Номер 1003.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти наказателен състав
На 03.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Р. Арнаучкова
Секретар:Стефка О. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно
дело № 20205000600419 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На основание Заповед № РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на
Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента, относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените
противоепиде-мични мерки за предпазване и ограничаване
разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и
Раздел ІІ.5. от Правила и мерки за работата на съдилищата в условията на
пандемия на ВСС (протокол № 16 от 19 май 2020 г.) и установеното наличие
на техническа възможност за осъществя-ване на видеоконферетна връзка чрез
Skype на Началника на ареста в Пловдив, е разпоредено да осъществи такава
и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно
помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с добър
звук и картина с помощта на системен администратор на съда – Валентина
Нончева, която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира
обвиняемият М.М.Д..
За него в съдебната зала се явяват адв. К. Д. и адв. М. Д.А ,
упълномощени в качеството на защитници на досъдебното производство.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Също.
Обвиняемият М. Д.В: Да се гледа делото.
Чувам ви и ви виждам добре.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото: Производството е образувано по частна жалба на
М. М. Д. чрез защитниците му - адв. К. Д. и адв. М. Д.а, против протоколно
определение № 76 от 28.08.2020 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено
по ЧНД № 20205300201633, с което е оставено без уважение искането на адв.
М. Д.а за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо М. М. Д.–
обвиняем по ДП № 83/2020 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР Пловдив, от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава
2
и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. Д.: Също поддържам жалбата и нямам искания за отводи и
доказателства. Да се даде ход на делото по същество.
Обвиняемият М. Д.В: Също поддържам жалбата си и не възразявам
този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение.
Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу
определението на първоинстанционния съд и молим да го отмените като
неправилно и незаконосъобразно по следните съображения :
На първо място прави впечатление, че в мотивите (които бих нарекъл
телеграфни) най-накратко всъщност първоиинстанционният съд е
мотивирал наличието на обосновано предположение с довода, че споделя
становището на предходните съдебни състави, разглеждали мярката за
3
неотклонение в производството по чл. 64 от НПК. Нищо повече не е казано
в това определение, поради което, за нас поне, мотивите в тази им част
остават неясни и от тук нататък, преценяйки доказателствата в тяхната
съвкупност, аз считам, че вече 3 месеца след първоначалното вземане на
мярка за неотклонение на подзащитния ми Д. не би могло да се направи
извода, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, за
да продължава тази мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Визирам предпоставката за наличие на обосновано предположение за
извършено престъпление. Това обосновано предположение, според мен,
почива само и единствено на обясненията на друг обвиняем - С. А.. Тези
обяснения са единственото доказателствено средство за авторството на
обвиняемия М. Д.в. Според константната практика на ВКС, когато
обясненията на друг обвиняем са единственото доказателствено средство за
авторството на деянието, сме изправени пред т.нар. оговор. Не би могло
тази мярка за неотклонение да продължава именно поради тази причина.
Ще маркирам само, като се опитам да не повтарям аргументите си от
жалбата, защо считам, че е налице оговор.
На първо място е видно, че тези обяснения на обвиняемия А. който
впрочем е дал на 2 пъти такива обяснения, те първо са изключително
вътрешно противоречиви, а второ – противоречат и на други доказателства,
събрани в хода на разследването, които категорично ги опровергават. Кои
са вътрешните противоречия? - най-същественото в тези обяснения е, че те
са от 4 юни, при положение че този обвиняем е задържан на 3 юни, а
твърди, че е придобил наркотичните вещества на 1 юни, т. е. 2 дни преди
задържането си. В следващите обяснения, на 8 юни този обвиняем твърди,
че на 12 май е придобил наркотичните вещества, т.е. почти 20 дни по-рано
е придобил тези вещества, което противоречие е особено съществено и
няма как да бъде преодоляно. Абсурдно е едно лице, което е задържано, да
твърди, че 2 или 3 дни преди това е придобило определено количество
наркотици, а малко след това да си припомни, че ги е придобил 20 дни по-
рано.
Има противоречие и в мястото, от което това лице твърди, че е взело
наркотичните вещества. В първия си разпит твърди, че е взел наркотиците
4
на отбивка преди с. П., а при втория си разпит, че ги е взел на отбивка за с.
с. Н.. Правейки справка в Мапс бг се вижда, че са отдалечени на около 20
км двете села.
От там насетне аз считам, че другите събрани доказателства, като
визирам огледа на мобилния телефон, опровергават обясненията на този
обвиняем, който твърди в обясненията си, че се е обадил на М. Д.в малко
преди средата на месец май 2020 г. и са се уговорили да закупи от него
въпросните наркотични вещества. След това казва, че няколко дни и
седмица след този разговор, след средата на май, че М„ му се е обадил и му
е казал да тръгва за К„. От огледа на мобилния телефон се вижда, че няма
разговори след 21 април, т. е. огледът на мобилния телефон категорично
опровергава тези твърдения за начина, по който двамата се били уговорили
единият да купи от другия въпросните наркотични вещества.
Обясненията на А„ считам, че са опровергани и от показанията на А.
К. на стр. 178 – том І от ДП, тъй като този свидетел К. твърди категорично в
своите показания, че когато на 12 май се е качил в автомобила на
обвиняемия е нямало момент, в който да говори по телефона с някого, т. е.
тези показания опровергават твърденията на А. че като се е качил в колата
си, се е чул малко по-късно с подзащитния ни Д., който го е напътствал
накъде да кара, къде да спре, откъде да вземе наркотичните вещества.
Отделно от това свидетелят К. твърди, че на 12 май са отишли в района на
бензиностанция до А., където са се видели, след което обвиняемият А„ се е
върнал с автомобила „Фолксваген Поло“ и са тръгнали за с. с. Н.. Това
опровергава твърденията на А. че той се е разминал с „Ауди“-то, което идва
от посока К„, при което бил отворил прозореца на „Ауди“-то и казал да
кара. Няма такъв момент за разминаване никъде в показанията на свидетеля
К.. Той не е чул никакъв разговор между обвиняемия А„ и друг човек.
Отделно от това, мястото, на което са се срещнали, е съвсем различно. След
това, когато са спрели на разклона след с. с. Н., свидетелят К. категорично
казва, че А„ е слязъл за минута, но като се е върнал в колата не е носел
нищо със себе си, което опровергава категорично твърденията, че в този
момент, като е спрял на отбивката, е взел черната найлонова торба с
наркотични вещества. Това опровергава и твърдяното от А. че на земята до
отбивката е видял тази черна найлонова торба. Такова възприятие от страна
5
на К. също няма.
На последно място – справката от Еаsурау от 08.06.2020 г., която е в
том ІІ на ДП също категорично опровергава обясненията на обвиняемия А„
затова, че няколко дни след като през месец май (3-4 дни казва А„) е
придобил наркотиците от Д., му бил платил останалата сума по Еаsурау на
името на М. Д.в. По тази справка е видно, че в периода 01.12.2019 г. до
03.06.2020 г. на името на М. Д.в няма никакви получени парични преводи.
Така че, уважаеми съдии, аз считам, че дори и да е налице единствено
оговор като доказателство за авторството, този оговор е силно
компрометиран, тъй като съществено си противоречи вътрешно, а е и
опроверган от останалите доказателства.
Полицейските служители, които са разпитани – никой от тях не е
видял момента, в който А„ е придобил наркотичното вещество. Никой от
тези полицейски служители не говори за някакъв момент, в който са
възприели авторството по отношение на подзащитния ни. Всички те
говорят за една оперативна информация, която са придобивали във
времето, свързана с М. Д.в и А. която знаете, че няма никаква
доказателствена стойност. Както е казано още през 2002 г. в ТР № 1 на
ОСНК на ВКС, преценката за наличието на обосновано предположение не
може да се прави въз основа на някакви източници, които не са събрани и
проверени чрез изчерпателно посочените способи в НПК. Така че тази
оперативна информация няма никаква стойност, но дори да се съобразите с
нея, ще видите, че в показанията на разпитаните полицаи няма нито една
дума, нито едно възприятие, свързано с авторството на М. Д.в. Нещо повече
– полицейският служител Я., който казва, че е наблюдавал две срещи
между тях, категорично опровергава също обясненията на А. защото казва,
че на 12 май, когато ги е видял в района на А., последният е бил с лек
автомобил „Ауди А 4“, а не с „Ауди А 8“, както твърди обвиняемият А„.
Ето защо считам, че към настоящия момент, 3 месеца след вземане на
мярката за неотклонение на Д., обоснованото предположение е силно
разколебано. Доказателствата са такива, че следва да приемете, че то
липсва.
В завършек ще ви обърна внимание на още няколко акцента. На стр.
6
19 от том ІІ според експертната справка няма дактилоскопни следи по
плика, макар че обвиняемият А„ заявява, че опаковката е в първоначалния
си вид, в който е придобил амфетамина от Д.. Претърсени са 3 адреса и 2
апартамента в К„ и София, къщата в К„ и 6 автомобила. Никъде няма
намерено наркотично вещество, докато при претърсванията, свързани с А.
и на 4-те места са намерени наркотици – на двата адреса в А., в къщата в Ч„
и в лекия автомобил „Фолксваген Поло“. Така че всички доказателства
тотално опровергават неговите обяснения.
На следващо място, може би, трябва да се посочи и нещо друго.
Видно от разследването, липсва категорично извършено процесуално
действие актуално. Виждате, че до 15 юни са извършени всички следствени
действия, а е константна и практиката на ВКС и ЕСПЧОС, че когато по
едно дело има задържано лице, то трябва да се разследва с бързи темпове и
да има една ритмичност и оперативност. До 15 юни са разпитани всички
свидетели и до тази дата е извършено всичко като действие. Единствено
през август е разпитан бащата на подзащитния ни, и то когато е извикан да
си вземе рибарските принадлежности. На 08 юли е дошла справката от
Еаsурау, така че само с оглед процесуалното бездействие на разследващия
орган следва да приемете, че тази мярка за неотклонение не е адекватната в
случая. Трябва тук да се посочи и разпоредбата на чл. 5, т. 3 от ЕКЗПЧОС –
че обвиняемият следва да бъде освободен незабавно, когато задържането е
необосновано. Предвид развитите доводи смятам, че това е така.
Моля за по-лека мярка за неотклонение на подзащитния ни и предвид
здравословното състояние на баща му и неговото семейно положение.
Адв. Д.: Поддържам изцяло становището на колегата, който подробно
разви доводите от нашата жалба.
Бих искала само да посоча, че защитата осъзнава ясно, че сме в
предварителната фаза на наказателния процес и че към настоящия момент
обвинението е работно. Това обаче съвсем не означава, че на всяко лице,
осъждано някога в живота, на всеки рецидивист е предопределено по време
на цялото досъдебно производство да бъде в ареста, при все че към
7
настоящия момент е налице категорично безпочвен укор от страна на
прокуратурата. Наличните доказателства – преки или косвени, към момента
не са годни, дори с доза колебание, да установят престъпно поведение у
подзащитния ни. Изправени сме пред случай, в който за годността на
обвинението не се сочат доказателства, които са в състояние да породят
евентуално убеждение, че Д. е разпространил на територията на Пловдив и
А. през месец май амфетамин и екстази. Нещо повече – дори прокуратурата
да развие по-нататък до края на досъдебното производство обоснованост –
малка или голяма на обвинението си, не пречи това да се случи, при
условията на една по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен
арест“ или „гаранция“, за да бъде при своите деца и да може да подпомага
физически и духовно своя тежко болен баща.
Поддържам искането за изменение на мярката за неотклонение на
подзащитния ни и в случай че настоящият състав определи гаранция, то
моля да вземете предвид готовността на чичото на обвиняемия - Д. Д., да
заплати същата в размери, определени по справедливост по ваша преценка.
Моля да измените мярката за неотклонение на Д. с определение,
съответстващо на духа на закона и на целите, предвидени в законовите
мерки за неотклонение.
Ще моля да ми изпратите препис от протокола по електронната поща
на адреса, който е посочен в жалбата ни.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият М.М.Д.: Съгласен съм с това, което казаха адвокатите
ми. Моля да промените мярката ми в по-лека.
Нямам никаква вина за случая. Нямам нищо общо с това, което са
намерили при А„ и всичко е измислено от него. Всичко е намерено при
него и аз нямам нищо общо с него. Познавам го, но не много добре. Искаше
да се запознае с мен още миналата година, но нямаме никакво вземане-
даване с него.
8
Много моля да измените моята мярка за неотклонение в по-лека, да
ме освободите от ареста.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд като обосновано и законосъобразно.
Защитата пред вас изложи своето несъгласие с т. нар. телеграфни
мотиви, защото окръжният съд бил казал, че подкрепя становището на
предходните съдебни инстанции, когато е гледана мярката за неотклонение
по чл. 64 от НПК относно обоснованото предположение. Сега вие трябва да
прецените законосъобразността на първоначално взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“, но и да видите има ли някакво ново
обстоятелство, което да води до извода, че са отпаднали кумулативно
предвидените предпоставки на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от НПК.
В този смисъл не мога да се съглася с обстоятелството, че към
настоящия момент е разколебано обоснованото подозрение, че именно Д. е
извършител на деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебното производство. Виждате, че независимо от това какви окраски
имат обясненията на обвиняемия А. от първия момент на разпита му той е
категоричен откъде получава това високорисково наркотично вещество. То
между другото не е малко нито по грамаж, защото имаме 1554,409 грама
екстази, амфетамин пресовка 904 – 753 грама и метаамфетамин – 37,28
грама, нито по разнородност на високо рисковите наркотични вещества.
Това не е малко количество. И в двата си разпита А„ е категоричен откъде
получава наркотичното вещество.
Не мога да се съглася, че обвинението почива само и единствено на
неговите обяснения. Това е така, тъй като разпитаните свидетели са
категорични, че е имало случай на 12 май 2020 г., че става въпрос за черно
„Ауди“ и в този смисъл са и показанията на свидетеля Я.. Този свидетел на
практика е виждал срещите, които се провеждат между двамата обвиняеми
на 7 и на 12 май. Начина на провеждане на тези срещи всъщност е в
синхрон с показанията на анонимните свидетели 31 и 32 – с описания от тях
начин, по който конкретно се предава и разпространява наркотичното
9
вещество, как се организират срещите, какъв е начина на комуникация по
интернет сайтовете и обстоятелството, че обвиняемият Д. никога лично не
предава наркотичните вещества, но пък има възможност да снабди всеки с
такива, който пожелае, и то в голямо количество.
Не знам защо защитата не посочи и експертната справка, приложена
по делото, относно иззетите везни от понтонното жилище в К„. Там по
везна № 4 е намерена следа от марихуана и амфетамин, а по везна № 5 от
вътрешната страна на капачката на отвора за батериите на везната са
открити следи от амфетамин. Защитата не се спря на това. Каза, че нищо не
е открито и иззето при претърсването и изземването и няма никакво
наркотично вещество. Има, но на такива места, които трудно се почистват,
и е иззето.
Вярно е, че е постъпила информация от Еаsурау, че няма записи за
прехвърлени средства от А„ към Д. в посочения в справката период, но
бъдете сигурни, че в момента се работи, с оглед обстоятелството, че това е
една от системите за разплащане; в България има множество такива освен
Еаsурау, т. е. изисква се информация от същите. Това е основното дело, у
разследващия има паркетно дело, по което продължава да се работи.
Безспорен е и фактът, че има комуникация по интернет между
двамата обвиняеми. Безспорно е и това, което е посочено във въззивната
жалба на адв. Д. за последната комуникация между тях от месец април, но
това не е много отдалечено като време от срещата на 12 май. Ако ви прави
впечатление, в тази комуникация между двамата става въпрос за дължими
още 500 лв., както и наличните три имена и ЕГН на Д., както е посочил А„
в своите обяснения и това е налично.
В този смисъл считам, че към настоящия момент обоснованото
подозрение все още е налице, а по отношение на другите кумулативно
предвидени предпоставки – опасност от укриване и извършване на ново
престъпление, считам, че не е оборена презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 3
от НПК и това е така, тъй като има 7 осъждания на обвиняемия, само част
от които обуславят квалификацията „опасен рецидив“, съответно
обвинението.
10
Вярно е, че има представени множество доказателства за влошено
здравословно състояние на бащата на обвиняемия, но вие виждате, че това
обстоятелство не е попречило на обвиняемия да осъществява, поне в
периода от 7 до 12 май 2020 г., непрекъснато транспорт от София през
Пловдив, А., К„ и обратно и в този смисъл правилно Окръжният съд е
посочил, че това в никакъв случай не го е възпряло – лошото здравословно
състояние на баща му и наличието на близначки, навършили 7 години
преди няколко дни, да извърши това деяние. В този смисъл общественият
интерес би трябвало да надделее над личния такъв, поради което ще ви
моля да потвърдите определението на Окръжен съд - Пловдив.
Реплика на адв. Д.: Като слушах прокурора, останах с усещането, че
сме чели различно дело. Не искам да се преповтарям относно
свидетелските показания на К. и обясненията на А. но ще кажа само едно –
няма нито един свидетел, който да дава показания относно
разпространението на наркотични вещества от М. Д.в на обвиняемия А„.
Това, че те са имали две срещи и няколко телефонни разговора назад във
времето, няма как да обоснове предположението, че Д. му е разпространил
наркотичните вещества. Комуникациите, че са били в средата на май, както
твърди А. няма такова нещо по делото.
А. К. - какво твърди? – че когато А„ е слезнал след отбивката от
колата и след това се е качил, не е носил нищо в себе си. Твърди също, че е
нямало момент, в който шофьорът на „Ауди“-то, отваряйки прозореца, да
му казва „карай малък!“, че е нямало момент, в който двете коли да се
разминават една с друга. Нека четем и коментираме доказателствата
именно.
По отношение везните не казахме, че двете са иззети от понтонното
жилище на яз. К„, доколкото в протокола за претърсване не са описани
следи. Как са се появили тези следи по тях според експертната справка?
Относно свидетелите с тайна самоличност – точно при събирането на
тези доказателства много ясно се вижда безсилието на разследващите
органи. Разпитват едни, най-вероятно, наркозависими лица, тъй като
11
единият твърди, че си бил купувал амфетамин от клиента ми и че клиентът
ми бил продавал 1 кг за 5000 лв., макар че А„ твърди, че е купил много по-
голямо количество на цена за 1 кг - 3000 лв. Свидетелите не могат да
установят обоснованото предположение, че Д. е разпространил наркотични
вещества на А. защото те говорят по принцип как разпространявал, но не
конкретно. Може ли с такива доказателства да се обосновава
предположение и задържане под стража. Възможно е при първоначалното
вземане на мярката за неотклонение, но сега след 3 месеца няма как.
Разпитаните полицейските служители имали информация, че се е
занимавал с такава дейност. Осъждан ли е за наркотици? - има едно
осъждане преди 16 години за държане на наркотици.
Реплика на адв. Д.: Наркотици в Д. няма открити. Твърденията, че от
ден първи А„ е категоричен за начина на разпространението на наркотици,
са също неверни. Това е видно от стр. 124 и стр. 122 от том ІІ на ДП. Това
са обясненията на А. дадени през 4 дни. В първия разпит той казва, че не
знае дали му е дал наркотиците точно Д., че може и да е трето лице, което
ще посочи по-късно. Това безспорно се възпроизвежда от показанията на
Г., в които е посочено третото лице Б., който е освободен 24 часа след
задържането. Или, не само А„ не е категоричен в това, че М„ му е предал
наркотиците, а нещо повече - К. пък сочи, че М. Д.в нито го е виждал
някога, нито може да го посочи или разпознае.
Що се касае до везните само посочвам, че не следва да се отрича
факта, че те са иззети от мястото, където живее бащата на Д., който в
показанията си посочва, че са негови и ги ползва за разтегляне на храни,
предвид здравословното си състояние.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият М.М.Д.: Моля да бъда пуснат под гаранция или под
домашен арест. Наистина нямам нищо общо с това, в което съм обвинен.
12
Заклевам се, че не съм – имам 2 деца.
Съдът се оттегли на тайно съвещание
Съдебното заседание продължава в 10.50 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на ПОС, че наличната доказателствена
маса, състояща се от надлежно изброените в определенията по чл. 64 НПК
гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и
експертното изследване на инкриминираните наркотични вещества и на
остатъците от такива вещества по намерената във владение на жалбоподателя
електронна везна, обосновава според изискванията на закона предположение
за причастността му към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода
дейност. Аргументите на защитата за липса на сигурни доказателства в
споменатия смисъл не държат сметка, че обоснованото предположение се
изследва в производство, което се развива по реда на чл. 65 НПК, т.е. не е
редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при
решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал. 2
НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване
на осъдителна присъда. За пълнота на изложението ще бъде отбелязано, че в
конкретните възражения относно информативността на отделните
доказателствени източници има резон, но разглеждани в контекста на
сведенията от всички доказателства, те не притежават потенциала да
компрометират споменатото предположение за извършване на
престъплението. ПАС има предвид твърдението, че показанията на св. Г. са
неизползваеми за доказване на обвинението, което се преценява като
коректно. Вярно е също, че в своя втори разпит обв. А„ е посочил друга дата
на инкриминираното събитие, но не е налице класическо противоречие в
гласно доказателствено средство, а несигурност относно датата, изрично
подчертана от разпитвания. Действително в своя разпит придружаващият обв.
А„ при добиването на инкриминирания наркотик св. К. е посочил, че когато
видял спътника си да се връща към колата (в която го чакал), не е носел нищо.
Адв. Д. обаче не е обърнал внимание на направеното от разпитвания
уточнение, че „видимо не е носил нищо“, придружено от конкретизирането,
че е бил с яке (т.е. с горна дреха, в която би могъл да прибере предмет с
13
формата и размерите на торбичка). Не се споделя мнението на защитата за
липса на данни, че обв. Д. е участвал в оставянето на торбичката с наркотика
(която по-късно се озовала в колата на обв. А„), при положение че обв. А„ е
сигурен, че именно и само с него е уговорил и разплатил сделката, пък и има
безпротиворечиви гласни доказателства, че той е бил в близост до мястото,
пътувайки в лек автомобил „Ауди“. Впрочем св. К. възпроизвежда
споделеното му от обв. А. че в „Аудито“, с пътуващите в което го видял да
контактува, е бил М. от гр. К„, какъвто е прякорът на К„ята М. Д.в. Истина е,
че св. К. не разказва за проведен от спътника му в автомобила „Поло“
телефонен разговор (какъвто обв. А„ твърди, че е провел с обв. Д.), но адв. Д.
пропуска, че всъщност свидетелят е заявил, че не помни да се е водил
подобен разговори (а не че със сигурност не е бил проведен). Що се отнася до
твърдението на проследилия срещата между двамата обвиняеми полицай св.
Я., че автомобилът на обв. Д. бил Ауди 4 (а не Ауди 8, както е посочен в
удостоверението за регистрация), то представлява незначително объркване,
тъй като се касае за детайл, който е естествено до убегне от вниманието на
наблюдаващия дадено събитие. Вярно е, на следващо място, че св. Б., който е
транспортирал обв. Д. с колата „Ауди А8“, не разказва за среща с друг човек,
а придружаващият жалбоподателя св. К. не говори за разминаване в гр. А. с
„Ауди“ (каквито твърдения прави обв. А„), но двамата свидетели и не отричат
подобни случки, което бездруго означава, че въпроси в подобен смисъл не са
им били зададени от разпитващите. Вярно е, по-нататък, че от информацията
от Изипей АД се установява, че не са получени парични преводи за периода
от 01.12.19г. – 03.06.2020 г. на името на жалбоподателя, а и не са
регистрирани разговори с обв. А„ през приложението Уатсап през месеците
май и юни 2020 г. Тези сведения също не са достатъчни да опровергаят
обясненията на обв. А„ в цялост, пък и подлежат на уточняване посредством
нов разпит на последния и посредством проверки на други използваеми
системи на разплащане, респ. на телефонна комуникация (каквито проверки
според прокурора от АП-Пловдив се провеждат понастоящем). Впрочем
контактите между обвиняемите А„ (придвижващ се с л. а. „Фолксфаген
Поло“) и Д. (придвижващ се с л.а. „Ауди“) на 12.05.2020 г., за които освен
обв. А„ говорят и очевидците Я. и К., доказват, че по някакъв начин те са се
уговорили да се видят в А.ска област.
В заключение следва да се обобщи, че основните линии и голяма част
от подробностите, визирани в разпитите на очевидците на събитията от
12.05.2020 г., не се конфронтират. Разследващите органи са длъжни да
положат усилия за изясняване на разискваните разминавания между тях (чрез
повторни разпити, очни ставки и събиране на писмени доказателства). Когато
разследването бъде окончателно приключено, обвинителната постановка би
се разгърнала в своята пълнота и ако и тогава противоречията между
отделните доказателства бъдат налични, защитата би могла успешно да
противопостави възражения, подобни на днес направените. За задържане под
стража се изисква предположение, каквото събраните досега доказателства
достатъчно добре обосновават.
14
Налице е и втората предпоставка, а именно опасността от извършване
на престъпление при приключване на пенитенциарния престой на
жалбоподателя. ПОС правилно е обърнал внимание на завишената степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Завишаването се определя от
тежестта на престъплението, чийто предмет са наркотични вещества от
особено вредоносен вид и в немалко количество, а реализирането на деянието
е ангажирало няколко лица, пътуващи между няколко населени места.
Особено съществен факт при преценката за опасността от извършване на
престъпление е обремененото съдебно минало на жалбоподателя, включващо
осъждане за престъпление от вида на инкриминираното, както и за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Отделен е
въпросът, че повдигнатото обвинение е за опасен рецидив. Оказва се, че
настоящото престъпление е закономерен акт, който показва, че
жалбоподателят е в постоянна готовност да посяга на обществените
отношения, свързани със здравето. Иначе казано, коментираната опасност се
очертава като интензивна, поради което включително следващата по тежест
мярка за неотклонение – „домашен арест“, не е подходяща.
Правилно са преценени като обстоятелства по реда на чл. 56, ал. 3 НПК
влошеното здраве на бащата на Д. (за когото той единствен се грижи),
неговата трудова ангажираност и полаганите грижи за децата му. Оказва се
споделим и изводът, че въпросните данни не могат да изключат
коментираната опасност.
Правилни и неподлежащи на преповтаряне са и съображенията за
разумността на срока, в който се е осъществявала обжалваната мярка за
неотклонение. Не се установява нарушаване на ритмичността на
разследването, което понастоящем е насочено към събиране на писмени
доказателства и изчакване заключенията на назначените експертизи.
Казано накратко, и към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираното деяние от страна на жалбоподателя
има нужната доказателствена защитеност, а опасността да извърши
престъпление, ако е на свобода, е съвсем реална (и съществена).
В заключение – действието на обжалваната мярка за неотклонение е
продължено при подходящо мотивиране на изискуемите предпоставки за
това, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и
следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 76 от 28.08.2020 г. на
Пловдивски окръжен съд, постановено по ЧНД № 20205300201633, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение,
взета спрямо М. М. Д.– обвиняем по ДП № 83/2020 г. по описа на отдел
15
„Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив, от „Задържане под стража“
в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16