РЕШЕНИЕ
№ 1087
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110151008 по описа за 2021 година
Предявени са от Л. В. Д., Г. Г. В. и Л. В. В. срещу „Фирма“ ЕООД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение срещу Г. Г. В. за 4/6 и срещу Л. В. Д. и
Л. В. В. за по 1/6 от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 16.10.2015 г. по ч. гр.
д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, и е образувано изп. д. № 20158440404138 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, а именно: 1 156.65 лева – главница за потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., 77.28 лева — мораторна лихва за
забава за периода 30.06.2013 г. – 21.11.2014 г., 325 лева – разноски. Претендират разноските
по делото.
Ищците твърдят, че изпълнителният лист е издаден по заповедно производство срещу
ищцата Г. Г. В. и наследодателя на ищците В. Л. В. и въз основа на него е образувано
посоченото изпълнително дело, по което след смъртта на Васил Луков В. като длъжници са
конституирани ищците при следните квоти: 4/6 за Г. Г. В. и по 1/6 за Л. В. Д. и Л.. В. В..
Излагат, че след образуване на изпълнителното дело на 10.12.2015 г. не са извършвани
изпълнителни действия от взискателя, поради което изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона на 10.12.2017 г., а вземанията са погасени с изтичането на приложимата 3-
годишна давност на 10.12.2018 г.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага съображения, че приложима в случая е 5-годишната давност.
Оспорва процесните вземания да са погасени по давност, като твърди, че давностният срок е
прекъсван с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и с подавани от
дружеството молби за извършване на изпълнителни действия, както и с всяко предприето от
съдебния изпълнител изпълнително действие, дори ако то не е довело до желания резултат.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа страна следното:
С Определение № 10448/08.12.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че срещу ищците се води изп. д. № по описа на ЧСИ С. Я., въз основа на издаден
срещу Г. Г. В. и наследодателя на ищците В. Л. В. изпълнителен лист от 16.10.2015 г. по ч.
гр. д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, за следните суми: 1 156.65 лева – главница
за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., 77.28
лева — мораторна лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 21.11.2014 г., 325 лева –
разноски, като от Г. Г. В. се претендират 4/6 от сумите по изпълнителния лист, а от Л. Г. Д. и
Л.. В. В. – по 1/6 от сумите.
Изпълнителният лист е издаден срещу ищцата Г. Г. В. и наследодателя на тримата
ищци В. Л. В. за дължима цена на топлинна енергия, мораторна лихва и разноски въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Страните не спорят, че поради липса
на възражение по чл. 414 ГПК исково производство по чл. 422 ГПК не е провеждано.
На 10.12.2015 г. ответното дружество е подало молба за образуване на изпълнително
производство срещу Г. Г. В. и В. Л. В. въз основа на издадения на 16.10.2015 г.
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69 състав. Молбата съдържа
възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Въз основа на молбата е образувано изп. д. № по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на
КЧСИ, като с Постановление от 17.12.20215 г. за неговото образуване то е присъединено
към изп. д. № с взискател „Фирма“ ЕАД и длъжник Г. Г. В..
След присъединяване на изп. д. № към изп. д. № на длъжника Г. Г. В. е връчена покана
за доброволно изпълнение, касаеща вземанията по процесния изпълнителен лист, след което
тя е заявила на 24.06.2016 г., че ще погасява задълженията по двете изпълнителни дела с
ежемесечни вноски в размер на 60 лв., за което е съставен протокол /л. 65 от изп. д. № /,
подписан от нея. В изпълнение тя е платила по сметка на съдебния изпълнител още същия
ден сумата от 60 лв. Продължила е да извършва месечни плащания на сума в размер на по
60 лв. през м. 07.2016 г., м. 08.2016 г. и м. 10.2016 г., през м. 11.2016 г. е платила сумата от
40 лв., през м. 12.2016 г., м. 02.2017 г., м. 04.2017 г. е плащала месечно по 30 лв., през м.
05.2017 г. е платила 25 лв., а през м. 09.2017 г. – 20 лв.
На 23.02.2018 г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжниците и за насрочване на опис на движими вещи –
собственост на длъжниците. С Разпореждане от 05.04.2018 г. са насрочени опис и оценка на
движими вещи на 12.05.2018 г., за което длъжникът Г. Г. В. е уведомена на 03.05.2018 г.,
както и е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Г. Г. В. в „Фирма“ АД, за
което е изпратено запорно съобщение на 13.04.2018 г.
Подадена е молба от длъжника Г. Г. В. на 11.05.2018 г., с която е уведомила съдебния
изпълнител, че съпругът й е починал, и е заявила, че ще внесе 50 лв. с цел отмяна на описа.
Сумата е внесена на 14.05.2018 г., след което са извършени от нея още плащания по
изпълнителното дело – през м. 07.2018 г. – 50 лв., през м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. – по 60
лв., през м. 01.2019 г. – 30 лв., през м. 02.2019 г. – 50 лв., през м. 03.2019 г. – 30 лв., през м.
04.2019 г., м. 06.2019 г. /двукратно/, м. 07.2019 г., м. 09.2019 г. и м. 12.2019 г. – по 40 лв.,
през м. 10.2019 г. – 80 лв.
На 20.11.2019 г. е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение/пенсията на длъжниците и за насрочване на опис на движими
вещи. С Разпореждане от 13.07.2020 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи –
собственост на длъжника Г. Г. В., на 13.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
2
Предявени са активно субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищците поради изтичане на погасителната
давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищците да
обосноват правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу тях за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая е безспорно по делото, че срещу ищците е налице висящо изпълнително
производство за вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69 състав. Предвид това и с
оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените
искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е
необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на
изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищците имат правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
По отношение приложимия давностен срок съдът се позовава на Решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното:
„Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената
правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна
инстанция, като наред с това излага и следните собствени мотиви относно приложимия
давностен срок:
При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква
в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът
служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение /чл. 416
ГПК/ се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и
чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането.
От гледна точка на правните последици вземането по влязлата в сила заповед за
изпълнение не се отличава от вземането по влязлото в сила съдебно решение. Законът
предвижда, че съдебното решение е задължително за страните, а отмяна на съдебно решение
3
е възможна само при наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или
с които страната не е могла да се снабди своевременно /чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/, а
разпоредбата на чл. 424 ГПК предвижда, че при издадена заповед за изпълнение след
изтичане срока за подаване на възражение вземането може да бъде оспорено само въз основа
на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Анализирайки
цитираните разпоредби, съдът намира, че и съдебното решение, и заповедта за изпълнение
се характеризират със стабилитет и преразглеждане на въпроси относно предмета на
съдебното решение или на заповедта за изпълнение може да бъде допуснато само въз основа
на новонастъпили обстоятелства или на нови писмени доказателства, докато всички други
доводи и възражения се явяват преклудирани. Предвид това, че правните последици на
заповедта за изпълнение, когато срещу същата не е депозирано възражение в срок,
респективно не се е развило исково производство, са аналогични с последиците на
съдебното решение, съдът счита, че приложимата давност при вземания, за които има
издадена заповед за изпълнение, а впоследствие – и изпълнителен лист, е 5-годишната
давност, без да бъде отчитан видът на вземанията, претендирани по заповедното
производство.
Аргумент в подкрепа на тази теза е и обстоятелството, че развитието на исково
производство и постановяването на решение по иск за установяване на вземането е
поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника. С оглед принципното
положение, че упражняването на регламентирано от закона право не следва да доведе до
утежняване положението на упражняващата го страна, съдът намира за нелогично
виждането, че чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение се достига до
промяна на давността за претендираните парични суми по заповедта за изпълнение от 3-
годишна /както приема част от съдебната практика/ на 5-годишна /доколкото при развитие
на производство по реда на чл. 422 ГПК приложимата давност всякога е 5-годишната
давност/, т.е. че упражняването на правото на подаване на възражение води до
неблагоприятни правни последици за възразилия длъжник, изразяващи се в настъпване на
промяна на давността.
В подкрепа на разбирането, че е приложима 5-годишната давност за вземанията по
влязла в сила поради неподаване на възражение в срок заповед за изпълнение е и фактът, че
липсата на развило се исково производство означава, че страните по заповедното
производство не са имали спор относно дължимостта на претендираните парични суми, т.е.
в отношенията между страните е установено, че правното положение е такова, каквото е
посочено в заповедта за изпълнение. Предвид забраната установеното положение със
съдебния акт да бъде преразглеждано освен въз основа на нови писмени доказателства или
новооткрити обстоятелства последиците са идентични с последиците от постановяване на
съдебно решение.
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично
е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Подобно разрешение в максимална степен
съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство,
а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора с разноски в тежест на
длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да
бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото
ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би
следвало да се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила
решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би
4
означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове да
се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на
тази теза би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били
стабилизирани. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Развитите съображения мотивират съда да приеме, че за процесните вземания
приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години
независимо от характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
след като в случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на
пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на
установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване
на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299
ГПК/.
Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден на 16.10.2015 г. При
липсата на данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника следва да се
приеме, че най-късно на 16.10.2015 г. срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е
бил изтекъл и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно
релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на
принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след
16.10.2015 г. /чл. 439, ал. 2 ГПК/.
За основателността на предявените искове следва да се установи, че след 16.10.2015 г.
е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
В мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото
тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който с постановление /а сега с разпореждане съгласно чл. 434 ГПК, ред. ДВ,
5
бр. 86/2017 г./ образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това
обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността.
Предвид изложеното съдът приема, че в случая с подаването на молбата за образуване
на изпълнителното производство въз основа на процесния изпълнителен лист, съдържаща
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на 10.12.2015 г. е прекъсната давността по отношение на
двамата длъжници за процесните вземания на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Относно извършените плащания на суми по изпълнителното дело от длъжника Г. Г. В.,
след като й е връчена поканата за доброволно изпълнение на задълженията по
присъединеното изпълнително дело, съдът отчита, че преди плащанията тя изрично е
заявила, че ще заплаща вноски по двете изпълните дела, след което е плащала суми без
посочване в платежните документи задълженията по кой от двата изпълнителни листа
погасява. От това следва, че плащанията са относими към задълженията й и по двата
изпълнителни листа. Ето защо съдът намира, че така извършените плащания следва да се
ценят като признаване от нея на вземанията по процесния изпълнителен лист по смисъла на
чл. 116, б. „а“ ЗЗД, с които многократно е прекъсвана погасителната давност за тези
вземания по отношение на нея, като последното такова прекъсване е от 22.10.2019 г.
Изложеното е достатъчно да обоснове извод за неоснователност на предявените от нея
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, основани на изтекла погасителна давност,
независимо от исканите от взискателя и предприети от съдебния изпълнител изпълнителни
действия срещу нея.
Що се отнася до исковете на другите ищци в качеството им на наследници /заедно с Г.
Г. В./ на другия длъжник по изпълнителното дело – В. Л. В., следва да се посочи следното:
След 10.12.2015 г. първото действие, годно да прекъсне давността по отношение на
длъжника В. Л. В. /респ. по отношение на неговите наследници/, е насочването на
изпълнението чрез искането на взискателя от 23.02.2018 г. за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение/пенсия на длъжниците и за извършване на опис на движими
вещи – собственост на длъжниците, а следващото е молбата на взискателя от 20.11.2019 г.,
съдържаща същите искания. И двете молби са депозирани при съдебния изпълнител след
изтичане на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. по прекратено ex lege
изпълнително производство, но те са подадени преди изтичане на 5 години, считано от
прекъсването на давността по отношение на този длъжник на 10.12.2015 г.
За да прецени дали с посочените искания на взискателя е прекъсната давността по
отношение на длъжника Васил Луков В. /респ. по отношение и на неговите наследници/,
съдът съобрази следното:
С Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, са
дадени следните разяснения: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във
6
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника.“. Предвид изложеното съдът счита доводите на ищците за недопустимост да се
извършват изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за неоснователни. С проявената от взискателя активност чрез
подаване на двете молби от 23.02.2018 г. и 20.11.2019 г. погасителната давност за
вземанията му срещу длъжника В. Л.В. /респ. и срещу неговите наследници/ е прекъсната и
е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на подаване на исковата молба
не е изтекла.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.“, бл.
881, вх. Б, ет. 4, ап. 36, срещу „Фирма“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „“ № , искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на ищцата поради
изтекла погасителна давност за следните суми, представляващи 1/6 от сумите, за които е
издаден изпълнителен лист от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69
състав, и е образувано изп. д. № по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № на КЧСИ, а именно: 192.78
лева – главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м.
04.2014 г.; 12.88 лева — мораторна лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 21.11.2014 г.;
54.17 лева – разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „“, бл. ,
вх. , ап. , срещу „Фирма“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „“ ,
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма
право на принудително изпълнение по отношение на ищцата поради изтекла погасителна
давност за следните суми, представляващи 4/6 от сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, и е образувано
изп. д. № по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № на КЧСИ, а именно: 771.10 лева – главница за
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г.; 51.52 лева
— мораторна лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 21.11.2014 г.; 216.67 лева – разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЛЮДМ. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„“, бл. , вх. , ап. , срещу „Фирма“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „“ № , искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на ищеца поради изтекла
погасителна давност за следните суми, представляващи 1/6 от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1409/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, и
е образувано изп. д. № по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № на КЧСИ, а именно: 192.78 лева –
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014
г.; 12.88 лева — мораторна лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 21.11.2014 г.; 54.17
лева – разноски.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „“, бл. , вх., ет. , ап. , Г. Г.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „“, бл. , вх. ап. , и Л. В. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „“, бл. , вх. , ап. , да заплатят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на
„Фирма“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „“ № , сумата от
7
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8