РЕШЕНИЕ
№ 9530
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ........................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20211110157044 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .................... твърди, че е доставил на ответника В. П. Ф. и на
наследодателя на ответника Р. М. К. – М. К. Т., до смъртта му, а след нея и на
ответника Р. М. К., топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците респ.
наследодателят на ответника К., са ползвали енергията, като за процесния
период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да
му заплатят разделно при равни квоти по 1/2 сумите, както следва: сумата от
5718,01 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – ......................, за периода от .........................., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – .................. до
плащането, сумата от 876,38 лв., представляваща лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от .....................,
сумата от 44,17 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от .........................., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – .................. до плащането, както и сумата
от 8,94 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от .............................. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците – В. П. Ф. и Р. М. К., са депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Поддържат, че
между страните липсва правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, тъй като не са подписвали договори за предоставяне на съответните
1
услуги. Признават, че са собственици на процесния имот, но не са давали
съгласие за доставка на топлинна енергия в него. Считат, че от представения
договор с ........................ не се установява да е сключен с ЕС, в която се намира
имотът, а освен това договорът бил с изтекъл срок. Оспорват протокола от
общото събрание на ЕС, като считат че същият е незаконосъобразен поради
лиса на нотариална заверка на подписите. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност на част от вземанията. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ........................ не оспорва
предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответниците, респ. с наследодателя на ответника Р. К., съществувало към
процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление
и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Не е спорно между страните, а и от приетия по делото като
писмено доказателство документ – нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ......................... се установява, че процесният топлоснабден
имот – ......................... е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност от ответника В. П. Т.а (сега Ф.) и М. К. Т., прекратена с развод, видно
от удостоверение за наследници с изх. № .................., като ответникът Ф. се
легитимира като собственик на ..... идеална част от имота, а М. К. Т. е
собственик на останалата ..... идеална част. Договорът касае обект с абонатен
№ ........................ Не е спорно между страните, а и от приетото по делото като
писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. ....................... се
установява, че М. К. Т. е починал на .................. като „разведен“ и е оставил
наследник по закон ответника – Р. М. К. (дъщеря). В качеството си на
съсобственик на процесния апартамент, ответникът В. П. Ф. е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. В качеството й на наследник на дълга на наследодателя
2
й М. К. Т. – съсобственик на топлоснабдения имот, до неговата смърт –
......................... а след тази дата – в качеството й на собственик на ...... идеална
част от топлоснабдения имот, придобита по силата на настъпилото
наследствено правоприемство, ответникът Р. М. К. отговаря за задълженията
на наследодателя й до неговата смърт, а след тази дата като съсобственик на
процесния апартамент, а с това и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Ето защо и съдът
приема, че през процесния период, съгласно гореизложените мотиви,
ответниците са отговаряли при равни квоти – за по ........ част от начислените
суми за топлинна енергия. По делото няма данни върху имота да е учредено
вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е
прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период.
Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца, ответника Ф. и наследодателя
на ответника К., а след неговата смърт – ответника К., са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите
условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК,
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е
така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този
момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006
г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
3
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка
на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за
сградна инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е
направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване
на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото
не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от
това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по
споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот,
като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В частност по
делото нито се твърди, нито е установено наличието на искане за
прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Следователно
доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана,
респективно ответниците дължат нейната стойност.
По отношение на възражението относно протокола от общото събрание на
ЕС, следва да се посочи, че оспорването на решението на общото събрание се
извършва по специален ред и в преклузивни срокове, като по делото не са
наведени нито твърдения, нито са ангажирани доказателства за провеждането
на такава процедура, поради което и съдът намира възражението за
неоснователно.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ........................ при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
4
извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото да са правени рекламации от
ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
От СТЕ се установява, че в процесната сграда има двукръгова отоплителна
система, като постъпилата ТЕ се отчита от два броя общи топломера в АС.
Всеки един от двата общи топломери в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се
снемат показанията на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. За процесния
имот, през процесния отоплителен период начислената ТЕ е за 3 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО (видно и от списъка на етажните
собственици) и при условията на неосигурен достъп и в съответствие с чл. 70,
ал. 4 по т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. и Наредба № E- РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.
От представените от ТЛП протоколи за неосигурен достъп, неоспорени от
страните, както и от приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от
страните, се установява, че на ...................... е поставено съобщение от страна
на ........................ с посочени 2 дати за посещение и безплатно отчитане на
ИРРО и водомери - първа дата за отчитане ...................... и втора дата за
отчитане ..................... като и на двете дати като неотчетен е посочен
процесният ап. № 41. На .................. е поставено съобщение от страна на
........................ с посочени 2 дати за посещение и безплатно отчитане на ИРРО
и водомери - първа дата за отчитане .................. като и на двете дати като
неотчетен е посочен процесният ап. № 41. За процесния период е начислявана
служебно топлинна енергия за БГВ при наличен в имота водомер и при
условията на неосигурен достъп и в съответствие с чл. 69, ал. 2 от Наредба
№16-334/06.04.2007 г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. и по т.5.2 от
приложението по чл. 61, ал. 1 за 3 броя потребители при норма на разход 0,140
куб.м за 1 потребител за 1 денонощие. Така установените от приетите по
делото писмени доказателства и заключение на СТЕ факти, както и самите
документи и заключение на СТЕ, не са оспорени от ответниците.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението
на топлинна енергия през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП
писмени доказателства. Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, е да
осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си.
5
В нормата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020 г.), действала в процесния
период, е предвидено аналогично задължение, като е посочено, че всички
клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и
водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп
за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен
отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие,
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от
Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен
срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. В този срок клиентът може да възрази срещу изготвената
изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за дялово
разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за осъществяването
му. В случая не се твърди и не се установява ответниците да са изпълнили
задължението си да осигурят достъп за отчет, като не се твърди и не се
установява да са се възползвали от посочената по-горе възможност за
допълнителен отчет в норматвноустановения за това срок.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за периода от
.........................., при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на
5627,08 лв.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражения за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
6
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба – .................., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
.................. и като се вземе предвид, че в периода .................. давност не е
текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за месец ....................... г.
са погасени по давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира
като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период –
от .......................... Най-старото задължение от посочения период – това за м.
........................., е станало изискуемо на .................... като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на ................ (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода
...................... г., през които давността е спряла да тече), т.е. след подаване на
исковата молба на .................., поради което вземанията за периода от
.......................... не са погасени по давност към датата на подаване на исковата
молба, с което срокът е бил прекъснат и не тече по време на висящността на
производството.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по
давност период от .......................... стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия е за сумата от 5500,94 лв., от която сума по
гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността всеки от
ответниците дължи 2750,47 лв., до която сума предявените срещу тях искове
са основателни и следва да се уважат и да се отхвърлят до горницата до
пълните предявени размери от 2859 лв. и за периода от ..........................
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства и СТЕ, от които се установява, че
услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
исковия период от .......................... начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 44,17 лв., от която
сума по гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността всеки от
ответниците дължи 22,08 лв., поради което предявените искове за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да
иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници за ДР, касаещи процесния
7
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е
предоставяна. Ето защо, вземането за ..................... като тригодишната
погасителната давност за него изтича на ...................... (с добавяне на два
месеца и 7 дни в периода ...................... през които давността е спряла да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), т.е.
след подаване на исковата молба на .................., с което давността е прекъсната
и тече по време на висящността на производството.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че цената на
услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от .................. на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. ......................
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
8
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение, а според клаузата на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане
на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора
за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има силата на закон за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия. Обстоятелството дали договорът с ФДР е
изтекъл е без значение за настоящото производство, след като се установява,
че услугата е извършвана.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г. и
2021г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
9
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете, в размер на
862,30 лв., представляващи заплатени държавни такси, депозит за вещо лице
по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК, от която сума всеки от ответниците дължи на ищеца сума в размер
431,15 лв. Платеният от ищеца депозит за възнаграждение на особен
представител на ответницата К. в размер 632,38 лв., като неизползван,
подлежи на връщане при подаване на молба в този смисъл (с посочена банкова
сметка) от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ответниците има право на
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер 149,25 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представените договори за правна защита и съдействие и разписки към тях.
По своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
10
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство в размер от 900 лева не се явява
явно/съществено прекомерен. На първо място следва да се посочи, че същият
е уговорен в минимален размер. Макар делото да не се отличава с фактическа
и правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до извод за
намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, доколкото при
преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в съществено
отклонение от мярката, наложена от този пазар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Ф., ЕГН ********** да заплати на ......................... на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ сумата от
2750,47 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – ......................, за периода от .........................., ведно със
законната лихва от .................. до погасяването, сумата от 22,08 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
.........................., ведно със законната лихва от .................. до погасяването,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 431,15 лв., представляваща
разноски по делото, КАТО
11
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ
за цена на ползвана топлинна енергия за сумата над 2750,47 лв. до пълния
предявен размер от 2859 лв. и за периода от .......................... и исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 438,19 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от
....................., както и сумата от 4,47 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
..............................
ОСЪЖДА ......................... да заплати на В. П. Ф., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 149,25 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН ********** да заплати на ......................... на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ сумата от
2750,47 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – ......................, за периода от .........................., ведно със
законната лихва от .................. до погасяването, сумата от 22,08 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
.........................., ведно със законната лихва от .................. до погасяването,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 431,15 лв., представляваща
разноски по делото, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ
за цена на ползвана топлинна енергия за сумата над 2750,47 лв. до пълния
предявен размер от 2859 лв. и за периода от .......................... и исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 438,19 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от
....................., както и сумата от 4,47 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
..............................
ОСЪЖДА ......................... да заплати на Р. М. К., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 149,25 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .............. като помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12