Решение по дело №716/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 465
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20187240700716
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№429                                                   04.11.2020г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети октомври                                                                      2020г                    в открито заседание в следния състав:

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №716 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на „Сити Груп 2“ ООД против РА №Р-24-1204065.091-001/16.07.2018г издаден от Н. А. А. – главен инспектор по приходите, на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК в сила до 31.12.2012г, компетентен орган съгласно Заповед за определяне на компетентен орган от 20.08.2018г, издадена от Началник сектор „Ревизии“ , дирекция „Контрол“ при ТД НАП Пловдив / стр. 108, том І/, същият издал и Заповед за възлагане на ревизия №1204065/21.08.2012г.  – стр.68, том І, при спазване редакцията на чл.119 ал.2 от ДОПК в сила до 01.01.2013г.  Със заповед за възлагане на ревизия от 21.08.2012г е определен период от  01.01.2007г до 31.12.2011г за данък по чл.194, 195 и чл.204 от ЗКПО, от 12.07.2006г до 31.12.2008г за данък по чл.34,35 и 36 от ЗКПО,  от 19.01.2007г до 31.07.2012г за ДДС, от 12.07.2006г до 31.12.2011г корпоративен данък. Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца и тече от 29.08.2012г, когато е връчена на изрично упълномощен представител на ревизираното дружество / стр.69, том І/. Със Заповед №1205714/29.11.2012г, издадена от органа възложил ревизията – Началник сектор „Ревизии, дирекция „Контрол“ при ТД НАП Пловдив, срокът за извършването й е удължен с още два месеца до 29.01.2013г, по мотивиране искане на главен инспектор по приходите А. – ревизията е възложена във връзка с писмо изх. №3033/2010г от Окръжна прокуратура Стара Загора за образувано досъдебно производство под №277/10г. Предвид информацията в това писмо е поискано от ОП Стара Загора да осигури достъп до материалите по досъдебното производство, но до датата на предложението за удължаване на срока – 29.11.2012г, такъв достъп не е осигурен. На 05.12.2012г на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК и молба от управителя на дружеството, ревизията е спряна до 04.01.2013г. вкл. - тоест от 06.12.2012г до 04.01.2013г. вкл. не тече допълнителния срок от два месеца. До 05.12.2012г. вкл. – датата на спиране, са изминали шест дни от допълнителния двумесечен срок по чл.114 ал.2 от ДОПК, поради което крайния срок на ревизията се счита удължен до 04.02.2013г. и започва да тече от момента на възобновяването на производството. На 04.01.2013г е издадена Заповед за възобновяване на ревизията от компетентния орган, който е възложил извършването й, като на същата дата е издадена и Заповед за удължаване на срока на ревизията до 28.02.2013г, вместо до 04.02.2013г  тоест с още 14 дни над двумесечния срок по чл.114 ал.2 от ДОПК. На 31.01.2013г – преди да изтекат сроковете по чл.114 ал.2 от ДОПК, които органът по приходите е компетентен да определи като времеви предели на процесуалните действия по събиране на доказателства за установяване на данъчни задължения, е направено искане за спиране на ревизията от главен инспектор по приходите А. – определена да я извърши, на основание чл. 34 ал.1 т.2 от ДОПК – до решение на Специализирания наказателен съд – София по внесен обвинителен акт срещу И. С. П. като представител и едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество. Със Заповед №1300040/31.01.2013г органът, възложил ревизията е разпоредил спиране извършването й до получаване на решение по НОХД №1760/12г по описа на СНС гр. София. От изчислените по-горе срокове по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК, към 31.01.2013г остават пет дни до 04.02.2013г. включително, а до датата 28.02.2013г остават точно 28 дни. На 28.03.2018г със Заповед №Р-24-1204065/28.03.2018г, издадена от Началник сектор Ревизии е възобновено ревизионното производство и е определен срок за приключването й до 30.04.2018г. тоест 33 дни вместо да се удължи срокът с още пет дни, за да се спази разпоредбата на чл.114 ал.2 от ДОПК. На 18.04.2018г отново е спряно ревизионното производство на основание настъпила смърт на едноличния собственик на капитала. На 21.05.2018г ревизията е възобновена и е определен срок за приключването й 04.06.2018г. РД е съставен на 18.06.2018г в рамките на 14-дневния указателен срок след извършване на ревизията. В хода на ревизионното производство доказателства за съществуване и установяване размера на данъчни задължения са събирани до 15.01.2013г, а на 01.06.2018г е връчено уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК и това по чл.17 ал.1 от същия кодекс, по които ревизираното дружество не е представило декларация. Не са извършвани действия по събиране на доказателства, извън сроковете по чл.114 ал.2 от ДОПК, които да не бъдат зачетени при преценка законосъобразността на ревизионния акт, съгласно практиката на ВАС на РБ за смисъла на правните норми, съдържащи се в разпоредбите за компетентността на органа, възложил ревизията да определи максимален времеви отрязък на производството. От правно значение са само онези доказателства – факти, установени по съответния ред, които са събрани в сроковете по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК, определени за извършване на ревизията, като действията след тях довели до установяване на факти с правно значение за съществуването и размера на данъчните задължения, не се вземат предвид. Последици за валидността на РА не следват от неспазването на срока за извършване на ревизията. Правно значение за валидността на РА имат валидността на ЗВР и на ЗОКО, които са установени от съответните упълномощителни заповеди на Директор ТД на НАП Пловдив, представени по делото.

       РА с установени задължения по ЗКПО и ЗДДС общо в размер на 149 602.22лв главница и лихви в размер на 152 929.64лв е обжалван изцяло на 28.07.2018г в рамките на 14-дневния срок за обжалването му, считано от 18.07.2018г – датата, на която е връчен, като е потвърден с Решение №577/02.10.2018г на Директор „ОДОП“ гр. Пловдив, постановен в рамките на 60 дневния срок, считано от датата на постъпването на жалбата при решаващия орган – 07.08.2018г. С Решението си Директор дирекция „ОДОП“ е постановил погасените в давностния срок по чл.171 ал.1 от ДОПК задължения по ЗКПО за периода месец 07/2006г до месец 12/2006г и установените задължения по ЗДДС за месец 03/2007г да не събират принудително, тъй като за тях важи правната норма на чл.173 от ДОПК.

        Жалбата пред съда е подадена на 10.12.2018г, в рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващ датата 27.11.2018г, на която съгласно обратна разписка на стр. 135 по делото е връчено решението на директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив. Ревизираното дружество оспорва обосноваността на основанието по чл.122 ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред като алтернативно се възразява против правилното определяне на паричните потоци и в двете им части – приходи и разходи с конкретно посочени фактически и правни основания, които иска да бъдат взети  предвид. Иска от съда да бъде отменен ревизионния акт с присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

   Ответника Директор дирекция „ОДОП“ не изпраща представител в последното по делото съдебно заседание. Оспорва жалбата в писмено становище по същество от 02.04.2019г като прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, ако същото надвишава минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

     Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Абсолютната давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, която погасява данъчните задължения с изтичането на 10 годишен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати данъчното задължение е изтекла, както следва:

    Корпоративен данък в периода 07/2006г -12/2006г в размер на 4106.30лв и лихва 5 172.46лв,  десетгодишния срок тече от 01.01.2008г, тъй като данъкът е следвало да се плати до 31.03.2007г / годината, следваща тази за която се отнася/ и изтича на 31.12.2017г. още в хода на ревизионното производство.

    Корпоративен данък от 01.01.2007г до 31.12.2007 в размер на 36 979.74лв главница и лихва 41 227.71лв, десетгодишния срок тече от 01.01.2009г, тъй като данъкът е следвало да се плати до 31.03.2008г и изтича на 31.12.2018г.  – след края на ревизионното производство.

     Корпоративен данък от 01.01.2008г до 31.12.2008г в размер на 92 527.89лв и лихва в размер на 89 099.76лв, десетгодишния срок тече от 01.01.2010г, тъй като данъкът е следвало да бъде платен до 31.03.2009г / чл.93 ЗКПО/ и изтича на 31.12.2019г.

   Данък добавена стойност за март 2007г в размер на 10 508.33лв главница и лихва в размер на 12 923.29лв е погасено по давност с изтичане на 10 години, считано от 01.01.2008г, тъй като ДДС се плаща до 14-то число на следващия месец, и изтича на 31.12.2017г, поради което РА в тази му част се отменя на основание чл.171 ал.2 от ДОПК.

      Общо за сумата от 292 545.48лв, от  които главница 133 613.93лв с лихва 135 499.93лв, установени задължения по ЗКПО, и главница 10508.33лв с лихва 12 923,29лв лихва, установени задължения по ЗДДС, РА следва да бъде отменен на основание чл.171 ал.2 от ДОПК, поради не съществуване на публичното задължение. По аргумент за противното от чл.160 ал.4 от ДОПК, съдът прилага абсолютната погасителна давност служебно като отменя РА в съответната му част и в този случай не следва да се произнася по основанието и размера на задължението – по силата на закона то не съществува, за разлика от положението, при което до приключване на ревизията е изтекъл само 5-годишния срок, погасяващ правото да бъдат установени и изискани за удовлетворяване  данъчните задължения, при направено изрично възражение. В този случай съдът дължи да се произнесе по съществуването на данъчното задължение – основание и размер, защото то не е погасено, независимо, но и точно защото е погасено само правото на принудително събиране.  При съответно възражение и при изтичане на срока по чл.171 ал.1 от ДОПК, законосъобразно установените и съществуващи данъчни задължения не се удовлетворяват принудително, но РА не може да бъде отменен, доколкото е издаден в производство, започнало в преди изтичане на срока по чл.109 от ДОПК.  В  частта, в която с РА са установени, но по силата на закона – чл.171 ал.2 от ДОПК, не съществуващи към момента на приключване на съдебното дирене данъчни задължения, той следва да бъде отменен, като този факт се следи и спрямо него се прилага служебно материалния закон от императивен порядък. За основанието и размера на данъчното задължение съдът следи служебно. За изтичане на срока по чл.171 ал.1 от ДОПК – не, тъй като възражението против правото на установяване и събиране на данъчните задължения принадлежи на задълженото лице.

   Срокът по чл. 171 ал.2 от ДОПК не е изтекъл за задълженията по ЗКПО за 2009г и 2010г. в размер на 5 479.96лв главница и лихва в размер на 4 506.42лв.

   За предприеме ревизия по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, ревизиращия екип се основава на следния факт: липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството, който е посочен като правно основание в чл.122 ал.1 т.4 от същия кодекс.  Ревизионното производство има за повод досъдебно производство №277/2010г по описа на ОП Стара Загора, по който е внесен обвинителен акт срещу управителя на ревизираното дружество И. С. П. и е образувано НОХД №503/2015г по описа на СпНС, прекратено на 16.01.2018г, поради настъпила на 29.12.2017г смърт на подсъдимото лице.  На стр. 185, том І по делото е приложен от жалбоподателя Протокол за претърсване и изземване от 25.10.2011г, одобрен от съдия, които действия са извършени в офиса на дружеството на ул. Руски, №16, град Стара Загора, и са иззети компютърни конфигурации, преносим компютър, документи за собственост, частни диспозитивни документи, като и 12 броя папки със счетоводни документи на Сити груп-2, 4 броя папки с документи на Сити груп – 2 за 2008г, папка „дело“ с документи за 2006 и 2007г, и три броя папки с документи и справки за Сити груп -1 и Сити груп-2.  Всички документи се намират в този офис, в който се води счетоводството на дружеството, съгласно обясненията на присъстващото лице С. И. И.. Следователно не може да се вмени на ревизираното лице обстоятелството по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК – не представена счетоводна отчетност, тъй като същата е иззета от органите на досъдебното производство, без да има яснота какво съдържат 12 броя папки със счетоводни  документи на Сити груп-2 ООД, 4 броя папки с документи,  една папка с документи за 2006 и 2007г и три папски с документи и справки за Сити груп -1 и Сити груп-2. Дори да се приеме, че само 12 броя папки са съдържани счетоводни документи на ревизираното дружество, то от описаните в РД документи, представени от сектор „БОП“ при ОД на МВР Стара Загора, се налага извода, че всички 12 папки със счетоводни документи не са били на разположение на ревизиращия екип. В РД е записано на стр. 4 долу / стр.52 гръб, том І/, че ревизията разполага с документи, предоставени от ОД „Полиция“ Стара Загора, сектор „БОП“ с писмо от 15.01.2013г, като са изброени предоставените документи, но същите не са индивидуализирани като например: оригинали на фактури за покупки на стоки и услуги, отразени в дневниците за покупки за ревизираните периоди, но не е ясно дали тези дневници са представени, тъй като на стр. 53 том І-ви, стр. 5 от РД е записано, че в два броя папки се съдържат СД за ДСС, дневници и уведомления за приемане. За кои периоди не става ясно и дали в тези дневници са отразени фактурите. След изброяване на представените от сектор „БОП“ документи е направен извод, че липсват фактури за продажби на стоки и услуги, банкови и касови документи, договори с контрагенти, ОВ за 2006г, главни книги за всички периоди от обхвата на ревизията, синтетични, аналитични и хронологични регистри на използваните счетоводни сметки. Този извод може да е обоснован само ако ревизиращия екип е извършил проверка на счетоводството, или ако органите на досъдебното производство са удостоверили, че са предоставили всички иззети документи на СИТИ ГРУП-2 ООД с посочения по-горе протокол за претърсване и изземване. Следва да се каже, че в хода на съдебното дирене, СпНС гр. София отказа предоставяне на документи, тъй като са необходими за Съдебно счетоводна експертиза, въпреки приключилото производство поради смърт на подсъдимото лице. При посещение на вещото лице в град София и сектор „БОП“ същото е установило, че документацията относима към СИТИ ГРУП-2 ООД е в насипно състояние. Провеждането на досъдебно производство срещу управителя на дружеството е тъкмо повода за извършване и на ревизия срещу представляваното данъчно задължено лице, но това наказателно производство, по което се изземва счетоводната документация изключва основанието по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, освен ако органите на досъдебното производство не удостоверяват, че са иззели цялата налична счетоводна документация и са я предали на ревизиращия екип. Ето защо настоящия състав счита, че ответника не се е справил със задължението да обоснове съществуване на основание по чл.122 ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, за да се ползва от презумпцията за вярност на фактическите констатации за съществуване на данъчни задължения и техния размер. Другото основание по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК е приложено спрямо установените факти за така наречената „червена каса“, но за периода  2007г и 2008г, за които установените данъчни задължения са погасени по силата на закона – чл.171 ал.2 от ДОПК, поради което то не следва да бъде обсъждано. Но в тази връзка следва да се каже, че органите по приходите вменяват задължението за установяване на друг източник – различен от върнатите заети суми, на изведените от касата по вече парични средства, в тежест на ревизираното лице. За да му бъде възложена тази тежест, разбирана като неблагоприятна за него последица при формиране на фактическите констатации за установени задължения и техния размер, трябва да бъде изпълнено задължението за осигуряване на участие в ревизионното производство, проведено по реда на чл.122 от ДОПК. Уведомлението по чл.124 ал.4 от ДОПК е връчено на 01.06.2018г, само четири дни след определения краен срок на ревизията 04.06.2018г, като РД е издаден на 18.06.2018г. Оттук следва извода, че Ревизираното дружество не е разполагало със законоустановения срок по чл. 124 ал.1 от ДОПК – не по-малко от 14 дни, които не трябва да изтичат след крайния срок за извършване на ревизията. В този срок не се включва указателния за изготвяне на РД, против който могат да се представят възражения, но когато към тях са приложени и доказателства, последните се ценят с оглед пропускането на 14 – дневната възможност за участие  на РЛ при формиране на фактическите констатации в този РД. Ето защо спазването на  условието по чл.124 ал.1 от ДОПК е от съществено значение за законосъобразността на ревизията, проведена по реда на чл.122 от ДОПК. Този срок от 14 дни е за представяне на доказателства тоест за упражняване правото на участие и защита и не може да не бъде предоставен или да се предостави твърде късно – три дни преди края на ревизията. С това право лицето следва да разполага преди изтичане срока на ревизията, а това означава че същият не трябва да изтича след крайния момент за нейното извършване. След този момент, представените от РЛ доказателства с възраженията против РД се ценят с оглед на пропускането на  14-дневния срок за участие при формиране на фактическите констатации тоест счита се, че се касае за защитна теза, която да ги обори. Видно е, че правилото на чл.124 ал.1 от ДОПК е проявление на основните принципи на ДОПК, заложени в чл. 3 ал.2 – действителните факти от значение за случая, установени със законни средства, но и при участие на заинтересованото лице, което се гарантира при изпълнение на задължението по чл.6 ал.3 от ДОПК – осигурена възможност за упражняване на процесуални права и право на защита. В настоящия случай ревизионното производство е проведено според представени от органите на досъдебното производство счетоводни документи, без да е дадена възможност на ревизираното дружество да се защити при провеждане на особената процедура по чл.122 от ДОПК. Изложеното за необоснованост на основанието по чл.122 ал.1 от ДОПК и неизпълнение на задължението по чл.6 ал.3 вр. с чл.124 ал.1 от ДОПК сочи на извод, че презумпцията за вярност на фактическите констатации не може да бъде приложена и тежестта да ги докажат остава за органите по приходите. Но и освен това, представените от РЛ доказателства ще следва да се ценят, както ако бяха представени в срока по чл.124 ал.1 от ДОПК, от който е било лишено.

