№ 6862
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100511381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 18.06.2024 г., гр.д. 55596/2023 г., СРС, 126 с-в се осъжда
Столична община да заплати на „ЗАД „А.“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 7 975, 37 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10.10.2023 г. до погасяване
на задължението, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ във връзка с преписка по щета № 10019030102038, с
включени ликвидационни в разноски от 10, 00 лева, сумата в размер
на 2 548, 67 лева, представляваща законна лихва за забава върху регресното
вземане за периода от 10.10.2020 г. до 09.10.2023 г. и разноски от 1 070, 96
лева.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете
Столична община. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „ЗАД „А.“ АД оспорва жалбата.
1
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на
27.01.2019 г. около 13.00 ч. в гр. София, ул. **** водачът на л.а. „Мерцедес
МЛ“, рег. № СВ **** НА, управляван от С.Н., със сключена застраховка
„Каско“ при ищеца „ЗАД „А.“ АД, при дясно спускане по заледен стръмен
наклон на ул. „21 век“ в гр. София, район „Витоша“ и отказ на спирачната
система, причинява удар и вреди на аварирал в дясна лента на пресечката с ул.
„Проф. Кирил Попов“ при опита му да завие в ляво и изкачи ул. „21 век“, л.а.
„Грейт Уол“, рег. № СА **** ТТ, управляван от М.К..
Двустранният констативен протокол за ПТП от 01.07.2022 г. не се ползва
с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ
относно оспорените механизъм на ПТП и причинно-следствената му връзка с
настъпилите вреди.
Механизмът на ПТП се установява от съдебно-автотехническа
2
експертиза, скицата към двустранния протокол и съвпадащите показания,
снети от водачите на двата автомобила – свидетелите Н. и К.. Основна
причина на настъпването на ПТП са заледените и непочистени пътни
участъци, по които се движат двете МПС-та, довели до тяхната
неуправляемост и блокирана спирачна система Свидетелката Н., при спускане
с блокирани спирачки, за да избегне челен удар със закъсалия увреден
автомобил на кръстовището, успява да извие в ляво и причинавя страничен
удар. Свидетелката К. изгубва управление, въпреки спуснатата ръчна
спирачка автомобилът започва да блокира и спира, когато бива ударена
странично.
В о.с.з. 30.05.2024 г. вещото лице Х.И. уточнява, че ако не е имало
заледяване, такъв механизъм на ПТП е сложен за обяснение, т.к единият
автомобил е в спряно положение, а другият се движи. В този смисъл,
съществува пряка причинно-следствена връзка между механизма на пътния
инцидент и имуществените вреди.
В подкрепа е справка от 19.03.2024 г. на Националния институт по
метрология и хидрология за района на ул. „Проф. Кирил Попов“, според която
в деня на ПТП – 27.01.2019 г., няма валежи, минималната температура е около
минус 6.3 градуса по Целзий, максималната - около 4 градуса и височината на
снежната покривка е около 4 см. През двата дни преди ПТП – 25.01.2019 г. и
26.01.2019 г. валят дъжд и сняг, съответно минималните температури са около
минус 0.1 и минус 4 градуса, а максималните около 1.8 и 1.5 градуса, като
височината на снежната покривка на 26.01.2019 г. е около 3 см. През
предходния период 20.01.2019 г. – 24.01.2019 г. вали дъжд, минималните
температури са до 0.2 градуса. Съдът намира, че на база метеорологичните
данни за последователни валежи от дъжд и сняг, съчетани с ниски
температури, при минимални под 0 градуса, може да се формира извод
относно съществуващи условия за образуване и задържане на заледяване към
момента на пътния инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските
пътища са публична общинска собственост, каквото се установява да е
мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се
разпростира върху всички елементи по условията на чл. 5, ал. 1 от закона или
обхват, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
3
ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от ЗП, лицата които стопанисват пътищата са
длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и замърсяване от моторните превозни
средства, като поддръжката на общинските пътища се осъществява от
общините.
Съобразно изложеното, съдът приема, че за ответника е налице
нормативно установено задължение да поддържа пътната инфраструктура.
Същото съобразно на § 1, т. 14 от ДР на ЗП представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се
установи изключение предвидено по-горе, поради което допуснатото наличие
на непочистен, заледен участък на пътя, находящ се на територията на
общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в
нарушение на обсъдените правни норми. Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за превозните
средства и пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на
служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето
защо неизпълнението на вменените от закона задължения на общината,
осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание
за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.
49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на
закона бездействие настъпва непозволеното увреждане, както е в
разглеждания случай.
Не се установява съпричиняване от водачите и на двата автомобила.
Водачът на увреждащият автомобил предприема възможните действия да
отклони траекторията на движение, да за предотврати поне черен удар с
увреденото МПС, което от своя страна аварира, но спира в страни от пътя.
Единствената причина за последвалия страничен удар е невъзможността и на
двамата водачи да управляват движението и блокиралата спирачна система
поради заледения терен.
Безспорно е и се установява от платежните документи, че след
4
настъпване на застрахователното събитие, ищецът изплаща застрахователното
обезщетение на застрахования при него увреден собственик и се суброгира в
правата му да претендира възстановяване на изплатеното обезщетение от
ответника, като виновен за настъпване на вредите. Според САТЕ, средната
пазарна стойност за възстановяване на имуществените вреди възлиза на
8 071.74 лв. Изцяло основателни са искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в
претендирания размер от 7 975, 37 лв. и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2
548, 67 лв – мораторна лихва през периода 10.10.2020 г. - 09.10.2023 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ има право на сумата 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.06.2024 г., гр.д. 55596/2023 г., СРС, 126
с-в.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33
да заплати на „ЗАД „А.“ АД, със седалище: гр. София, ул. **** сумата 300 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6