РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко И.
при
секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко И. адм. дело №
715 по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на И.Д.И. ***
срещу Решение № 2153-14-57/17.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с
което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-144/17.07.2023г. по описа на ТП на НОИ
– Плевен, като е потвърдено разпореждане №2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител
на ПО при ТП на НОИ - Плевен.
Жалбоподателят сочи, че при изготвянето на разпореждане
№2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен е допусната грешка в изписването
на личното му име, като вместо И. е записано името Иван, като всъщност отказа е постановен по отношение на
лицето И.Д.И.. Сочи още, че така адресираното разпореждане е в нарушение на
изискванията на закона, нарушава правото му на защита и като незаконосъобразно
само на това основание следва да бъде отменено.
В жалбата се сочи, че в мотивите към разпореждането е
посочено, че не отговаря на условията на чл.74 ал.З от КСО за придобит една
година действителен осигурителен стаж, като е цитирана разпоредбата на nap. 1 т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Счита, че така изразеното
становище не отговаря на разпоредбите на чл.74 ал.1 т.1 от КСО, съгласно които: "Осигурените
придобиват право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и на ослепелите преди
постъпването им на работа-до датата на заявлението по чл.94, както следва:
- т.1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и
на ослепелите преди постъпването им на работа-независимо от продължителността
на осигурителния стаж.
Посочва,
че съгласно представеното
Експертно решение № 91627 от 18.05.2023 год. на ТЕЛК - втори състав към УМБАЛ "Д-р Георги
Странски" ЕАД, гр. Плевен датата на инвалидизацията
на И. е от *** год.- т.е. от самото му раждане. Посочено е, че има лека умствена
изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или
лечение. Страда от световъртеж от централен произход с Grand mal /с малки припадъци /petit mal/ или без тях, неуточнени. В анамнезата е записано,че има епилептично
заболяване от 2003 год., когато припадъците му са започнали с извиване на главата
и очите наляво, последваща загуба на съзнание, гърчове на крайниците и вторична
генерализация. Твърди, че заболяването му е констатирано от деня на раждането му - *** год.- т.е. в периода, когато не е бил навършил 20-годишна възраст, от тогава е определена и датата на инвалидизацията му. Посочва, че явно за състояние като
неговото е предвидена и разпоредбата
на чл.74 ал.1 т.1 от КСО, където не се изисква наличието на осигурителен стаж. С посоченото решение
на ТЕЛК му е определена 50% трайно
намалена работоспособност, като е обжалвал решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Счита, че отговаря на изискванията на чл.74 ал.1 т.1 от КСО и на това основание
следва да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Поради което е поискал от Директора на ТП на НОИ
гр.Плевен да отмени разпореждане
№2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен като незаконосъобразно и да
върне преписката с указание да бъде издадено ново разпореждане,с което да ми
бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С Решение
№ 2153-14-57/17.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен е отхвърлил жалбата му и е потвърдил разпореждане
№2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен като правилно и законосъобразно. Счита, че оспорваното Решение на Директора на ТП на НОИ гр. Плевен е
незаконосъобразно и противоречи на разпоредбите на КСО, цитирани в жалбата.
Моли, съдът да се произнесе с решение, с което да отмени разпореждане
№2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен, както и Решение №
2153-14-57/17.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено посоченото
разпореждане, като незаконосъобразни и противоречащи на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят - И.Д.И. се явява
лично и с адв. И.А. АК - Плевен, като заявява, че поддържа жалбата, моли за
отмяна на решението на директорът на ТП на НОИ – Плевен.
В съдебно заседание ответникът -
директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, не изпраща представител.
Административен съд-Плевен, осми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление № 2112-14-543 от 03.05.2023
година, И. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, като в него е посочено, че към датата на подаване на
заявлението 03.05.2023 година, същият няма осигурителен стаж, придобит в друга
държава /л.28-л.31/, като е приложил
експертно решение на ТЕЛК №91568/25.07.2022 г. /л.л.44, 45/, с което на лицето
са определени 50% ТНР, с дата на инвалидизиране *** г. и срок на инвалидизиране
- 2 години - до 01.07.2024 г., приложена е и декларация /л.46/, с която е
декларирал, че няма трудов стаж, поради което не представя документи с които да
го удостовери. В последствие е приложено експертно решение на ТЕЛК №91627/18.05.2023
г. /л.л.21/, с което на лицето са определени 50% ТНР, с дата на инвалидизиране ***
г. и срок на инвалидизиране - 2 години - до 01.05.2025 г.
С разпореждане
№2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен е отказано
отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Недоволен от разпореждането на
длъжностното лице по чл.
98, ал. 1 от КСО жалбоподателят е депозирал жалба с вх. № 1012-14-144 от 17.07.2023 година, с което е поискал да бъде отменен
постановения административен акт, тъй като счита, че отговаря на изискванията
на чл. 74 ал.1 т. 1 от КСО, поради което следва да му се отпусне лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване.
С Решение № 2153-14-57/17.08.2023 г. на
директора на ТП на НОИ - Плевен е отхвърлил жалба с вх. № 1012-14-144 от 17.07.2023г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдил
разпореждане №2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ -
Плевен, с мотив, че И. не отговаря на
условието на чл. 74, ал. 3 от КСО за придобит една година действителен
осигурителен стаж, поради което следва да му се откаже отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Директорът на ТП на НОИ – Плевен е приел, че съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО,
лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа
придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една
година действителен осигурителен стаж. Посочено е че, „действителен стаж“,
съгласно §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социалното
осигуряване, е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. И. не отговаря на условието на чл. 74,
ал. 3 от КСО за придобит една година действителен осигурителен стаж, поради
което следва да се откаже отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Счита се за неоснователно наведеното твърдение в жалбата, че
отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО, според която право на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване имат лицата инвалидизирани
до 20-годишната си възраст, независимо от продължителността на осигурителния им
стаж. Посочено е, че лицето отговаря на изискването за процент трайно намалена
работоспособност - повече от 50%, но не отговаря на условието за изискуем
осигурителен стаж, за да бъде отпусната исканата лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, поради което правилно е постановено разпореждане, с
което на основание чл. 74, ал. 3 от КСО и чл. 10 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на И.Д.И..
По делото са представени експертни решения на ТЕЛК, както
и епикризи и изследвания, представено е и решение на НЕЛК №91994/25.08.2023г.,
с което на И.Д.И.
са определени 85% ТНР с чужда помощ /л.82/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и
за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната
разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП
на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия.
От компетентен орган е издадено и
разпореждане №2112-14-543#3/22.05.2023г.
на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен. Съгласно чл. 98, ал. 1, т.1 на КСО пенсиите и добавките
към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват
и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
в случая разпореждането е издадено от Иглика Георгиева – ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ - Плевен и следователно
разпореждането е подписано от компетентен орган.
Оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и
не са нарушени административно-производствените
правила при издаването им.
Относно съответствието на оспореното
решение, издадено от директора на ТП Плевен
на НОИ с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намира
следното:
Спорът в настоящият случай се свежда до
това, дали към датата на подаване на заявленията жалбоподателят е изпълнил
условията на чл.
74, ал. 1 от КСО изискващи се, за да се породи за него право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
на органа, обективирани в процесното решение, с което е потвърдено разпореждането
на длъжностното лице, като счита същите за съобразени с правилното тълкуване и
прилагане на закона, а аргументите за това са следните:
Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел
II на Глава шеста от КСО.
Съгласно чл. 71 от
същия кодекс, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са
загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително
време. Според чл.
72 от КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто
трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.
В нормата на чл. 73 от КСО са уредени началната дата и срока на пенсията. Според ал. 1 на тази
норма, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа – от датата на заявлението по чл. 94, като ал. 2 предвижда, че пенсията
за инвалидност се отпуска за срока на инвалидност.
В нормата на чл. 74 от КСО е регламентирано правото на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Според чл.
74, ал. 1 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране, а за слепите по
рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението
по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по
рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от
продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст- 3 години.
Според чл.
74, ал. 3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания
до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване при една година действителен осигурителен стаж.
При така цитираната нормативна уредба е
видно, че законодателят е разграничил няколко хипотези, при които се придобива
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпоредбата на чл.
74, ал. 1 от КСО, в своето първо предложение има предвид лицата,
инвалидизирани след постъпване на работа, когато вече са придобили качеството
"осигурени", а изискуемият осигурителен стаж за същите вече е в
зависимост от възрастта им, т. е. лицата, които са инвалидизирани след
постъпване на работа и са до 25-годишна възраст, трябва да имат осигурителен
стаж една година, за да придобият качеството "осигурени", изискващо
се съгласно изречение
първо на чл. 74, ал. 1 от КСО, а тези до 30-годишна възраст, трябва
да имат осигурителен стаж от три години.
Въз основа на така очертаната нормативна
рамка, се стига до извод, че за да възникне
правото на пенсия за инвалидност за общо заболяване по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КСО са необходими следните
предпоставки: на първо място лицето трябва да е загубило работоспособността си,
като тук законодателят не е поставил ограничение до степента на загуба на
работоспособността и на второ място лицето трябва да притежава определен
осигурителен стаж, който зависи от възрастта, на която последното е било към
датата на инвалидизирането му.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че лицето е инвалидизирано, с начална дата ***
година, съобразно отразеното в Експертно решение № 91568 от 25.07.2022 година и Експертно решение № 91627 от 18.05.2023 година на ТЕЛК, а от друга страна се констатира, че
към датата на инвалидизирането лицето няма осигурителен стаж, което е съвсем естествено,
доколкото става въпрос за вродено заболяване, констатирано от датата на раждане
на жалбоподателя.
Жалбоподателят няма положен
осигурителен стаж на територията на Република България към датата на
инвалидизиране, същият към датата на заявлението е навършил 33 години, /роден ***г.,
а заявлението е подадено на 03.05.2023г. поради което не би могло да възникне
право на пенсия съгласно чл. 74, ал. 1 т.1 от КСО, тъй като тя е приложима за
лица до 20 годишна възраст.
Между
страните по делото няма спор по фактите: жалбоподателят И.Д.И. е лице с трайно
намалена работоспособност – 50% съгласно ЕР на ТЕЛК /а съгласно решение на НЕЛК №91994/25.08.2023г., 85%
ТНР/, инвалидизиран преди навършване на 20-годишна възраст, с начална дата *** година /датата му на раждане/, и към
тази дата няма никакъв осигурителен стаж, към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия е навършил 33 години.
Спорният въпрос в настоящото производство е, дали И.
отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както
самият той поддържа с жалбата си пред съда, съответно, дали отговаря на
изискванията по чл. 74, ал. 3 от КСО, обсъдена от решаващия
административен орган, т. е. спорът между страните е изцяло правен. Спорът е относно
това, дали за да получи лична пенсия за инвалидност изобщо му е необходим
осигурителен стаж. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е
положителен.
Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО
в относимата му към казуса част, осигурените придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва:
до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди
постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния
стаж. Безспорно жалбоподателят е инвалидизиран с 50% намалена работоспособност
преди навършване на 20-годишна възраст /от момента на раждането му/, поради
което за да получи лична пенсия той трябва да има осигурителен стаж – без
значение с каква продължителност – до датата на инвалидизирането. От
граматическото тълкуване на текста "независимо от продължителността на осигурителния
стаж" е ясно и без автентично тълкуване, че безусловно и категорично такъв
стаж се изисква, поради което е добавено и относимото към съществителното
"стаж" пояснение "независимо от продължителността му". В
противен случай законодателят би посочил ясно и недвусмислено, че за лица,
загубили работоспособността си преди навършване на 20-годишна възраст,
осигурителен стаж не се изисква. Въз основа на приобщените в хода на съдебното
дирене писмени доказателства е безспорно, че И. няма никакъв осигурителен стаж,
поради което законосъобразно решаващият административен орган е приел, че
жалбоподателя няма право на лична пенсия за инвалидност по този ред.
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 3 от КСО, „лицата с вродени и
лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен
осигурителен стаж“. С оглед датата на инвалидизиране жалбоподателят е лице с вродено
трайно увреждане т. е. спрямо него е изпълнено първото от изискуемите с текста
условия. Отново обаче – както и в хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от КСО – не е изпълнено
второто условие – за една година действителен осигурителен стаж по см. § 1, т. 12 от ДР на КСО след датата на
инвалидизиране.
Като е съобразил, че И. не отговаря и на условията по чл. 74, ал. 3 от КСО за получаване на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, решаващият орган е постановил
решението си при правилно приложение на материалния закон, и то действайки в
условията на обвързана компетентност.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
допуснатата грешка в разпореждане
№2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен, при изписване на собственото му
име в диспозитива – вместо И.Д.И., е посочено И.Д.И., опорочава разпореждането и само на това основание
следва да се отмени. Действително в разпореждане №2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на
НОИ – Плевен е допусната
тази техническа грешка в диспозитива, но както е посочил и административният
орган в обстоятелствената част фигурират коректните му имена, ЕГН, освен това е
посочен и вх. рег. № на заявлението, поради което съдът счита, че не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя,
още повече, че срещу същото разпореждане той е подал жалба пред директора на ТП на НОИ – Плевен и следователно е бил напълно
наясно, че адресат на разпореждането е именно той.
Предвид горното съдът намира, че
решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,
осми състав
Отхвърля жалба на И.Д.И. *** срещу Решение №
2153-14-57/17.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е
отхвърлена жалба с вх. №1012-14-144/17.07.2023г. по описа на ТП на НОИ –
Плевен, като е потвърдено разпореждане №2112-14-543#3/22.05.2023г. на
ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :