Решение по дело №16/2015 на Районен съд - Белоградчик

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                           № ………….., 15.11.2019 г., гр.Белоградчик

 

                                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:           

                                                Районен съдия:  Божидарка Йосифова

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 16 по описа за 2015 г.

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС – ревандикационен иск. Предявени са и възражения от ответника с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на подобрения в недвижим имот в размер на 610 000 лв., и на осн. чл. 72, ал. 3 ЗЗД – право на задържане на имота до заплащането им.

 

В исковата молба, ищеца Министерство на земеделието и храните – София, чрез процесуалния си представител твърдят, че на 26.02.2009 г., е сключен Договор за покупко – продажба № 1/ 2009 г. на земи – стопански дворове на организации по & 12 и & 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в Службата по вписванията при РС – Белоградчик на 20.03.2009 г., между Директора на Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Видин, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните – от една страна – продавач, и от друга страна Л. А. П. – купувач. Сочи се, че по силата на договора, Л. П. е закупила от държавата земеделски имоти, в това число и имот № 147011 местност „Стоп. Двор”, в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, при посочените в исковата молба граници и съседи. Ищецът твърди, че този имот е бил държавна собственост по смисъла на чл. 10б и чл. 24 ЗСПЗЗ, тъй като е бивш стопански двор на организации по & 12 и & 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и като такъв не подлежи на възстановяване и е негоден за земеделско ползване. Сочи се, че сключения между МЗХ, чрез ОД „Земеделие” – гр. Видин и Л. П., договор е нищожен, поради противоречие със Закона – чл. 27, ал. 6 и ал. 8 ЗСПЗЗ, чл. 45а и сл., чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 90 ППЗДС, поради което и същия не е породил правни последици, тъй като разпореждането със земи държавна собственост, част от държавния поземлен фонд се извършва от Министъра на Земеделието и храните, като съгласно чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ, това става само чрез търг при условия и ред, определени в ППЗСПЗЗ. Твърди се, че този имот, като стопански двор, към датата на сключване на договора не е бил зает със сгради и съоръжения и не представлява прилежащ терен към такива, поради което и единственият способ за продажбата му съгласно чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ е бил чрез търг, при условия и ред, определени в ППЗСПЗЗ, какъвто не е провеждан в случая при продажбата на имота. Сочи се, че отразеното в договора обстоятелство, че имота е застроен, не отговаря на обективна действителност. Излага се, че продажбата на земя държавна собственост е сложен фактически състав, включващ административноправен елемент – заповед за продажба, оценка и провеждане на търг, заповед за определяне на лицето спечелило търга и гражданскоправен елемент – сключване на писмен договор и вписването му, като в случая – при сключване на Договора от 26.02.2009 г. липсва административноправният елемент от сделката и в двете хипотези на чл. 27, ал. 6 и ал. 8 от ЗСПЗЗ. В исковата молба се твърди, че Л. А. П., е закупила имот № 147011 в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, след което имота е разделен на няколко имота. От имот № 147011 е образуван и процесния такъв – имот № 147016 от 3 881 кв.м. в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин. Твърди се също така, че по силата на Нотариален акт за покупко – продажба № 200 от 04.12.2009 г., том ІV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус Росица Кръстева, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е продаден от Л. А. П. на ответника „Пи Пауър” ЕООД.  В исковата молба се излагат доводи, че тъй като нищожна е първата сделка, с купувач Л. А. П., то правото на собственост не е преминало в нейния патримониум, респективно – ответника също не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот при последващата продажба.

          Предвид горното, ищеца моли, ответника да бъде осъден да му  предаде владението върху Имот № 147016 от 3 881 кв.м. в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, тъй ищеца е негов собственик, а ответника го владее без правно основание, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

          В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника «ПИ ПАУЪР» ЕООД. В отговора ответника оспорва иска. Твърди, че е собственик на процесния имот по силата на горецитирания нотариален акт. Сочи се, че сделката, материализирана с Договор № 1 от 26.02.2009 г. не е нищожна и ищеца не е собственик на имот № 147016 в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин. Отрича правото на собственост на държавата, поради липса на издадено при спазване на съответните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, решение на ОС „Земеделие”. Излага че, правото на собственост на държавата върху стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се придобива по силата на закона. Твърди, че предмет на договора са имоти, които не са държавна собственост, поради което и по отношение на продажбата им, не са приложими съответните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за продажба на държавни имоти. Ответникът твърди, че е извършил подобрения в имота, на стойност 610 000 лв., като е изградил в имота фотоволтаична електрическа централа, въведена в експлоатация.  Поради това, е предявил възражение по чл. 72, ал. 1 ЗС – като добросъвестен владелец претендира, ищеца да бъде осъден да му заплати направените в процесния имот подобрения на стойност 610 000 лв., както и възражение по чл. 72, ал. 3 ЗС – за правото му на задържане върху имота до заплащане на стойността на извършените в качеството му на добросъвестен владелец подобрения в претендирания размер.

          По искане на представителя на ответника по делото е допуснат и разпитан св. Дилян Митов Найденов от гр. Видин – за установяване на посочените в молбата обстоятелства.

          Допуснати и изслушани са две съдебно – технически експертизи и две допълнителни съдебно – технически експертизи. Заключенията са приобщени към останалия доказателствен материал по делото.

          Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени  и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

          По иска с правно основание чл. 108 ЗС.

Съобразно разпределената на ищеца доказателствена тежест с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът вмени на същия да докаже следните обстоятелства: че е собственик на процесния недвижим имот на осн. чл. 106 и чл. 24 ЗСПЗЗ като бивш стопански двор на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, негоден за земеделско ползване и представляващ земя, неподлежаща на възстановяване, в това число и че към датата на сключване на договора за имот № 147011 в земл. на с. Гюргич, обл. Видин, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв.м., респ. и имот № 147016, имота не е бил застроен със сгради и съоръжения и не представлява прилежащ терен към такива; че на 26.02.2009 г. е сключен договор № 1 от 2009 г. между Директора на ОД „Земеделие” Видин, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните – продавач и Л. А. П. – купувач за покупко – продажба на имоти, представляващи земи – стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв. м. в местноста "Стоп. двор" в земл. с. Гюргич., обл. Видин; че имот № 147011 е разделен на няколко имота и от него е образуван имот № 147016,  с площ  от 3 881 кв.м. в в местноста "Стоп. двор" в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин /признато/; че чрез сделка извършена с нотариален акт за покупко – продажба № 200 от 04.12.2009 г., том ІV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус Росица Кръстева, вписан в Службата по вписвания при БРС, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е продаден от Л. А. П. на ответника „Пи Пауър” ЕООД /признато/; че ответника владее процесния недвижим имот № 147016 /признато/; че с Решение от 06.02.2015 г. по гр.д. № 77/ 2014 г. на ОС – Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г., е признат за нищожен Договор № 1/ 26.02.009 г., сключен между Директора на ОД „З” – гр. Видин, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните – от една страна и Л. А. П. – от друга страна за покупко – продажба на недвижими имоти, в т.ч. и за имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв. м. в местноста "Стоп. двор" в землището на с. Гюргич, обл. Видин.

От събраният по делото доказателствен материал, се доказва, че на 26.02.2009 г., е сключен Договор за покупко – продажба № 1/ 2009 г. на земи – стопански дворове на организации по & 12 и & 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в Службата по вписванията при РС – Белоградчик на 20.03.2009 г., между Директора на Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Видин, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните – от една страна – продавач и от друга страна Л. А. П. – купувач. По силата на договора, Л. П. е закупила земеделски имоти, в това число и имот № 147011 в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин. След закупуването на имота, същия е разделен на няколко имота и от него е образуван и процесния такъв – № 147016 от 3 881 кв.м. в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин. По силата на Нотариален акт за покупко – продажба № 200 от 04.12.2009 г., том ІV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус Росица Кръстева, вписан в Службата по вписвания при БРС, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е продаден от Л. А. П. на ответника „Пи Пауър” ЕООД. 

По настоящото дело е представено Решение 06.02.2015 г. по гр.д. № 77/ 2014 г. по описа на ОС – Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г., по силата на което е признат за нищожен Договор № 1/ 26.02.009 г. за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между Директора на ОД „Земделие” – гр. Видин, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните – от една страна и Л. А. П. – от друга страна, на който договор предмет е бил и имот № 147011, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв. м. в м. "Стоп. двор" в земя. с. Гюргич, обл. Видин, който впоследствие е разделен, и от който е образуван и процесния такъв – Имот № 147016 от 3 881 кв.м.

За да бъде успешно проведено доказване на иск с правно основание чл. 108 ЗС, следва да бъдат доказани по безспорен начин наличието на две комулативни предпоставки – че ищеца е собственик на недвижимия имот, както и че ответника владее имота без правно основание. С оглед на така събрания в хода на производството доказателствен материал, съдът приема, че ищеца доказа основателността на така предявения ревандикационен иск. На първо място, безспорно се доказа, че ищеца – МЗХ е собственик на спорния имот. Сделката, материализирана с Договор № 1/ 26.02.009 г. за покупко – продажба на недвижими имоти, по силата на който Директора на ОД „Земделие” – гр. Видин, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните, е прехвърлил на Л. А. П. правото на собственост върху имот № 147011, от който впоследствие е образуван и процесния такъв – № 147016, е обявена за нищожна по силата на Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/ 2014 г. на ОС – Монтана, влязло в сила на 12.12.2017 г. Поради обявената нищожност, сделката не е породила правни последици, респективно правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по договора Л. П., а от тук – последната не е могла да прехвърли надлежно правото на собственост на ответника. И тъй като сделката не е породила вещнотранслантивния ефект, имота е останал в патримониума на ищеца.

В тази връзка, съдът намира, че доводите на ответника, подробно изложени както в хода на устните състезания, така и в представената Писмена защита, досежно правото на собственост върху имота, не следва да бъдат зачетени. По този въпрос е налице влязъл в сила съдебен акт – Решение от 06.02.2015 г. по гр.д. № 77/ 2014 г. на ОС – Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г. По смисъла на същото, сделката сключена между ищеца и купувача по Договор № 1/ 2009 г. – Л. П., е обявена за нищожна. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Поради това, съдът е длъжен да зачете последиците от постановеното с горецитираното решение. Налице е сила на присъдено нещо, поради което и недопустимо е в настоящия процес, съдът да пререшава въпроса, който вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. Поради това, съдът приема, че ищеца е собственик на спорния имот, поради което и този въпрос не следва да бъде пререшаван.

По възражението, направено от процесуалния представител на ответника, че петитума на исковата молба е некоректно формулиран, тъй като се претендира предаване на владение на реална част от Имот № 147011, която реална част всъщност съставлява имот № 147016 в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, съдът намира, че горното не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК. Ясен и индивидуализиран е имота, предмет на спора. В обстоятелствената част на исковата молба имота е индивидуализиран като номер, площ, местност, граници и съседи. Поради това, съдът приема, че имота за който е предявен ревандикационния иск е конкретно индивидуализиран и не съществува никаква неяснота досежно предмета на делото.

Съдът не се солидаризира и с доводите на ответната страна, че тъй като Решението, с което е прогласена нищожността на Договор № 1/ 26.02.2009 г. от което ищеца черпи права, не е вписано, поради което и така предявения ревандикационен иск, се явява неоснователен. Дори и съдебното решение, което е изпратено служебно на съда от ОС – Монтана /л. 77/, да не е вписано, то това не се отразява на спорния предмет и е без отношение към съдържанието на гражданско – правния спор. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК, по арг. от чл. 115, ал. 4 ЗС, влезлите в сила решения по дела, по които е вписана исковата молба, също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на присъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването.

При така изложените мотиви и с оглед доказателствата по делото, съдът приема за безспорно доказано, че ищеца е собственик на процесния недвижими имот.

Доказана в процеса е и втората комулативна предпоставка на чл. 108 ЗС – че ответника владее имота и то без правно основание. По делото са събрани безспорни доказателства, че в имота, от страна на ответника е била изградена Фотоволтаична ВЕЦ, респективно – ответника е установил е фактическа власт върху имот № 147016 в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин и владее същия. Нещо повече – ответника признава, че владее имота, предвид изграденото в него съоръжение. Владението обаче е без наличие на правно основание, тъй като се установи, че ответника не е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, нито пък владее имота на каквото и да било друго правно основание.

При тези мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и главно доказване установи основателността на така предявения иск по чл. 108 ЗС, поради което съдът го уважава. Ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имот № 147016 в местността „Стоп. Двор” в землището на  с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

          По възражението на ответника с правно осн. чл. 72 ал. 1 и ал.3 ЗС.

Както бе посочено по – горе, по силата на Нотариален акт за покупко – продажба № 200 от 04.12.2009 г., том ІV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус Росица Кръстева, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е продаден от Л. А. П., на ответника „Пи Пауър” ЕООД. От всички събрани в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че ответника е изградил в имота ФВЕЦ – „Гюргич  4”, състояща се от: трайно прикрепени към земята с помощта на навити в земята на дълбочина от 1.40 м. спираловидни метални колове; стоманено – алуминиеви конструкции, върху които трайно са прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; Фотоволтаични панели – 616 бр., всеки с мощност 230 вата; инвертори – 11 броя, всеки от тях с мощност 12 киловата; Комплексен трафопост КТП с трансформатор ТМХ 160/ 20/ 40 киловата, който КТП е трайно прикрепен към земята с помощта на бетонови основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята; положени в земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други електротехнически съоръжения /главно разпределително табли – ГРТ, разпределителни табла и др./ за присъединяване на произведената ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”. Горното се установява от неоспорените и приобщени по делото заключения на съдебно – техническите експертизи, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел Дилян Митов Найденов. От изготвените съдебно – техническа и допълнителни съдебно – технически експертизи на вещото лице Р.К. – икономист по строителство и икономист – счетоводител, се установява, че извършените от ответника подобрения в имота, са на стойност 609 863.69 лв. Вещото лице е посочило, че в инвентарната книга на „ПИ Пауър” ЕООД, ФВЕЦ – „Георгич 4”, е заведена като дълготраен актив на стойност 610 251.55 лв., към 13.10.2010 г.

Съдът приема, че ответника е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Законовата разпоредба постановява, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Ответникът е добросъвестен владелец, тъй като при придобиването на имота по силата на Нотариален акт за покупко – продажба № 200 от 04.12.2009 г., том ІV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус Росица Кръстева, не е знаел, че праводателя му Л. А. П. не е собственик на процесния имот. И тъй като ответното дружество притежава качеството на добросъвестен владелец, то има основание да се позове на разпоредбата на чл. 72 ал. 1 ЗС – да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.

          Видно от заключението на вещото лице Р.К., увеличението на стойността на процесния имот е с 604 684.18 лв. От общия размер на направените подобрения 610 000 лв., е приспадната стойността на имот № 147016, а именно 5 315.82 лв., както е пояснило и вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 11.07.2019 г. /л. 220 от делото/.

       Подобренията са такива промени в недвижимия имот, които водят до увеличаване на неговата стойност и които не могат да бъдат премахнати без съществено да го увредят. Подобрение на един имот е налице, когато в него са вложени труд, средства и материали, които водят до увеличаване на неговата стойност. Извършените „полезни разноски” в случая водят до подобряване на функционалните качества на имота и повишаване на неговата стойност. 

           Съдът приема, че всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост. Видно от допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза от 17.10.2019 г., изготвено от вещо лице – Р.К., извършеното подобрение в имота, представлаващо ФВЕЦ представлява сложно техническо съоръжение и премахването на който и да е от компонентите му, в това число и на фотоволтаичните панели, ще доведе до невъзможността съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй като детайлите са трайно прикрепени към земята. Вещото лице е дало заключение, че при евентуалното премахване на фотоволтаичните панели, същите ще бъдат повредени, като освен това ще бъде увреден и терена, върху който е изградена централата. Вещото лице е дало заключение, че в случай на премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за употреба, тъй като при премахването им биха били увредени. Стоманено – алуминиевата конструкция, върху която са монтирани фотоволтаичните панели, е захваната посредством навити метални колове, поставени на дълбочина 1.40 м., трайно вкопани в земята. Изразено е становище, че изграденият комплексен трансформаторен пост, е също трайно  прикрепен към земята с бетонови основи вкопани на дълбочина 1.20 м., като бетоновите му основи са изградени на място, по традиционен метод  за монолитно строителство, включващо направата на изкоп, кофраж, полагане на арматура и отливане на бетон. Силовите кабели също са положени в земен изкоп с дълбочина 1.20 м. 

          Съдът, възприемайки заключенията на изслушаните по делото експертизи, неоспорени от страните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема, че във владения от ответника недвижим имот, са прикрепени движимости, които не могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени съобръжението, както и самия имот, поради което и изградената ФВЕЦ представлява подобрение. Установи се, че компонентите на централата са трайно прикрепени и не могат да бъдат демонтирани без да се наруши целостта им. Според заключенията на съдебно – техническите експертизи, премахването на съоръжението би променило съществено и имотът, върху който е изградено. Поради това, съдът позовавайки се на специалните знания на експертите, приема, че изградената ФВЕЦ има характер на подобрение по смисъла на чл. 72, ал. 3 ГПК, поради което ответника има право да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.

          Предвид заключението на вещото лице Р.К., стойността на извършените подобрения в имота, е 610 000 лв. От тях следва да бъде приспадната пазарната стойност на имот № 147016, която е в размер на 5 315.82 лв., или стойността с която се е увеличила стойността на имота, е разликата между тези две стойности, или съответно – 604 684.18 лв. Поради това, съдът намира, че възражението с правно основание чл. 72 ал.1 ЗС, е основателно и доказано за сумата от 604 684.18 лв., поради това, съдът го уважава в този размер, като в разликата до претендирания размер 610 000 лв., го отхвърля.

             За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и следното:

          От представените от ответника писмени доказателства – Заповед № 637 от 27.10.2009 г. на Кмет на Община – Ружинци, Заповед № 735 от 16.12.2009 г. на Кмет на Община – Ружинци, Разрешение за строеж № 4 от 13.01.2010 г. на Гл. Архитект на Община – Ружинци, Удостоверение № 02 – 181/ 17.09.2010 г. ОС „Земеделие” – гр. Видин, Удостоверение № 99 – 3283 – 05 – 10 – 2344 от 21.09.2010 г. на АГКК – Видин, Разрешение за ползване № ДК – 07 – Вд – 27 от 13.10.2010 г. на РДНСК – Видин, както и от заключението на вещото лице Р.К., безспорно се установява, че изградената в имот № 147016, ФВЕЦ „Гюргич – 4”, представлява законно строителство по смисъла на всички законови изисквания.  Поради това, така изградената ФВЕЦ не попада в хипотезата на т. ІІ – 7. от Постановление 6/ 27.12.1974 г. по гр.д. № 9/ 1974 г. на Пленума на ВС. Така изграденото съоръжение представлява законно строителство, не подлежи на премахване, поради което и на добросъвестния владелец, следва да бъде заплатено обезщетение за направените подобрения.

          Тъй като съдът уважи възражението с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, то основателно се явява и акцесорното потестативно право на задържане на имота по чл. 72, ал. 3 ЗС, до заплащането на обезщетението за направените подобрения. Ответникът има право да задържи имота, докато ищеца не му заплати направените разходи за извършените в имота подобрения.

          По разноските :

Предвид на това, че съдът уважи както иска на ищеца с правно основание чл. 108 ЗС, така и направените от ответника възражения по чл. 72, ал. 1 ЗС – за присъждане на направените подобрения и по 72, ал. 3 ЗС – за правото на задържане на имота до заплащане на направените подобрения, то разноските по делото следва да останат за сметка на страните, така, както са ги направили. В този смисъл – Решение № 101/ 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 891/2015 г., II г.о., уреждащ сходен на настоящия казус по въпроса за разноските при уважен ревандикационен иск и възражения по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС.

  Върху уважения размер на възражението за подобрения по чл. 72, ал. 1 ЗС, ответника „ПИ ПАУЪР” ЕООД, следва да заплати държавна такса в размер на 24 187.37 лв. – съгласно т. 10 За подобрения, искани във форма на възражение, се събира такса 4 на сто върху признатите с решението суми, но не по-малко от 20 лв.от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПИ ПАУЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1700, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 80, офис 5, представлявано от И.С.С. – Управител, по предявения от Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, иск с правно основание чл. 108 Закона за собствеността, че Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, е собственик на недвижим имот: Имот №  147016 от 3 881 кв.м. в местността "Стоп. двор" в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

ОСЪЖДА „ПИ ПАУЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1700, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 80, офис 5, представлявано от И.С.С. – Управител, ДА ПРЕДАДЕ на Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, ВЛАДЕНИЕТО върху Имот №  147016 от 3 881 кв.м. в местността "Стоп. двор" в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, шестмесечен срок за отбелязване (вписване) на настоящото решение в Службата по вписвания при РС – Белоградчик.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, ДА ЗАПЛАТИ на „ПИ ПАУЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1700, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 80, офис 5, представлявано от И.С.С. – Управител, сумата в размер на : 604 684.18 лв. (шестотин и четири хиляди шестотин осемдесет и четири лева и осемнадесет ст.) – на осн. чл. 72, ал. 1 ЗС, представляваща стойността на извършени подобрения в Имот № 147016 от 3 881 кв.м., в местността "Стоп. двор", в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

           Признава в полза на „ПИ ПАУЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1700, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 80, офис 5, представлявано от И.С.С. – Управител, право на задържане върху Имот № 147016 от 3 881 кв.м. в местността "Стоп. двор" в землището на с. Гюргич, общ.

 

Ружинци, обл. Видин – на осн. чл. 72, ал.3 ЗС, до заплащане от страна на Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, на сумата 604 684.18 (шестотин и четири хиляди шестотин осемдесет и четири лева и осемнадесет ст.) лв., представляваща стойността на извършени подобрения от „ПИ ПАУЪР” ЕООД, в качеството му на добросъвестен владелец в имот № 147016 с площ от 3 881, кв.м. в местността "Стоп. двор" в земл. на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

В полза на ищеца Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, може да се издаде изпълнителен лист за предаване владението на Имот №  147016 от 3 881 кв.м. в местността "Стоп. двор" в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, след представяне на доказателства за заплащане на сумата в размер на 604 684.18 лв. (шестотин и четири хиляди шестотин осемдесет и четири лева и осемнадесет ст.) представляваща подобрения по чл. 72, ал. 1 ЗС, присъдени в полза на ответника „ПИ ПАУЪР” ЕООД, съгласно. чл. 418, ал. 3 ГПК.

              Оставя без уважение искането на Министерство на земеделието и храните – гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, чрез пълномощника им И.И. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” – гр. Видин, за осъждане на „ПИ ПАУЪР” ЕООД да им заплати направените по делото разноски в размер на: 212.63 лв. – държавна такса, 500.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 450.00лв. – юрисконсултско възнаграждение

              Оставя без уважение искането на „ПИ ПАУЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1700, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 80, офис 5, представлявано от И.С.С. – Управител, за осъждане на Министерство на земеделието и храните – гр. София, да им заплати направените по делото разноски в размер на: 400.00лв. – възнаграждение за вещо лице и 300.00лв. – адвокатско възнаграждение възнаграждение

        Осъжда  „ПИ ПАУЪР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1700, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 80, офис 5, представлявано от И.С.С. – Управител, да заплати по сметка на РС – Белоградчик, държавна такса в размер на 24 187.37 лв. (двадесет и четири хиляди сто осемдесет и седем лева и тридесет и седем ст.) върху уважения размер на възражението за подобрения – съгласно т. 10 За подобрения, искани във форма на възражение, се събира такса 4 на сто върху признатите с решението суми, но не по-малко от 20 лв.от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 Районен съдия :