№ 86
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110123048 по описа за 2022 година
Ищецът „Д.З.” АД е предявил срещу ответника С.О. осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ, вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за сумата от 2 536.67 лв.,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 30.11.2021 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за
постоянно, включително и превантивно опазване на зелените площи и
декоративна растителност на територията на гр. София, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от 29.04.2022 г. до пълното изплащане на
сумата. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 30.11.2021 г. е
настъпило събитие – застрахованият лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ... е
паркиран в гр. София, ул. „Юрий Гагарин” при кръстовище с ул. „Тарас
Шевченко”, когато върху него са паднали отчупени клони от дърво, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди, че щетите са на стойност 2 536.67 лв., като поддържа да е изплатил
застрахователно обезщетение в този размер. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
съгласно Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
1
декоративната растителност, за постоянно, включително и превантивно
опазване на зелените площи и декоративна растителност на територията на
гр. София.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор
на исковата молба, като оспорва изцяло предявения иск като неоснователен
по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения. Оспорва
вида и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното
противоправно деяние. Навежда твърдения за съпричиняване. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страние по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че собственикът на лек автомобил
„Пежо 208“ с рег. № ..., е имал валидно сключена застраховка „Каско” с
ищцовото дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване
на пътно – транспортното произшествие, както и че за отстраняване на
щетите по МПС с марка „Пежо 208“ с рег. № ..., настъпили във връзка с
реализирано на 30.11.2021 г. застрахователно събитие, ищецът е заплатил на
застрахованото лице сума в размер на 2 536.67 лв.
Във връзка с инцидента водачът на увредения автомобил, е уведомил
писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 02.12.2021 г., по
повод на което е била образувана преписка по щета № *********, което се
установява от представеното по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие. Към преписката са приложени опис на претенцията
и ликвидационен акт, в който причинените на лек автомобил с марка „Пежо
208“ с рег. № ... вреди са оценени на сумата от 2 521.67 лв.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че вещото лице е извършило оглед на място, при който
е установило, че процесното дърво е prunus domestika (синя слива), на възраст
около 50 г., в много лошо фитосанитарно състояние. В проведеното на
03.11.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
процесното дърво следва да бъде премахнато, поради неговата невъзможност
да бъде вече функционално.
2
От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че вредите по лек автомобил с марка „Пежо 208“ с рег.
№ ... съответстват на механизма на посоченото в исковата молба
застрахователно събитие, и са в пряка причинно-следствена връзка с него,
както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 1 704.35 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по
чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия, но не се отнася до правата по чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.) Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 30.11.2021 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахованото лице договор за застраховка „Каско” е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
3
Ответникът не спори, че има задължение за постоянно, включително и
превантивно опазване на зелените площи и декоративна растителност на
територията на гр. София съобразно Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, установява се събитието да
е настъпило на територията на С.О.; доколкото собственикът-ответник е
юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез
други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез
възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това
задължение за постоянно, включително и превантивно опазване на зелените
площи и декоративна растителност на територията на гр. София, където са
настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие.
С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е
изпълнил задължението си за поддръжка на зелените площи, където е
настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е дали
изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които
изпълнението му е възложено. Поради това отговорността на ответната
страна следва да бъде ангажирана.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.
49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение
на вещото лице действителният размер на причинените вреди по средни
пазарни цени е в размер на 1 704.35 лв., поради което искът следва да се
уважи за предявения размер от 1 704.35 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
29.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
4
съразмерно на уважените искове в размер на 404.12 лв., представляващи
сбора от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени и сторените от него разноски по делото в размер на 213.27 лв.,
представляващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, .., да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл. 411 КЗ,
сумата от 1 704.35 лв., представляващо изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *********, образувана при ищцовото дружество,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, .., да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 404.12 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ..., да заплати на С.О., гр. София, .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 213.27 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5