№ 74
гр. Пазарджик, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. С.ов
Николинка П.
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225200600224 по описа за 2022
година
С присъда № 11 от 09.02.2022г., постановена по НЧХД № 326/21г. на РС –
Пазарджик е постановено следното :
Признава подсъдимия Г. СТ. П. от гр. С., за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2020 г., в
гр. С., на ул. „***“, пред хранителен магазин ***, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Г. ИВ. ЮР. от с. в.В., в качеството му на длъжностно лице - старши
полицай водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ към РУ- С. при
ОДМВР - Пазарджик, при и по повод изпълнение на службата му, в негово присъствие, като
е изрекъл към него и колегата му изразите ****, ****, ****, ***, поради което и на
основание чл.148 ал.1 т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъжда на
глоба в размер на 3 000 /три хиляди/лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик и обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на
присъдата на таблото за съобщения в сградата на Община С. за срок от един месец.
Признава подсъдимата Л. СП. П. от гр. С., за виновна в това, че на 05.11.2020 г., в гр.
С., в сградата на РУ- С. при ОДМВР Пазарджик, е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Г. ИВ. ЮР. от с. в.В., в качеството му на длъжностно лице - старши
полицай водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУ- С. при
ОДМВР-Пазарджик, при и по повод изпълнение на службата му, в негово присъствие, като
е изрекла към него и колегите му изразите ****, ***, *** ***, поради което и на основание
чл.148 ал.1 т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК я осъжда на глоба в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик и обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
таблото за съобщения в сградата на Община С. за срок от един месец.
Осъжда подсъдимия Г. СТ. П. да заплати на Г. ИВ. ЮР. от с. в.В., парична сума в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с
1
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на деянието - 05.11.2020 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендирания размер от 2 800 лева отхвърля предявения граждански иск като
неоснователен.
Осъжда подсъдимата Л. СП. П. да заплати на Г. ИВ. ЮР. от с. в.В., парична сума в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на деянието[1]05.11.2020 г., до окончателното й изплащане като за разликата до
претендирания размер от 2 800 лева отхвърля предявения граждански иск като
неоснователен.
Постановява вещественото доказателство 1бр. компакт диск предоставен от РЦ 112 –
Кърджали находящ се по делото след влизане на присъдата в сила да се унищожи.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите Г.П. и Л.П. да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса
върху размера на уважените граждански искове в размер на по 80 лв. за всеки от тях, а на
гражданския ищец и частен тъжител Г. ИВ. ЮР.[1]сторените съдебно-деловодни разноски за
заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на по 259,47 лева.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимите
с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наложеното
наказание. В жалбата оплакванията са развити подробно, но без да се посочи нито едно
конкретно, свързано с обжалвания съдебен акт, основание за отмяна или изменение на
присъдата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимите да бъдат признати за невиновни. Алтернативно се правят искания за отмяна на
присъдата и връщане делото на районния съд за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения или изменение на същата чрез намаляване размера на наказанията.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата отменителни основания, като подходът отново е както в жалбата – без да се
посочи нито едно конкретно нарушение, касаещо действията на първоинстанционния съд в
хода на съдебното следствие или при изготвяне на присъдата.
Повереникът счита жалбата за неоснователна, а присъдата за обоснована и
законосъобразна. Поддържа, че повдигнатите обвинения са доказани категорично от анализа
на събраните по делото доказателства. Пледира за потвърждаване на присъдата и
присъждане на разноските, направени от частния тъжител в настоящото въззивно
производство.
Подсъдимите, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума,
поддържат, че на са извършили вменените им престъпления и пледират за оправдателна
присъда.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Г.Ю. е служител в РУ- С. при ОД на МВР[1]Пазарджик от
16.03.2017 г., като от м. октомври 2020 г. и към инкриминираната дата е заемал длъжността
„старши полицай, водач на патрулен автомобил“ в Група „Охранителна полиция“. За
времето от 19,00 часа на 05.11.2020 г. до 07,00 часа на 06.11.2020 г. частният тъжител бил на
работа като дежурен автопатрул в екип със свид. В.Г.. В началото на смяната при
проведения им инструктаж, свид. И.Г.- оперативен дежурен в РУ- С., изпълнявайки
разпореждане на началника на управлението, разпоредил на полицейските служители, ако
2
засекат подс. Г.П. да установят самоличността му и да го отведат в сградата на РУ.
Пояснено им било, че П. бил издирван поради подозрение в извършване на тежко
престъпление- нанасяне на телесна повреда.
След инструктажа частния тъжител и свид. Г. започнали изпълнение на служебните
си задължения като извършвали обход в гр. С. с патрулния автомобил.
Движейки се по ул. „.***“, на около 20 метра след завой, полицаите забелязали подс.
П., който разговарял с друго лице пред супермаркет ***, а в близост бил автомобилът му
„***“. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения, свид. Г. познавал отпреди
подсъдимия, както и автомобилът му. Когато патрулният полицейски автомобил наближил
подс. П., последният се опитал да се качи в автомобила си. Но в този момент полицейската
кола спряла до неговата, осуетявайки тази му възможност, а частният тъжител веднага
изскочил навън, насочвайки се към П. и след като му се легитимирал, му поискал документ
за самоличност. Свид. Г. също излязъл от полицейския автомобил и се приближил към
колегата си. Полицаите обяснили на подсъдимия, че трябва да ги придружи до РУ за да бъде
изяснен случая, за който е търсен предните дни. Подс. П. обаче категорично отказал и
заявил на полицейските служители „Какви сте вие? Вие не сте никакви да ме забирате!“
Свид. Г. и тъжителят Ю. се опитали отново да обяснят на П., че трябва да ги придружи до
полицията, за да даде обяснения по случая. Той обаче продължавал да крещи и да се държи
грубо с тях и отказал да представи личната си карта. Поради тази причина чрез ОДЧ в
РУ[1]С. за съдействие бил извикан втори полицейски екип. Докато изчаквали колегите си,
тъжителят и свид. Г. за пореден път обяснили на П. необходимостта да им съдейства и да ги
придружи до сградата на полицията, но той отказал категорично, като се свързал по
телефона със своята майка, подс. Л.П., заявявайки й, че полицаите искали да го задържат.
Междувременно на място пристигнали свид. Н.С. и колегата му И.С., полицейски
служители в РУ- С.. Това още повече разгневило подс. П. и той започнал да се държи още
по-агресивно и да крещи: „Ето ги, още идват! ******* Криете се под униформа! ****
*****!“. Тъй като след поредното приканване да ги придружи доброволно, подсъдимият
отказал и продължил да буйства, полицейските служители предприели действия по
задържането му, като с оглед на поведението на П., който непрекъснато ритал, посягал и
блъскал, се наложило да приложат физическа сила, в резултат на което бил повален на
земята и му били поставени белезници.
След това подсъдимия бил отведен в сградата на РУ- С.. Частният тъжител и
свидетелите Г. и С. останали с подс. П. във фоайето, където се намирала приемната на
полицията и оперативния дежурен, към онзи момент свид. И.Г.. Последният извикал
дежурен екип от ФСМП- С., който да прегледа и освидетелства задържания П..
В сградата на управлението пристигнал свид. доктор Б.Ф., като непосредствено след
него дошли и родителите на подс. Г.П.- подс. Л.П. и свид. С. П.. Нахлувайки във фоайето
подс. П., агресивно и на висок тон започнала да крещи срещу полицаите Ю. и Г., които били
до подс. П. и свид. Ф.: „Защо го задържате? Какви полицаите сте вие? ******“. Това й
поведение накарало свид. Ф. да поиска от полицаите освидетелстването да се извърши в
друго помещение на спокойствие. Поради тази причина полицейските служители повели
подс. П. към стаята за задържани лица. Тогава подс. П. хванала сина си за ръката и се
опитала агресивно, с бутане да влезе в стаята заедно с него. Полицейските служители успели
да разделят подс. П. от подс. П. и да го вкарат в стаята, където свид. Ф. го прегледал и
освидетелствал. При прегледа лекарят преценил, че здравословното състояние на П.
позволявало да бъде задържан, като издал съответната медицинска документация, на база на
която той бил задържан за 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР с полицейска
заповед.
Дълго време след случая тъжителят Ю. и свид. Г. коментирали случая помежду си и с
останалите колеги, като и двамата споделили, че били доста засегнати и с накърнено
достойнство от обидите на подсъдимите П. и П..
Районният съд е приел за установена фактическата обстановка при съвкупния анализ
3
на писмените, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства.
Макар и неконкретно, както беше посочено, защитата възразява за необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт. Това оплакване е неоснователно. Контролираната
съдебната инстанция е обсъдила подробно и в пълнота събраните доказателства като въз
основа анализа на същите, е достигнала до обосновани изводи за релевантните факти.
Районният съд с основание е кредитирал показанията на полицейските служители Г., С. и Г.,
както и на лекаря, извършил преглед на подсъдимия Г.П. при задържането му – свидетелят
Ф..
Правилно съдът е отказал да кредитира с доверие показанията на бащата и съответно
съпруг на подсъдимите – свидетелят С. П.. Неговите твърдения в противния на обвинението
смисъл остават изолирани от всички събрани доказателства.
По същите причини настоящата инстанция намира, че правилно районният съд не е
дал вяра и на обясненията на двамата подсъдими, които освен източник на доказателствени
факти, са и основно средство за защита, поради което към достоверността им следва да се
подхожда с повишено внимание.
Безспорно са констатирани телесни увреждания, причинени на всеки от подсъдимите,
но същите са резултат от употребената физическа сила по отношение на подсъдимия П. при
задържането му, а впоследствие и по отношение на подсъдимата П. при буйстването на
същата в сградата на РУП – С..
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна всеки от подсъдимите Г. Л. П.и е осъществил престъпния
състав на чл. 148, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, като на инкриминираната дата
и място са казали нещо унизително за честта и достойнството на Г. ИВ. ЮР. в качеството му
на длъжностно лице – старши полицай водач на патрулен автомобил в група „Охранителна
полиция“ към РУ – С., при и по повод изпълнение на службата му, в негово присъствие.
Настоящата инстанция споделя напълно анализа на районния съд на обидното
съдържание на използваните изрази, конкретно посочени по-горе.
В съответствие със събраните по делото доказателства контролираната съдебна
инстанция е приела, че подсъдимите са действали при пряк умисъл, доколкото са съзнавали
всички елементи от фактическия състав на престъплението, включително квалифициращото
и са искали настъпването на общественоопасните последици, а именно накърняване честта и
достойнството на частния тъжител в качеството му на длъжностно лице.
Настоящата инстанция не споделя доводите на районния съд, че в конкретния случай
не следва да се прилага чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съдът се е позовал на чл. 78а, ал. 7
от НК, предвиждащ изключения, при които този правен институт е неприложим. Съдът
приел, че частният тъжител е имал качеството на „орган на власт“, поради което в
конкретния случай попадал в рестрикцията на цитираната правна норма на ал. 7 на чл. 78а
от НК.
Върховната съдебна инстанция е имала повод да даде задължителни указания по
прилагането на закона по повдигнатия въпрос. В Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017г.
на ВКС по т.д. № 1/2017г., ОСНК, се приема, че институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за
4
престъпления по чл. 325 ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл. 78а ал. 1
от НК, като в тези случаи ограничението на чл. 78а ал. 7 от НК не се прилага.
За да достигне до този извод, ВКС изхожда от разбирането си, че от съществено
значение не е качеството на адресата, към когото са насочени конкретните действия, а
кръгът от засегнатите обществени отношения, обект на защита. След като престъплението
по чл. 325 ал. 1 от НК има за непосредствен обект на защита обществените отношения,
свързани с реда и общественото спокойствие, а качеството на субекта, спрямо когото са
осъществени хулиганските действия - "орган на властта при или по повод изпълнение на
службата му", не е елемент от престъпния състав, ограничението на разпоредбата на чл. 78а
ал. 7 от НК не следва да намери приложение.
Аналогично, в конкретната ситуация се касае за престъпление против личността и на
още по-голямо основание следва да се приеме, че не е изключено приложението на чл. 78а
от НК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 78а, ал. 1 от
НК за освобождаване на всеки от подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба – подсъдимите не са осъждани, не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на Раздел 4 от Глава 8 от НК, за престъплението се
предвижда наказание по-леко от „лишаване от свобода“, като същото е умишлено, няма
настъпили имуществени вреди от престъплението.
Настоящата инстанция споделя доводите на районния съд за високата степен на
обществена опасност на конкретните деяния предвид обстоятелствата, при които са
извършени, техния интензитет и проявено грубо незачитане неприкосновеността на
личността на длъжностното лице. Съдът споделя и доводите за подбудите, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, изложени от Пазарджишкия
районен съд. Предвид това всеки от подсъдимите следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК като се наложи глоба в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ на всеки от подсъдимите Г. Л. П.и. В този смисъл следва да се измени
обжалваната присъда, като се отмени в частта, с която на основание чл. 54 от НК на всеки от
подсъдимите са наложени наказания глоба от по 3000 лв. и обществено порицание, вместо
което, на основание чл. 78а ал. 1 от НК всеки от подсъдимите бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на по
2000 /две хиляди/ лева.
Правилно районният съд е приел, че е налице фактическият състав на деликта, уреден
в чл. 45 от ЗЗД. Подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл, като настъпилите за
частния тъжител неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неговата чест и
достойнство, са пряка и непосредствена последица от действията на всеки от подсъдимите.
При това положение, определяйки обезщетение в размер на по 2000 лв. /две хиляди лева/,
Районният съд е спазил изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне по справедливост на
паричната равностойност на накърнените права на пострадалия. Правилно за разликата до
2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ са отхвърлени исковете на тъжителя против всеки
от подсъдимите.
Настоящата инстанция намира за правилно и разпореждането на районния съд с
веществените доказателства по делото, както и присъждането на разноските, направени пред
първата инстанция.
5
В настоящото въззивно производство частният тъжител е направил разноски за
повереник в размер на 800 лв. /осемстотин лева/. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки
от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати на тъжителя по 400 /четиристотин/ лева от
така направените разноски.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 11 от 09.02.2022г., постановена по НЧХД № 326/21г. на РС –
Пазарджик, като ОТМЕНЯ същата в частите, с които на основание чл. 54 от НК на всеки от
подсъдимите Г. СТ. П. и Л. СП. П. са наложени наказания глоба от по 3000 лв. и обществено
порицание, вместо което, на основание чл. 78а ал. 1 от НК, ОСВОБОЖДАВА всеки от
подсъдимите Г. СТ. П. и Л. СП. П., със снета по делото самоличност, от наказателна
отговорност, като налага на всеки от тях административно наказание глоба в размер на по
2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА всеки от подсъдимите Г. СТ. П. и Л. СП. П., със снета по делото
самоличност, да заплати на частния тъжител Г. ИВ. ЮР. от с. в.В. по 400 /четиристотин/
лева разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение на повереник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6