООД, град Хасково, установен като собственик на ПИ с идентификатор 77195.208.5 по КККР на гр. Хасково, населено място от първа категория по ЗАТУРБ, община Хасково, с площ 9.501 дка земеделска земя от трета категория, 75 бонитетен бал, за неземеделски нужди, срещу дружеството – жалбоподател на 29.03.2018 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2 от 29.03.2018 г. за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. В.Ч., като техническото му изготвяне и оформяне било осъществено в предходен момент, и предявен на управителя на „Белтранс” ЕООД, град Хасково – М.К.Б., който след като бил запознат със съдържанието му, подписал АУАН, а в съответната графа били вписани обяснения и възражения,  а именно, че предвид изтеклите давностни срокове, щял в тридневен срок да подаде писмени възражения, в които да наведе факти и да приложи материали в своя защита. Възражения са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок, като в тях се твърди, че в съставения АУАН липсвала яснота кой, кога бил извършил нарушението, описано в него, навеждат се и доводи по същество във връзка с приложение на материалния закон

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и след като вписал, че по така подаденото възражение била извършена допълнителна проверка с цел установяване на всички факти и обстоятелства, релевантни към административнонаказателното производство, посочил, че за имот с идентификатор 77195.208.5 по КККР на гр. Хасково имало  издадено Решение № КЗЗ -2/09.03.2011 г., т. 17 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. За решението заинтересованото лице било уведомено с Писмо изх. № 46/ 19.03.2011 г. на Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково, но в тримесечния срок определената по чл. 30, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи такса в размер на 44 464.68 лева не била заплатена. На основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи Решение № КЗЗ- 2/09.03.2011Г., т. 17 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково било загубило правно действие по силата на закона, т.е. не бил необходим изричен акт за неговата отмяна, поради което с оглед установената фактическа обстановка наложил процесната санкция, чийто размер определил въз основа на Доклад от Вергиния Кръстева – Заместник министър на земеделието, храните и горите.         

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свид. В.Ч. и свид. М.М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с датата, мястото, начина на извършване на проверката на място и констатациите, до които са достигнали в нейния ход, както и тези, свързани с неговото съставяне и конкретно за факта на съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, а именно тези отнасящи се до процедурата по съставяне на АУАН, съдът дава вяра и на изложеното в показанията на свидетеля Н.Р.А.. Не са налице факти, съставляващи основание да бъде отречена достоверността на показанията и на свидетелите, ангажирани от жалбоподателя във връзка с обстоятелствата около придобиване и ползване на процесния недвижим имот от страна на дружеството – жалбоподател, конкретното фактическо положение, свързано с достъпа и състоянието на имота преди и след момента на придобиване от страна на „Белтранс“ ЕООД, град Хасково, поради което съдът ги кредитира с доверие относно тези факти, а за тяхното значение, отношение ще бъде взето по същество. Всъщност не е и налице такова противоречие в гласните доказателствени източници, което да налага техния подробен анализ откъм достоверност.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Според чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. В площта, определена с ПУП за оранжерии, се включват и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното функциониране. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОПЗЗ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: т. 1 извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя и т. 2 използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба, на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че действително спазени са изискванията по чл. 40 от ЗАНН, към които препраща разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗОЗЗ, като техническото изготвяне на проекта за акта за установяване на административно нарушение не променя този извод, доколкото с това действие не се е стигнало до накърняване или ограничаване правото на защита в пълен предоставен от закона обем, което е критерият дадено процесуално нарушение да бъде окачествено като съществено. Актът за установяване на административно нарушение е предявен на представляващият по закон дружеството – жалбоподател, който, след като се е запознал със съдържанието, е имал възможността да впише обяснения или възражения по него, от която се е възползвал. Възражения са подадени и допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на акта, което действие, имащо самостоятелно правно значение, също е изпълнено и по този начин са удовлетворени законовите изисквания за законосъобразно протичане на процедурата. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга по своята същност и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, респ. наказващия орган, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В определени случаи обаче, с оглед характера на описаното нарушение, най – често в хипотезите на т.нар. продължено нарушение, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси би бил отрицателен, ако от твърденията в акта става ясно, че деянието продължава и към момента на извършване на проверката и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на деянието. Поставя се обаче основният въпрос по делото, а именно този свързан с характера на описаното в процесния АУАН и издаденото наказателно постановление нарушение, което налага тълкуване от съда на съдържанието на законовите разпоредби, под които описаното в процесния АУАН деяние е подведено. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи се употребяват изразните средства „използват“ и „ползване на земеделските земи“ като форма на изпълнителното деяние, като в случая, без да се подлага на обстоен анализ съдържанието на тези изрази от гледна точка диференциацията между правото на ползване като вещно право и фактическото ползване/използване на земеделската земя, следва да бъде възприета тезата, че процесното деяние се осъществява чрез действие. Това, обаче донякъде в отклонение от разбирането, изразено в Решение № 152 от 14.03.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 330/2017 г. не изключва тезата, че описаното нарушение може да се причисли към тези, попадащи в категорията „продължени“ нарушения, след като с това действие се създава трайно фактическо положение в разрез с изискванията на закона за предназначението и целта на ползване на земеделските земи. Характерно за този вид нарушения е именно трайното им непрекъснато осъществяване или проявление на последиците в обективната действителност и същите се счита за довършени в момента на прекратяване на това противоправно фактическо положение или до тяхното разкриване и образуване на санкционно производство по отношение на тези деяния. Това не означава, че по отношение на тях не се прилагат давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, но това става, отчитайки горните особености, свързани с вида и характера на нарушението. Те в конкретната хипотеза не са изтекли към дата 29.03.2018 г., като съвсем отделен е последващия въпрос за авторството на деянието, чийто отговор е предпоставен от възможни субект – ползващия земеделска земя не за земеделски цели, съгласно редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ. Тя има по – широко съдържание от тази по чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ, доколкото субект на нарушение може да бъде всяко лице фактически ползващо земеделски земи с цели, различни от земеделските, без значение по какъв начин се осъществява това ползване. Важно е то да изключва визираната в закона цел и не е необходимо ползването да се осъществява от собственика. Най – логично е именно собственикът да осъществява правомощията, включени в правото на собственост да ползва имота, но фактическа дейност по ползване той е възможно да е започнал да осъществява, както преди придобиване на правото на собственост, така също възможна е обратна хипотеза – макар и да е придобил правото на собственост, ползването да е предоставено или без да е предоставено от собственика, то да се осъществява от друго лице – ползвател, респ. владелец. Тези разяснения са предназначени единствено да дадат обща представа за тълкуването на закона от гледна точка вида и характера на деянието и възможните субекти, като конкретни я отговор за авторството на нарушението в процесния случай се дължи в анализа по същество. От друга страна, нормата на чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ предвижда забрана да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи без промяна на предназначението на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране, в площта, определена с ПУП за оранжерии, се включват и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното функциониране, като в случая описанието на нарушението, макар и непрецизно, в достатъчна степен е ясно за вида на нарушение, за което се цели да бъде ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател. А именно за използване земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, с оглед реализирано, макар и в предходен момент – отчасти и от друго лице – отчасти строителство, след като стана ясно, че и от страна на дружеството – жалбоподател също е реализирано такова с поставяне на метална ограда по границите на имота през м. февруари 2018 г., макар и с цел да се обезпечи ползването му като пчелин, след като се ограничи продължаващ през годините достъп без разрешение на товарни превозни средства. Дали това действие съставлява нарушение обаче не следва да се обсъжда по същество, доколкото същото очевидно кореспондира и следва да се субсумира под състава по чл. 41, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, а именно използване земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, но същевременно, при издаване на наказателното постановление, след като са въведени допълнителни факти, отговорността на дружеството жалбоподател е реализирана на основание чл. 41, ал. 3, вр. чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2, без обаче да са въведени факти за съставомерна деятелност по т. 1 на цитираната наказваща норма. Същата разкрива отделен и самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в извършване дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, който не се поглъща от този по т. 2 на чл. 41, ал. 1 ЗОЗЗ. Наред с това, наложената административна санкция е една и не става ясно за кое от двете деяния се налага – това по чл. 44, ал. 1, т. 1 или за това по чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, с оглед изложеното по – горе и при изричното действие на чл. 18 от ЗАНН. Това категорично и безусловно препятства упражняване правото на защита на санкционираното лице в пълен предоставен от закона обем, така също и възможността за съдебен контрол относно законоустановеността на санкцията и изключва възможността за анализ по същество, водещо като последица до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание, доколкото допуснатото нарушение е съществено.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – 94/15.05.2018 г. на Министъра на земеделието и храните.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.