№ 889
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502361 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2041 от 13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 7698/2019 г.
от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Н. И. В., ЕГН
********** против Столична община:
- главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответника, че е собственик, на основание изтекла придобивна давност, за
периода от 13.06.2003 г. до 13.06.2013 г., на сграда с идентификатор
68134.1500.2452.11, със застроена площ 90 кв.м, брой етажи - 1, с
предназначение: сграда за обществено хранене, състояща се от два
самостоятелни обекта, първият с идентификатор 68134.1500.2452.11.1, а
вторият с идентификатор 68134.1500.2452.11.2;
- евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД, имащ за предмет да се признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на процесната сграда с
идентификатор 68134.1500.2452.11 по силата на договор за покупко –
продажба от 13.06.2003 г., сключен с продавач „Хлебни изделия – Ботунец“
1
АД.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Н. И.
В., ЕГН ********** да заплати на Столична община, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски за възнаграждение на юрисконсулт, в
размер на сумата от 450 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Н. И. В.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че „Хлебни изделия – Ботунец“ АД е
придобил правото на собственост върху процесната сграда след проведена
процедура по преобразуване и приватизация, което обстоятелство изключва
твърденията на ответника, че е частна общинска собственост.
Последвалата продажба, макар и да не е в предписаната по чл. 18 от
ЗЗД форма е направила възможно да я придобие по давност, за периода от
13.06.2003 г. до 13.06.2013 г..
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да уважи предявените искове в посочената последователност, като
признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на
процесната сграда.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна - Столична община е подала отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се
потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли да се присъдят направените във възивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
2
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Н. И. В., ЕГН ********** е предявил против Столична
община:
- главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответника, че е собственик, на основание изтекла придобивна давност, за
периода от 13.06.2003 г. до 13.06.2013 г., на сграда с идентификатор
68134.1500.2452.11, без посочени съседи, със застроена площ 90 кв.м, брой
етажи - 1, с предназначение: сграда за обществено хранене, състояща се от
два самостоятелни обекта, първият с идентификатор 68134.1500.2452.11.1, а
вторият с идентификатор 68134.1500.2452.11.2;
- евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД, имащ за предмет да се признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на процесната сграда с
идентификатор 68134.1500.2452.11 по силата на договор за покупко –
продажба от 13.06.2003 г., сключен с продавач „Хлебни изделия – Ботунец“
АД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
сключил договор за продажба, за който продавачът - „Хлебни изделия
Ботунец" АД е издал данъчна фактура № ********** от 13.06.2003 г.,въз
основа на който е придобил правото на собственост и владението върху
недвижим имот: търговски обект, находящ се в ж. к. „Дружба", Район
„Искър" – Столична община, представляващ сграда със стопанско
предназначение, обозначена в кадастъра като МС (масивна стопанска),
отразена в кадастрален лист № 554 с пл. № 1875, с графична площ от 87 кв. м,
с начин на трайно ползване (предназначение) - сгради за търговия, построена
върху парцел 1- 3а. ОЖС, кв. 53 по регулационния план на ж.к. „Дружба - І",
Район „Искър", София, одобрен със заповед № 185 от 19.06.1989 г. и състоящ
се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна, баня, предверие с
мивка, два отделни входа за клиенти и служебен за зареждане.
3
Ищецът твърди още, че:
- придобитият обект е отразен в кадастралната карта и кадастралния
регистър като сграда с идентификатор 68134.1500.2452.11, без посочени
съседи, със застроена площ 90 кв. м, брой етажи - 1, с предназначение: сграда
за обществено хранене, състояща се от два самостоятелни обекта с
идентификатори 68134.1500.2452.11.1 и 68134.1500.2452.11.2;
- считано от 13.06.2003 г. до 13.06.2003 г. е изтекъл десетгодишния
период на придобивната давност, установен в чл. 79 от ЗС, в който е
осъществявал фактическа власт непрекъснато, спокойно, явно и
необезпокоявано;
- подал молба- декларация за извършване на обстоятелствена проверка
и признаването муза собственик на процесния имот и получил отказ от кмета
на Район „Искър" да я завери, което действие счита за оспорващо неговото
право на собственост.
С предявените искове – главен и евентуален, съобразно уточнението,
направено с молба от 03.04.2019 г., приложена на л. 14 от първоинст. п-во,
осъществило се пред Софийски районен съд, поискал да се постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че е собственик на процесната сграда, на основание изтекла придобивна
давност и евентуално на основание договора за продажба.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - Столична община подал отговор на исковата молба /л. 12
от първоинст-. п-во, осъществило се пред СГС/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че:
- че ищецът за определен период от време е бил държател на процесната
сграда, на основание договор за наем и не е афиширал намерение да я владее
като своя;
- процесната сграда е общинска собственост и има нормативни пречки
да се придобие собствеността по давност;
- процесната сграда е позиционирана със статут на преместваем обект;
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
4
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице,
извършило в първата инстанция техническа експертиза се установява, че
процесната сграда е с идентификатор 68134.1500.2452.11, без посочени
съседи, със застроена площ 90 кв.м, брой етажи - 1, с предназначение: сграда
за обществено хранене, състояща се от два самостоятелни обекта, първият с
идентификатор 68134.1500.2452.11.1, а вторият с идентификатор
68134.1500.2452.11.2.
Процесната сграда е разположена в между блоковото пространство в
ж.к. „Дружба І“, кв. 55, до блок 60, т.е. на територията на Столична община.
Процесната сграда е била разрешена и построена с временен статут, по
реда на чл. 120 от ППЗТСУ /отм./ и впоследствие с одобен архитектурен
проект № 2 от 06.06.2005 г. е узаконена като преместваем обект за търговски
и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 56, ал. 3 от ЗУТ, преместваемите обекти по ал. 1 могат да
се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране.
Възложител на архитектурния проект е „Хлебни изделия Ботунец" АД,
което частично изключва твърдението на ищеца, за осъщественото владение
от 2003 г. до 2005 г.
5
По делото няма доказателства „Хлебни изделия Ботунец" АД да е
придобило правото на собственост върху процесната сграда по реда на Закона
за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия
/отм./.
Приложен е договор от 13.06.2003 г., с който продавачът - „Хлебни
изделия Ботунец" АД е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху
процесната сграда, но първо не е доказано вещното право на продавача и
второ, договорът за продажба не е облечен в предвидената форма за
действителност – нотариален акт, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от ищеца
жалба, като спорът се концентрира до основателността, респективно
неоснователността на двата иска, предмет на делото.
Предмет на делото са :
- главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
ответника, че е собственик, на основание изтекла придобивна давност, за
периода от 13.06.2003 г. до 13.06.2013 г., на сграда с идентификатор
68134.1500.2452.11, без посочени съседи, със застроена площ 90 кв.м, брой
етажи - 1, с предназначение: сграда за обществено хранене, състояща се от
два самостоятелни обекта, първият с идентификатор 68134.1500.2452.11.1, а
вторият с идентификатор 68134.1500.2452.11.2;
- евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД, имащ за предмет да се признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на процесната сграда с
идентификатор 68134.1500.2452.11 по силата на договор за покупко –
6
продажба от 13.06.2003 г., сключен с продавач „Хлебни изделия – Ботунец“
АД.
Процесната сграда със статут на преместваем обект е разположена
върху земя на територията на Столична община със статут на частна
общинска собственост.
Това е така, защото въз основа на разграничителния критерий по § 7, т.
6 от ЗМСМА, заварените държавни имоти се определят на държавни и
такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост
- обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване.
Съгласно § 1, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за
допълнение на Закона за собствеността (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. -
ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в
сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в
сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп. -
ДВ, бр. 18 от 2020 г.) Давността за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.,
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или
върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование.
Посочените обстоятелства, че земята, върху която е позициониран
преместваемият обект е частна общинска собственост; приращението, като
първичен способ за придобиване на собственост; отсъствието на проведена
приватизационна процедура, по силата на която „Хлебни изделия – Ботунец“
АД да е придобило правото на собственост върху процесната сграда;
7
спряното по силата на ЗС течение на придобивната давност, нищожната
продажба на процесната сграда, извършена с частен писмен договор, който не
е облечен във форматна на нотариален акт, обоснова извод за
неоснователността на всеки един от така предявените искове, които подлежат
на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на уважена,
респективно отхвърлена част на предявените искове, ищецът следва да
заплати на ответника направените във въззивната инстанция деловодни
разноски за юрисконусулт, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер
на сумата от 150 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2041 от 13.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7698/2019 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ищеца Н. И. В., ЕГН ********** да заплати на Столична
община направените във въззивната инстанция деловодни разноски за
юрисконусулт, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от
150 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9