Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
03.06.2022 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 03.05.2022 г.
В публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас
Динков гр. дело № 231 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В
исковата молба (ИМ), подадена от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД (ВиК), със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
ул. Хр. Ботев № 62, ЕИК *********, чрез адв. М.Д., съдебен адрес:*** против Г.Т.
Т., с адрес: ***, ЕГН ********** се твърди, че на името на ответника Г.Т. Т.имало
открита партида в ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, район Чирпан,
с. Ц. с № *** за имот, находящ се в с. Ц., общ. Чирпан, обл. Стара Загора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4), потребители на ВиК услуги били собствениците и лицата на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Като
доказателство, че ответникът бил собственик на процесния водоснабдяван имот,
към исковата молба прилагат справка от Агенцията по вписвания за лицето Г.Т.Т..
Поради изложеното считат, че ответникът се явявал потребител на ВиК услуги по
смисъла на Наредба № 4. С откриването на партидата между експлоатационното
предприятие и абоната-потребител възникнали договорни отношения, по силата на
които „ВиК“ ЕООД се задължавала да доставя питейна вода и да отвежда и
пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомявани по надлежния
ред, както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор (Общи условия). При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Начинът на отчитане показанията на водомерите и отразяването на показанията на
измервателните устройства (водомерите) по партидата на абоната, бил посочен подробно
в Глава трета, Раздел втори „Отчитане на количествата питейна вода“ от Общите
условия. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия било посочено какъв е реда за
отчитането на водомерите, като в последното изречение било посочено, че този
ред не се прилагал в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. От 2017 г. отчитането показанията на водомерите се
извършвало с електронен карнет (таблети), като показанията се вписвали в
компютърната система на дружеството по партидата на абоната по електронен път,
правело се счетоводно записване на задълженията на всеки един абонат и
програмата изчислявала задълженията за отделните абонати. Твърдят, че за
периода от 07.08.2019 г. до 24.06.2020 г. ответникът дължал на дружеството сума
в размер на 4684.49 лева (четири хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща изконсумираната от домакинството
му вода за горепосочения период от време, за което задължение била издадена 1
брой фактура, приложена като доказателство към исковата молба с номер
********** от 28.06.2020 г., за периода от 07.08.2019 г. до 24.06.2020 г. на
стойност 4684.49 лева. За закъснялото плащане за периода от 28.06.2020 г. до
17.12.2020 г. ответникът дължал и лихва в размер на 184.78 лева (сто осемдесет
и четири лева седемдесет и осем стотинки), по фактура № ********** от
28.06.2020 г. Процесната партида се отнасяла за имот с водомерен възел,
изискващ зазимяване. Всички имоти в селата били с водомери, монтирани в
изградени от абонатите водомерни шахти, като през зимния период водомерът
подлежал на зазимяване, поради опасност от измръзване и повреда на водомера.
Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия „Показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитали с точност до 1 куб.м два пъти годишно - за
водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел,
изискващ зазимяване...“. На 11.06.2020 г. ответникът подал заявление с вх. №
4-254/11.06.2020 г. до ищцовото дружество, в което изисквал да бъде извършена
проверка на водомера в неговия имот, находящ се в с. Ц., общ. Чирпан. По повод
на това заявление „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора извършили поисканата проверка,
като констатираните показания и установените нарушения на водомера били
отразени в Констативен протокол № 0001957 от 24.06.2020 г. приложен като
доказателство към исковата молба. В същия този протокол от 24.06.2020 г. от
служители на ВиК дружеството било установено, че показанието на водомера било
2348 мЗ, като било посочено, че изразходваното количество вода от последния
направен реален отчет било 1970 мЗ. Също така видно от този Констативен
протокол скобата на холендъра с № 049932 на входа на водомера била
манипулирана. Протоколът бил подписан от комисията и от представител на абоната
- Т.А.Т., в качеството й на съпруга на собственика на водоснабдявания имот. На
13.07.2020 г. ответникът депозирал възражение до управителя на „ВиК“ ЕООД гр.
Стара Загора с вх. № ЦУ - 1599/13.07.2020 г., с което изложил съображения
относно некоректно отчитане показанията на водомера в собствения му имот в с. Ц.,
общ. Чирпан, като твърдял, че използвал хидрофор за поливане на насажденията в
имота си. С оглед на това ищцовото дружество извършило обстоятелствена проверка
по случая и отговорило на Г.Т. с писмо изх. № ЦУ - 1599/21.07.2020 г. В същото
това писмо дружеството подробно изложило своите съображения по направените
твърдения във възражението на ответника. Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба
№ 4 и чл. 8, ал. 4 от Общите условия, водомерната шахта била собственост на
потребителя, тя се изграждала и поддържала от потребителя. Задължение на
абонатите било да поддържат водомерната шахта в имота си в състояние, което да
позволява нормалното отчитане показанията на поставения в нея водомер. ВиК
оператора не следвало да извършва обследване на вътрешните водопроводни
инсталации с цел установяване на повреди по нея. Съгл. чл. 34, ал. 3 от Наредба
№ 4 в случай, че абоната имал съмнения относно изправността на водомера, той
можел да заяви да бъде извършена проверка в лицензирана лаборатория. Поради
обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор — 30 дни
от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не бил заплатил
задълженията си, подали Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до РС – Чирпан. Образувано било ч.гр.д. № 821/2020 г. по описа на РС
- Чирпан и била издадена Заповед № 260005 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК на 04.01.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 длъжникът възразил
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение като не отричал
факта, че е потребител на ВиК услуги по посочената в заповедта партида и
твърдял, че не дължи изпълнение на вземането, но не посочвал доказателства за
това. С Определение, получено от ищцовото дружество на 12.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 821/2020 г., РС - Чирпан им указал, че в едномесечен срок могат да предявят
иск за вземането си, предмет на заявлението. С оглед на посоченото, за тях бил
налице правен интерес да предявят иск за установяване на вземането си, произтичащо
от незаплатено парично задължение за консумирана питейна вода, както и
мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
задължението. Молят съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че Г.Т.Т., с ЕГН ********** с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Т. Райков,
сума в размер на 4684.49 лева /четири хиляди шестстотин осемдесет и четири лева
и четиридесет и девет стотинки/, представляваща цената на незаплатената
доставена и изконсумирана питейна вода по партида № *** за имот, находящ се в
с. Ц., общ. Чирпан за периода от 07.08.2019 г. до 24.06.2020 г., както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС -
Чирпан по ч.гр.д. № 821/2020 г. - 30.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Да признае за установено, че Г.Т.Т., с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Т. Райков,
сума в размер на 184.78 лева /сто осемдесет и четири лева седемдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение за периода от 28.06.2020 г. до 17.12.2020 г. Молят да им бъдат
присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 821/2020 г. по
описа на РС - Чирпан.
От представеното Удостоверение за наследници изх. №
АУ-У-0301/01.04.2021 г. издадено от Община Чирпан се установява, че ответникът Г.Т.Т.,
ЕГН **********, е починал, поради което съдът е спрял производството по делото
с указания, ищцовата страна, в шестмесечен срок от съобщението да посочи
правоприемниците на починалия ответник. По искане на ищцовата страна е било
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с акт за смърт
и удостоверение за наследници, след което в законоустановения срок са
представили молба, с която молят да бъдат конституирани като ответници
наследниците на починалия Г.Т.Т.. Съдът, с определение в з.з. от 24.09.2021 г.
е възобновил производството и е конституирал като ответници по делото,
наследници на починалото лице, а именно: Т.А.Т., А.Г.Т. и И.Г.М..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. И.П.
***, в качеството й на пълномощник на ответниците Т.А.Т., ЕГН **********, А.Г.Т.,
ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН **********, наследници по закон на починалия ответник Г.Т.Т., с който
взема становище, че предявените срещу Г.Т.Т. искове са допустими, тъй като
срещу починалия ответник имало издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, но по същество неоснователни и като такива
следвало да бъдат отхвърлени изцяло, за което излага подробни съображения.
На първо място за ответниците не било ясно основанието на
което общият им наследодател бил вписан като титуляр по партида *** за имот,
находящ се в с. Ц., общ.Чирпан, тъй като имота в с. Ц. до който ищецът доставял
вода за битови нужди бил собственост на неговата съпруга Т.А.Т., която го била
придобила по давностно владение и наследство от нейните родители. Това
обстоятелство било видно от приложения към първоначално депозирания отговор -
Нотариален акт № 117, том III, дело № 1126/1995 г., съставен от Донка Колева,
съдия при РС - Чирпан.
На следващо място, приложената към исковата молба справка
от Агенция по вписванията № 531026/10.12.2020 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания относно лицето Г.Т.Т.,***, а не процесния за който била открита
партида № *** при дружеството на ответника.
Към исковата молба не били представени никакви документи,
от които да е видно как е възникнало качеството „потребител“, именно по
отношение на починалия ответник Г.Т.Т. по смисъла на чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК - услугите на потребители на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от Общите условия на дружеството -
ищец, ВиК оператора открива партида по потребителски номер на потребителя при
подаване на заявление по образец и представяне на справка на документи
съдържащи данни за идентификационни белези. Подобни доказателства, че
процесната партида е била открита именно на починалия ответник на база подадено
от него заявление не били представени към исковата молба. Ответниците навеждат,
че качеството на потребител и откриването на партида предхождат по време и са
от определящо значение за последващите факти дали е ползвана вода от този
потребител, респективно дали се дължат плащания от точно това лице, каквито са
твърденията на ищеца.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ДВ, бр. 88/2004 г., потребител на ВиК услуги за
конкретен имот е неговия собственик, респ. носител на ограничено вещно право на
строеж или ползване. Следователно за да осъществи предмета на доказване, че
именно Г.Т.Т. е водоползвател за имота, за който не е заплатена стойността на
консумираното количество вода, ищецът следвало да докаже, че именно ответникът
е собственик на този имот, който е свързан с водопреносната мрежа и ищцовото
дружество е предоставяло ВиК услуги - доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за исковия период.
Факта, че единствен собственик на процесния имот до който
ищецът твърди, че е доставял питейна вода и претендира плащане на процесната
фактура, към момента на издаването й, е била Т.А.Т., а не починалия ответник,
считат, че представлява самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на
иска.
В отговора се твърди, че обстоятелствата около
начисляване на процесното количество вода са следните:
До смъртта на Г.Т. *** се ползвал и обитавал от него и
съпругата му Т.Т.. Двамата са живели в имота целогодишно.
На 11.06.2020 г. Т. ***, с което заявил, че желае да му
бъде извършена проверка на водомера. По каква причина починалият ответник е
подал такова заявление било неизвестно за ответниците, но било възможно да се е
усъмнил в изправността на водомера.
На 24.06.2020 г. имота бил посетен от представители на
ищцовото дружество и била извършена проверка на находящия се в имота в село Ц.
водомер. При проверката присъствала съпругата на Г.Т. - Т.Т.. Видно от
представения към исковата молба Констативен протокол № 0001957 при проверката
било установено следното: Водомер с фабричен № 7679334 бил монтиран в гаража на
имота. Установено било, че последният реален отчет на водомера е извършван на
22.06.2019 г. /тоест преди повече от година преди настоящата проверка/ и
разликата в показанията била 1970 куб.м. Отразено било, че „абоната твърди, че
е с хидрофор”. В протокола било отразено още, че при проверката се установило,
че скобата на холендера с № 049932 е манипулирана, без да е отразен точно
начина по който било установено това обстоятелство, както и че е налична пломба
от метрологична проверка с дата 2009 г., което автоматично сочи, че последната
метрологична проверка на водомера била извършена 11 години преди проверката на
24.06.2020 г. Отразено било, че водомера е собственост на оператора. Протоколът
бил подписан от съставилите го лица и от Т.А.Т..
На 28.06.2020 г. била издадена и процесната фактура №
**********/28.06.2020 г. на стойност 4684.49 лв. Същата не била с посочен срок
за плащане.
На 13.07.2020 г. /в регламентирания от чл. 34 от ОУ
срок/, Г.Т. подал възражение до ищеца, в което подробно описал съображенията си
за недължимост на процесната сума. Изрично заявил, че желае да бъде извършена
повторна и щателна проверка, която да установи на какво се дължи отчетената
различа от 1970 куб.м. вода, която не била потребената от него и семейството
му. Посочил изрично, че за поливане на насажденията в градината черпели вода от хидрофор. Изрично възразил,
че не е следвало показанията на водомера да не се отчетат повече от година.
По повод подаденото възражение от дружеството - ищец
отговорили, че в техните задължения не влизало да обследват вътрешната
водопроводна инсталация на ответника, че нямало да извършат последваща
проверка, както и, че ако ответника се съмнявал в изправността на водомера си
да заявял съответната проверка на същия в оторизирана лаборатория по арг. от
чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г.
От събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК,
съдът приема за установено следното:
Районен съд - Чирпан е сезиран с положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на
ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство
е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за
вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че по приложеното частно
гражданско дело № 821/2020 г. по описа на РС - Чирпан, в полза на заявителя ВиК
срещу длъжника Г.Т.Т. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение на дадените
от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване
на вземанията, предмет на заповедта. Налице е идентичност между предмета на
заповедното и исковото производство, поради което предявения по реда на чл. 422
от ГПК установителен иск е допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения, възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение
през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и
канализационни услуги – като ищецът установи, че ответникът е бил собственик
или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот,
което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е
изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги –
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до
водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на
компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо
да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8,
ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл.
8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.
Следователно, при придобиване на правото на
собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Стара
Загора, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи
условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл.
84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на
фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването й.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по
конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от
страните по делото.
Страните не спорят, че ищецът е „оператор“ по см. на чл.
2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и като такъв предоставя на потребителите услугите водоснабдяване и/или канализация.
От представените препис-извлечение от акт за смърт, издаден
въз основа на акт за смърт № 0004/26.03.2021 г. на Община Чирпан се установява,
че първоначалния ответник Г.Т.Т. е починал на 26.03.2021 г.
От представеното удостоверение за наследници на Г.Т.Т., изх. № АУ-У-0301/01.04.2021 г. издадено от Община Чирпан се
установява, че наследници по закон на починалото лице са Т.А.Т., ЕГН ********** (съпруга), А.Г.Т., ЕГН ********** (син) и И.Г.М.,
ЕГН ********** (дъщеря), конституирани като ответници по делото по искане на
ищеца.
От представения по делото нотариален акт № 117, том ІІІ,
дело № 1126/1995 г., съставен от Донка Колева, съдия при РС – Чирпан се
установява, че процесния недвижим имот (описан в нотариалния акт), находящ се в
с. Ц. е бил придобит по давностно
владение и наследство от Т.А.Т. - съпруга на
починалия Г.Т.Т.. Ответниците не оспорват, че до смъртта на Г.Т.Т.,
този имот се е ползвал и обитавал от него и съпругата му Т.А.Т., като двамата са
живели в имота целогодишно. В постоянната си практика ВКС приема, че след като
давността е изтекла по време на брака, то имотът се включва в съпружеската
имуществена общност (Така ППВС № 8/1980 г., Решение № 613/2002 г., I г.о. на ВС
и др.). Ето защо,
следва да се приеме, че в периода от 28.06.2020 г. до 17.12.2020 г. починалият Г.Т.Т.,
като собственик на имота, е имал качеството на потребител на ВиК услуги,
доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г., и като такъв е следвало да ги заплаща. Тук следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от СК, разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а в ал. 2 е
предвидено, че те отговарят солидарно за тях, т. е. за цялото задължение, с
оглед и бездяловия характер на СИО.
По делото е представена данъчна фактура № ********** от
28.06.2020 г., издадена от ищеца на името на първоначалния ответник Г.Т.Т. за периода от 07.08.2019 г. до 24.06.2020 г. на стойност 4684.49
лева.
В процесния случай, ищцовото дружество не проведе пълно и
главно доказване за установяване твърдяните в ИМ обстоятелства, че за периода от
07.08.2019 г. до 24.06.2020 г. е доставило на ответникът,
като потребител на ВиК услуги, питейна вода на стойност 4684.49 лева, т.е. обема
на доставената услуга и нейната стойност.
По делото е представен Констативен
протокол № 0001957 от 24.06.2020 г. в който е отразено, че водомер с фабричен №
7679334 е бил монтиран в гаража на имота, че е налична пломба от метрологична
проверка с дата
Към исковата молба е приложено извлечение от електронното
досие на абоната. В него е отразено, че предходния реален отчет е бил извършен
на 22.06.2019 г.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно
–техническа експертиза, неоспорена от страните и от подробните обяснения на
вещото лице, дадени в съдебно заседание се установи, че се касае за стар
водомер, който не е пригоден за електронно отчитане. Установи се, че предходно
отчитане на водомера е правено преди повече от година преди проверката. При
отговор на 4 въпрос в заключението на съдебно-техническата експертиза изрично е
посочено, че последната метрологична проверка на водомера е от 2009 г. и
следваща такава е следвало да бъде извършена 2019 г., т.е. година преди
процесната проверка. Експертът изрично заяви също, че това обстоятелство
автоматично сочи, че водомера не отговаря на техническите изисквания и не е
изправен. От заключението на експерта се установи, че в процесния имот има
кладенец с монтирана в него хидрофорна помпа. Безспорно е установил, че помпата
работи, както и че нейната работа не се отразява по никакъв начин на водомера и
отчетеното през него количество вода. Установил е също така, че в имота има
вода, която се черпи от кладенеца чрез помпата, като при пускане на водата в
къщата, това не се отчита на водомера. Изрично в заключението е отбелязано, че
въпреки теоричната възможност за период от една година в имота да бъде
изразходвано процесното количество вода, на практика е нелогично и нереално
1970 куб.м. да бъдат изразходени в процесния имот, предвид обстоятелството, че
се касае за двама пенсионери които ползват вода от хидрофор, както и че за
предходният, едногодишен период, отчетеното количество вода е 36 м3. В имота на
Т.Т. и починалия и съпруг не е забелязан теч или следи от вода. Такива не са
били налични и при извършената проверка от 24.06.2020 г. Такива не са отчетени
и от експертът извършил проверка, видно от отговора на последния въпрос от
заключението. Т.е. безспорно се установи, че към датата на проверката -
24.06.2020 г., водомерът е бил неизправен - извън срока на метрологична годност
посочен в чл. 16, ал. 3 от ОУ.
Други доказателства, които пряко да установяват, че ищецът е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставил
на ответника питейна вода в претендираните обем и стойност не са ангажирани. В
случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според
тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита
на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална,
доказателствена тежест (В този смисъл Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4488/2013 г.).
След като по делото не беше установено, че ищецът е изпълнил
задължението си и през исковия период реално е доставил на ответника питейна
вода на стойност 4684.49 лева, искът за главница и акцесорния иск за присъждане
на законна лихва, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и
недоказани.
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
в тежест на ищеца е да заплати сторените от ответниците съдебни и деловодни разноски
от които 563 лева - хонорар за един адвокат и 490 лева – внесен депозит за вещи
лица или сума в общ размер 1053 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. Хр. Ботев № 62, ЕИК *********, чрез адв. М.Д., съдебен адрес:***
против ответниците Т.А.Т., ЕГН **********, А.Г.Т., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН
**********, наследници по закон на починалия ответник Г.Т.Т., представлявани от
адв. И.П. ***, за признаване за установено, че Г.Т.Т., с ЕГН ********** с
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Т. Райков, сума в размер на 4684.49 лева
/четири хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана
питейна вода по партида № *** за имот, находящ се в с. Ц., общ. Чирпан за
периода от 07.08.2019 г. до 24.06.2020 г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС - Чирпан по ч.гр.д. № 821/2020 г.
- 30.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 184.78
лева /сто осемдесет и четири лева седемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от
28.06.2020 г. до 17.12.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
Хр. Ботев № 62, ЕИК *********, чрез адв. М.Д., съдебен адрес:*** да заплати на
ответниците Т.А.Т., ЕГН **********, А.Г.Т., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН **********,
наследници по закон на починалия ответник Г.Т.Т., представлявани от адв. И.П. ***,
направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски от които 563 лева - хонорар за един адвокат и 490 лева – внесен
депозит за вещи лица или сума в общ размер 1053 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: