Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На
осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4570 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.П.П.
против Наказателно Постановление №
20-0442-003599 / 19.10.2020г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при
ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2
000лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
С
жалбата се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно,
като се посочва, че оспорва правомощията на органа издал АУАН, годността на
техническото средство, с което полицейските служители са искали да извършат
изследването. Съществено процесуално нарушение било и обстоятелството, че в
АУАН не била отбелязана и възрастта на нарушителя, не били вписани и ЕГН и
точен адрес на свидетеля по акта. По същество се оспорва нарушението, като се
сочи, че причината поради която П. не е отишъл да даде кръв за изследване била,
че бил задържан от полицейските органи по повод разследвано престъпление по
чл.304а НК, тъй като когато бил спрян за проверка жалбоподателят дал на полицаите
100 лева, за да се почерпят, поради което спрямо него било инициирано
производство по-сериозно от настоящото, което пък налагало отмяна на издаденото
НП.
В съдебно
заседание въз. П. редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който
поддържа жалбата на заявените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована не се
явява представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната жалба се
оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се
иска постановлението да бъде
потвърдено.Прави се искане за присъждане на юрисконсутско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2020г. около 13,00ч. въз.П., управлявал
л.а. „Хюндай Купе“ с рег. № В 88 82 РН, като се движел на територията на обл. Варна Община Девня ГП I-2 (София – Варна) в
посока гр. Варна, когато на отбивката на циментов
завод бил спрян за проверка от полицейски служители, които с оглед поведението
на въззивника, се усъмнили че е възможно да е
употребил алкохол или наркотични вещества.
За това на място бил изпратен св. А.П.-мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“ на ОД на МВР-Варна, който
трябвало да изпробва водача за наркотици/алкохол с техническо средство, на
което въззивникът отказал, поради което му бил
издаден талон за медицинско изследване и същият бил заведен от полицейските
служители във ВМА – Варна за вземане на кръвна проба, като същият отказал да
даде такава, което обстоятелство удостоверил с подписа си.
Междувременно в
автомобила му били намерени станиолчета, сгънати по
специфичен начин, вероятно съдържащи субстанция с неустановен в АНП произход.
Поради изложеното
св. П. съставил против водача акт за установяване на нарушение, което
квалифицирал като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Г. не направил и не депозирал
възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 20-0442-003599 / 19.10.2020г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което административно-наказващият
орган е изцяло възприел описаните в него фактическите констатации , както и
правната квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП.За него, на същото законово основание на въз. П. била
наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
В хода на съдебното
производство бяха разпитани св. В.М., Т. Д. и А.П. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно и с необходимата конкретика
и от които се потвърди описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна поради
следните съображения :
Наказателното постановление №
20-0819-003599/19.10.2020г. е издадено от компетентен орган - от Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок .
То е изцяло съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въззивника
П. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните
му признаци.
При предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.П. не е направил или депозирал възражения, които
да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена
е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Неоснователни са твърденията в жалбата, че в АУАН не се
съдържали данни за възрастта и ЕГН на нарушителя, като такива са надлежно
вписани, като са посочени и адреси на свидетелите по акта, непосочването на ЕГН
на които не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
се касае за установими лица – полицейски служители.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно административно-наказващия орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма и е констатирал нарушението по чл. 174 ал.
3 от ЗДвП .
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че въз. П. като водач на МПС е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като е получил талон за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, бил е заведен в съответно
лечебно заведение, където доброволно е оказал да даде кръв за изследване.
Това се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съображенията в
жалбата, обясняващи поведението на въз.П., не могат да доведат до отпадане на
неговата отговорност, тъй като обстоятелството дали същият е бил фактически
задържан или не от органите на МВР по повод на образувани срещу него
наказателни производства е без отношение към настоящото производство, доколкото
на жалбоподателя не само не е пречено да даде кръв за
изследване, а нещо повече осигурена му е била реалната възможност да стори
това, като е бил заведен в медицинско заведение.
Наред с това
обстоятелството дали спрямо него в бъдещ момент ще бъде реализирана наказателна
отговорност за каквото и да е престъпление е без значение, доколкото в случая
се касае за администаривно нарушение, което
съществува независимо от другите действия на водача, които се санкционират от
разпоредбите на наказателния закон.
В случая
жалбоподателят П. едновременно е отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване на употребата на наркотични вещества и не е изпълнил
предписание за извършване на лабораторно изследване, като дори да беше извършил
само едно от двете действията му щяха да бъдат съставомерни
по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С оглед на това и съобразно приложимата санкционна норма, съдът
намира, че материалният закон е приложен правилно и правилно
административно-наказващият орган е наложил и административното наказание на
посоченото в постановлението основание
- чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като
именно в него е предвидена съответната санкция, а именно „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, които са императивно определени и
е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за тяхното намаляване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в
чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от
80лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0442-003599 / 19.10.2020г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което на К.П.П. е
наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3
от ЗДП.
ОСЪЖДА
К.П.П. – ЕГН ********** ***, сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: