РЕШЕНИЕ
№ 2476
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120104166 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Р. Н. К., от гр. Бургас,
за осъждане на ответника – Прокуратурата на Република България, със
седалище гр. София, да заплати на ищеца сума в размер от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (стрес, напрежение и
страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване
на доброто име, чест и достойнство), последица от образуваното срещу ищеца
Досъдебно производство № 527/2024 год. на 05 РУ на МВР – Бургас, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная
от 18.03.2025 год., до окончателното й изплащане.
Предметът на делото е определен при съобразяване с волята на ищеца
за оттегляне на част от исковете, съгл. писмената й молба от 24.06.2025 год., и
прекратителното определение на съда от същата дата.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
В обстоятелствената част на молбата си ищецът Р. К. е изложила
следните фактически и правни твърдения: на 15.09.2024 г. в гр. Бургас ищцата
управлявала собствения си л. а. марка „........“, per. № ..........., и била спряна за
1
проверка от полицейски служители, за тест за шофиране с алкохол и след
употреба на наркотични вещества; пробата била извършена с техническо
средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, който отчел положителна проба –
метамфетамин, били съставени АУАН и ЗППАМ № ............./16.09.2024 г., а
свидетелството за правоуправление и регистрационните табели на автомобила
били иззети; ищцата се шокирала от резултата от теста, тъй като не
употребява наркотици, и поискала извършване на кръвна проба; полицейските
служители я съпроводили до УМБАЛ – Бургас за това лабораторно
изследване, а ищцата изпитвала неудобство и срам от преминаващите около
нея посетители на болничното заведение и работен персонал, тъй като е била
обградена от униформени лица; впоследствие тя е била арестувана и отведена
в сградата на 05 РУ – Бургас, където е престояла повече от 20 часа; със
съставяне на протокол за разпит на свидетел по чл. 212, ал. 2, от НПК е било
образувано наказателно производство срещу ищцата и й е била наложена
принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за
управление на МПС, като по този начин фактически й се отнема
възможността да управлява каквото и да било моторно превозно средство; в
хода на Досъдебно производство № 527/2024 год. на 05 РУ на МВР – Бургас е
назначена съдебна химико-токсикологична експертиза и от заключението й се
установява, че в предоставената от ищцата кръвна проба няма съдържание на
наркотични вещества или алкохол; предвиденият в закона 2-месечен срок за
разследване е продължаван многократно; с постановление от 18.03.2025 год.
на Районна прокуратура Бургас наказателното производство е прекратено
поради липса на извършено престъпление; през целия период от образуване на
наказателното производство до прекратяването му ищцата изпитвала
непрекъснат стрес и страх от бъдещо несправедливо осъждане, а това й
състояние повлиява зле и на личния й живот, на отношенията с близките й
хора, които започнали да се държат към нея с недоверие; отразило се тежко на
психическото й здраве, изпаднала в депресия, станала изключително
напрегната и не можела да спи, излизала по-рядко и ограничила социалните
си контакти, за да не се налага да обяснява, че никога не е шофирала след
употреба на наркотични вещества; невъзможността да управлява МПС
ограничило придвижването й на далечни разстояния и тогава се налагало да
ангажира близки – така се чувствала неудобно и зависима; налагало се да
използва таксиметрови услуги и градския транспорт, а се чувствала зависима
времево от разписанията на транспорта; според практиката на ВКС, с
образуването на досъдебно наказателно производство, прекратено поради
липса на извършено престъпление, е осъществена хипотезата по чл. 2, т. 3,
предл. 2, ЗОДОВ; ирелевантно е обстоятелството, че липсва фигура на
уличено лице в разпоредбите на НПК, тъй като основната причина за
ангажиране отговорността на Държавата е неоснователно образуваното и
продължило близо 7 месеца досъдебно производство при наличие на
достатъчно данни за извършено конкретно посочено от държавния орган
престъпно деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води
2
разследването; когато ДП е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи
вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е
могло да извърши престъпното деяние.
Съдът намира исковете за допустими, правните им основания са чл. 2,
ал. 1, т. 3, ЗОДОВ и чл. 86, ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131, ГПК ответникът е представил
писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете и е изложил
следните насрещни възражения и твърдения: ДП № 527/2024 год. на 05 РУ
Бургас е образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3, НК, то е прекратено с
постановление от 18.03.2025 год.; искът е неоснователен и недоказан, а и
завишен по размер; в хода на досъдебното производство ищецът не е бил
привлечен в качеството на обвиняем, а престъплението, за което се е водило
разследването, не е тежко наказуемо; спирането за проверка, тестването с
„Дръг Тест“ и наложените административни мерки са извършени от органите
на МВР, а ответникът няма касателство към тях; производството по ДП не е
било медийно оповестено и не е станало достояние на обществеността по
инициатива на ответника; действията на прокуратурата на са от естество да
причинят твърдения от ищеца дискомфорт, процесуалната принуда е с нисък
интензитет; липсват доказателства, ангажирани от ищеца, за претърпените
неимуществени вреди; искът следва да бъде отхвърлен изцяло, а в условие на
евентуалност – да бъде присъдено обезщетение в размер, по-нисък от
претендирания, който действително отговаря на претърпените вреди.
Във фазата на устните състезания представителят на ответника е
признал доказаното основание на иска, но моли за определяне обезщетението
в по-нисък размер от претендирания.
Ответникът е ангажирал доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представеното постановление на РП – Бургас, Досъдебно
наказателно производство № 527/2024 год. на 05 РУ – Бургас е било
образувано за това, че на 15.09.2024 год. Р. К. е управлявала лек автомобил
след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по
надлежния начин с техническо средство – дрегер „Дръг Тест 5000“. В хода на
наказателното производство е била назначена химическа експертиза,
изготвена във ВМА, която не е установила наличие на наркотични вещества в
кръвната проба на Р. К.. С постановление от 18.03.2025 год. досъдебното
наказателно производство е било прекратено. Видно от представеното по
3
делото уведомление за връчване, постановлението за прекратяване е влязло в
сила на 22.05.2025 год.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за
претърпени от Р. К. неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, страх от
несправедлива присъда; срам и неудобство пред близките и познатите й хора
заради наказателното производство и задържането й под стража заради
установената употреба на наркотични вещества при управление на МПС.
За установяване истинността на своите твърдения ищецът Р. К. е
ангажирала показанията на свидетеля С..К.., неин брат, който твърди, че след
ареста си Р. била депресирана, плачела, не излизала от дома си и се срамувала
от негативното отношение на съседите си; бояла се от несправедливо
осъждане и изгубила спокойния си нощен сън.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на
предпоставките на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ – повдигнато от
органите на прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, което е
прекратено с влязъл в сила акт; настъпили вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В разглеждания
казус такова доказване е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК, видно от
представеното постановление за прекратяване на досъдебно наказателно
производство от 18.03.2025 год. Това производство е било образувано поради
установяване на обстоятелството, че Р. К. е управлява МПС след употреба на
наркотично вещество – за извършено от нея престъпление по чл. 343б, ал. 3,
НК. Въпреки че това лице не е било привлечено в качеството на обвиняем,
отговорността на Прокуратурата на Република България следва да бъде
ангажирана, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ, ЗОДОВ. Според
трайната практика на ВКС – Решение № 353/06.11.2015 год. по гр. д. №
892/2015 год. на IV ГО и Решение № 187/13.06.2012 год. по гр. дело №
1215/2011 год. на III ГО, лицето, срещу което е било образувано наказателно
производство, търпи вреди и в хипотеза, в която не му е било повдигнато
обвинение. Такъв е и настоящият казус, поради което ответникът е пасивно
материално правно легитимиран да отговаря за дължимото обезщетение по чл.
4, ал. 1, ЗОДОВ.
4
Съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство срещу Р.
К. е продължило малко повече от 8 месеца; няма данни спрямо нея да е взета
мярка за неотклонение, нито да е била задържана под стража (и за какъв
период). Съдът приема, че за посочения период ищецът К. е изживяла
отрицателни емоции, свързани с образуваното наказателно досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, НК. Негативният ефект
от наказателното преследване върху психиката на Р. К. се установява от
показанията на разпитания свидетел, който сочи промяната в поведението на
ищеца К., притеснението и напрегнатото й психическо състояние от чаканото
развитие на досъдебното производство, както и настъпилото безсъние.
Емоционалното равновесие на ищеца е било засегнато и от промененото
отношение на съседите й към нея, узнали за наказателното преследване.
Според показанията на свидетеля, Р. К. е била с поставени белезници при
престоя си в болницата, при взимане на кръвна проба, а това обстоятелство
неминуемо се е отразило негативно на психическото й равновесие.
Изложеното сочи, че в резултат от незаконните си действия Прокуратурата на
РБ е причинила на ищеца Р. К. неимуществени вреди, състоящи се в
причиняване на психически и емоционален дискомфорт; противоправният
резултат е пряк и непосредствен, той е настъпил директно, без намесата на
други фактори на въздействие – Решение № 3/03.01.2024 год. по гр. д. №
1746/2023 год. на IV ГО на ВКС. Налице е и причинно-следствена връзка, тъй
като деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Според практиката на
ВКС, повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо
действие, което засяга личния живот, професионален авторитет и достойнство
на ищеца – вж. Решение № 619/23.10.2025 год. по гр. д. № 138/2025 год. на IV
ГО на ВКС. Становището на съда за причинени неимуществени вреди налага
произнасяне по размера на обезщетението. Сумата за репариране на вредите
се основава на критерия за справедливост и морал, при съобразяване с
конкретно проявени и установени обстоятелства – чл. 52, ЗЗД и § 1 от ЗР на
ЗОДОВ (т. 11 от 3-2005-ОСГК на ВКС, Решение № 602/21.10.2025 год. по гр.
д. № 4037/2024 год. на IV ГО на ВКС), а в настоящия казус съдът счита, че
дължимата сума следва да бъде определена на 1000 лева. Тежестта и
характерът на престъплението, за което е образувано досъдебното
производство, преценени към чистото съдебно минало на ищеца К. и липсата
5
на престъпни нагласи у нея обосновават извод за високи по интензитет и
продължителност на проява душевни страдания – съгл. 244-2013-ІV ГО, 395-
2012-ІІІ ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК.
Съдът съобразява и обстоятелствата с обратно значение за размера на
обезщетението – липсата на данни, че в роднинската и приятелската среди на
ищеца К. е формирано трайно отрицателно отношение към нея; доброто й име
в обществото не е било увредено заради образуваното досъдебно
производство; не е налице необосновано дълга продължителност на
производството; спрямо ищеца К., с нейно участие, не са извършени
многобройни процесуално-следствени действия, а и наказателното
производство не е медийно разгласено. За ищеца К. не са налице трайни
психологически увреждания, нейният душевен баланс не е бил засегнат
съществено, нито в степен, изискваща продължителен период за отшумяване
на неблагоприятния ефект на нервно безпокойство. Тези съображения
мотивират съда да приеме главния иск за доказан по размер за сумата от 1000
лева, като за горницата му до претендираните 3000 лева той бъде отхвърлен,
ведно с обусловения акцесорен иск за обезщетение за забава.
Върху уважената главница следва да бъде присъдено обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начиная от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП 527/2024 год. – 22.05.2025 год., до
окончателното й изплащане. За периода 18.03.-21.05.2025 год. акцесорният иск
следва да бъде отхвърлен, тъй като през него досъдебното производство е
било висящо – съгл. задължителните указания в т. 4 от 3-2005-ОСГК на ВКС.
Предвид частичната основателност на исковете, в изпълнение
разпоредбата на чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от лева, представляваща
съответна част от внесената държавна такса от 3,33 лева. Делото не съдържа
доказателства за направени от ищеца други разходи за правната й защита в
процеса, в т. ч. за договорено и фактически заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр.
.........., на основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати на Р. Н.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ............., сума в размер от 1000
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Р. К.
неимуществени вреди – психологически и емоционален дискомфорт,
притеснение, нервност и безсъние, последица от незаконосъобразното
действие на Прокуратурата на Република България по образуване на
Досъдебно наказателно производство № 527/2024 год. по описа на 05 РУ към
ОД на МВР – Бургас/Пор. № 2521/2024 год. на Районна прокуратура – Бургас,
прекратено с постановление от 18.03.2025 год., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1000 лева, начиная
от 22.05.2025 год. до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск –
за горницата му над 1000 лева до претендираното обезщетение от 3000 лева;
акцесорния иск върху тази горница, начиная от 18.03.2025 год. до
окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за законна лихва върху
главницата от 1000 лева за периода 18.03.-21.05.2025 год.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр.
.............., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК и чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ, да заплати на
Р. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........, деловодни разноски в
размер от 3,33 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7