Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 97 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото дело е образувано след постановено по гр.д. № 5960/2017 год. на ВРС
– 10-ти състав протоколно определение, с което е допуснато изменение на
предявени от В. М. С. против
ЗАД„Армеец” кумулативно съединени искове с правно основание чл.208,
ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 880 лева, представляваща частичен иск
от сумата от 32400 лв., формирана като разлика над присъденото в полза на ищеца
по гр.д. 8386/2015г. на ВРС застрахователно обезщетение в размер на 25000 лева
до пълния заявен размер от 57400 лева, ведно със законната лихва върху
главицата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.05.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 209.84 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на
6798.84 лева, изразяваща се в обезщетение за забава върху главницата от 32400
лв. за периода 11.04.2015г. – 03.05.2017г. чрез увеличение
на размера на исковата сума на 32
400 лева, представляваща
разлика над присъденото в полза на ищеца по гр.д. 8386/2015г. на ВРС
застрахователно обезщетение в размер на 25000 лева до пълния заявен размер от
57400 лева, ведно със законната
лихва върху главицата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 6798,84 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 32400 лв. за периода 11.04.2015г. –
03.05.2017г. и е прекратено производството по делото, като същото е
изпратено на ВОС по подсъдност.
С определение №
310/26.01.2017 год., настоящият състав на ВОС е приел за разглеждане предявени
от В. М. Спитлев против
ЗАД„Армеец” кумулативно съединени искове с правно основание чл.208,
ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 32 400 лева, представляваща разлика над
присъденото в полза на ищеца по гр.д. 8386/2015г. на ВРС застрахователно
обезщетение в размер на 25000 лева до пълния заявен размер от 57400 лева, ведно
със законната лихва върху главицата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 6 798,84 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 32400 лв. за периода
11.04.2015 год. – 03.05.2017 год.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че страните са такива и договор за застраховка „Каско“, клауза „пълно
каско“ за лек автомобил „Ауди А6” с ДК № DMS 9292 по застрахователна полица №
0306Х0027162/30.04.2014 год. със срок на действие 30.04.2014 год. до 29.04.2015
год. като с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 8386/2015 год. на ВРС
– 30-ти състав ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева,
частично от сумата от 57 400 лв., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „наводняване на
МПС” през 02.2015 год., вследствие на
което са причинени щети по лекия автомобил. С оглед уважаване на частичния иск,
сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за разликата,
като се претендира горницата от 32 400 лева, както и обезщетение за забава
в размер на 6 798,84 лева, за периода 11.04.2015 год. –
03.05.2017 год.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърдят, че с оглед клаузата на т.14.8 от Общите условия на договора е налице
изключен риск и застрахователят не дължи обезщетение, както и сочат за налична
хипотезата на чл.207 КЗ /отм./, тъй като застрахованият не е предприел действия
за ограничаване на вредите. Оспорва иска и по размер, като твърди, че към
датата на настъпване на събитието автомобилът е имал запазени части на стойност
22 510 лева, а съгласно т.76.1 от Общите условия на договора, при тотална
щета /при която разходите за възстановяване надхвърлят 70 % от действителната
стойност на МПС/ обезщетението се определя като от действителната стойност към датата
на събитието се приспадне определената по експертна оценка или по оферта от
потенциален купувач стойност на запазените части на автомобила.
С
определение № 12434/29.11.2017 год., постановено по гр.д. № 5960/2017 год., ВРС
е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника „Експрес
Гаранцион“ ООД.
В о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена, ведно с присъждане
на разноски.
В о.с.з. ответното
дружество, редовно призовано, оспорва иска. Моли за
отхъврлянето му и присъждане на разноски
В о.с.з. третото лице помагач „Експрес
Гаранцион“ ООД, редовно призовано,
моли за отхвърляне на исковете.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявенитe искове черпят правно си основание
чл.79 ЗЗД вр. чл.208 КЗ
/отм./ и чл.86 ЗЗД.
Естеството му възлага в тежест на
ищцовата страна, главно и пълно, да докаже факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за
застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и осъществяването на всички предпоставки
по договора, въз основа на които е възникнало правото му да претендира
застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на ответника, при
положително доказване на горното, е да докаже, че е изпълнил поетите с договора
задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, както и другите наведени възражения досежно размера на
застрахователното обезщетение.
В настоящия
случай, не е налице спор между страните, че с влязло в сила решение №
919/10.03.2016 год., постановено по гр.дело №8386/2015 год. на ВРС, 30 състав,
ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК *********, София е осъдено да заплати на В.М.С., ЕГН **********,
Варна, сумата от 25 000.00 лв., частично предявен иск от сумата от 57 400
лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил
застрахователен риск „наводняване на МПС” през 02.2015 год., вследствие на
което са причинени щети по лек автомобил „Ауди А6”, с ДК DMS9292, по силата на
договор за застраховка “Каско”, клауза Пълно Каско, по застрахователна полица
№0306Х0027162/30.04.2014 год. със срок на действие 30.04.2014 год. до
29.04.2015 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба на 13.07.2015 год. до окончателното й изплащане, на основание
чл.208 от КЗ /отм/.
Поради
горното, настоящият състав счита, че със сила на пресъдено нещо са установени
правопораждащите претенцията на ищеца факти, включително настъпването на покрит
от застрахователния договор риск, като подлежащо на изследване в настоящото
производство е размерът на застрахователното обезщетение, включително
направените в тази насока от застрахователя възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./,
застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност.
Настоящият състав се придържа към
даденото от съдебната практика тълкуване на чл. 203,
ал.3 КЗ /отм./ относно възприемането на действителна стойност, без
прилагане на обезценка и съобразява, че обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203,
ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ/.
В депозирания отговор, ответникът навежда
твърдението за наличие на тотална щета по отношение на застрахования автомобил,
за доказването на което твърдение е проведена съдебно-автотехническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.4 и ал. 3 КЗ
/отм./, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност, а стойността на разходите
за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване
въз основа на издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура
на вредите или експертна оценка при изплащане на парично обезщетение.
Така съобразявайки заключението по САЕ, кредитирано изцяло като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, според което общата стойност на нужните
за подмяна резервни части и труд възлиза на 67 487.23 лева, което е 109.74
% от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие, съдът намира, че е налице тотална щета на моторното превозно средство
и дължимото обезщетение следва да е равно на застрахователната сума в размер на
57 400.00 лв.
Застрахователят е релевирал
своевременно и възражение за намаляване на тази стойност, чрез приспадане на
запазените части от размера на застрахователното обезщетение, възлизащи според
него в размер на 22510 лева. Целта на приспадане на запазените части от размера
на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на
увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера
на действителните вреди. Установяването на наличието на запазени части обаче и
тяхната стойност е в доказателствена тежест на застрахователя, който не ангажира
категорични доказателства за действително съхранени детайли, които да могат да
бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части, а само
при доказани такива части би могло да се обоснове и извод за възникване на
полза, произтекла от същото ПТП, с която евентуално да бъде компенсирана част
от понесената вреда.
Представеното обвързващо предложение
не съставлява такова доказателство, а липсват каквито и други обективни данни
за вида, броя и състоянието на същите, с оглед определяне на остатъчната им
стойност и приспадането им от застрахователното обезщетение. Не съставлява
такова и заключението по т.2 по проведената допълнителна САЕ, доколкото същата
се основава на събрани не по надлежния ред доказателства /частна експертиза,
представена от страната/, а самото вещо лице не се ангажира с определяне на
запазени части предвид липса на възможност за оглед на автомобила, неговото
възстановява и липсата на каквито и да е данни за наличието на такива. Доказателство
за наличието на годни за употреба като употребявани резервни части от този
автомобил, би било налице само, ако застрахователят още при огледа на
автомобила бе предприел установяването и отделянето на годни части и детайли,
които да бъдат запазени преди бракуване. Следва обаче да се съобрази извода на
вещото лице по т.6.3 от заключение вх.№ 507615.02.2018 год., съгласно който
стойността, на която собственици на пунктове за разкомплектоване на автомобили
биха закупили процесния автомобил по описание и без запознаване със снимков
материал или с автомобила , възлиза на 4 500 лева. И макар и да няма
доказателства за годни за употреба като
употребявани резервни части от този автомобил, респективно за пазарното им
търсене, преди определяне на обезщетението така посочената от вещото лице
минимална остатъчна стойност на МПС следва да се съобрази за приспадане на
ползите от вредите до остатъчна действителна пазарна стойност на увреденото
имущество при тотална щета.
Налага се извод за основателност на
предявения иск до размера на сумата от 27 500
лева, до който размер може да бъде ангажирана и отговорността на
застрахователя за обезщетяване на собственика на застрахованото имущество. За
разликата до пълния предявен размер от 32 000 лева, искът се явява
неоснователен.
Основателността на предявения главен иск
обуславя и основателността на предявения акцесорен такъв, като дължимата върху
посочената главница за периода 11.04.2015 год.-03.05.2017 год. възлиза на 5 770.62 лева, до който размер искът следва да се уважи. За разликата до пълния
претендиран размер от 6 798,84 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода
от спора и направените искания на страните се следват разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Общият размер на
сторените такива от ищцата възлизат на 3 577.95 лева, като с оглед
уважената част от претенцията в нейна полза следва да се присъдят разноски в
размер на 3068 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Разноските на ответното
дружество възлизат на 650 лева – 350 лева депозити за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, от които следва да му се присъдят разноски в размер на 93 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ул.Стефан Караджа № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В.М.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 27 500 лв., представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
„наводняване на МПС” през 02.2015 год., вследствие на което са причинени щети
по лек автомобил „Ауди А6”, с ДК DMS9292, по силата на договор за застраховка
“Каско”, клауза Пълно Каско, по застрахователна полица №0306Х0027162/30.04.2014
год. със срок на действие 30.04.2014 год. до 29.04.2015 год. и сумата от 5 770.62 лева,
обезщетение за забава за периода 11.04.2015 год. –
03.05.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба на 04.05.2017 год. до окончателното й изплащане, на
основание чл.208 от КЗ /отм/ КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над присъдените суми до пълния
претендиран размер от 32 000 лева като главница, представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
„наводняване на МПС” през 02.2015 год., вследствие на което са причинени щети
по лек автомобил „Ауди А6”, с ДК DMS9292, по силата на договор за застраховка
“Каско”, клауза Пълно Каско, по застрахователна полица №0306Х0027162/30.04.2014
год. със срок на действие 30.04.2014 год. до 29.04.2015 год. и за сумата от 6 798.84 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода
11.04.2015 год.-03.05.2017 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.М.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
АРМЕЕЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, ул.Стефан Караджа № 2 сумата от сумата от 3068 лева, представляващи сторени в настоящото
производство разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
АРМЕЕЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, ул.Стефан Караджа № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на В.М.С., ЕГН **********,*** сумата от
93 лева, представляващи сторени в
настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач «ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН» ООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Атанас Москов 3 ет.3 на страната на ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ул.Стефан Караджа № 2.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: