№ 590
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500728 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Г.Н. , против решение № 260093 от 25.01.2022г на
РС – Пловдив, постановено по гр. д. № 2058/2020г., V- ти гр. с., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Г. Р. АМЗ., ЕГН
**********, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 741, 57 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 08.04.2014 г. до 16.10.2019 г. за обект, находящ се
в гр. Пловдив, ул. ***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на
194, 11 лв. за периода 30.06.2014г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 15.11.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 ГПК № 9980/ 18.11.2019г., по ч.гр.д. № 18562/ 19г., по описа на РС-
Пловдив, XII- ти гр. с-в.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението.
Търси се отмяната му и уважаване на претенцията. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Г. Р. АМЗ., ЕГН **********, чрез назначения по
делото особен представител адв. Я.Т., изразява становище за правилност на
решението, което се иска да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в рамките на
оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната
си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни
правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР
1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите му, които напълно споделя.
В допълнение към изложеното от съда и по доводите в жалбата:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая не се оспорват фактическите изводи на съда, че за исковия
период не е отчитано реално потребено количество вода, а служебно са
начислявани за заплащане суми, на основание чл. 39, ал. 5, от Наредба №
4/14.09.2004 г. и чл. 25, ал. 8 от общите условия на доставчика на услугата ,
поради липса на монтирано в имота на ответника техническо средство за
2
отчет (водомер).
Оспорват се изводите на съда, че по делото не е доказано от
търговското дружество да е спазена процедурата по служебно начисляване за
заплащане от ответника на суми за консумирана питейна и отведена канална
вода.
По повод на тези възражения следва да се посочи, че на основание чл.
32 от Наредба № 4/2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Същевременно според чл. 39, ал. 5, т. 1 по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател; като според ал. 6 до поставянето на индивидуални водомери в
сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от
един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Следователно, начисляването от по 5 куб.м. за един обитател, което се
увеличава на всяко тримесечие с 1 куб.м., се прилага само по изключение и
само в случаите на липса на водомер, каквато обаче безспорно не е
разглежданата хипотеза.
От приетия в първоинстанционното производство карнет ( л. 12), се
установява , че в имота на ответника е налице монтирано техническо
средство за отчет, като номерът му е надлежно отразен и в самия карнет - №
00104030574 . Отразено е и че водомерът е индивидуален , тоест, това е
номерът на индивидуално монтираното в имота средство за отчет . При това
положение, то явно е, че е налице монтиран водомер в имота на ответника и
за ищцовото дружество не е налице основание да начислява служебно суми
по реда на чл. 25, ал. 8 от действащите общи условия,аналогичен на чл. 39,
ал. 5, от Наредба № 4/14.09.2004 г., който текст третира хипотеза на липса на
индивидуален водомер.
След като в имота на ответника е поставен индивидуален водомер с №
00104030574, то за да се начисляват служебно стойности за потребление,
3
следва същият или да е неизправен или потребителят да е отказал достъп за
отчет.Подобни твърдения обаче, не са изложени нито в исковата молба, нито
в хода на първоинстанционното производство, съответно доказателствените
усилия на страните не са съсредоточени към установяване на тези
обстоятелства. От съдържанието на представения в първоинстанционното
производство карнет, също не може да се изведе подобно заключение.
Всъщност, което и от двете предположения да се приеме, то явно е, че в
имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като изложените в
исковата молба твърдения не отговарят на действителното фактическо
положение.
Предвид това, ищецът не установи в процеса основанието за
начисляване на процесните суми за консумирана питейна и отведена канална
вода, поради което и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите
и чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093 от 25.01.2022г на РС –
Пловдив,постановено по гр. д. № 2058/2020г., V- ти гр. с.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Я.С. Т. - особен представител на Г. Р.
АМЗ., ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5