Решение по дело №106/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра, срещу решение № 80 от 19.05.2023 год., постановено по АНД № 111/2023 год. на Районен съд – Силистра. С него съдът е изменил НП № 19-2200112 от 22.07.2022 год. на Директора на Д „ИТ” – Силистра, с което на „Видстрой – инженеринг” ООД гр. Русе с ЕИК ********* на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като е преквалифицирал деянието по чл. 415в, ал. 1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер на 300 лв.

Делото е изпратено за разглеждане от АС – Разград с Определение № 12801 от 20.12.2023 год. по адм.д. № 11335/2023 год. на ВАС – Шесто отделение.

В жалбата се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, в случая разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ , която изключва преквалифицирането на нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ като маловажни. Касационният жалбоподател твърди, че соченото от въззивния съд ТР № 3/10.05.2011г. на ОСС на ВАС, с което е приета правната възможност за преквалифициране на деянията по чл. 414, ал. 3 от КТ от съда, е постановено преди изменението на чл. 415в от КТ с ДВ бр. 7/2012 год. От съда се иска да отмени решението на районен съд Силистра и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски пред касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – „Видстрой – инженеринг” ООД гр. Русе с ЕИК ********* в писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. Ф.М., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на районен съд – Силистра. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Иска съдът да отмени въззивното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното:

На 30.06.2022 г. в 11.30 ч. била извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра за спазване условията на труд и разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект в с. Айдемир, обл.Силистра, представляващ „полагане на пътна настилка“ по ул.“Хемус“ с изпълнител на строително-ремонтните дейности „Видстрой – инженеринг” ООД гр. Русе с ЕИК *********. На място бил установен Б. С. Т. от с. К., ангажиран в качеството на работник по силата на сключен с дружеството трудов договор от 29.06.2022 г., при 8-часов работен ден и ежемесечно трудово възнаграждение. Контролните органи установили, че трудовият договор бил връчен на лицето на 29.06.2022 г. и от същата дата то започнало да изпълнява трудовите си задължения като работник „поддръжка на пътища“ с място на работа строителен обект - полагане на пътна настилка по ул.“Хемус“ в с.Айдемир. В попълнената декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, работникът Т. отразил същата дата на фактическото изпълнение на трудовите си задължения, като при проследяване на инструктажните книги и първоначалния инструктаж, така отразените данни се потвърдили. При проверката за приети и отхвърлени уведомления за сключените трудови договори по чл.62, ал.5 КТ в ТД на НАП се установило, че за Б. Т. трудовият договор е отразен в справка изх. № 18388223023520 от 30.06.2022г. в 11.57.04 часа, поради което било прието, че е налице нарушение на чл.63, ал.2 КТ, тъй като работодателят е допуснал работника Т. до работа преди да му връчи копие на посоченото уведомление.

Тези обстоятелства били посочени в съставения АУАН № 19-2200112 / 08.07.2022г., въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 2500 лв. - над минималния размер, предвиден в чл. 414, ал.3 КТ. Като мотиви за това АНО е посочил установените в хода на проверката и на други нарушения на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за които са дадени предписания по отстраняването им.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното търговското дружество, т.е. че АУАН и НП са редовно съставени.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства районният съд е приел, че „Видстрой – инженеринг” ООД е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, но нарушението е било отстранено веднага още в деня на проверката, като е подало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключения с Т. трудов договор в ТД на НАП в 11.57.04 часа – непосредствено след нейното започване в 11.30 ч.. На следващо място е приел, че липсват настъпили каквито и да са вредни последици за работника при незабавно отстранено нарушение по реда, предвиден в КТ, веднага след установяването му

С оглед на тези изводи районният съд е приел, че нарушението следва да се преквалифицира като маловажно нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ. В тази насока е счел, че разпоредбата на чл.415в, ал.2, която забранява преквалифицирането на нарушенията по чл. 63, ал. 2 като маловажни, противоречи на правомощието на съда да осъществява преценка по съществото на спора – да подлага на преценка доказателствата по делото, фактическите и правните изводи на наказващия орган, която преценка включва и квалификацията на установеното административно нарушение. Позовавайки се на чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съдът е приел, че не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

Опирайки се на ТР № 3/10.05.2011г. на ОСС на ВАС, ТР № 8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г на ОСС е преквалифицирал деянието на наказаното дружество като маловажно нарушение по чл.415в, ал.1 КТ и му е наложил имуществена санкция от 300 лв.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо , но неправилно.

Районният съд е установил относимите към правния спор факти. Правилно е приел, че „Видстрой – инженеринг” ООД е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, но неправилно е приложил разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ като е преквалифицирал нарушението като маловажно и е наложил предвидената в тази разпоредба имуществена санкция.

Несъмнено, както е посочил районният съд в мотивите на въззивното решение, той не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и в обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката за маловажност на нарушението. Всичко това обаче съдът може да извърши само в рамките, определени от материалния и процесуалния закон.

След като законодателят в специална материалноправна норма на чл. 415в, ал. 2 от КТ е приел, че нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни, което изключва прилагането на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ спрямо тях, съдът не може да приеме противното. Като е сторил това в обжалваното въззивно решение Силистренският районен съд е нарушил материалния закон. Неоснователни са позоваванията на цитираните тълкувателни решения на ВАС, тъй като в случая има изрична законова забрана определен вид нарушения на КТ да бъдат квалифицирани като маловажен случай на административно нарушение.

С оглед на изложеното решението на районен съд Силистра се явява незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона форма и срокове. В производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП деянието е описано ясно от фактическа страна. Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си на защита в пълен обем. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и е приложена съответната санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. Касационната инстанция обаче намира, че АНО неправилно е наложил на нарушителя имуществена санкция над предвидения в закона минимум. Конкретното административно нарушение, фактическата обстановка при неговото извършване и поведението на нарушителя по време на установяване на нарушението и след това обосновават налагане на минималния размер на предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция, а именно 1500 лв. Изложените от АНО мотиви за налагане на имуществена санкция над минималния размер са недоказани.

Ето защо решението на Силистренския районен съд следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени издаденото от директора на Д „ИТ” Силистра НП № 19-2200112 от 22.07.2022 год., като наложената на основание чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция на „Видстрой – инженеринг” ООД гр. Русе с ЕИК ********* се намали на от 2500 лв. на 1500 лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 80 от 19.05.2023 год., постановено по АНД № 111/2023 год. на Районен съд – Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200112 от 22.07.2022 год. на Директора на Д „ИТ” – Силистра, като намалява наложената на „Видстрой – инженеринг” ООД гр. Русе с ЕИК ********* на основание чл. 414, ал.3 от КТ имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв.

ОСЪЖДА „Видстрой – инженеринг” ООД гр. Русе с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: