Решение по дело №3380/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 725
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20197180703380
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Описание: logo

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 725

 

гр. Пловдив,  13 април   2020 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на деветнадесети  февруари  през две хиляди и двадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 3380  по описа за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Алекс-2003“ЕООД, ЕИК115794489, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив, ул.Пловдив – юг № 382К, вх.Б, ет.2, представлявано от управителя Е. Г. К., против РА № Р-16001618007174-091-001, издаден от А. А. Д. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.С. Г. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в потвърдената му с Решение № 581/07.10.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив част за непризнат данъчен кредит в размер на 6 541,90 лева ведно с прилежащите лихви в размер на 2 352,84 лева.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения РА като издаден в противоречие с решение на СЕС по дело С-18-13.

На следващо място се излагат подробни доводи, че противно на приетото от приходната администрация, в конкретния случай е налице предаване на стоките по  посочените фактури като същите са индивидуализирани като описание в самите фактури.

Освен това се сочи и че стоките по процесните фактури се използват пряко в дейността на жалбоподателя.

В крайна сметка се претендира  отмяна на оспорвания ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството жалбоподател, адв.И., поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски. В постъпили по делото писмени бележки са изложени подробни съображения.

Ответникът по жалбата – Директора на  дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр.Р., е на становище, за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В постъпила под делото писмена защита излага подробни съображения.

Съдът, като разгледа становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице притежаващо правен интерес от така направеното оспорване, срещу подлежащ на оспорване акт, след реализиране на задължителното обжалване по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е РА № Р-16001618007174-091-001/18.07019 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник сектор -  възложил ревизията и Г. С. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив  в потвърдената му с решение № 581/07.10.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП част за непризнат данъчен кредите в размер на 6 541,90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352,84 лева.

Самата ревизия, в частта си предмет на разглеждане в това производство,  е с обхват ЗДДС за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., като развилият се спор е за непризнатия данъчен кредит в размер на 6 541,90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352,84 лева.

Следва да се отбележи, че, за да не признаят правото на приспадане на данъчен кредит органите по приходите са приели, че по фактури издадени от конкретни доставчици не е доказана доставка на стоки по смисъла на ЗДДС.

Следователно спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали е налице реална доставка.

Въз основа на констатираните факти и обстоятелства, при извършените насрещни проверки на доставчиците, органите по приходите са направили извод, че липсват безспорни и конкретни доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл. 6  от ЗДДС.

В крайна сметка, на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.6, ал.1 от ЗДДС, с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки поради липса на годни доказателства за прехвърлянето на собствеността е отказано правото на приспадане на данъчен кредит като РА е потвърден от Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив,  като  са споделени изводите на ревизиращите по отношение на доставчиците „Димекс-М“ЕООД гр.София и „Любоел груп 1“ЕООД гр.София.

По отношение на доставчика „Димекс-М“ЕООД гр.София е отказан данъчен кредит по 4 фактури от м.11.2015 г. и м.12.2015 г. с общ размер ДДС 3 150 лева с предмет на доставките строителни материали.

С оглед установяване реалността на доставките, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, но дружеството не е открито и не е представило каквито и да било доказателства за доставките. От страна на жалбоподателя са представени копия на фактурите и фискални бонове за извършени плащания. Отбелязаните във фискалните бонове данни са на касов апарат, регистриран в НАП за обект в гр.София, ул.“Ангел Кънчев“ №18А. в регистрационните данни като тип на обекта е посочено „обект за ТЕ със строителни материал“, а като наименование на обекта – „офис“. Според дистанционно подадената от този касов апарат в НАП информация на датите на издаването на процесните фактури не са генерирани отчети, а първите генерирани отчети след тези дати са на стойности многократно надвишаващи стойностите по посочените фактури.  В тази връзка от жалбоподателя са изискани писмено по реда на ДОПК доказателства за доставките, в т.ч. документи  за физическото предаване/приемане, документи  или писмени обяснения относно транспорта на стоките но такива не са представени.

При проверка на наличната в НАП информация относно този доставчик се установява, че посочените фактури са отразени в подаденияв НАП дневник за продажби; през периода на издаването на фактурите в дружеството – доставчик не  е имало действащи трудови договори; според подаваната от общините в НАП информация дружеството не е декларирало притежавани недвижими имоти; според подаваната от КАТ в НАП информация през периода ноември – декември 2015 г. дружеството е имало  леки автомобила, 2 ремаркета за леки автомобили и 2 товарни автомобила Рено Трафик; в подадените в НАП дневници за покупки и продажба като предмет на доставки по различните фактури е посочено „стока“ или „услуга“ без да е посочен вида на стоката/услугата каквото е изискването на чл.113 ал.2 и 3 от ППЗДДС и съответните приложения. При тези данни приходната администрация е приела, че не може да се направи извод за извършваната от дружеството дейност. Освен това, след проверка в ТР е констатирано, че за процесния период няма публикуван ГФО.

По отношение на доставчика „Любоел груп 1“ЕООД гр.София е отказан данъчен кредит по 2 фактури от м.11.2015 г. и м.12.2015 г. с общ размер ДДС 3 391,90  лева с предмет на доставките строителни материали.

С оглед установяване реалността на доставките, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, но дружеството не е открито и не е представило каквито и да било доказателства за доставките. От страна на жалбоподателя са представени копия на фактурите и фискални бонове за извършени плащания. Отбелязаните във фискалните бонове данни са на касов апарат, регистриран в НАП за обект в гр.София, ул.“Дедеагач“ №8. В регистрационните данни като тип на обекта е посочено „обект за ТД с други стоки“, а като наименование на обекта – „магазин“. Според дистанционно подадената от този касов апарат в НАП информация на 23.11.2015 г. е генериран отчет на стойност съвпадащ със стойността на фактура № 125/23.11.2015 г. , а за 29.12.2015 г. не е генериран отчет, а първият генериран отчет след тази дата на 30.12.2015 г. е на стойност многократно надвишаваща стойността на другата фактура.

В тази връзка от жалбоподателя са изискани писмено по реда на ДОПК доказателства за доставките, в т.ч. документи  за физическото предаване/приемане, документи  или писмени обяснения относно транспорта на стоките, но такива не са представени.

При проверка на наличната в НАП информация относно този доставчик се установява, че посочените фактури са отразени в подадения в НАП дневник за продажби; през периода на издаването на фактурите в дружеството – доставчик не  е имало действащи трудови договори; според подаваната от общините в НАП информация дружеството не е декларирало притежавани недвижими имоти; според подаваната от КАТ в НАП информация през периода ноември – декември 2015 г. дружеството е имало 2 леки автомобила; в подадените в НАП дневници за покупки и продажба като предмет на доставки по различните фактури е посочено „стока“ или „услуга“ без да е посочен вида на стоката/услугата каквото е изискването на чл.113 ал.2 и 3 от ППЗДДС и съответните приложения. При тези данни приходната администрация е приела, че не може да се направи извод за извършваната от дружеството дейност. Освен това, след проверка в ТР е констатирано, че за процесния период няма публикуван ГФО.

Именно на база тези фактически установявания в хода на ревизионното производство е изведен извода за липса на реалност на процесните доставки. Прието е, че  се касае за родовоопределени вещи, които не са индивидуализирани, не е доказано прехвърлянето на стоките т.е. не се установява реалното им  престиране.

В хода на съдебното производство са допуснати и приети СТЕ и основна/допълнителна ССЕ. Разпитан е и един свидетел.

Видно от показанията на св.И.тя си спомня доставянето (разтоварването) на процесните материали вкл. факта, че част от тях и към момента се намира във „външен склад“ на жалбоподателя, находящ се непосредствено до паркинга, който управлява тя.

Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи като неоспорени от страните и компетентно дадени.

Съобразявайки тези заключения, съдът намира изводите на приходната администрация за неправилни, а оспореният РА за незаконосъобразен предвид следното:

Противно на приетото от приходната администрация, настоящият състав на Административен съд Пловдив приема, на база приетите по делото съдебни експертизи, че стоките по процесните фактури са индивидуализирани в достатъчна степен и същите са реално престирани предвид следното:

Видно от заключението на ВЛ по ССЕ (основно и допълнително) всички заприходени материали, закупени от доставчиците „Димекс- М“ЕООД и „Любоел груп“ЕООД се изписани счетоводно. Към 31.12.2015 г. няма налични от процесните материали и консумативи. Материалите и консумативите са изписани за изграждането на обект „Беломорски“ и са отнесени в сметка 611 Разходи за основна дейност. В случая сметката стои на салдо във връзка със строителството на обект без Акт 16 и включва въпросните суми (разпит на ВЛ – л.1995 на гърба). В допълнителното си заключение ВЛ изрично сочи, че е прегледало движение по аналитичност на сметка 304 Стоки и е констатирало, че има осчетоводени по партидите и други материали, но те са с различни параметри от процесните. В разпита си в последното съдебно заседание ВЛ изрично посочва, че е гледала по първични документи, сравнила ги е с процесните и не е открила идентични стоки освен наличните.

          Според заключението по СТЕ, в процесните фактури фигурират закупени строителни материали, които от 2015 г. досега вероятно са вложени в извършени СМР, които представляват скрити работи и не могат да бъдат установени визуално на обектите към настоящия момент. Такива са кабелите, замазката, металните профили, лента за уплътняване. Други представляват консумативи – пирони. ВЛ е извело извод, че материали и консумативи от тези видове са присъщи на строителството на такива обекти като построените от жалбоподателя. ВЛ е установило на място като налични 5 вида стоки, изброени по процесните фактури – 2 вида бордюри, рустик блокове, павета и тротоарните плочи. В таблица на л.2011 по делото е направило сравнение между доставените количества по процесните фактури, описаните в инвентаризационния опис на жалбоподателя количества и установените на място.

          От сравнението в таблицата е видно, че бордюрите от процесните фактури все още не са вложени всички или една част от тях са вложени, но са останали запаси на обекта в кв.“Беломорски“ Бордюрите 500/160/80 мм са налични в обекта. Част от бордюрите 600/160/80 мм са налични (600 бр.), а други са вложени (720 бр.). От вложените 720 бр. видими и измерени на място в двата обекта на жалбоподателя – в кв.“Беломорски“ и в ЖР“Тракия“ се доказват общо 270 бр. Останалите, по информация на управителя на дружеството, са употребени за ремонти на тротоари и направа на паркинги на построените сгради, които се експлоатират и съответно амортизират. Рустик блоковете за по-голяма част от доставените са все още налични. От доставените 792 бр. налични са 720 бр. По информация на жалбоподателя, неналичните блокове са употребени за текущи ремонти в построените обекти. Доставените павета не са вложени и цялото количество, закупено по процесните фактури е налично в двора на обекта в кв.“Беломорски“. По-голяма част от доставените плочи са вложени и остатъкът, намиращ се в обекта в кв.“Беломорски“ е малък“ (доставени 2400 бр., налични 200 бр.). В двата обекта – в кв.“Беломорски“ и в ЖР“Тракия“ са положени общо 4300 бр. плочи за 390 кв.м. настилка. Възможно е за изпълнените тротоари в двата обекта да са употребени тротоарни плочи от доставените по процесните фактури. ВЛ изрично при разпита си при приемане на заключението е отговорило, че по така представените фактури е успяло да индивидуализира стоките.

          Съобразявайки и съотнасяйки двете заключения, съдът намира за безспорно установено, че е налице реално престиране на стоките по процесните фактури. Същите са индивидуализирани в достатъчна степен в самите фактури. ВЛ по ССЕ изрично сочи, че при преглед на първични документи при жалбоподателя не е установило идентични стоки с процесните. Съотнасяйки този извод на ВЛ по ССЕ с констатациите по СТЕ се налага и крайният извод за действителното осъществяване на процесните доставки. Съдът приема, че е налице реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Въпросните стоки са закупени от доставчиците – същите съдът приема същите за индивидуализирани в достатъчна степен по описанието им в самите фактури, безспорно те са доставени на строителния обект на жалбоподателя като част от тях са употребени за основната дейност на дружеството, а друга част все още се намират на строителния обект. Фактът, че в счетоводството на  дружеството няма заведени други материали, идентични с процесните, съотнесено към описанието им по самите фактури, сочи на извод, че спорните доставки са осъществени именно от посочените доставчици.

          При наличието на фискален бон, съдът приема, че е налице и плащане по фактурите. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по една от фактурите на „Любоел Груп 1“ЕООД е регистрирана продажба в регистъра на ФУ на доставчика на същата дата, а по другите фактури  е генериран отчет действително след  датата на издаването им, но  на стойност многократно надвишаваща стойността на  фактурите.

В крайна сметка,  спорът между страните в настоящото производство се свежда до това, налице ли са реално осъществени доставки на стоки по процесните фактури.        

В тази връзка следва да се отбележи, че за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и ед­ва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, рег­ла­ментирани в нормата на чл.71 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ще­стве­ни облагаеми доставка на стоки  по процесните  фактури.

     Съгласно чл.  6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Наличието на осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. От цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

          Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали са налице предвидените в чл.6, ал.1 правопораждащи юридически факти, а именно, прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.  Съобразявайки заключенията по двете приети по делото експертизи, свидетелските показания, представените в хода на съдебното производство писмени доказателства (обяснителната записка за обект жилищен комплекс „Алекс – Бел“  в УПИ 102511, жилищно строителство, магазини и офиси, масив 102, местност „Бялата воденица“ землище Пловдив – юг , подобект сграда „А“ – жилища, гаражи, офиси и магазини, графичната част, инвентаризационния опис – л.1990 и сл.)  следва несъмнения извод, че е налице прехвърляне на собственост по отношение на процесните стоки, съответно е налице и  реалност на доставките.

 В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит, което бе сторено в това производство. Това прави неправилен отказът на приходната администрация за признаване на правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.6, ал.1 от ЗДДС.

С оглед на изложеното РА се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски - 50 лева ДТ, 700 лева депозити за съдебните експертизи, 800 лева адвокатско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХІ състав:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ РА № Р-16001618007174-091-001/18.07019 г., издаден от А. А. Д.на длъжност началник сектор -  възложил ревизията и Г. С. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив  в потвърдената му с решение № 581/07.10.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП част за непризнат данъчен кредите в размер на 6 541,90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352,84 лева.

ОСЪЖДА НАП  да заплати на „Алекс-2003“ЕООД, ЕИК115794489, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив, ул.Пловдив – юг № 382К, вх.Б, ет.2, представлявано от управителя Е. Г. К., сторените по делото разноски в размер на 1550 лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съ­общението до страните за постановяването му. 

 Председател: