№ 7860
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110140290 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу С. С. С. искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 62253/2022г. на СРС, 70 състав. Конкретно сумите са: 1 742,41 лева
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., сумата 403,73 мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., 13,93
лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019
г. до 30.04.2020г., както и 3,86 лева мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до
26.10.2022г. Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. Р. А., в законния срок представя отговор, с
който прави възражения, подробно изложени в същия, включително за липса на
облигационна връзка, както и за изтекла погасителна давност без посочен размер.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК *** и адрес: гр. ******, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
*** с обект *** в гр. ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при
Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
11.07.2016г.
Видно от Нотариален за покупко-продажба от ***. – л. 16-17 от делото ответницата
закупува жилището, за което е начислена процесната топлоенергия. Съгласно Нотариален
акт от ***г. пък е учредена договорна ипотека от С. С. С. като собственик на жилището в
полза на ***. С Постановление на ч.с.и. С. Я. по изп.д. *** в сила от 02.03.2021г. пък същия
имот е възложен на Д. А. Т. като купувач, определен след проведена публична продан.
Приемо-предавателен протокол от ***г. удостоверява предаването на ключ от ***.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 35 и следв. от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –
*** - Договор на л. 29 и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на Решение на
Общото събрание на същата етажната собственост, като е приложен и Протокол за същото
от 01.12.2004г.
По отчетите на третото лице помагач се установява, че собствениците /
ползвателите на жилището не са осигурявали достъп до същото за отчитане и така горещата
вода е изчисляване на база.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена. СТЕ дава заключение, че
са спазени всички относими наредби и правила за начисляване на вземането, не е
начислявана такса мощност, която е била отменена. Отделно измервателните уреди имат
валидни проверки и са технически и технологично годни до 25.06.2023г. – извън процесния
период. След извършени метрологични проверки не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Другото заключение – счетоводното – дава констатации, че в
процесния период няма никакви плащания, а има потребление на всеки от компонентите – и
сградна инсталация, и топлоенергия, и битово-гореща вода. Сумите съвпадат с
претендираните, с изключение на стойността на мораторната лихва, която според ССЕ е
405,36 лева, а се претендират 403,73 лева.
2
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сгР., в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и собствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на ответницата
в процесния период, така същите имат качеството на потребител по смисъла на Закона за
енергетиката. В случая може да се удостовери, че ответницата е ползвала жилището най-
късно до ***г., когато е предаден ключа на закупилия същото купувач. Незначителните дни
до 30.04.2021г. като крайна дата на претенцяията и това, че няма дори и пълен месец, не
налагат корекция на сумите.
По размер за мораторната лихва ще бъде присъдена претендираната сума, а не установената
по-голяма от ССЕ.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 16.11.2022г. Макар и да има известен
период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира
вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, простото
посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното
начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези
суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла
давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е достатъчно,
тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо
страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето
защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното /за държавна такса 43,28 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ -
общо 93,28 лева, и в исковото – 126,42 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи,
280,00 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева/,
или общо 1 106,42 лева.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК *** сумите: 1742,41/хиляда седемстотин четиридесет и два лв. и 41 стотинки/
лева главница, ведно със законната лихва считано от 16.11.2022г. до окончателното й
изплащане, също 403,73 /четиристотин и три лв. и 73 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. – 26.10.2022г., 13,93 /тринадесет лв. и 93 стотинки/ лева главница,
ведно със законната лихва считано от 16.11.2022г. до окончателното й изплащане, ведно с
мораторна лихва 3,86 /три лв. и 86 стотинки/ лева за периода 01.12.2019г. – 26.10.2022г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 62253/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумите 93,28 /деветдесет и три лв. и 28 стотинки/ лева разноски в заповедното производство
и 1 106,42/хиляда сто и шест лв. и 42 стотинки/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4