№ 558
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503350 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 301141/30.08.2022 г., на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София бул. „Витоша“, № 89Б, срещу Решение № 262592/01.08.2022 г., по
гр.д. № 14106/2020 г., на СГС, I-12 с., в частта, с която е осъдено да заплати
на Б. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, сумата 51700.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие – кражба на л.а. „Ленд
Ровър“, модел „Discovery Sport“, ДК № ********, по силата на
застрахователен договор за застраховка „Каско +“, обективиран в полица №
440120213038469, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 545.72 лв., обезщетение за забава
върху главницата, за периода 14.11.2020 г. – 21.12.2020 г., на осн. Чл. 405, ал.
1 КЗ, вр. чл. 394 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и постановено в противоречие със събраните
доказателства. изцяло с бланкетно твърдение за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Счита, че са налице основания за изключване отговорността на
застрахователя, поради неизпълнение на договорно задължение от страна на
застрахования, изразяващо се в непредоставяне на вярна и точна информация
при сключването на договора, както и относно обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. Счита, че в хода на производството ищцата не е
1
доказала твърдяните от нея обстоятелства. Счита, че е налице премълчаване
на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с
настъпилото събитие, което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Поддържа твърдението, че застрахователния договор е нищожен поради
липса на предмет на застраховане, тъй като автомобилът не е представлявал
годна за застраховане вещ, доколкото е бил увреден до степен да не може да
бъде възстановен. По отношение на размера твърди, че не е бил съобразен
изтеклия период от момента на сключване на договора, до датата на
настъпване на събитието.По същество моли за отмяна на атакувания съдебен
акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Б. К.,
депозира писмен отговор вх. № 311023/14.1.2022 г., в който счита въззивната
жалба за неоснователна. Сочи, че при сключването на договора дружеството е
извършило оглед, проверка на документи и др. като е поискало и получило
необходимата информация за сключване на договора. Счита, че изложените
твърдения за премълчаване или неточно обявяване на обстоятелства е изцяло
бланкетно и лишено от конкретика. Настоява, че в първоинстанционното
производство са представени писмени доказателства, които безспорно
доказват твърденията на ищцата и изпълнението на задълженията й на
застрахован. Напротив твърденията на въззивника са останали недоказани и
дори опровергани от събраните специални знания. Счита за неоснователни
оплакванията досежно размера на присъденото обезщетение. По същество
моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски за
въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззивникът, въззиваемият и подпомагащата
го страна, чрез процесуални представители поддържат жалбата и
отговорите по изложените в тях оплаквания, твърдения и възражения.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №
440120213038469, за застраховка „КАСКО +“, сключена между страните по
делото на 03.04.2020 г., за лек автомобил марка „Ленд Ровър“, модел
„Discovery Sport“, модификация „SD4 HSE Luxury“, ДК № ********, цвят -
сив, година на производство 2015 г. и дата на първа регистрация 06.07.2015 г.
В полицата е отразена застрахователна сума 55000.00 лв. и застрахователна
премия от 2632.89 лв., платима на четири равни вноски, всяка от по 658.23
лв., с падежи 02.04.2020 г., 02.07.2020 г., 02.10.2020 г. и 02.01.2021 г.
Не е било предмет на спор, а и се установява от представените 2 бр.
сметки от 03.04.2020 г. и 06.07.2020 г., че ищцата е заплатила първи две
вноски по полицата.
По делото е представен и Протокол № 99125347/03.04.2020 г., за оглед на
МПС с полица № 440120213038469, от който се установява, че основанието
за огледа е сключване на застрахователен договор. В протокола е отбелязано,
че няма констатирани липси и увреждания по процесния автомобил.
Представено по делото е заверено копие от Удостоверение за
техническа изправност на ППС от 01.04.2020 г., от което се установява, че
техническата изправност на л.а. „Ленд Ровър Дискавъри“, ДК № ********,
2
допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.
От представеното по делото Постановление за спиране на наказателното
производство от 28.10.2020 г., по ДП ЗМК 1367/2020 г., пр. пр. № 1367/2020 г.
на СРП се установява, че производството е образувано за това, че за времето
от 19.00 ч. на 20.09.2020 г. до 14.40 ч. на 23.09.2020 г. в гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, пред бл. 61, противозаконно е отнето чужда МПС -
„Ленд Ровър Дискавъри“, ДК № ******** от владението на Б. К..
Производството е спряно поради неразкриване на извършителя.
Представени са Общите условия по автомобилна застраховака „Каско
+“.
Към доказателствата по делото са приобщени и изисканите от СДВР,
Отдел „ПП“, копия от документите послужили за първоначална регистрация
на процесния автомобил. (стр. 47-64) От тях се установява, че на 30.11.2018 г.
ищцата е подала заявление № 184134244452 за първоначална транзитна
регистрация на процесния автомобил. За автомобила е издадена разрешение
за временно движение за периода 30.11.2018 г. – 30.12.2018 г. и рег. №
*******. На 21.12.2018 г. ищцата е подала заявление за първоначална
регистрация на същият автомобил като видно от отбелязванията върху
заявлението автомобилът е получил регистрационен номер ********. Видно
от Протокол за преглед за техническа изправност №
1841341000071/21.12.2018 г. е, че заключението на комисията е, че ППС е
изправно, издаден му е съответния знак за това и е отбелязана дата на
следващ преглед 12/19 г.
Представен е и превод на Договор за покупко-продажба от 05„09.2018
г., от който се установява, че ищцата е закупила от „Щренг и ко“ КФЦ –
Хандел ГмбХ, л.а. „Ленд Ровер“, тип „Дискавъри Спорт“, година на
производство 06.07.2015 г., със шаси № SALCA2BE7FH525493, цвят – сив, в
употребявано състояние, след като е огледано и изпробвано.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представените доказателства, че ищцата е уведомила ответника за
застрахователното събитие на 14.09.2020 г. като е била образувана претенция
по щета № 44012952000224. По така образуваната щета е постановен отказ, за
който ищцата е уведомена с писмо от 13.11.2020 г. Видно от него е, че
мотивите за отказа са невъзможност за установяване датата, на която МПС е
било откраднато, мястото, на което е било паркирано, както и дали
собственикът е заключил и привел в действие аларма и други защитни
системи на автомобила, че при напускането МПС е заключено и обезопасено
срещу противозаконно отнемане.
По делото е назначена САТЕ, чието заключение неоспорено от страните е
приобщено към доказателствата и кредитирано от първоинстанционния съд.
Заключението се цени и от въззивната инстанция като компетентно,
безпристрастно дадено и непротиворечащо на останалите възприети за
установени факти и обстоятелства. От него се установява, че по номера на
шасито експертът е установил с какво оборудване е произведен процесния
автомобил. Експертът е извърши проверка за съхраняваната на ключа на
автомобила информация и е установил, че не може да се прочете никаква
информация. Експертът е посочил, че на специалистите в специализирания
сервиз не е известно на ключа за автомобила да се записва някаква
информация, за разлика от марките БМВ, Мерцедес или Ауди. Ключът е за
3
дистанционно отваряне на вратите и за безконтактно стартиране на двигателя,
чрез „Старт-стоп“ бутон, намиращ се на арматурното табло пред водача ако
ключът се намира в джоба на водача. Експертът е посочил, че не може да се
определи от кой автомобил е представения ключ, но по външен вид се
определя, че ключът е от л.а. „Ленд Ровър – Дискавъри“. При извършена
проверка в информационната система на производителя „Ленд Ровър“ се
установява, че автомобилът е посетил сервиз на вносителя на марката в
Германия на 11.04.2017 г. за гаранционно техническо обслужване при пробег
54849 км. В резултат на представен снимков материал експертът е посочил, че
автомобилът е претърпял кос, страничен приплъзващ удар в лявата му страна,
при който са увредени външното ляво огледало, предна и задна врати и заден
ляв панел-калник. Изкъртено е от окачването задно ляво колело, извадено е
полуоската на това колело и е счупен левия край на задната броня. Сочи, че е
възможно да са настъпили и деформации на средна колона и други части.
Стъклата на увредените врати са здрави, от което следва, че вътрешното
оборудване е запазено здраво. Експертът сочи, че от техническа гледна точка
е възможно възстановяване на автомобила с подмяна на увредени части и
ремонтно-възстановителни работи на увредени части, които не се подменят с
нови. Възможен е и нискобюджетен ремонт като се използват алтернативни
авточасти и части втора употреба като вратите и задната броня на пазара за
страни употребявани части. По отношение на пазарната цена или
действителната стойност на автомобила, произведен през 2015 г. към датата –
23.09.2020 г., експертът сочи, че най-точната действителна стойност към
посочения момент е 51700.00 лв.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 3065/01.12.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане искова
претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 405, ал.
1 КЗ, поради което решението се явява и допустимо.
Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищцовата страна по предявения иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ е да установи валидно възникнало и
съществуващо към датата на твърдяното застрахователно събитие договорно
правоотношение между ищеца и ответника – застраховател, по сключена
имуществена застраховка Каско на МПС; настъпило в срока на осигуреното с
този договор застрахователно покритие, застрахователно събитие – в случая,
че застрахованият автомобил е бил обект на кражба; че събитието
представлява покрит риск, причинна връзка между настъпилите щети и
твърдяното вредоносно събитие, както и размера на претендираното като
справедливо обезщетение за репариране на тези щети до размера на
застрахователната сума.
4
Ответникът от своя страна носи тежестта да установи, че са налице
изключенията, посочени в общите условия, които го освобождават от
отговорността му да обезщети имуществените вреди, в случая, че договорът е
нишожен поради липса на предмет на застраховане, че ищцата е премълчала
обстоятелства, при които ответникът е нямало да сключи договора; че
ищцата не е собственик на процесния автомобил, както и, че не е откраднат от
твърдяното място и на посочения ден и час.
Оплакванията във въззивната жалба са твърде общи и
неконкретизирани, но се концентрират върху непредоставяне от страна на
ищцата на вярна и точна информация при сключване на договора,
премълчаване от страна на ищцата на обстоятелства свързани с настъпилото
събитие и нищожност на договора, поради липса на предмет на застраховане.
Коментираните във възприетото по фактите доказателства правят
възможен извода, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по застрахователен договор за застраховка „Каско +”,
съдържанието на който е възпроизведено в представената полица №
440120213038469, клауза „Пълно Каско“, сключен на 03.04.2020 г., в гр.
София, за л.а. „Ленд Ровър“, модел „Discovery Sport“, модификация „SD4 HSE
Luxury“, ДК № ********, цвят - сив, година на производство 2015 г. и дата на
първа регистрация 06.07.2015 г.
По отношение валидността на договора въззивникът поддържа
въведеното пред първата инстанция възражение за неговата нищожност,
поради липса на предмет, годен да бъде застрахован. Това възражение е
обосновано с твърдения, че автомобилът е бил увреден в Германия и е било
невъзможно неговото възстановяване. Това възражение се преценява като
неоснователно. Както бе посочено във възприетото по фактите, налице са
доказателства, които не са били оспорени, че автомобилът е бил предмет на
технически преглед при първоначалната му регистрация пред КАТ в края на
2018 г., както и е бил предмет на оглед преди сключване на застрахователния
договор от представител на застрахователя на 03.04.2020 г. И при двата
огледа е констатирана техническата изправност на автомобила и, че същият
няма липси и щети. След като това е така и след като застрахователя е огледал
автомобила преди сключването на договора, то същият е признал
извънсъдебно неизгодния за него факт, че автомобилът е в пълна изправност
и по него няма невъзстановени щети. След като при този оглед
застрахователя не е констатирал, че автомобилът е увреден до степен да не
може да бъде възстановен и е сключил застрахователния договор, то той не
може по-късно да се позовава на това обстоятелство. Още повече, че от
събраните в хода на производството специални знания безспорно се
установява както съответствието на автомобила, така и факта, че
възстановяването му е напълно възможно.
От представените доказателства се установява безспорно и, че ищцата е
собственик на процесния автомобил, тези доказателства не са били оспорени
и от своя страна ответникът не е провел доказване, от което да се установи, че
съществува вероятност автомобилът да е собственост на трето лице.
Налага се извода, че ищцата като застраховано лице и собственик на
процесния автомобил, е материалноправно легитимирана да получи
застрахователно обезщетение за вреди от настъпил застрахователен риск по
отношение на застрахования автомобил.
5
Съобразно клаузите на Р. II, т. 2.3 ОУ сред покритите рискове по
уговорената в застрахователната полица клауза "Пълно Каско" е и кражбата
на цяло МПС, каквато именно ищцата твърди да е осъществена по отношение
на собственият й автомобил. Следователно това е покрит от застраховката
риск.
От събраните доказателства безспорно се установява и настъпването на
събитието „кражба на МПС“. В р. II, т. 9.6 от ОУ са посочени документите,
които са приети от застрахователя за достатъчни, за да установят
настъпването на застрахователно събитие, като според т. 9.6.4 при кражба на
МПС това е служебна бележка от МВР, а допълнително в т. 9.6.6 е посочено,
че се изисква и постановление на прокуратурата за спиране на наказателното
производство. Междувпрочем между страните не е би повдиган спор, че на
застрахователя са представени всички изискуеми документи по образуваната
за кражбата щета. След като самият застраховател е определил изначално, че
посочените документи и тяхното съдържание са достатъчни да установят
настъпване на застрахователното събитие и те са представени, то правилно е
прието по делото, че за времето от 19.00 ч. на 20.09.2020 г. до 14.40 ч. на
23.09.2020 г. е настъпило застрахователно събитие "Кражба на цяло МПС", по
отношение процесния автомобил, собственост на ищцата.
Между страните повдиган спор и по въпроса, че ищцата е изпълнила
задълженията си при настъпване на застрахователно събитие, посочени в ОУ,
включително, че е представил на застрахователя всички посочени в ОУ
документи.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към
датата на настъпване на застрахователното събитие, след като не е
предвидено друго в договора за застраховка, съгласно чл. 400, ал. 4 вр. ал. 2
КЗ Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, предвижда, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а посочената по-горе стойност е именно
пазарната. (така Р № 79/02.07.2009 г., т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I ТО, Р №
6/02.02.2011 г., т. д. № 293/2010 г., на ВКС, I ТО и др.) Така посредством
събраните специални знания в процеса се установява, че към датата на
застрахователното събитие – 23.09.2020 г., действителната стойност на
автомобила, съизмерима с пазарната му цена е 51700.00 лв. До този размер
претенцията е основателна и подлежи на уважаване.
На осн. Чл. 214, ал. 2 ГПК сумата подлежи на присъждане ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 21.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Що се касае до уважената претенция за обезщетение за забава, за периода
14.11.2020 г. – 21.12.2020 г., във въззивната жалба не се съдържат конкретни
оплаквания, поради което същата се преценява като бланкетна. В този случай,
въззивния съд следи служебно само за нарушението на императивни правни
норми при произнасянето на първоинстанционния съд. Поради липса на
установени такива нарушения и при установеното неизпълнение на
задълженията на ответника да определи и заплатил в срок дължимото
застрахователно обезщетение, то дължимо се явява и обезщетението за
забава.
Поради достигане от въззивния съд до изводи, идентични като краен
6
резултат с изводите на СГС, първоинстанционното решение в атакуваните му
части ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: Предвид изхода от спора право на разноски пред
въззивната инстанция има въззиваемата, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от
представените доказателства и Списък по чл. 80 ГПК, направените разноски
са в размер на 4000.00 лв., адвокатско възнаграждение. След извършена
проверка, във връзка с релевираното от въззивника възражение за
прекомерност, съставът на въззивния съд установи, че възнаграждението не
надхвърля минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 за МРАВ – 4829.66 лв., поради което не подлежи на редуциране.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262592/01.08.2022 г., по гр.д. №
14106/2020 г., на СГС, I-12 с., в частта, с която „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София бул. „Витоша“, № 89Б е осъдено да заплати на Б. Б. К., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
сумата 51700.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие – кражба на л.а. „Ленд Ровър“, модел
„Discovery Sport“, ДК № ********, по силата на застрахователен договор за
застраховка „Каско +“, обективиран в полица № 440120213038469, ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане, както
и сумата 545.72 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода
14.11.2020 г. – 21.12.2020 г., на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 394 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В необжалваните му части решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша“, № 89Б да заплати
на Б. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, сумата 4000.00 лв., разноски за въззивна инстанция, на
осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7