№ 72
гр. Благоевград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №
20211200900155 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „П.И.Б.“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Ц., чрез пълномощника си
юрк. К.Л.С., против ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. Благоевград, ул.„Т.А., В.
В. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А. и „А. ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: с. П., общ. Благоевград, представлявано от управителя ВЛ.
Д. Б..
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2013 г. между МКБ „Ю.“ АД (с последващо
търговско наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****,
от една страна и от друга страна – кредитополучателят ВЛ. Д. Б. и съдлъжниците В. В. Б. и
„А. ЕООД, е сключен Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция № 321-314/18.06.2013 г., с който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 72 000.00 лв. (седемдесет и
две хиляди лева) за покупка на недвижим имот, както и за ремонт, с краен срок за
погасяване 17.09.2038 г. В молбата се излага още, че на 18.06.2013 г., между страните е бил
сключен Анекс №1 към Договора за кредит, с който е договорено предоставянето на пакет
от банкови услуги с наименование „Пакет Удобство +“, както и, че отпуснатият кредит е
бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на 20.06.2013 г., по индивидуална
сметка на кредитополучателя, открита в същата банка.
Релевират се съображения от страна на ищеца, че за ползвания кредит, кредитополучателят
и съдлъжниците са се задължили да заплащат на банката годишна лихва, съгласно
сключения договор за кредит, а при просрочие – обезщетение за забава. Бил изготвен
1
погасителен план, съобразно който, погасяването на кредита е следвало да бъде извършено
на равни месечни анюитетни вноски.
Излагат се твърдения, че кредитът е бил в просрочие, считано от 20.03.2015 г. – общо 2065
дни към 12.11.2020 г., като се твърди, че са просрочени 67 (шестдесет и седем) вноски по
главница, съгласно погасителен план към договора за кредит, които са били дължими на
падежа и в размери, посочени в подробна схема, изложена в исковата молба. Претендира се,
че общият размер на просрочената сума по главница е 70 307.86 лв.
Ищецът твърди още, че са просрочени 43 (четиридесет и три) вноски по договорна лихва,
които са били дължими на падежи и в размери, подробно описани в молбата. Претендира се,
че общият размер на просрочената сума по лихва е 19 204.83 лв. С исковата молба, ищецът
претендира още и наказателни лихви, тъй като кредитът бил в просрочие от 20.03.2015 г., в
размер на 319.05 лв., начислена върху просрочена главница за периода 20.03.2015 г. -
12.03.2020 г., както и 457.02 лв., начислена върху просрочена главница за периода
14.05.2020 г. - 20.09.2020 г.
Твърди се още в исковата молба, че банката е уведомила кредитополучателя и
съдлъжниците, като са изпратени покани с изх. №200-42/10.01.2020 г., с изх. №200-
43/10.01.2020 г. и изх. №200-41/10.01.2020 г. за доброволно плащане на просрочените
задължения, като поканите били връчени чрез ЧСИ М.К. с рег. №891, с район на действие
Окръжен съд - Благоевград. Излагат се подробни съображения, че връчването на поканите е
извършено по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК, като били направени три посещения на
адреса на кредитополучателя В.Б. и на В.Б., както и на „А. ЕООД, и не е намерено лице,
което да е съгласно да получи съобщенията. Посочва се, че въпреки залепените
уведомления, нито адресатите, нито упълномощено от тях лице се е явило в кантората на
ЧСИ да получи поканите, поради което се считало, че поканите до ответниците са връчени с
изтичане на двуседмичен срок от датата на залепване на съответното уведомление, който е
изтекъл на 08.09.2020 г. Навежда се, че с поканите до кредитополучателя и съдлъжниците е
бил предоставен 7-дневен срок от получаването им, в който длъжниците да погасят всички
свои просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит, като същите са били
уведомени, че в противен случай банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Банката твърди, че с оглед на факта, че кредитополучателят и съдлъжниците не са
заплатили просрочените си задължения в предоставения 7-дневен срок за доброволно
изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
21.09.2020 г. В последствие, ищецът е уведомил задължените лица за обявената предсрочна
изискуемост на кредита с писма - покани от 24.09.2020 г., връчени чрез ЧСИ. Поканите били
връчени по реда на чл. 47 от ГПК, като съдебният изпълнител е залепил уведомление и в
указания срок не се явил кредитополучателят, съдлъжниците или техен пълномощник, който
да ги получи.
Навежда се още в исковата молба, че именно от датата, на която е бил обявен кредитът за
предсрочно изискуем, на основание чл. 86 от ЗЗД, са начислени законни лихви върху
просрочената и непогасена главница по договора за кредит, която до датата на подаване на
2
заявлението е в размер на 1035, 09 лв. Твърди се също така, че не са погасени и направени
разноски за връчване на покани до длъжниците в общ размер на 48 лв.
На следващо място, в исковата молба се излагат съображения, че на 13.11.2020 г. банката е
подала до РС-Гоце Делчев заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с
което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците, при условията на солидарна отговорност, за сумите в приложеното извлечение
от счетоводните книги на банката, произтичащи от Договора за кредит, в общ размер (към
12.11.2020 г.) на 91 461, 30 лв.
Посочва се, че въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. №2335/2020 ., по описа на
РС – Благоевград, в рамките на което, в полза на „ПИБ“ АД, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 909215 от
27.11.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата за претендираните суми, с изключение на
претенцията за 89, 45 лв. – договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020
г., посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, като са присъдени и разноски
по заповедното производство в размер на 1827, 43 лв. – държавна такса, и 49, 95 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че във връзка с издадените в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по молба на банката срещу ответниците било образувано изпълнително
дело №20218910400082 по описа на ЧСИ М.К., рег. №891 на КЧСИ, с район на действие
района на ОС-Благоевград.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да признае за установено, че по
отношение на ответниците, при условията на солидарна отговорност, съществува вземане на
ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК №909215/27.11.2020 г. и изпълнителен лист от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. №2335/2020 г.,
по описа на РС - Благоевград, в общ размер към 12.11.2020 г. на 91 371.85 лв., от които: 70
307.86 лв. – просрочена главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 13.11.2020
г.; 19 204.83 лв. - просрочена договорна лихва за периода 20.03.2017 г. - 20.09.2020 г.,
дължима на основание т. 1.6.1 от договора за кредит; 319.05. лв. - просрочена наказателна
лихва, начислена върху просрочена главница за периода 20.03.2015 г. - 12.03.2020 г.,
дължима на основание т. 1.7 от процесния договор; 457.02 лв. – просрочена наказателна
лихва, начислена върху просрочена главница за периода 14.05.2020 г. - 20.09.2020 г.,
дължима на основание т. 1.7 от процесния договор; 1035.09 лв. - законна лихва върху
главницата за периода 21.09.2020 г. - 12.11.2020 г.; 48.00 лв. - непогасени разноски за
връчване на покани до ответниците.
С исковата молба се претендира и присъждането на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ответниците В.Б., В.Б. и „А. ЕООД , чрез процесуалния си представител адв. М.П., по реда
на чл. 367, ал. 1 от ГПК, са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заявяват,
че оспорват предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорва се изложеното в
3
исковата молба, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с представените по
делото покани за доброволно изпълнение. С отговора се правят възражения за
незаконосъобразно връчване на поканите за доброволно изпълнение, връчени от частния
съдебен изпълнител, като се твърди, че същите не са били получавани лично, а
уведомлението по чл. 47 от ГПК, е извършено при неспазване на законовите правила.
Твърди се, че липсата на отразване от призовкаря, къде точно е залепил уведомлението,
обосновават неспазване на правилата за този вид връчване. Счита се, че по отношение на
поканата до търговското дружество - съдлъжник, са приложими условията по чл. 50, ал. 4 от
ГПК, а не общите такива в чл. 47 ГПК, предвид на което се прави извод за ненадлежно
връчване на поканата и невъзможност за узнаване на ответниците, че банката е упражнила
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
На следващо място, в отговора се посочва, че не са налице доказателства за надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита се, че поканата за това право на
банката съдържа неясно волеизявление, с което длъжникът е поканен да изпълни в
определен срок и предупреден, че ако не изпълни в посочения срок банката ще обяви
предсрочната изискуемост от деня, следващ изтичането му. Поддържа се, че с това си
предупреждение кредитодателят е предупредил кредитополучателя, че в един бъдещ момент
ще се възползва от правото си да обяви предсрочната изискуемост и ще счита, че същата
настъпва автоматично от определен ден. Твърди се, че липсва обаче нарочно волеизявление
за материализиране в обективната действителност на това негово право. Посочва се, че
фактът, че кредиторът е заявил готовност да прибегне към използването на своите права не е
еднозначно с тяхното действително материализиране.
Навежда се още, че исковата молба е нередовна, тъй като с нея се предявяват множество
обективно съединени искове, при условията на кумулативност, като счита, че е необходимо
както в обстоятелствената част, така и в петитума, да бъдат индивидуализирани всеки един
от исковете по основание и размер. Цитира се практика на ВКС.
Твърди се още, че е налице неяснота по отношение на претендираните лихви, като всяка
една възнаградителна лихва, представляваща част от съответната претендирана анюитетна
вноска, представлява отделно вземане, което има самостоятелно значение, отделна
изискуемост, спрямо него тече отделна давност. Предвид това се счита, че в
обстоятелствената част на исковата молба и петитума следва да бъде индивидуализиран
всеки един от исковете за възнаградителна лихва, както по основание, така и по размер.
На следващо място, в отговора се излагат съображения, че уговорката в т. 8.1, т. 8.1.2 и т. 8.2
от Раздел II на договора за кредит е нищожна, поради противоречие със закона. В тази
насока се твърди, че уредбата на предсрочната изискуемост е императивна и хипотезите, в
които може да е налице предсрочна изискуемост, са уредени лимитативно в чл. 432, ал. 1 ТЗ
и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като в настоящия случай не е налице нито една от тях, поради което
уговорката в общите условия е нищожна поради противоречие с императивните норми на
чл. 432, ал.1 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Навежда се, че разпоредбите на т. 1.6 и т. 1.7, както и
точка 4 от Раздел II на Договора за кредит, както и цялата методология на определяне на
4
лихвата и самият погасителен план и уговорките в него, се явяват неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗПП, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Навежда се, че от посочените разпоредби на договора за кредит било
видно, че изготвеният погасителен план е изчислен при годишен процент, определян
периодично от кредитора. Поддържа се, че условията, при които банката може да увеличава
базовия лихвен процент, са формулирани неясно, без да е посочено при каква методология и
в какъв размер може да бъде едностранно увеличен базовият лихвен процент. Твърди се, че
в условията на договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият
лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите,
които принципно биха били основание за промяна. Нещо повече, поддържа се, че след като
на потребителя не е предоставена предварително достатъчно конкретна информация как
банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и
тогава, когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от
кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП за да е приложимо правилото на чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че било видно от клаузите на т. 1. 6 и 1. 7 и точните 4. 1 и 4. 5
от Раздел II от Договора, че в настоящия случай банката е ограничила изцяло стопанския
риск за себе си, прехвърляйки го върху потребителя, което било проява на явна
недобросъвестност.
В отговора се поддържа още, че нищожните клаузи не пораждат правни последици и не
обвързват страните по сделката. Твърди се, че предвид нищожността и неравноправността,
претенцията на кредитора за възнаградителни лихви се явяват неоснователни.
В отговора се прави и възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока се твърди,
че постигнатите договорености между банката и кредитополучателя за изплащане на
главницата на части, които се плащат периодично, несъмнено прави тези вземания
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като в тази връзка се цитира ТР
№3/2011 г., по тълк. дело №3/2011 г., в което е направено разяснение относно термина
„периодични плащания“. Навежда се, че частите от главницата, които се престират
периодично, като част от всяка една анюитетна вноска, която формира задължението по
кредита отговаряла на белезите, посочени като „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди се, че по отношение на неплатените анюитетни вноски за периода
до подаване на заявлението на 13.11.2020 г., погасителната давност тече отделно за всяка
вноска от датата, на която е било дължимо плащането й на текущия месец, т.е. съобразно
договора от 18-то число на съответния месец. Твърди се, че поради това, задълженията за
връщане на главница, част от погасителните вноски с падеж до 13.11.2017 г., са погасени по
давност, поради изтичане на 3-годишната давност. Твърди се, че по отношение на частта от
погасителната вноска, представляваща договорна лихва и наказателна лихва, такса и
разноски, също се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, поради което
тези акцесорни задължения са погасени по давност за периода преди 13.11.2017 г. Поддържа
5
се още, че върху уважения размер на главницата не се дължи на банката законната лихва,
тъй като ответниците не са били уведомени на сочената дата – 21.09.2020 г., за предсрочната
изискуемост по договора. Неоснователна се явявала и претенцията за нотариални такси за
подновяване на ипотека.
Моли се за отхвърляне на исковите претенции, ведно с присъждане в полза на ответниците
на сторените от тях разноски по делото.
По делото е постъпило и становище по отговора на исковата молба от ищеца „П.И.Б.“ АД. В
становището се поддържат съображения, че наведените твърдения за неоснователност на
исковете, са несъстоятелни. Твърди се, че поради неплащане в срок на задълженията по
договора за кредит, банката е изпратила до ответниците покани за доброволно изпълнение
на просрочените задължения, с които им е предоставила 7-дневен срок от получаване на
поканите, да погасят всички свои просрочени задължения, произтичащи от договора за
кредит, като същите били уведомени, че в противен случай, банката ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Твърди се, че поканите са връчени чрез ЧСИ М.К., като се
развиват съображения, че връчването на поканите е редовно извършено по реда на чл. 47, ал.
1 – ал. 5 ГПК.
На следващо място, в становището се посочва, че било невярно и твърдението, че липсвало
волеизявление на кредитора, по силата на което той ясно и по категоричен начин да
уведомява длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В тази насока се посочва, че
както със заявлението по чл. 417 ГПК, така и към исковата молба, са представени покани, с
които банката е уведомила длъжниците, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 21.09.2020 г., както и че им се предоставя 7-дневен срок за доброволно
погасяване от получаване на поканата, като им било указано, че в противен случай срещу
тях ще започнат действия за принудително изпълнение. Неоснователно било и твърдението,
че банката следвало да предяви исковете си за главница и лихви, дължими на основание
процесния договор за кредит за всяка отделна просрочена месечна вноска. Това било така,
защото банката не претендира установяване на дължимост на отделни погасителни вноски.
Наличието на погасителен план по кредита е само защото кредиторът се е съгласил
предоставеният заем да се връща на части и са уговорени месечни вноски, които включват
главница и дължимата възнаградителна лихва.
Неоснователни били и възраженията за неравноправни клаузи от договора за кредит по
смисъла на ЗЗП.
Не на последно място, в становището си банката поддържа становище за неоснователност и
на възражението на ответниците за погасителна давност на претендираните вземания. В тази
насока се твърди, че задължението за плащане на погасителна вноска не е периодично
плащане, поради което за него не се прилага кратката 3-годишна погасителна давност.
Твърди се, че за всяка месечна погасителна вноска не тече самостоятелна давност. Поддържа
се, че петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Твърди се, че претендираната с исковата молба неплатена главница е станала
изискуема от датата на обявената предсрочна изискуемост (21.09.2020 г.), поради което
6
срокът на погасителната давност не е изтекъл до датата на подаване на иска в съда. По
отношение на възнаградителната лихва се твърди, че тя е определена като процент върху
цялото задължение за главница, а плащането й е разпределено като част от дължимата
месечна вноска за връщане на заетата сума. Поради това се твърди, че изискуемостта на
цялото задължение за плащане на цената на кредита е настъпила на 21.09.2020 г. и от тази
дата е започнала да тече погасителна давност и за договорната (възнаградителната) лихва.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ищецът „П.И.Б.“
АД, редовно призована, се представлява от юрк. Капка Лекова-Салмова. Последната, по
съществото на делото, изразява становище за основателност на исковете и моли за
уважаването им изцяло, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност. Представя писмени бележки. В откритото съдебно заседание, в
което е даден ход на делото по същество, ответниците В.Б., В.Б. и „А. ЕООД, редовно
призовани, не се явяват, а вместо тях се явява адв. М.П.-Бочукова, редовно упълномощен
процесуален представител. Същата, по съществото на делото, моли за отхвърляне на
предявените искове. Прави възражение за прекомерност.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените материали по ч.гр.д.№2335/2020 г. по описа на РС-Благоевград се
установява безспорно, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
„П.И.Б.“ АД е поискала и респ. получила от РС заповед за изпълнение срещу ответниците
В.Д. Боянов, ЕГН **********, В. В. Б., ЕГН ********** и „А. ЕООД, ЕИК *****, за
следните суми: сумата в размер на 70 307, 86 лв. – главница по Договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция
№321-314/18.06.2013 г., изменен и допълнен с Анекс №1/18.06.2013 г.; сумата от 19 204, 83
лв. – просрочена договорна лихва (начислени на основание т. 1.6.1 от Договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция №321-314/18.06.2013 г., изменен и допълнен с Анекс №1/18.06.2013 г., за
периода 20.03.2017 г. до 20.09.2020 г., вкл.; сумата от 319, 05 лв. – просрочени наказателни
лихви (начислени на основание т.1.7 от Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка
на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция №321-314/18.06.2013 г.,
изменен и допълнен с Анекс №1/18.06.2013 г.) за периода от 20.03.2015 г. до 12.03.2020 г.,
вкл.; сумата от 457, 02 лв. – просрочени наказателни лихви (начислени на основание т.17 от
Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,
ремонт и реконструкция №321-314/18.06.2013 г., изменен и допълнен с Анекс
№1/18.06.2013 г.), за периода от 14.05.2020 г. до 20.09.2020 г., вкл.; сумата от 1035, 09 лв. –
законна лихва върху главницата от 21.09.2020 г. до 12.11.2020 г., вкл.; сумата от 48 лв. –
разноски за връчване на покана до длъжниците; ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 13.11.2020 г. до окончателното
плащане на вземането; както и сумата от 1827, 43 лв. – заплатена държавна такса и 49, 95 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
7
От материалите по ч.гр.д. №2335/2020 г. по описа на РС-Благоевград се установява, че
срещу издадената заповед за изпълнение са депозирания възражение по чл. 414 ГПК от
длъжниците ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, В. В. Б., ЕГН ********** и „А. ЕООД, ЕИК *****.
Установява се също, че заявителят „П.И.Б.“ АД е уведомен за постъпилите възражения на
23.08.2021 г. (видно от съобщението на л. 98 от заповедното производство), като същият е
представил доказателства за предявяване на иск за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение, на 21.09.2021 г. (видно от молбата на л. 99 от заповедното
производство).
Установява се, а и не се спори по делото, че на 18.06.2013 г., между МКБ „Ю.“ АД (с
последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на ищеца
„П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, от една страна и от друга страна – кредитополучателят ВЛ. Д. Б.,
ЕГН **********, и солидарните длъжници – В. В. Б., ЕГН ********** и „А. ЕООД, ЕИК
*****, е сключен Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция № 321-314/18.06.2013 г., с който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 72 000.00 лв. (седемдесет и
две хиляди лева) за покупка на недвижим имот, както и за ремонт, с краен срок за
погасяване 17.09.2038 г. (т.1.10 от Договора).
Установява се също така по делото, а това не е и спорно между страните, че на същата дата
– 18.06.2013 г., между страните е бил сключен Анекс №1 към Договора за кредит, с който е
договорено предоставянето на пакет от банкови услуги с наименование „Пакет Удобство +“.
В т. 1.11 от Договора е предвидено, че погасяването на главницата по кредита се извършва
на 300 равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно съгласно Погасителен план
– Приложение 1 към договора за банков кредит. Предвидено е, че в случай, че усвояването
на кредита се извърши на дата по-късна от датата на подписване на договора, страните по
договора следва да подпишат актуален погасителен план – Приложение 2, неразделна част
от Договора, който заменя първоначалния погасителен план – Приложение 1.
В т. 1.6.1 от Договора е предвидено, че формираният редовен дълг по кредита се олихвява с
плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия тримесечен
SOFIBOR плюс надбавка в размер 595 базисни точки, но не по-малко от 8, 35 %. Посочено
е, че действащият към датата на сключване на договора тримесечен SOFIBOR е 1.21 %. В
т.1.6.3 е предвидено, че банката актуализира Тримесечния SOFIBOR на всеки три месеца,
съответно на 15 март, 15 юни, 15 септември и 15 декември.
Според т. 1.7 от Договора лихвата за просрочие (наказателна лихва) по кредита е в размер на
размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 (хиляда) базисни точки на годишна
база и при спазване на условията на Раздел II, т.4 от Договора.
В т. 4 на сключения между страните Анекс №1/18.06.2013 г. към Договор за ипотечен
кредит №321-314/18.06.2013 г. е предвидено, че към датата на сключване на анекса
действащият договорен лихвен процент по Договора за кредит се намалява, със 100 базисни
точки в резултат на изпълнението на т. т. 1.1, 1.2 и 1.3.2 или става в размер на: 3-месечен
8
SOFIBOR, увеличен с надбавка от 495 базисни точки, но не по-малко от 7.35%. Предвидено
е, че намалението на лихвения процент влиза в сила, считано от датата на подписване на
анекса.
По делото е представена Покана с изх.№200-42/10.01.2020 г. (с вх.№000146/14.01.2020 г.
при ЧСИ М.К., рег.№891 в КЧСИ), изпратена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, до ВЛ. Д. Б., ЕГН
**********, с която банката е уведомила посочения длъжник, че на основание Договор за
предоставяне на комбиниран ипотечен банков кредит за покупка на имот и за довършителни
работи, ремонт и реконструкция №321-314/18.06.2013 г., изменен с Анекс № 1 от 18.06.2013
г., банката е предоставила на длъжника (като кредитополучател) сумата в размер на 72 000
лв. С поканата длъжникът е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията по
договора в определените срокове, към 07.01.2020 г., дългът по кредита е общо в размер на
86 242, 43 лв., като просрочените задължения са в размер на 21 638, 90 лв., както следва:
5966, 52 лв. – просрочена главница; 15 672, 38 лв. – просрочени лихви. С поканата, също
така, банката е поканила длъжника, в 7 (седем) дневен срок от получаване на поканата,
доброволно да заплати всички свои просрочени задължения към банката, произтичащи от
описания по-горе договор за банков кредит, и е посочила, че в противен случай, след
изтичане на посочения срок, ще счита ползвания от длъжника кредит за изцяло и
предсрочно изискуем, без да бъде повторно уведомяван за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Към горепосочената покана е приложена и разписка за връчването й от ЧСИ М.К., в която е
посочено, че връчителят е посетил адреса на длъжника – с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А.,
на три дати – 31.01.2020 г., 07.02.2020 г. (почивен ден) и 25.08.2020 г., като на последно
посочената дата било залепено и уведомление по чл. 47 ГПК, което е приложено към
разписката.
По делото е представен Констативен протокол от 09.09.2020 г., издаден от ЧСИ М.К.,
касаещ връчването на поканата за предсрочна изискуемост на кредита на кредитополучателя
ВЛ. Д. Б.. В него е посочено, че по молба на „П.И.Б.“ АД е бил входиран в кантората 1
(един) брой уведомление за предсрочна изискуемост, с цел връчването му на длъжника ВЛ.
Д. Б., ЕГН **********. Посочено е, че била извършена справка в НБД „Население“ и се
установило, че постоянният и настоящият адрес на лицето е: ул. „Т.А., 2708, с. П., общ.
Благоевград. Посочено e още в констативния протокол, че на 31.01.2020 г., 07.03.2020 г. и
25.08.2020 г., служителят Ив. Т. М., на длъжност призовкар в кантората на ЧСИ М.К., е
посетил адреса, на който никой не е отворил. Посочено е, че служителят М. е посетил адреса
неколкократно, като е разговарял със съседи, които са заявили, че не познават адресата.
След като на 25.08.2020 г. призовкарят не е намерил лице, което да получи призовката, то
същият на посочената дата е залепил уведомление на посочения адрес на длъжника. В
указания в уведомлението двуседмичен срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на
08.09.2020 г., не се е явило лицето В.Б. или друго, упълномощено от него лице, което да
получи уведомлението за предсрочната изискуемост от кантората на ЧСИ М.К.. Посочено е,
че е извършена и справка за регистрирани трудови правоотношения по отношение на
9
адресата, от която се установило, че лицето няма сключен трудов договор към 08.09.2020 г.
Предвид гореизложеното, съдебният изпълнител е приключил производството по връчване
на уведомлението за предсрочната изискуемост и е счел, че същото е редовно връчено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представена и Покана с изх. №200-1269/24.09.2020 г. (вх. №04943/25.09.2020 г.
при ЧСИ М.К., рег.№891 в КЧСИ), изпратена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, до ВЛ. Д. Б., ЕГН
**********, с която банката е уведомила посочения длъжник, че кредитът по процесния
договор е обявен за предсрочно изискуем, считано от 21.09.2020 г. Приложени са
доказателства за връчване на поканата по реда на чл. 47 ГПК.
По делото е представена Покана с изх.№200-43/10.01.2020 г. (с вх.№000145/14.01.2020 г.
при ЧСИ М.К., рег.№891 в КЧСИ), изпратена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, до В. В. Б., с ЕГН
**********, с която банката е уведомила посочения длъжник, че на основание Договор за
предоставяне на комбиниран ипотечен банков кредит за покупка на имот и за довършителни
работи, ремонт и реконструкция №321-314/18.06.2013 г., изменен с Анекс № 1 от 18.06.2013
г., банката е предоставила на ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, банков кредит в размер на 72 000
лв. Посочено е в писмото до В. В. Б., че тя е поела задължение да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. С поканата длъжникът е
уведомен, че поради неизпълнение на задълженията по договора в определените срокове,
към 07.01.2020 г., дългът по кредита е общо в размер на 86 242, 43 лв., като просрочените
задължения са в размер на 21 638, 90 лв., както следва: 5966, 52 лв. – просрочена главница;
15 672, 38 лв. – просрочени лихви. С поканата, също така, банката е поканила длъжника, в 7
(седем) дневен срок от получаване на поканата, доброволно да заплати всички свои
просрочени задължения към банката, произтичащи от описания по-горе договор за банков
кредит, и е посочила, че в противен случай, след изтичане на посочения срок, ще счита
ползвания от длъжника кредит за изцяло и предсрочно изискуем, без да бъде повторно
уведомяван за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Към горепосочената покана е приложена и разписка за връчването й от ЧСИ М.К., в която е
посочено, че връчителят е посетил адреса на длъжника – с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А.,
на три дати – 31.01.2020 г., 07.03.2020 г. (почивен ден) и 13.08.2020 г., като на последно
посочената дата било залепено и уведомление по чл. 47 ГПК, което е приложено към
разписката.
По делото е представен Констативен протокол от 09.09.2020 г., издаден от ЧСИ М.К.,
касаещ връчването на поканата за предсрочна изискуемост на кредита на съдлъжника В. В.
Б. . В него е посочено, че по молба на „П.И.Б.“ АД е бил входиран в кантората 1 (един) брой
уведомление за предсрочна изискуемост, с цел връчването му на длъжника В. В. Б..
Посочено е, че била извършена справка в НБД „Население“ и се установило, че постоянният
и настоящият адрес на лицето е: ул. „Т.А., 2708, с. П., общ. Благоевград. Посочено e още в
констативния протокол, че на 31.01.2020 г., 07.03.2020 г. и 25.08.2020 г., служителят Ив. Т.
М., на длъжност призовкар в кантората на ЧСИ М.К., е посетил адреса, на който никой не е
отворил. Посочено е, че служителят М. е посетил адреса неколкократно, като е разговарял
10
със съседи, които са заявили, че не познават адресата. След като на 25.08.2020 г.
призовкарят не е намерил лице, което да получи призовката, то същият на посочената дата е
залепил уведомление на посочения адрес на длъжника. В указания в уведомлението
двуседмичен срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 08.09.2020 г., не се е явило лицето
В. В. Б. или друго, упълномощено от него лице, което да получи уведомлението за
предсрочната изискуемост от кантората на ЧСИ М.К.. Посочено е, че е извършена и справка
за регистрирани трудови правоотношения по отношение на адресата, от която се
установило, че лицето няма сключен трудов договор към 08.09.2020 г. Предвид
гореизложеното, съдебният изпълнител е приключил производството по връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост и е счел, че същото е редовно връчено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представена и Покана с изх. №200-1267/24.09.2020 г. (вх. №04946/25.09.2020 г.
при ЧСИ М.К., рег.№891 в КЧСИ), изпратена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, до В. В. Б., с
която банката е уведомила посочения длъжник, че кредитът по процесния договор е обявен
за предсрочно изискуем, считано от 21.09.2020 г. Приложени са доказателства за връчване
на поканата по реда на чл. 47 ГПК.
По делото е представена Покана с изх.№200-41/10.01.2020 г. (с вх.№000147/14.01.2020 г.
при ЧСИ М.К., рег.№891 в КЧСИ), изпратена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, до „А. ЕООД,
ЕИК *****, с която банката е уведомила посочения длъжник, че на основание Договор за
предоставяне на комбиниран ипотечен банков кредит за покупка на имот и за довършителни
работи, ремонт и реконструкция №321-314/18.06.2013 г., изменен с Анекс № 1 от 18.06.2013
г., банката е предоставила на ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, банков кредит в размер на 72 000
лв. Посочено е в писмото до „А. ООД, че той е поел задължение да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. С поканата длъжникът е
уведомен, че поради неизпълнение на задълженията по договора в определените срокове,
към 07.01.2020 г., дългът по кредита е общо в размер на 86 242, 43 лв., като просрочените
задължения са в размер на 21 638, 90 лв., както следва: 5966, 52 лв. – просрочена главница;
15 672, 38 лв. – просрочени лихви. С поканата, също така, банката е поканила длъжника, в 7
(седем) дневен срок от получаване на поканата, доброволно да заплати всички свои
просрочени задължения към банката, произтичащи от описания по-горе договор за банков
кредит, и е посочила, че в противен случай, след изтичане на посочения срок, ще счита
ползвания от длъжника кредит за изцяло и предсрочно изискуем, без да бъде повторно
уведомяван за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Към горепосочената покана е приложена и разписка за връчването й от ЧСИ М.К., в която е
посочено, че връчителят е посетил адреса на длъжника – с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А.,
на три дати – 31.01.2020 г., 07.03.2020 г. (почивен ден) и 15.08.2020 г., като на последно
посочената дата било залепено и уведомление по чл. 47 ГПК, което е приложено към
разписката.
По делото е представен Констативен протокол от 09.09.2020 г., издаден от ЧСИ М.К.,
касаещ връчването на поканата за предсрочна изискуемост на кредита на съдлъжника „А.
11
ЕООД. В него е посочено, че по молба на „П.И.Б.“ АД е бил входиран в кантората 1 (един)
брой уведомление за предсрочна изискуемост, с цел връчването му на длъжника „А.
ЕООД. Посочено е, че била извършена справка в Търговския регистър и се установило,
че адрес на седалището е: ул. „Т.А., 2708, с. П., общ. Благоевград. Посочено e още в
констативния протокол, че на 31.01.2020 г., 07.03.2020 г. и 25.08.2020 г., служителят Ив. Т.
М., на длъжност призовкар в кантората на ЧСИ М.К., е посетил адреса, на който адрес не е
имало дружество с такова име, нито табела или други индикации адресът да е седалище на
фирма. Посочено е още, че след като на 25.08.2020 г. призовкарят не е намерил лице, което
да получи призовката, то същият на посочената дата е залепил уведомление на посочения
адрес на длъжника. В указания в уведомлението двуседмичен срок по чл. 47, ал. 2 ГПК,
който е изтекъл на 08.09.2020 г., не се е явил управителят на „А. ЕООД или друго,
упълномощено от него лице, което да получи уведомлението за предсрочната изискуемост
от кантората на ЧСИ М.К.. Предвид гореизложеното, съдебният изпълнител е приключил
производството по връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост и е счел, че
същото е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представена и Покана с изх. №200-1268/24.09.2020 г. (вх. №04944/25.09.2020 г.
при ЧСИ М.К., рег.№891 в КЧСИ), изпратена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, до „А. ЕООД, с
която банката е уведомила посочения длъжник, че кредитът по процесния договор е обявен
за предсрочно изискуем, считано от 21.09.2020 г. Приложени са доказателства за връчване
на поканата по реда на чл. 47 ГПК.
От съдебносчетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Иванка Василева Д.,
размерът на отпуснатия банков кредит по Договора за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 321-314/18.06.2013
г. е в размер на 72 000 лв. и е усвоен на 20.06.2013 г. безкасово, еднократно, по сметката на
ВЛ. Д. Б., с IBAN BG 60CBUN91951000490302, открита в МКБ „ЮНИОН БАНК“ АД.
Според експертното заключение към 12.11.2020 г. общият размер на задълженията по
главници, договорни лихви, наказателни лихви, възлиза в размер на 91 371, 85 лв.,
разпределени както следва: 70 307, 86 лв. – непогасена главница, редовна и просрочена;
19 204, 83 лв. – непогасена договорна лихва, начислена за периода 20.03.2015 г. – 12.03.2020
г., включително; 319, 05 лв. – наказателна лихва, начислена за периода 20.03.2015 г. –
12.03.2020 г., включително, дължима на основание чл. т. 1.7 от Договора; 457, 02 лв. –
наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 20.09.2020 г., включително, дължима на
основание чл. т.1.7 от Договора; 1035, 09 лв. – законна лихва, начислена за периода
21.09.2020 г. – 12.11.2020 г., включително; 48 лв. – разноски по връчване на покани до
кредитополучателя и длъжниците.
В експертизата се посочва, че общият размер на направените от страна на
кредитополучателя вноски по Договора за кредит, обезпечен с ипотека №321-314/18.06.2013
г. е 24 628, 94 лв. Вещото лице посочва, че от общо направените вноски от
кредитополучателя по обслужване на кредита със сумата от 1692, 14 лв. е погасявана
главница, а сумата в размер на 22 936, 80 лв. е отнесена от банката за погашения по
12
начислени лихви (редовна и наказателна).
Вещото лице посочва още в заключението си, че Българската народна банка актуализира 3
месечния SOFIBOR на всеки три месеца, съответно на 15 март, 15 юни, 15 септември и 15
декември от всяка календарна година, като се приемат изписаните стойности на индекса,
закръглени до втория десетичен знак. Посочва се, че 3 месечния SOFIBOR се публикува на
страницата на БНБ под наименование „SOFIBOR=“.
Вещото лице посочва още, че действащият 3М SOFIBOR към датата на сключване на
процесния Договор е със стойност 1.21 %. Посочва се, че промените в индекса на 3М
SOFIBOR, не оказват влияние върху начисляване на дължимата за периода лихва, съгласно
чл.1.6.1 от Договора за кредит и Анекса към него. Това е така, тъй като съгласно т.1.6.1 от
Договора за кредит формираният редовен дълг по кредита се олихвява с плаващ лихвен
процент, определен в размер на действащия 3М SOFIBOR плюс надбавка, равняваща се на
5.95 пункта, но не по-малко от 8.35 %, т.е. независимо от промяната на индекса, банката не
може да олихвява главницата на кредита с лихвен процент по-нисък от 8, 35 %, респ. 7, 35 %
при ползване на допълнителните условия, уговорени с Анекс 1 от 18.06.2013 г. към
Договора за кредит в т.1.1, т. 1.2 и т. 1.3.2. В експертизата се посочва, че датата на
мигриране на данните от „МКБ Ю.“ АД към „П.И.Б.“ АД е 04.03.2014 г., като посочва също
така, че няма разлика в метода на начисляване на договорната и наказателната лихва преди
и след мигриране на данните от „МКБ Ю.“ АД към „П.И.Б.“ АД. Посочва се, че след
мигрирането на кредита в „ПИБ“ АД е запазен размера на лихвения процент, съгласно
подписаните Договор за ипотечен кредит и Анекс 1 към него, както и размерът на лихвения
процент при просрочие. Вещото лице посочва също така в заключението, че размерът на
главницата към съответния период (редовна плюс просрочена) е в размер на 70 307, 86 лв.,
от които 63 214, 47 лв. остатъчна редовна главница и 7093, 39 лв. просрочена главница към
20.09.2020 г. Посочва се, че размерът на вземанията по просрочената договорна лихва от
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 13.11.2017 г. до 13.11.2020 г. е в размер на
19 204, 83 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2022 г., вещото лице заявява, че лихвата по
процесния договор за кредит не е увеличавана.
По делото е разпитано в качеството на свидетел лицето Ив. Т. М.. Последният посочва, че не
си спомня точните дати, на които е търсил В.Б. и В.Б.. Твърди, че ги е търсел в срок от
около един месец, три пъти, от които единият бил в почивен ден. Заявява, че не е открил
никого на адреса и трите пъти, като на третия път залепил уведомление. Посочва, че не е
разговарял с никого при посещението на адреса. Твърди, че е залепил уведомлението на
вратата, на входната врата на къщата. По отношение на връчването на „А. ЕООД,
свидетелят посочва, че на адреса на посоченото дружество е нямало табела на фирма „А.,
което го бил описал. Посочва още, че е описал в разписката, че няма офис на адреса, както и
че няма служители или табели на фирмата. Свидетелят посочва, че и при трите посещения е
ходил на адреса само той. Посочва, че и трите уведомления били залепени на външната
врата.
13
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С оглед обстоятелствената част и петитума на искова молба съдът намира, че в рамките на
процеса са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и чл.430, ал.2 ТЗ и
чл.86 ЗЗД. Предявените искове се явяват процесуално допустими, доколкото се установява,
че в срока, визиран в нормата на чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са депозирали възражения
пред заповедния съд, с които са оспорили вземанията, предмет на издадената по ч.гр.д.
№2335/20 г. по описа на РС – гр. Благоевград, заповед за незабавно изпълнение – заповедта
е връчена на длъжниците на В.Б., В.Б. и „А. ЕООД на дата 29.07.2021 г. видно от поканите
за доброволно изпълнение на л. 82 – 87 от заповедното производство, а възраженията против
нея са депозирани на 04.08.2021 г. (видно от л. 73, л. 75 и л. 77 от заповедното
производство). Освен това, съдът констатира, че е спазен и едномесечният срок по чл.415,
ал.1 ГПК, в рамките който заявителят е представил доказателства пред заповедния съд за
предявяване на установителен иск досежно установяване дължимостта на оспорените с
възражението вземания на поддържаното в заявлението основание и размер – указанията на
заповедния съд по чл.415, ал.1 ГПК са връчени на ищеца на 23.08.2021 г. (видно от
съобщението на л.98 от заповедното производство), а доказателства за предявяване на иска
са представени пред заповедния съд с молба, подадена на 21.09.2021 г. (вж. л. 99-105 от
заповедното производство).
Съдът намира, че предявените искове са и основателни, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред
съществуването на вземането си спрямо длъжника. В тежест на ищцовата страна по делото
по главните искови претенции е да установи наличието на процесуалните предпоставки на
иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
възникването на валидно облигационно правоотношение с ответниците по делото,
произтичащо от описания в исковата молба Договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция от 18.06.2013 г. и
Анекс №1 към него, изпълнение на поетите от негова страна задължения по договора и
анексите, както и да докаже размера и настъпилата изискуемост (в случая предсрочна
изискуемост) на описаните в исковата молба вземания. В тежест на ищеца е също така и
задължението да докаже успешно проведено заповедно производство, с предмет описаните в
исковата молба парични суми.
В тежест на ответниците по спора лежи задължението да докажат фактите, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания. Същите следва да установят качеството си
на изправна страна по договора и по – конкретно следва да докажат, чрез надлежни
доказателства и доказателствени средства, че са извършили надлежно и в срок плащането на
дължимите от тях суми по процесния договор и анексите към него.
От приложените по делото материали по ч.гр.д.№2335/2020 г. по описа на РС-Благоевград
14
безспорно се установи по делото, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК банката е поискала и респ. получила от РС заповед за изпълнение срещу
ответниците за описаните в исковата молба парични вземания.
От събрания доказателствен материал се установява по категоричен начин и наличието на
твърдяната облигационна връзка между страните, материализирана в Договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция от 18.06.2013 г. и Анекс №1 към него, сключени между ищеца „П.И.Б.“ АД,
от една страна, а от друга страна, а от друга, ответниците – ВЛ. Д. Б. (като
кредитополучател), В. В. Б. и „А. ЕООД, като съдлъжници.
От доказателствата по делото се установява също така и усвояването на сумата, предмет на
договора за банков кредит и анекса към него. Според отговора на въпрос №1 от ССчЕ
кредитът е усвоен изцяло на 20.06.2013 г. по сметка на титуляра с IBAN: - с нов IBAN: -
открита на името на кредитополучателя в банката.
С подписването на договора и получаването на сумата (усвояването на сумата) за длъжника
е възникнало задължението да плаща месечните погасителни вноски в уговорените размери
и условия, съгласно договора и анекса към него.
Безспорно доказано по делото се явява и обстоятелството, че длъжниците ответници по
делото към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК имат забавяния в
плащанията на месечните погасителни вноски по горепосочения договор за банков кредит и
анекса към него.
Съдът намира, че в конкретната хипотеза е доказана от страна на ищеца и изискуемостта на
претендираните вземания на посоченото от него основание – настъпила предсрочна
изискуемост на претендираните вземания, което обуславя основателността на така заявените
главни искови претенции. В конкретния случай, от представените по делото нотариални
покани до всеки от ответниците (л. 37 – 41 и л. 43-53 от делото) се доказва по категоричен
начин, че ищецът е обявил на ответниците предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за банков кредит. Поканите са връчени на длъжниците по реда на чл. 47 ГПК, като
правилата на посочената разпоредба за връчване на поканите са били спазени.
Доказа се също и обстоятелството, че към датата на подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК (13.11.2020 г.), непогасената главница възлиза в
размер на 70 307, 86 лв., непогасената договорна лихва за периода 20.03.2020 г.-12.03.2020 г.
възлиза в размер на 19 204, 83 лв., непогасената наказателна лихва за периода 20.03.2015 г.
до 12.03.2020 г. възлиза в размер на 319, 05 лв., непогасената наказателна лихва за периода
14.05.2020 г.-20.09.2020 г. възлиза в размер на 457, 02 лв., непогасената законна лихва за
периода 21.09.2020 г. до 12.11.2020 г. възлиза в размер на 1035, 09 лв. (вж. отговора на
въпрос №2 от ССчЕ), разноските за връчване на поканите до кредитополучателя и
длъжниците възлизат в размер на 48 лв.
В обобщение на гореизложеното се налага крайният извод, че предявеният иск по чл.422,
ал.1 ГПК е доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи за
15
претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване по давност на претендираните
вземания. В случая, предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила на 21.09.2020 г.,
поради което към датата на подаване на заявлението (13.11.2020 г.) не е била изтекла нито 5-
годишната давност по чл. 110 ЗЗД, касаеща главницата, нито тригодишната давност по чл.
111, б.“в“ ЗЗД, касаеща лихвите. Ето защо и споменатото възражение е неоснователно.
Що се касае до възраженията на ответника за неравноправност на клаузите по договора за
банков кредит, съдът намира същите за неоснователни. В отговора на исковата молба се
прави на основание чл.143 ЗЗП възражение за нищожност на клаузите в договора за банков
кредит, залегнали в т.1.6 и т.1.7, както и т.4 от Раздел II на Договора за кредит.
Разпоредбата на чл.146 ЗЗП поставя условие за да се счита клаузата нищожна, независимо от
неравноправния й характер, да не е уговорена индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП не
са индивидуално договорени условия, които са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. В конкретната хипотеза на първо място, визираните от
ответника като неравноправни клаузи са договорени индивидуално, тъй като са
възпроизведени в договора за кредит и са подписани от страните, които са изразили
съгласие с тези клаузи. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата на страните като в случая по отношение
възможността за едностранна корекция без предизвестие на лихвените проценти, следва да
се приеме, че се покриват характеристики по т.10 на разпоредбата, тъй като клаузата
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора. За да се изключи
приложението на чл.143, т.10 следва съгласно чл.144, ал.2 от ЗЗП, доставчикът на финансова
услуга, който променя при наличие на основателна причина лихвения процент без
предизвестие, да е поел задължение да уведоми другата страна, която има право да прекрати
договора.
В случая банката не предвижда право на кредитополучателя да прекрати договора при
промяна в лихвения процент, но при все това клаузите за промяна в лихвените проценти не
следва да се приемат за нищожни в този случай и да не се взема предвид последващата
промяна в лихвите, защото на практика не са приложени от банката без съгласие на
страната.
В подкрепа на горното, т.е. на това, че банката не се е възползва от предвидената
възможност за едностранната промяна размера на лихвата следва да се изтъкне изрично
заявеното от вещото лице по съдебно – икономическата експертиза, в проведеното открито
съдебно заседание, проведено на 20.04.2022 г., че договореният лихвен процент по договора
не е увеличаван. Следователно възраженията на ответниците за неоснователност на
предявения иск, изведени на база неравноправния характер на клаузите на процесния
договор, предвиждаща възможност за банката едностранно да промени размера на лихвения
процент, са неоснователни. Банката в нито един момент не се е възползвала от така
16
предвидената възможност в сключения договор, поради което и изтъкнатите възражения са
неоснователни.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК следва да се произнесе по разноските в заповедното производство с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в
исковото, така също и в заповедното производство.
С оглед изхода на делото и по арг. от чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сторените и поискани от ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 1879, 23 лв. за заплатена държавна такса в размер на 1829, 23 лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото и по арг. от чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски в рамките на исковото производство,
които съобразно представените доказателства възлизат в общ размер на 2557, 43 лв., в това
число: 1827, 43 лв. – заплатена държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК; 600 лв. – заплатено възнаграждение за ССчЕ; 30 лв. – депозит за
свидетел.
Мотивиран от горните фактически и правни изводи, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че ВЛ. Д. Б., ЕГН **********,
адрес: с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А., В. В. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ.
Благоевград, ул. „Т.А. и „А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. П., общ.
Благоевград, представлявано от управителя ВЛ. Д. Б., дължат, при условията на
солидарност, на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Ц., чрез пълномощника си юрк. К.Л.С., следните суми, които са били предмет на Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК с №909215 от 27.11.2020 г., издадена по ч.гр.д. №2335/2020 г.
по описа на РС-Благоевград, произтичащи от Договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция №321-314/18.06.2013
г. и Анекс №1 от 18.06.2013 г. към Договора, а именно: 70 307.86 лв. (седемдесет хиляди
триста и седем лева и осемдесет и шест стотинки) – просрочена главница, ведно със законна
лихва върху нея, считано от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; 19 204.83
лв. (деветнадесет хиляди двеста и четири лева и осемдесет и три стотинки) - просрочена
договорна лихва за периода 20.03.2017 г. - 20.09.2020 г., дължима на основание т. 1.6.1 от
договора за кредит; 319.05. лв. (триста и деветнадесет хиляди и пет стотинки) - просрочена
наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода 20.03.2015 г. -
12.03.2020 г., дължима на основание т. 1.7 от процесния договор; 457.02 лв. (четиристотин
17
петдесет и седем лева и две стотинки) – просрочена наказателна лихва, начислена върху
просрочена главница за периода 14.05.2020 г. - 20.09.2020 г., дължима на основание т. 1.7 от
процесния договор; 1035.09 лв. (хиляди тридесет и пет лева и девет стотинки) - законна
лихва върху главницата за периода 21.09.2020 г. - 12.11.2020 г.; 48.00 лв. (четиридесет и
осем лева) - непогасени разноски за връчване на покани до ответниците.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ.
Благоевград, ул. „Т.А., В. В. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А. и
„А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. П., общ. Благоевград,
представлявано от управителя ВЛ. Д. Б., да заплатят на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Ц., чрез пълномощника си юрк. К.Л.С., сумата в размер
на 1879, 23 лв. (хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки) –
разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ВЛ. Д. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ.
Благоевград, ул. „Т.А., В. В. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. Благоевград, ул. „Т.А. и
„А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. П., общ. Благоевград,
представлявано от управителя ВЛ. Д. Б., да заплатят на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Ц., чрез пълномощника си юрк. К.Л.С., сумата в размер
на 2557, 43 лв. (две хиляди петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки)
– разноски, сторени в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред
Апелативен съд-гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18