  В решението на директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, в РА и съответно в РД не е признато пренасяне на данъчна загуба в размер на 41 664.41лв, формирана  през 2007г и 2008г при изчисляване на счетоводния финансов резултат за 2009г, по реда на чл.70 ал.1 и 2 от ЗКПО. Не признаването се основава на корекцията на резултата за 2007 и 2008г, извършена с РА и оттук е направен извод, че няма данъчна загуба в посочения размер, която да се пренесе в счетоводния финансов резултат за 2009г. Тъй като РА в частта му за 2007 и 2008г следва да бъде отменен, се налага извода, че фактическите констатации за липса на финансова загуба за тези две години не следва да бъдат взети предвид за определяне размера корпоративния данък и неговото съществуване за 2009г. Оттук и извода, че установения размер на корпоративния данък от 4 1664.11лв за 2009г, основан на облагане на сумата, представляваща непризната данъчна загуба от 41 664.41лв следва да бъде отменен. За 2010г е установен корпоративен данък в размер на 1313.55лв, формиран от разликата между внесения данък в размер на 3059.34лв и дължимия в размер на 4372.89лв. Дължимия размер на данъка се основава на следните фактически констатации и свързаните с тях правни доводи: В разходите за формиране на финансовия резултат са включени амортизации в размер на 13 135.42лв / тази сума е обложена с 10 % равни на 1313.55лв/ , начислени за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта фе“, за които не са представени  доказателства, че се използва за дейността на дружеството –тук важи казаното по-горе, че при извършване на ревизия по особения ред, ревизираното  лице следва да търпи тежестта на неблагоприятните фактически констатации, когато в предоставения му срок по чл.124 ал.1 от ДОПК не представи доказателства за противното, които да изключват изводи за определяне на данъчната основа по обосновано предположение за стойността  и относимостта на показателите по чл.122 ал.2 от ДОПК. Това право на защита се упражнява след като лицето бъде уведомено, че ревизиращия екип е достигнал до основание по чл.122 ал.1 от ДОПК с неговото посочване и фактите, които са подведени под съответния състав, за да може РЛ да ги опровергава в указания от закона не по-кратък от 14 дни срок. Ако не представи в този срок доказателства, тогава РЛ ще търпи презумпцията за вярност на фактическите констатации тежестта да ги оборва в бъдещо съдебно производство, при което късното представяне на факти, ще се цени с оглед момента на тяхното узнаване, съответно възможно за удостоверяване. Разбира се, при условие, че основанието по чл.122 ал.1 от ДОПК е установено с предвидените от закона средства. В случая РЛ е било длъжно в хода на ревизията да представи доказателства за съществуване на фактите, от които черпи права, но то е било лишено от тази възможност, която е не по-кратка от 14 дни. Освен това в РД се изискват документи – пътни листове, пътна книжна, разход ГСМ, лицата, използвали МПС, фактури за гориво, като се игнорира целта на закупуване на МПС и неговото заприхождаване като актив на дружеството. От правно значение е дали дадено МПС е закупено с цел да бъде употребено за икономическата дейност на дружеството, което се установява от записванията в счетоводните документи, а след това дали е използвано за да допринесе за икономическа изгода. Поради това, когато едно дружество не осъществява временно икономическата си дейност, например, този факт не е основание да се приеме, че МПС няма изискуемото предназначение. Разяснението е необходимо, тъй като се касае за амортизации, които се начисляват дори ако актива, какъвто е МПС, не е използван, независимо по какви причини. Когато се установи, че този актив е използван, но с него не е извършвана деятелност от значение за икономическата изгода на дружеството, едва тогава не се признават разходите, за които ревизиращия екип иска документи, но и които не са включени при определяне на облагаемата печалба за 2010г. За нейното изчисляване са взети предвид амортизациите на посоченото МПС, което е зачислено и закупено като актив на ревизираното дружество. Ето защо РА и в частта му за 2010г следва да бъде отменен. В тази връзка настоящия състав счита, че СЧЕ по делото няма правно значение за законосъобразността на установените с процесния РА данъчни задължения за 2009г и 2010г.

    При този изход от спора на жалбоподателя се следват всички разноски по делото, съгласно представения списък, които следва да бъдат възложени на юридическо лице, представлявано от ответника, а именно:  900лв възнаграждение за вещо лице / три банкови бордера за предварително възнаграждение от по 200лв всяко или общо 600лв, както и банково бордеро за присъдената в последно съдебно заседание разлика от 300лв до окончателно определения размер на възнаграждението/, сумата от общо 15лв за три броя по 5лв съдебни удостоверения на вещото лице, както и възнаграждение за един адвокат / стр.19, том І/ в размер на 5000лв, съгласно чл.8 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималния размер е равен на 5 555.31лв и е сбор от 3 530лв плюс 2025.31лв, представляващи 1%  от 202 531.86лв, колкото е горницата над 100 000лв до 302 531.86лв. 

Водим от горното Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на „Сити Груп 2“ ООД ЕИК123730970 Ревизионен акт №Р-24-1204065-091-001/16.07.2018гг издаден от ТД на НАП Пловдив, с който са установени данъчни задължения общо в размер на 302 531.86лв за ревизирани периоди 12.07.2006г-31.12.2006г, 01.01.2007г -31.12.2011г, 12.07.2006г-31.12.2011г. по ЗКПО и за периода 19.01.2007 до 31.07.2012г по ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Сити Груп 2“ ООД ЕИК ********* сумата от 915лв /деветстотин и петнадесет/, представляваща разноски по делото и сумата от 5 000лв / пет хиляди/, представляваща възнаграждение за един адвокат.  

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     Административен съдия: