Р Е Ш Е
Н И Е
№ 479
гр.
Велико Търново, 20.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 491/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.
112, ал.1, т.4 от Закона за здравето/ЗЗ/.
Образувано е по жалба на Д.Х.С. ***, чрез *** Н.В.В. *** против Експертно
решение № 0527 от заседание № 066/14.05.2018г. на първи специализиран състав по
неврологични болести на НЕЛК, с което са потвърдени първите три обжалвани
болнични листа и са отменени последните два, а именно № Е20171221110 и №
Е20176026836.
В жалбата са изложени
оплаквания, че ЕР на НЕЛК е
незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в нарушение материалния закон. НЕЛК не била обсъдила възражението за
липса на правен интерес от оспорването за Регионалното управление на
образованието /РУО/ – В. Търново, който не бил сред лимитативно изброените в
чл. 112 от Закона за здравето лица, имащи право на жалба против актове на
органите на медицинската експертиза. РУО не притежавало и качеството на
осигурител на освидетелстваното лице. При издаване на болничните листи,
жалбоподателят е заемал длъжността „директор“ на професионална техническа
гимназия „Васил Левски“, гр. Горна Оряховица, поради което негово работодател е
ПТГ „Васил Левски“ Горна Оряховица, която не е упражнила правото си на жалба
срещу издадените болнични листи. На следващо място, в обжалваното решение не
били изложени мотиви, обосноваващи неговото постановяване на база съдържащите
се в административната преписка документи, като жалбоподателят не бил уведомен
за датата на заседанието, на което е разгледана неговата жалба, с което била
препятствана възможността му да представи допълнителна медицинска документация.
Прави се искане за отмяна на решението и прекратяване на производството по
жалбите на РУО – Велико Търново, евентуално връщане на преписката на НЕЛК за произнасяне
със задължителни указания по прилагането на закона.
В съдебно заседание,
оспорващият се представлява от *** В., която поддържа жалбата по посочените в
същата основания. Позовава се на ТР № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, което изключвало
разширителното тълкуване на чл. 217, ал. 2 от Закона за училищното и
предучилищното образование. Дори и да се приемела правната възможност Началникът
на РУО да действа от името и за сметка на осигурителя, видно от жалбите, с
които е инициирано оспорването, той е действал в личното си качество на
ръководител на Регионални образователен инспекторат, а не като процесуален
представител на училището. Решението намира за неправилно и по същество, тъй
като не е установено, че С. не страда от посоченото в болничните листове
заболяване, а е изпълнил всички назначени му изследвания, като постъпването му
за болнично/хирургично лечение е извън задълженията му като пациент и не може
да му се вмени в отговорност. Всички вероятни пропуски, свързани с воденето на
медицинската документация, изясняване етиологията на заболяването и неговото
лечение били от компетентността на лекарите-специалисти, за което те несели
отговорност по Закона за здравето. Предлага да не се кредитира заключението на
съдебно-медицинската експертиза в частта, с която е направен правен извод за
правилност на оспорваното решение на НЕЛК. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото в общ размер на 850лв., от които 10лв. за ДТ, 450лв.
депозит за вещо лице и 300лв. адвокатски хонорар.
Ответната страна -
Национална експертна лекарска комисия своевременно и редовно призована не
изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище вх. №
2890/18.05.2018г., в което се оспорва жалбата и се сочи, че са налице всички
основания за законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Професионална техническа
гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица, представлявана от *** Т.;***,
представлявано от ***М. и Регионално управление на образованието,
представлявано от ***Р. Д., заемат становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни РД ”Социално подпомагане”
гр. Велико Търново, „Агенция за хора с увреждания” гр. София, МБАЛ „Национална кардиологична клиника“ ЕАД, гр.
София, общи заболявания, ЛКК по Нервни болести при МЦ „Медиком“ ЕООД, гр. София не се явяват и не заемат становище по жалбата.
Административен съд
Велико Търново, като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Д.Х.С. към процесния период е бил директор
на Професионална техническа гимназия „Васил Левски“
гр. Горна Оряховица.
На 10.07.2017г.
срещу Д.Х.С. е открито дисциплинарно производство с връчване на писмо за искане
на писмени обяснения. От 12.07.2017г. до 16.11.2017г. С. е представял болнични
листи, с които му е разрешаван отпуск за временна нетрудоспособност, които
водят до закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.
Със Заповед № РД 08-8/14.07.2017г. на Д.Х.С.,
в качеството му на директор на Професионална техническа гимназия
„Васил Левски“ гр. Горна Оряховица, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Заповедта е връчена на лицето лично на 17.11.2017г.
Видно от
удостоверение на Районен съд Горна Оряховица на л. 84 от делото по повод на
оспорване на горепосочената заповед е образувано и висящо гражданско дело № 180
по описа на съда за 2018г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.
с чл. 225, ал. 1, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С трудов договор № РЗ-07-143/08.09.2017г.
на началника на Регионално управление на образованието /РУО/ за временно
изпълняващ длъжността директор на училището, до завръщане на Д.С. е била
назначена Г.В.Д..
Представените пред дисциплинарнонаказващия
орган РУО Велико Търново болнични листи са били оспорени от него пред ТЕЛК,
който е отменил петте болнични листи за минало време за временна
неработоспособност.
Процесното решение на НЕЛК, е постановено
по документи, в процедура по повод жалба на Д.Х.С. срещу Експертно решение на ТЕЛК,
с което са отменени болнични листове № Е20170656429, № Е20170656575, № Е20170656576, № Е20171220857,
№ Е20171221110 и № Е20176026836 за минало време за временна неработоспособност.
Болничен лист № Е20170656429 е издаден с погрешен адрес на
лицето и е анулиран. На негово място е издаден последващ болничен лист №
Е20170656575, който е издаден като първичен от неврологична ЛКК на МЦ ЕООД гр.
София за 20 дни, считано от 20.07.2017г. с диагноза увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия.
В
Амбулаторен лист № 4754 от 20.07.2017г. със същата диагноза е описано в
анамнезата болка в кръста и левия крак. В неврологичния статус е описан поясен
вертибрален синдром положителен Лесег в ляво и сетивни смущения по Л5 в ляво.
Изписана е терапия с Етодин и е насочен за ЕМГ. Има описано състояние на
временна неработоспособност, описаните анамнеза и статус потвърждават
диагнозата. Лечението е адекватно и НЕЛК е потвърдил болничния лист.
Болничен
лист № Е20170656576 е издаден от същото лечебно заведение, като продължение на
предходния за 30 дни, от 09.08.2017г. със същата диагноза. Приложен е
амбулаторен лист № 4871 от 08.08.2017г., в който е записано, че оплакванията
персистират, въпреки лечението. Описан е същия неврологичен статус като е
осъществен ЕЕГ – данни за преднокоренчеува увреда по Л5 в ляво. Продължено е
същото лечение. Има описано състояние на временна неработоспособност и НЕЛК е
потвърдил болничния лист.
Болничен
лист № Е20171220857 е издаден от същото лечебно заведение, като продължение на
предходния за 30 дни, от 08.09.2017г. със същата диагноза. В амбулаторен лист №
5049 от председателя на ЛКК е записано, че има вероятно дискова болест в
луммбосакралния сегмент и болката се разпространява по двете глутеални области
и задностраничната част на бедрата. Записано е, че провежда лечение с НПВС и
ФТР с временен ефект. В неврологичния статус е описана поясен вертебрален
синднром двустранна радикулопатия. Назначено е лечение с Кетонал, Мидокалм,
Милгама. Насочен е за КТ на поясен гръбнак. Има описано състояние на временна
неработоспособност и НЕЛК е потвърдил болничния лист.
Последните два
болнични листа с № Е20171221110 и Е20176026836 са издадени от същата ЛКК за 30
дни, съответно 10 дни, считано от 08.10.2017г. със същата диагноза като
предходните, като в последния болничен лист в диагнозата е записано, че
увреждането на междупрешления диск е неуточнено. В Амбулаторни листове с
№№5324/09.10.2017г. и 5492/06.11.2017г. е записан един и същ текст в анамнеза и
статус. Не е предприето образно изследване, рентгенография, КТ, МРТ на поясен
гръбнак. Етиологията на заболяването не е уточнена при много дълго персистиране
на болковия синдром. Не е назначено друго лечение, парентерално, венозно, не е
насочен евентуално за стационарно лечение в нервно отделение или в болница за
рехабилитация. Заболяването не е уточнено диагностично и не е обоснована такава
дълга продължителност за амбулаторно лечение, без да се отчете подобрение.
Така постановеното решение
е съобщено на оспорващия на 14.06.2018г., който в пощенски плик /л. 10 от
делото/ с клеймо от 28.06.2018г. е депозирал жалбата до съда.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на *** невролог ***Ц.Р.С., жалбоподателят наистина
има дискова болест по клинични данни, недоказана параклинично, сериозни болки в
областта на поясните прешлени, изтръпване и болки в двата долни крайници и е бил
нерабоспосочбен за периода, определен с приложените болнични листове. При
продължително неповлияване на болковия синдром от този вид страдание повече от
40 дни са били необходими мерки за уточняване на диагнозата, болнично лечение,
дори и хирургично лечение. Скенер на гръбнака, ядрено-магнитен резонанс,
електромиографско изследване и други са извършени едва след завеждане на
административното производство за обжалване, като С. се е отказал от
традиционната медицина и ще се лекува по нетрадиционни методи, което е негово
право. Предвид гореизложеното *** дава заключение, че НЕЛК се е произнесла
правомерно като е отменила последните два болнични листи с мотивите за липса на
изследвания, липса на нови данни и друг вид лечение.
По делото са приети цялото медицинско експертно досие/МЕД/ на Д.Х.С. и постъпилите с вх. №
3957/09.07.2018 г. от НЕЛК София заверени копия от наличната при НЕЛК и
относима документация. Като писмени доказателства са приети Трудов
договор № РД12-8288/27.12.1995 г., Допълнително споразумение № РД
07-72/03.08.2016 г. към трудов договор № РД12-8288/27.12.1995 г., Заповед №
РД08-8/14.07.2017 г. на началника на РУО Велико Търново; заверено копие на трудов договор № РД -07-143/2017
г., както и писмо изх. № РД22-560/10.07.2017 г. от РУО Велико Търново до инж. С.
относно предоставяне на обяснения по реда на чл. 193 от КТ и информация за
наличие на обстоятелства обуславящи закрилата по чл. 333 от КТ;
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.
168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по
следните съображения:
Безспорно е, че
лице, което не е адресат на акта, има право да го оспорва, в случай, че
волеизявлението на административния орган предизвиква пряко и непосредствено
неблагоприятен ефект в правната му сфера. Няма спор и че правото на жалба не е
обусловено от участието на лицето в административното производство по издаване
на атакувания акт. При всички случаи обаче, за да не бъде отречено правото му
на съдебна защита, жалбоподателят, който е различен от адресата на атакувания
акт, следва да обоснове наличие на пряко и непосредствено засягане на негови
права и законни интереси. Елементът "засягане" по смисъла на чл.
120, ал. 2 КРБ, чл.
2, ал. 2, т. 3 (в частта, въвеждаща изключение от правилото), чл.
15, ал. 1 и чл.
147, ал. 1 АПК е задължително условие за допустимост на оспорването на
всеки административен акт. В този смисъл Определение № 1107 от
27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2016 г., VII о. и Определение №
11396 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2016 г., VII о. В процесния
случай това условие е налице.
Подадените от
началника на РУО жалби срещу болничните листове, издадени на Д.Х.С., са
допустими, тъй като е бил налице правен интерес от оспорването им. Видно от
доказателствата по делото на 10.07.2017г. началникът на РУО – Велико Търново е
връчил писмо с искане на писмени обяснения от жалбоподателя и за предоставяне
на информация за ползване на закрила по чл. 333 от Кодекса на труда КТ/. По
този начин е започнало дисциплинарно производство по КТ срещу Д.С. в качеството
му на директор на Професионална техническа гимназия „Васил Левски“
гр. Горна Оряховица. В срока за предоставяне на писмени обяснения на Д.С. е
разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, който е продължил от
12.07.2017г. до 16.11.2017г., или близо четири месеца. За посочения период
началникът на РУО – Велико Търново е можел да прекрати трудовото правоотношение
на жалбоподателя само с предварително съгласие на Инспекцията по труда.
Доколкото от Инспекцията по труда – Велико Търново не е било дадено такова
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.С., който отказ не
подлежи на съдебен контрол, то единствения начин да атакува болничните листи е
било оспорването им пред НЕЛК. Болничните листи са били представени в рамките
на дисциплинарното производство и са ограничили правото на Началника на РУО –
Велико Търново, като назначаващ и дисциплинарно наказващ орган по смисъла на
чл. 217, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, да
прекрати своевременно трудовия договор на Д.С. поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Настоящият състав намира и, че като назначаващ и орган,
на който е възложено да осъществява контрол за изпълнение на трудовите функции
на директорите на училища по силата на чл. 217, ал. 2 от ЗПУО, началникът на
РУО – Велико Търново може да оспори издадените болнични листи, ако счете, че са
налице основания с издаването им директорът на училището, без обективни
причини, да се отклонява от полагането на труд. Да се приеме, че това е
единствено в правомощията на училището, в случая Професионална техническа
гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица, чрез временно назначения директор
на училището /до завръщане на титуляря Д.С./ би означавало да се минира тази
възможност, тъй като служителят временно назначен до завръщането на отсъстващия
директор Д.С. не би оспорил болничните листи под страх от завръщане на титуляря,
на който е бил подчинен. По тези обективни причини законодателят е възложил
осъществяването на работодателската власт по отношение на директорите на
началника на РУО с разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование. Затова независимо, че работодател и осигурител на директора
е самото училище, необходима и задължителна страна в дисциплинарното
производство е началникът на РУО. Приемането на тълкуването, че изброяването в
чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето е изчерпателно, води до ограничаване на
право на обжалване по административен и съдебен ред на лице, за което
съществува обоснован правен интерес. Изключенията от правото за оспорване,
закрепено от чл. 120, ал. 2 от КРБ, респ. изчерпателност на изброяването, може
да бъде оправдано единствено с особено важни интереси на гражданите и
обществото, които в случая не са налице. Изброяването на субектите в чл. 112,
ал. 1 от Закона за здравето има за цел по-скоро да посочи типичните носители на
интереса от него, а не да ги ограничи само до посочените. Задължение на горестоящия
административен орган и съда е да прецени във всеки един случай налице ли е
интерес от оспорването. Доколкото на Началникът на РУО е вменено сключването и
прекратяването на трудовия договор, контролът върху спазването на трудовата
дисциплина, не може да му се отрече правото да оспори издаден болничен лист,
препятстващ тази му дейност. Поради спецификата на назначаването и дисциплинарния
контрол върху „директор“ на училище, всички права и задължения, с които се
ползва и е длъжен да упражнява работодателят са възложени на началника на РУО,
като горестоящ орган, поради което същият се явява заинтересовано лице по
смисъла на чл. 83, ал. 1 и чл. 126 от АПК.
Предмет на извършвания
съдебен контрол е Експертно решение № 0527 от заседание № 066 от 14.05.2018г.
на Национална експертна лекарска комисия – І състав по неврологични болести, с
което са потвърдени първите три болнични листа и отменени последните два.
Експертно решение № 0527 от заседание № 066 от 14.05.2018г. на
Национална експертна лекарска комисия – І състав по неврологични болести, определен съгласно
водещата диагноза, е постановено от компетентен административен орган, при
спазване императивната разпоредба на чл.
49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
в установената от закона форма и при спазване на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона.
Съгласно приложимата
норма на чл.
45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК
Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, които са
посочени в жалбата - към момента на постановяване на обжалваното решение. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи Националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на
медицинската и друга документация, като явяването за преглед на лицето в НЕЛК
не е необходимо. Лицето не се е явило на разговор в ТЕЛК и не е изпратило
никакви медицински документи касаещи периода на болничните листове. Същите са
изискани от ТЕЛК, която е спазила изискванията на чл. 40, ал. 3 от ПУОРОМЕ – в
случаите на обжалване на болнични листове за минало време, ТЕЛК е задължена да
изиска служебно първичната медицинска документация от органите, издали
болничните листове, и от личния лекар.
Последните два болнични листа с №
Е20171221110 и Е20176026836 са издадени от същата ЛКК за съответно 30 дни и 10
дни, считано от 08.10.2017г. със същата диагноза като предходните, като в
последния болничен лист в диагнозата е записано, че увреждането на
междупрешления диск е неуточнено. В Амбулаторни листове с №№5324/09.10.2017г. и
5492/06.11.2017г. е записан един и същ текст в анамнеза и статус. Не е
предприето образно изследване, рентгенография, КТ, МРТ на поясен гръбнак.
Етиологията на заболяването не е уточнена при много дълго персистиране на
болковия синдром. Не е назначено друго лечение, парентерално, венозно, не е
насочен евентуално за стационарно лечение в нервно отделение или в болница за
рехабилитация. Заболяването не е уточнено диагностично и не е обоснована такава
дълга продължителност за амбулаторно лечение, без да се отчете подобрение. Без
значение са обстоятелствата, изтъкнати от процесуалния представител на
жалбоподателя в смисъл дали вината за това е на жалбоподателя или ЛКК, при
положение че последните два болнични листа са издадени неправомерно по
процедура.
От
съдържанието на заключенията по експертизата, която обсъдена в съответствие с
изискването по чл.
202 ГПК, вр. чл.
144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага изводът, че
изводите на вещото лица, са обосновани. При липсата на основание за некредитиране
на заключението на *** по съдебно-медицинската експертиза, от една страна, а от
друга - липсата на обосновано оспорване на заключението и опровергаване на
изводите им с друго заключение на вещи лица със съответните специалности и в
съответния числен състав /тричленна или друг вид разширена експертиза/,
решаващият състав възприема изводите, направени в посоченото заключение. Разпитано
по делото *** изнася, че пациентът е изпълнявал това което му се казва, но в
неговата медицинска документация копия от които има приложени по делото, е
налице много оскъдна медицинска документация за наличието на системен преглед,
освен амбулаторните листове. В ЛАК няма подробно описание за състоянието на
лицето, което е задължение на лекарите, които издават болничните листи и се
подписват. В случая в съответствие с правомощията си
по ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК е потвърдила първите три
обжалвани листа и е отменила последните два. Оспорваното решение отговаря на
изискванията за форма доколкото съдържа всички посочени в разпоредбата на чл.
61, ал.1 от НМЕ реквизити.
Съдът счита за
неоснователен основния наведен в жалбата довод, че е подходено формално, като
са ползвани данни от документацията, без запознаване с актуалния здравен статус
на С.. Изложеното становище и достигнатите изводи на специалистите при НЕЛК, са
достигнати след обсъждане и съобразяване на наличните в МЕД доказателства. Лицето
не се е явило на разговор в ТЕЛК и не е изпратило никакви медицински документи
касаещи периода на болничните листове. Настоящата инстанция споделя мотиви от
самото Решение на НЕЛК, че заболяването не е уточнено диагностично и не е
обоснована такава дълга продължителност за амбулаторно лечение, без да се
отчете подобрение. Отменените последни два болнични листа с № Е20171221110 и
Е20176026836 са издадени от същата ЛКК със същата диагноза като предходните три
потвърдени, като в диагнозата е записано, че увреждането на междупрешления диск
е неуточнено. В Амбулаторни листове с №№5324/09.10.2017г. и 5492/06.11.2017г. е
записан един и същ текст в анамнеза и статус. Не са предприети
високоспециализирани изследвания или хоспитализация.
Предвид гореизложеното Експертно решение № 0527 от заседание № 066 от 14.05.2018г. на
Национална експертна лекарска комисия – І специализиран състав по неврологични
болести, като издадено от компетентен орган и при спазване на установената форма,
административнопроизводствените правила, материалния закон и съобразено с целта
на закона се явява законосъобразно и жалбата против него, като неоснователна,
следва да се отхвърли.
При този изход на делото
с
оглед своевременно отправеното от НЕЛК искане с молба вх. № 4167/19.07.2018г., чрез ***В.
А., на
основание чл.
143, ал. 1 от АПК, претенцията за разноски на НЕЛК следва да бъде уважена. В полза на
юридическото лице се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ и е определен в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Жалбоподателят
следва да заплати и направените от Професионална
техническа гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица разноски за ***в размер на 600лв., които уговорени с
договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018г. /л.46 от делото/, видно
от извлечението на л. 87 от делото са заплатени по банков път.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.С. ***,
чрез *** Н.В.В. *** против Експертно решение № 0527 от заседание №
066/14.05.2018г. на първи специализиран състав по неврологични болести на
НЕЛК.
ОСЪЖДА Д.Х.С.,
ЕГН: ********** *** да заплати на Национална експертна
лекарска комисия гр. София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 15 сумата от 100лв.
/сто лева/ представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Х.С.,
ЕГН: ********** *** да заплати на Професионална техническа гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица сумата от 600лв. /шестстотин лева/ представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: