М О Т И В И
към присъда № 260036/09.07.2021 година, постановена по
НЧХД № 1058/2020 година по описа на ХРС
Обвиненията
срещу подсъдимият В.С.К.
роден на ***г., с ЕГН **********, българин, български гражданин,средно образование, работещ във
ферма за гушене на патици, живущ *** са повдигнати
с частна тъжба от М.Й.К. с
ЕГН **********. Обвинението е за
престъпление по чл.130 ал.2 от НК , а именно за
това, че на 01.05.2020г., в с.Малево, обл. Хасково,
причинил на М.Й.К. с ЕГН **********, от гр. Хасково
лека телесна повреда /кръвонасядания на лявата ръка/,
изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето.
Тъжителката М.Й.К., чрез своя повереник адв. Ч. в с.з., поддържа обвинението.
Според повереника адв. Ч. , в хода на съдебното следствие се събрали достатъчно доказателства които той обстойно коментира и обсъжда
в пледуарията си, от които се
установявало, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 130 от НК, тъй като е нанесъл на тъжителката травматични
увреждания причинили й болки и страдания. Счита, че деянието е извършено с пряк
умисъл, като извършителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието и
е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици. От своя
страна, тъжителката по никакъв начин не била
допринесла и не е причинила болки и страдания на подсъдимия. Тъжителката не била участвала в сбиването и не била проявявала никакво активно и агресивно поведение по
отношение на подсъдимия. Моли съдебния състав при формиране на правните си изводи, да приеме, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 130, ал.3 от НК, тъй като въз
основа на обсъденото
от поверуеника, се налагал извода, че пострадалата не е отвърнала на дееца
абсолютно по никакъв начин. Моли по отношение на
предявения граждански иск да се имат предвид доказателствата по делото, както
и установената съдебна практика, според която при предявен и приет за разглеждане
в наказателния процес граждански иск, съдът е длъжен да се произнесе по
същество с присъдата в тази си част. Моли за присъждане на направените деловодни разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият
в хода на съдебното следствие не се признават за виновни и дават подробни
обяснения по случая. Пледира, че е невинен и иска да бъде оправдан. Същото
твърди и в последната си дума.
Защитника
на подсъдимия адв.Ч., пледира, че от събраните доказателства по делото категорично по никакъв
начин не може да се установи извършване на инкриминираното деяние от страна на
подзащитният и В.К., както и били налице основания за изцяло отхвърляне на
предявения граждански иск. Защитата прави обстоен анализ на доказателствата и
според нея от гласните доказателства, от съдържанието на издадените
съдебномедицински удостоверения и приети съдебномедицински експертизи можело да
се възприеме, че всъщност травматичното увреждане в областта на горен ляв
крайник на тъжителката е напълно възможно да е причинено от Р.К., но не и от
подсъдимия В.К.. В тази връзка се излагат мотиви от защитата, като се
анализират /преразказват/ доказателствата по делото. Само фактът, че вещото
лице описвало два различни възможни механизма на причиняване на увреждането
разколебавало обвинителната теза до такава степен, че същата не можела да
издържи и да послужи за осъдителен диспозитив при липсата на други
доказателства извън показанията на свидетеля К., към който следвало да се подходи
с изключителна критичност. Затова и защитата счита, че от събраните по делото
доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност се установявало, че на
посочената в тъжбата дата и място действително е имало конфликт между две семейства,
но пострадали от него се явявали и подсъдимия и неговата съпруга, за което сочели
приложените съдебномедицински удостоверения. Затова защитата приема, че не се
доказва съставомерност на извършеното деяние, както от субективна така и от
обективна страна, поради което моли съда да постанови оправдателен диспозитив
по отношение на подсъдимия В.К.. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски, а по отношение на предявения граждански иск, тъй като не се доказва
наличието на извършено престъпно деяние не било налице и гражданско-правен
деликт, който да обосновава наличието на претърпени неимуществени вреди, моли съдът изцяло да отхвърлите същия.
По делото е
предявен и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански
иска от М.Й.К. срещу подс. В.С.К. за сумата от 10 000 лв. -
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на нанесените
и телесни повреди, ведно със законната лихва от 01.05.2020г. до окончателното и
изплащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното: Семействата на частният тъжител и подсъдимия
се познавали от дълго време. Те се занимавали с отглеждане на патици и работели
при един и същ работодател. Оборът в който семействата работели се намирал в **********,
като сграда била една и била разделена с мрежа и метална врата от винкел. В
едната половина работело едното семейство, а в другата другото. На 01.05.2020г.
св.Р.К. отишла в половината на тъжителката М.Й.К., на наколко кречки след
горната вратичка, като започнала да прави на нея и съпругът и св.К., забележка
да не палят рано осветлението и да изключат хладилник който бил включен в
общата ел.мрежа, разходите за което електричество плащали и двете семейства.
Тази забележка подразнила тъжителката, тя казала на св.К. да се маха и ще имат
предвид забележката. През това време в половината на семейство К. влезнал и
подсъдимия. След известен словесен конфликт между подсъдимия, св.К.,
пострадалата и св.К., първите двама афектирани тръгнали да излизат от
половината на семейството на тъжителката. Самата тъжителка К. се намирала в
непосредствена близост до вратичката разделяща помещението на две. Излизайки от
помещението на семейство К., подс.К. засилил процесната вратичка и със сила
ударил с нея тъжителката К.. Вратичката попаднала в лявата ръка на тъжителката
и тя усетила силна болка, като дори паднала на дясната си страна на земята. В
последствие пострадалата установила, че има наранявания по лявата ръка, а
именно в средата на външната повърхност на лявата мишница и левият ракът. Виждайки
всичко това св.К. се афектирал, че съпругата му била ударена от подсъдимия и
взел една брадвичка, която била на масата в неговото помещение и последва
подсъдимия след мрежата, която отделяла двете помещение. Там двамата мъже се
сборичкали и паднали на земята, като св.К. изтървал брадвата. Започнало блъскане
и дърпане на земята между двамата мъже. В един момент в който подсъдимият бил
върху св.К., съпругата на последния, а именно тъжителката К. се нахвърлила
върху подс.К. и започнала да го дърпа и драска с нокти за да отърве съпруга си.
При това дърпане и драскане тъжителката нанесла на подсъдимия наранявания в
областта на носа, горната устна, дясната теменна област и гребена на лявата
лопатка. Намесила се и св.К., която пък се опитвала да помогне на подсъдимия.
Така в един момент се стигнало да разделянето на борещите се и всеки се
оттеглил в своето помещение и след това в обособените къщи, места за отдих. На место дошла полиция, по сигнал на
пострадалата, а именно св.М.Д. и св.Р.Т., които направили разпореждания на
всяка от страните да не се саморазправят. По късно на место дошла и св.С.У.,
във фирмата на която работели двете семейства.
На 04.05.2020г. тъжителката К. е била
освидетелствана от доктор Е., като и е издадено съдебномедицинско удостоверение
№141/2020г. в което е посочено, че К. е получила следните наранявания: по външна
повърхност на лявата мишница, в средната част има безформено кръвонасядане с
морав цвят и диаметър около 6 см. Външна повърхност на ляв лакът има не
хомогенно петнисто кръвонасядане с морав син цвят и диаметър около 5 см. като
заключението е, че е на лице кръвонасядане на лявата ръка. Описаните увреждания
били причинени от действие на твърди тъпи предмети и можело да се получат при
инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата описани от пострадалата. Причинено
било страдание, без разстройство на здравето.
На същата дата 04.05.2020г. подсъдимият
К. също бил освидетелстван от доктор Е., като му е издадено съдебномедицинско
удостоверение №144/2020г. в което е посочено, че подсъдимият е получил следните
наранявания: По лявото крило на носа има драскотина с червена
коричка 3 мм. По кожата на горната устна в дясно охлузване с надигната червена
коричка 5 мм. По дясната теменна област на главата, продълговато охлузване с
надигната коричка, 1 см. По гребена на лявата лопатка, охлузване с надигната коричка и размери 2,5
см. заключението е, че подсъдимият е получил Драскотини по носа, горната устна, темето и лявата лопатка. Описаните увреждания
били причинени от действие на твърд тъп предмет и можело да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата
описани в от подсъдимия. Причинено било
страдание, без разстройство на здравето.
За правилното
изясняване на делото от фактическа страна, по
искане и на тъжителя и повереника, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието депозирани заключение възприема
изцяло, като компетентно и
безпристрастно дадено. Към това заключение бе назначена и допълнителна задача,
заключението по която също бе прието по делото.
Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и допълнителната задача към нея, пострадалата К. е получила кръвонасядания на
лявата ръка. Описаните увреждания били причинени от действие на твърди тъпи предмети
и можело да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата
описани от тъжителя. Причинено е страдание без разстройство на здравето. Времето
необходимо за пълно възстановяване е 15 дни. Средната част на външната повърхност на лявата мишница на пострадалата К., при спусната
покрай тялото ръка във физиологично положение е 110 см. Външната повърхност на
лакътната става, при спусната покрай тялото ръка във физиологично положение се
намира на височина 98 см.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза и по отношение на нараняванията на подс.К.. Видно от
заключението на същата подс.К. е получил Драскотини по носа, горната
устна, темето и лявата лопатка. Описаните увреждания били причинени от действие
на твърди тъпи предмети и можело да се получат при инцидент, по начина, времето
и при обстоятелствата описани отподс.К.. Причинено е страдание без разстройство
на здравето. Срок за възстановяване до 15 дни.
Така изложената
по-горе фактическа обстановка се установи
изцяло от показанията на
разпитаните свидетели: М.К., С. М., Р.К., С.К., С.У., М.Д. и св.Р.Т., чиито
показания съдът кредитира в определени техни части които, ще бъдат описани
точно при обсъждането на тези показания по-долу. В подкрепа на изложената и
възприета от съда фактическа обстановка са възприети и от части обясненията на
подсъдимия, както и заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи
и останалите писмени доказателства по делото.
Събраният по
делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи: От
обективна страна подс.К. е осъществил
престъпния състав на престъплението
по чл.130
ал.2 от НК, като на 01.05.2020г., в с.Малево, обл. Хасково, причинил на М.Й.К. с ЕГН **********, от гр. Хасково лека
телесна повреда /кръвонасядания на лявата ръка/, изразяваща се в причиняване на
страдание, без разстройство на здравето.
По същество
получените от пострадалата М.К. телесни увреждания описани подробно по вид,
характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от свидетелските
показания и съдебно - медицинската експертиза. Съгласно същата М.К. е
получила кръвонасядания на лявата ръка, а именно по външна повърхност на
лявата мишница, в средната част има безформено кръвонасядане с морав цвят и
диаметър около 6 см. по външна повърхност на ляв лакът има не хомогенно
петнисто кръвонасядане с морав син цвят и диаметър около 5 см. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били причинили
страдание без разстройство на здравето.
Времето необходимо за пълно възстановяване е 15 дни. Последната
правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид телесна
повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. В случая
се касае за страдание или за телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Преки
доказателствени източници за това, че подс.К. е ударил частната тъжителка с металната
врата разделяща на две процесният обор се явяват показанията на св.К.. Той е категорични
в твърдението си, че подс.К. след като са направили забележка заедно със
съпругата си, за паленето на осветлението и ползването на хладилник от страна
на тъжителката и св.К., за който електричеството се поделяло между двете
семейства, е бил афектиран от разразилият се спор и със сила е блъснал вратата
с която е ударил в лявата ръка съпругата му пострадалата К.. Тези показания се
подкрепят от записаното в издадено съдебномедицинско удостоверение №141/2020г.
по отношение на пострадалата, където тя пред съдебният лекар твърди, че е
ударена с метална врата. Тук следва да се отбележи и факта, че косвено за това
свидетелства и св.С.М., а и самият подс.К. в обясненията си, където твърди, че
разговорът е бил в близост именно на тази врата. Тоест тук съдът приема за безспорно доказано,
че именно с вратата е нанесен удара от подсъдимия с който са причинени
телесните повреди на пострадалата. В тази връзка следва да се отбележи още, че
и височината на вратата която е около метър и двадесет съответства на
височината на нараняванията причинени на К.. Съвсем логично и житейски
оправдано и логично е след скандала възникнал по повод ползването на общият ток
от страна на семейство К., ядосаният подс.К. да затръшне със сила вратата през която излиза, като така
е ударил стоящата в близост до тази врата пострадала. Действително на горните
доказателства се противопоставят показанията на св.К., която твърди, че
съпругът и не е удрял с металната врата пострадалата, което се твърди и от
подсъдимия. Това обаче съдът приема за съвсем нормална защитна версия и не дава
вяра на тези показания и обяснения в тази им част. следва да се отбележи и
факта, че според вещото лице доктор Е. изслушан в съдебно заседание механизма
посредством удара с врата по отношение на пострадалата е възможен в случая,
като не се изключва и механизъм при който уврежданията да са причинени от две
стискания или притискания. В случая съдът приема първият механизъм, като
кредитира описаните по-горе показания, част от обясненията на подсъдимия и
останалите писмени доказателства посочени горе. Следва да се отбележи и това,
че видно и от частната тъжба, пострадалата твърди, че веднага след удара с
вратата е изпитала силна болка в лявата ръка а и от описаното като причина за
получените увреждания само няколко дни след това тя сочи като средство с което
са причинени телесните и повреди именно същата метална врата. Тоест според съда
по безспорен начин се доказва по делото, че подс.К. е нанесъл на пострадалата
удар с процесната метална врата и именно така при този механизъм са получени
телесните увреждания от страна на пострадалата.
В обобщение от
обсъдените по-горе доказателствени източници
по безспорен начин се доказа, че подс.К. е ударил с металната врата пострадалата К., като и е причинила страдание,
без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимият при условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Това е така, защото
доказателствата обективно сочат, че подсъдимият
е нанесъл удара с металната врата в областта на лявата
ръка на тъжителката, което безспорно е
средство годно да причини констатираното телесно
увреждане и осъществило
пряк контакт със същата ръка на пострадалата и
е целял настъпването на противоправния резултат, до
колкото е осъзнавал, че вратата, ще удари пострадалата която се намира в
нейният обхват и ще и причини леки
телесни повреди. Причина за извършване на престъплението е незачитането на
неприкосновеността на човешкото здраве, от страна на подсъдимия.
Тук следва да се отбележи, че
според съда веднага след нанесеният и удар от страна на подсъдимия,
пострадалата К., се е нахвърлила върху него като от своя страна му е нанесла
телесни повреди, които според заключението по съдебно-медицинска
експертиза се изразяват в Драскотини
по носа, горната устна, темето и лявата лопатка. Описаните увреждания били
причинени от действие на твърди тъпи предмети и можело да се получат при
инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата описани отподс.К.. Причинено
е страдание без разстройство на здравето. Срок за възстановяване до 15 дни.
Това, че тези наранявания са причинени от пострадалата на подсъдимия веднага
след като той я е ударил с процесната врата, се потвърждават от св.К., св.К., които
лично са възприели това, тъй като са участвали в дърпането и бутането, както и
от показанията на св.С.К., която преразказва казаното и веднага след инцидента
от родителите и , а именно, че пострадалата К. е надраскала баща и. тези телесни повреди нанесени от частната
тъжителка на подсъдимия са такива по чл.130, ал.2 от НК. Последната правна
квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид телесна
повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. В случая
се касае за страдание или за телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Ето защо съдът намира, от изложеното, че и
частната тъжителка М.К. също е извършила престъплението по чл.130, ал.2 от НК
като на същата дата и място посочени в тъжбата причинил В.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето.
От субективна
страна деянието е извършено от пострадалата при условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в конкретното и психическо
отношение към извършеното от него
деяние, към обществено опасните му последици и обществено опасния му характер. Това
е така, защото доказателствата обективно
сочат, че тъжителката е одраскала подсъдимия, което безспорно е
средство годно да причини констатираното телесно
увреждане и е целяла
настъпването на противоправния резултат, до колкото е осъзнавал, че посредством
ноктите си ще причини леки телесни повреди на подсъдимия. Причина
за извършване на престъплението е незачитането на неприкосновеността на
човешкото здраве, от страна на пострадалата.
Като взе предвид
горното съдът прие че в случая е на лица реторсия.
В
подкрепа на този извод на съда стои практиката на ВКС изложена в редица
решения. Според същата в основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна
повреда (на обиждащия) веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека
телесна повреда - тълк. p. № 51-89-ОСНК (от
обидения с обида по чл. 146 или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е
отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване
същото деяние на засегналия го. Този институт е приложим само с предвидените от
закона четири случая - по чл. 130, ал. 1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148,
ал. 1, т. 1 НК. Цялостната характеристика на тези престъпления и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за всяко
престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното
наказание. Без значение е коя от двете срани първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда - Решение № 255 от 17.VI.1992 г.
по н. д. № 144/92 г., I н. о по описа на ВКС.
Затова и съдът
като призна и подсъдимия К. и тъжителката К. за виновни в извършване на престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, на основание чл.130, ал.3, вр.ал.2 освободи и двамата от наказания.
Постановената присъда, обосновава
основанието по предявения от пострадалата граждански иск в частта му за
претърпените от престъплението неимуществени вреди от нанесената телесна
повреда. Налице са елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение, вреда, пряка
причинна връзка между тях и доказана вина на
подсъдимия. За нанесената телесна
повреда, установен по основание искът за
обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от
характера и естеството на действията от страна на подсъдимия К. с които той е
нанесъл телесните повреди на пострадалата и е осъществен състава на горното
престъпление и че на практика с тези действия са причинени неимуществени вреди
на пострадалата, а именно страдание, съдът прие, че следва да присъди сумата от
600 лева по предявеният граждански иск. Последният размер е съобразен и с
факта, че поведението на подсъдимия и неговите
действия малко или много са били провокирани от поведението на пострадалата и
нейният съпруг. Според съда тази сума,
ще бъде в състояние да възмезди
неимуществените вреди, претърпени от пострадалата. Именно до този
размер, съдът счете претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради
което за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Сумата от 600
лв. бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.05.2020 год. до окончателното и
изплащане, като иска до пълният предявен размер от 10 000 лева съдът отхвърли.
Съдът осъди подс.В.С.К. роден на ***г. , с ЕГН **********, българин,
български гражданин,средно
образование, работещ във ферма за гушене на патици, живущ ***, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, а именно сумата от 50 лв.
Съдът осъди В.С.К. роден на ***г. , с ЕГН **********,
българин, български гражданин,средно образование, работещ във ферма за гушене
на патици, живущ ***, да заплати по сметка на
Районен съд – Хасково сумата в размер
на 150 лева разноски за вещо лице.
Съдът осъди В.С.К. роден на ***г. , с ЕГН **********,
българин, български гражданин,средно образование, работещ във ферма за гушене
на патици, живущ ***, да заплати на М.Й.К. с ЕГН **********, сумата от 1 262
лв. / хилядя двеста шестдесет и два/ лева, представляваща ДТ за образуване на
настоящото дело, разноски за вещо лице и за повереник /адвокат/.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Съдия: