РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Девня, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100178 по описа за 2021 година
Предявен е иск с основание чл. 439 ГПК от В. Г. П., ЕГН **********,
против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203******, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата 2 441,28 лв. главница по договор за потребителски кредит
№**********/19.08.2008г ведно със законната лихва от датата на предявяване
на заявлението - 25.06.2010г., до окончателното плащане на сумата, сумата
29,69 лв. мораторна лихва от 15.09.2009г до 31.05.2010г. и сумата от 149,42
лв. разноски по делото поради погасено по давност право на принудително
изпълнение на вземането по заповед. за изпълнение на парично задължение и
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №923/2010г. на РС Девня, предмет на
изп. дело 20127180403419 на ЧСИ С. Д..
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право, са : На 25.06.2010г. Ти Би Ай Кредит ЕАД е инициирало заповедно
производство против ищеца за вземания по договор за потребителски кредит
№ ********** пред РС Девня. Образувано е гр. д. №923/2010г. и издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 2 441,28 лв. главница по
договор за потребителски кредит №**********/19.08.2008г. ведно със
1
законната лихва от датата на предявяване на заявлението -25.06.2010г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 29,69 лв мораторна лихва от
15.09.2009г до 31.05.2010г. и сумата от 149,42 лв разноски по делото.
Образувано е изп. дело 20127180403419 на ЧСИ С. Д. за принудително
събиране на вземанията, по което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 21.12.2013г. След тази дата повече от две години
не са извършвани изпълнителни действия и изп. дело е прекратено по силата
на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 21.12.2015г. След настъпилата
перемпция взискателят в изпълнителното производство не е предприел
каквито и да е действия за събиране на вземането си в продължение на още
три години, поради което вземането е погасено по давност на 21.12.2018г. На
05.08.2015г. ответникът уведомява ЧСИ с молба, че въз основа сключен
договор за цесия е придобил вземанията, предмет на изпълнителното дело и
желае да бъде конституирано като взискател по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :
На 23.02.2015 г. между ответника и Транзакт Юръп ЕАД / преди Ти Би Ай
Кредит / е сключен договор за цесия, по силата на който Транзакт Юръп ЕАД
прехвърля на ответника вземанията си против ищеца по договор за
потребителски кредит № **********. След образуване на изп. дело са били
предприети действия, както следва: на 21.09.2012г. молба за образуване на
дело и искане за справка общо имуществено състояние, запор на банкова
сметка и трудово възнаграждание ; на 25.06.2013г. молба за пълна справка за
имуществено състояние на длъжника; на 05.08.2015г. молба за конституиране
ответника по делото като взискател ; на 17.08.2015г. молба за извършване на
справка и запор на трудово възнаграждение; на 09.12.2019г. молба за
извършване на справка и запор върху банкови сметки ; на 02.02.2021г.
постъпила молба за перемпция на делото, ЧСИ е констатирал междинната
перемпция за периода 2015-2019г., за настъпилата перемпция ответника е
информиран на 02.02.2021г. ; Съгласно тълкуването, дадено с Решение
№37/24.02.2021г. по гр. д. №1747/2020г. на ВКС при прекратен поради
перемпция изпълнителен процес новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или
признание вземането от длъжника, като перемпцията е без правно значение
при настъпването й след 25.06.2015г. , когато е прието ТР по т.д. №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС., с което е отменено Постановление 3 /1980г.на ПВС. С оглед
2
на това се твърди, че с последващите молби от 2019г. за прилагане
изпълнителен способ давността е била прекъсвана, като съдебният
изпълнител е следвало след констатиране допуснатата перемпция да образува
ново изпълнително дело. Твърди се още, че абсолютната 10 годишна давност
за стари парични задължения на граждани ще започне да тече едва от
02.06.2021г. съгласно Решение 4/20.04.2021г. на КС на РБ по к.д. №1 /2021г.
Доказателствата по делото са писмени. Прието и приложено към
материалите по делото са материалите по изп. дело №2012718043419 на ЧСИ
С. К. –Д..
Съдът приема за установено от фактическа и от правна страна следното :
Издаден е по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №923/2010г. на РС Девня
изпълнителен лист против В.Г. С., ЕГН **********, да заплати в полза на ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2470,97 лв, от които
2441,28 главница по договор за потребителски кредит №**********
/19.08.2008г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението - 25.06.2010г., до окончателно изплащане на сумата и сума в
размер на 29,69 лв мораторна лихва за периода 15.09.2009г – 31.05.2010г. и
149,42 лв разноски по делото. С молба от 21.09.2012г. ТИ БИ АЙ КРЕДИТ
ЕАД, ЕИК *********, е поискала от ЧСИ С. К. – Д. образуване на
изпълнително дело за събиране на сумите. Заверено копие на изпълнителния
лист ведно с покана за доброволно изпълнение е връчена на ищеца от ЧСИ на
21.05.2013г.. До този момент се преклудират всички факти и възражения,
настъпили преди тази дата, съответно допустимият период на позоваване на
давност е от 05.06.2013г.
В съдебната практика има спор каква е погасителната давност по
отношение на вземания, признати със заповед за изпълнение на парично
задължение, т.е. дали същата е такава по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или по чл. 111,
б. „в” от ЗЗД. За казусът съдът намира, че процесните вземания се погасяват
с изтичането на петгодишен давностен срок. Влязлата в сила заповед се
ползва със стабилитет, тъй като установява ликвидността и изискуемостта на
вземането подобно на влязло в сила съдебно решение. Поради това е
приложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Съгласно мотивите на ТР № 2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г
3
на ОСГТК на ВКС погасителната давност в изпълнителния процес се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, като: налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със запорно съобщение от 21.12.2013г. е наложен от ЧСИ запор на
трудовото възнаграждение на длъжника в НИК М–СТРОЙ ЕООД . При
налагането на запора не се извършва проверка, дали вземането съществува,
поради което той се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и поради това изпълнителното действие следва да бъде зачетено,
като действие, насочено към имуществената сфера на длъжника и прекъсващо
давността по отношение на ищеца. След налагане на запора от трудовото
възнаграждение на ищеца са били удържани суми и превеждани на съдебния
изпълнител на 15.12.2016г., на 18.01.2016г., на 22.02.2016г. и на 18.03.2016г.
С писмо, получено на 13.04.2014г., работодателят НИК М–СТРОЙ ЕООД е
уведомил ЧСИ, че трудовоправните отношения с длъжника са прекратени,
считано от 08.04.2016г. Към писмото е приложена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
По делото е представено споразумение за покупко –продажба и
прехвърляне на вземания от 23.02.2015г, сключено между АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД като купувач и ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕООД / предишно
наименование съгласно ТР на РБ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД / като продавач, с
което продавачът прехвърля на купувача портфейл от необслужвани кредити,
индивидуализиране с Приложение №1 към споразумението, също
представено по делото, по което под №59042 фигурира вземане към В.Г. С. с
4
ЕГН ********** по договор № ********** от 19.08.2008г. в размер на
3053,73 лв.
С молба от 05.08.2015г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало от
ЧСИ С. К.-Д. да бъде конституирано като взискател по изп. дело
№3419/2012г. на основание извършената цесия на вземане.
Със запорно съобщение от 20.10.2015г. е наложен от ЧСИ по молба на
взискателя от 17.08.2015г. запор на трудовото възнаграждение на длъжника в
НИК М–СТРОЙ ЕООД. След налагане на запора от трудовото
възнаграждение на ищеца е била удържана сума и преведена на съдебния
изпълнител на 22.04.2016г.
Със запорни съобщения от 19.12.2019г. по молба на взискателя от
09.12.2019г. след извършена справка са били наложени запори на банкови
сметки на длъжинка в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД и в БАНКА
ДСК ЕАД. При налагането на запора не се извършва проверка, дали вземането
съществува, поради което той се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и поради това изпълнителното действие следва да бъде
зачетено, като действие, насочено към имуществената сфера на длъжника и
прекъсващо давността по отношение на ищеца .
С постановление от 01.02.2021г. ЧСИ С. К. –Д. е прекратила
производството по изп. д. № 3419/2012г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Съгласно отбелязаното в постановлението последното изпълнително действие
по делото е от 22.04.2016г. –постъпила сума от запор. Съгласно съдебната
практика с изтичането на двугодишен срок от 22.04.2016г. автоматично по
силата на правната норма изпълнителното производство против длъжника се
смята за прекратено с всички последици от това. С така подадената молба от
09.12.2019г. на взискателя по делото за справка за налични банкови сметки на
длъжника и налагане запор върху тях ЧСИ е следало да констатира вече
настъпилата перемпця и да образува ново изпълнително дело. В този смисъл
са мотивите на Решение №37/24.02.2021г по гр. д. №1747/2020г. на IV гр.
отд. на ВКС , в които се казва, че когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, единствената
правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
5
като старото е прекратено по право, новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
нова дело или не , необразуването на ново дело с нищо не вреди на кредитора,
нито ползва или вреди на длъжника, то може само да бъде клалифицирано
като дисциплинарно нарушение, ако не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделно дело.
Представено е удостоверение с изх. №95/16.02.2022г. на Община Девня
за идентичност на лице с различни имена В. Г. П., ЕГН ********** и В.Г. С..
С оглед така изложеното съдът намира иска по чл.439 ГПК за
неоснователен. Както вече съдът посочи съгласно мотивите на ТР №
2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно,
за да се счита давността за прекъсната – в този смисъл мотиви на Решение №
1416/24.06.1969 г. по гр. д. № 884/69 г. на I гр. отд. на ВС . За казуса с
налагането на запори от ЧСИ със запорни съобщения на 19.12.2019г
представлява извършване на изпълнителни действия по смисъла на мотивите
в т. 10 от Тълкувателното решение№ 2/26.06.2015г. След прекъсване на
давността с налагането на запора по банкови сметки на ищеца на 19.12.2019г.
е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към датата
на приключване устните състезания по делото -23.03.2022г., не е изтекла.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение колкото са
претендирани от ответника с отговора на исковата молба.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от иск с основание чл. 439 ГПК от В. Г. П., ЕГН
**********, против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203******, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата 2 441,28 лева / две хиляди четиристотин четиридесет и
един лева и 28 стотинки / главница по договор за потребителски кредит
6
№**********/19.08.2008г ведно със законната лихва от датата на предявяване
на заявлението - 25.06.2010г., до окончателното плащане на сумата, сумата
29,69 лева / двадесет и девет лева и 69 стотинки / мораторна лихва от
15.09.2009г до 31.05.2010г. и сумата от 149,42 лева / сто четиридесет и девет
лева и 42 стотинки / разноски по делото поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение и издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №923/2010г. на РС
Девня, предмет на изп. дело 20127180403419 на ЧСИ С. Д..
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, ***, да заплати на АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203******, ***, сумата от 50 лева / петдесет лева /
разноски за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7