Определение по дело №153/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 247
Дата: 12 май 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20235200100153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
гр. Пазарджик, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20235200100153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р. Й. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.П., ул. „” № , ет. , офис № , моб.тел. адв.Л. Л. срещу А. М. М. с ЕГН **********
от град Р., ул. „Ю.“ № , понастоящем в Затвора - Пазарджик по реда на чл. 45 във
вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за неимуществени вреди.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 26.06.2018 година в гр.Р.
ответникът А. М. М. е бил нанесъл удар с острата част на брадва в областта на главата
на ищеца Р. Й. Б..
Сочи се, че по повод на горното събитие е била водена Прокурорска преписка
№2337/2018г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик и ДП № ЗМ 435/2018г. по описа
на РУ МВР - Велинград, като е било установено, че с деянието си А. М. М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което му е било повдигнато съответното
обвинение.
Ищецът сочи, че по обвинителен акт на ОП Пазарджик е било образувано
н.о.х.д. №119/2019 г. по описа на ОС Пазарджик, като с присъда №14/20.03.2019 г.,
ответникът А. М. М. е признат за виновен в това, че на 26.06.2018 г. в гр. Р., обл. П. е
направил опит умишлено да умъртви Р. Й. Б. от гр.Р. поради което и на основание чл.
115 от НК във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.
1 от НК и чл.54 от НК е бил осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 8
месеца, като присъдата била влязла в законна сила на 05.04.2019 година.
Сочи се, че съдът бил приел, че е налице довършен опит, тъй като
изпълнителното деяние е било завършено, тоест ответникът А. М. бил нанесъл силен
удар в областта на главата на Р. Б., но исканите общественоопасни последици от него и
предвидени в закона не били настъпили по обективни причини, независещи от волята
на дееца.
Посочва се, че заключението на вещото лице по наказателното дело е, че
смъртта на ищеца Р. Б. не е настъпила, само благодарение на оказаната му навременна
1
и ефикасна медицинска и в частност хирургическа помощ в МБАЛ Велинград и
Неврохирургия при МБАА Пловдив.
Посочва се, че като последица от нанесения удар с брадва на Р. Й. Б. са били
причинени следните телесни наранявания: контузия на главата; разкъсно контузна
рана на главата; счупване на черепа в дясната челно слепоочна област;
пневмоенцефалия, като е налице линейна рана с гладки ръбове 5-6 см. вдясно, фронто-
темпорално; фрактура на дясната фронтална кост с пнемватизация в дясната
мозъчна хемисфера фронтално.
Твърди се, че контузията на главата със сътресението на мозъка били протекли с
пълна загуба на съзнание до степен на комационна кома, което причинило на Б.
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК,
както и че откритата черепно-мозъчна травма на главата била създала комуникация
между външната среда и черепната кухина и се квалифицирала като нараняване,
проникващо в черепната кухина по смисъла на чл. 129 от НК.
Сочи се, че в резултат на гореизложеното събитие - опит за убийство от страна на
ответника А. М. М. по отношение на ищеца, същият бил претърпял значителни
неимуществени вреди, които били резултат от претърпените от него силни, интензивни
и продължителни физически болки и страдания, явяващи се последица от цитираните
телесни наранявания, като последните с оглед на начина на причиняване в
жизненоважната област, в която са били нанесени, в изключително висока степен
били застрашили живота на Б..
Едновременно с това се твърди, че ищецът бил подложен и бил претърпял силен
моментен психически стрес и страхови изживявания по време и след извършване на
опита за убийство, като и към настоящия момент било влошено качеството му на
живот и неговата работоспособност, която била намалена. На моменти получавал
тремор на главата и ръцете, които също били последица от нараняванията, което
допълнително влошавало самочувствието и работоспособността му.
Твърди се, че причинените на ищеца неимуществени вреди били в пряка
причинно-следствена връзка с извършеното от ответника и цитирано по-горе
престъпление по чл. 115 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което било налице
влязла в законна сила присъда, и за действията си причинителят на вредите носел
гражданска отговорност с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Във връзка с изложеното се моли на осн. чл. 45, чл. 51 и чл. 52, и чл. 86 от ЗЗД,
съдът да постанови съдебно решение, с което осъди ответника А. М. М. да заплати на
ищеца Р. Й. Б. парично обезщетение в размер на 100 000 лева за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането -
26.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли се съдът да има предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Претендират се сторени по делото разноски.
Представени са писмени доказателства.
Моли се да бъде изискано и приложено по настоящето гражданско производство
н.о.х.д. №119/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
Моли се по делото да бъде допусната и назначена Съдебно-медицинска
2
експертиза с формулирани въпроси.
Моли се да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане.
В посоченият срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника А. М. М., чрез процесуалния му представител – адв. С. М., с който се
оспорва основателността и размера на предявения иск.
Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е бил осъден с влязла в сила
Присъда № 14/20.03.2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, както и че на ищеца Р. Й. Б.
са му били причинени множество телесни наранявания.
Сочи се, че от така причинените на Р. Б. телесни наранявания, същият бил
претърпял физически болки и страдания, които съобразно нанесения удар от
ответника, в началото били силни и интензивни, а впоследствие тези болки и
страдания били продължили около 3-6 дни от датата на травмата, както било описано в
присъдата.
Твърди се, че през този период от време Р. Й. Б. бил претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, след което нямало данни болките и
страданията му да са продължили, и впоследствие да му се е влошило здравословното
състояние.
Сочи се, че по отношение на ответника веднага била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Ответникът твърди, че разполагали с данни, че от дълги години и към момента
ищецът работил на трудов договор и че нямал издадено ТЕЛК-Решение вследствие на
инцидента за намалена работоспособност, както се твърдяло в исковата молба.
Твърди се, че ударът от страна на ответника не бил причинил трайно увреждане
на здравето на Р. Б., като сочат, че той бил възстановил своето здраве и в момента
нямал усложнения или последици от деянието на ответника по делото.
Предвид така изложените факти и обстоятелства се моли съдът да отхвърли
предявения срещу ответника иск, като неоснователен и недоказан по размер.
В условията на евентуалност се моли същият да бъде редуциран по размер,
съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска.
Моли се да им бъдат допусни двама свидетели при режим на довеждане, както и
да бъде задължен ищецът, на основание чл. 190 от ГПК, да представи актуален трудов
договор.
Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум,
съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, който е процесуално допустим.
Искът е родово и местно подсъден на Окръжен съд - Пазарджик.
3
Съобразно правната квалификация на чл.45 от ЗЗД, ищецът следва да установи
следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването
на твърдяните от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от
ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва
извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника
-делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност,
доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК, носи от ищеца - при условията на пълно
и главно доказване.
В случая съобразно влязлата в сила присъда и разпоредбата на чл.300 от ГПК, за
настоящата инстанция и страните е установено извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което ищецът, следва да установи
само останалите предпоставки, а ответникът своите възражения.
Съдът указва на страните, че е налице възможност да се споразумеят или да
пристъпят към медиация.
По направените доказателствени искания:
Съдът счита представените писмени доказателства от ищеца за относими и
допустими и следва да бъдат приети.
Следва да бъде допусната поисканата от ищеца СМЕ с формулирани въпроси.
Следва да се допуснат до разпит двама свидетели на страната на ищеца и двама
на страната на ответника за посочените обстоятелства – при режим на довеждане.
Следва на основание чл.190 от ГПК, да се задължи ищецът да представи актуален
трудов договор, ако се намира в трудово правоотношение.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на СМЕ по задачи, формулирани от ищцовата
страна.
Определя за в.л д-р П. М.
ДОПУСКА изслушването на двама свидетели на ищцовата страна и
двама на ответната страна при режим на довеждане относно посочените
обстоятелства.
4
На основание чл.190 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца Р. Б. да представи
актуален трудов договор.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните
и го НАСРОЧВА за 20.06.2023 г. от 10.оо часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5