Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,…………2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – Ловеч гражданско
отделение, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря Христина Христова, зам.окр.прокурор
Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№597по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от П. С. П. ***, която първоначално е насочена срещу няколко ответника, като с
Определение №19139 от 18.09.2018г. СГС е прекратил производството по делото по
отношение на ответниците МП, МВР, ВСС, Държавата и ЕС и постановил същото да
продължи срещу ответника Прокуратурата
на Р България по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Прекратил производството по гр.д.№6277/2018г. по описа
на СГС, І-11 с-в. Изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – Ловеч.
Ищецът излага, че на 14.03.2014г.
е бил задържан от органите на реда и след неопределено време от Окръжна
прокуратура – Велико Търново му е било повдигнато обвинение по чл.325, ал.2 от НК за стрелба по хулигански подбуди. По това обвинение е бил предаден на съд по НОХД
№462 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, по което е оправдан. В тази част на
обвинението Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил присъдата. Сочи, че
през м.август 2017г. ВКС потвърждава оправдателната присъда в частта по
обвинението по чл.325, ал.2 от НК и присъдата влиза в сила.
Твърди, че в резултат на това
обвинение е бил незаконно съден 3 години, от което доброто му име в обществото
е претърпяло интензивно развитие на трайни и неоправдани последици в
отрицателна насока, изкарвайки го хулиган, загубил е вярата си в българската
прокуратура, като стожер на законността, което се оказва мит, станал изнервен,
бил неспокоен и стресиран, загубил е спокойния си сън, сънувал кошмари, загубил е апетит е телесно тегло, затворил се
е в себе си и е спрял да контактува с околните, липсвало му желание за живот,
при което е понесъл значителни неимуществени увреждания.
Моли да бъде постановено решение,
с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от
100 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата
молба 06.05.2018г., ведно с мораторната лихва за забавяне в размер на 52 868.00
лева, считано от момента на увреждането – 14.03.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
Допълнителни съображения по спора
са изложени в писмени бележки представени от назначения за служебен защитник адв.В.
Н., вписана под №3207 в Националния регистър за правна помощ.
В
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът – Прокуратура на
ар България е депозирала чрез Окръжна прокуратура – Ловеч отговор на исковата
молба, с който
оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Възразява, че предявения иск не попада в хипотезата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е признат за виновен с влязла в сила
присъда, проверена на всички съдебни инстанции в извършване на едно
изключително тежко престъпление. Сочи, че
оправдаването на ищеца за отделни признаци на квалифициращия състав на
престъплението по чл.116 от НК и осъждането му за други хипотези на същия текст
на НК не е основание за предявяване на иск по чл.2 от ЗОДОВ. Оспорва началния момент на предявената акцесорна претенция и размера на претендираната сума за неимуществени
вреди. С отговора се твърди, че с оглед тежестта на доказване, ищецът не е
ангажирал конкретни доказателства за накърняване на доброто му име сред близки
и познати, а заявеното има декларативен характер. Счита искането за прилагане
на НОХД №462 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, ведно с
приложените към него ВНОХД №202/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново и НД
№402/2017г. на ВКС за основателно. Възразява да бъде допуснат като свидетел Г.В.В.,
тъй като впечатленията на този свидетел се отнасят към момент, в който ищецът
вече е бил осъден за едно много тежко престъпление.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
От
приложеното по делото НОХД №462 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Велико
Търново се установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение по чл.116, ал.2,
пр.4 във връзка с ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, т.9 и т.11, пр.1, чл.115 и чл.18,
ал.1 от НК. С Присъда №111 от 19.11.2015г. по същото делото ищецът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.2, пр.4 във връзка с ал.1,
т.4, пр.3, т.6, пр.1, алт.І и т.9 във
връзка с чл.115 и чл.18, ал.1, във връзка с чл.36 и чл.56 от НК, като му е
наложено наказание „доживотен затвор без право на замяна”. Ищецът е признат за
невинен за това да е извършил деянието със средства опасни за живота на мнозина
и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.І , алт.ІІ и по т.11 от НК.
Присъдата е потвърдена от следващите инстанции
С оглед
установяване вида и размера на описаните в исковата молба неимуществени вреди
по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г.В.В. ***,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна”. Свидетелят е
допуснат до разпит, след като съдът служебно е изискал справка от Началника на
Затвора – Ловеч. С вх.№4021 от 06.06.2019г. от Затвора – Ловеч е постъпил
отговор, от който се установява, че лишения от свобода Г.В.В. е преведен на
17.12.2015г. в Затвора – Ловеч, като за известен период от време двамата са
били изолирани в една и съща килия на основание чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, но
не могат да посочат точния период от време.
От
депозираните свидетелски показания се установява времето през което ищецът и
свидетелят са били заедно в една килия – от 12.12.2015г. до 02.10.2018г., „...едно прекъсване от около два месеца. След
като му влезе присъдата в сила на 21.08.2017г. го изместиха някъде към
30.08.2017г. ... до началото на м.декември – 05.12.2017г ... до 02.10.2018г.
бяхме заедно...”. В показанията се акцентира
многократно относно притесненията на ищеца по повдигнатото му обвинение за стрелба по
хулигански подбуди, че е било засегнатото достойнство му, че е привлечен по
това обвинение. Огорчението, че в медиите са отразени всичките му обвинения,
включително и стрелбата по хулигански подбуди, а след оправдаването му
обществото не е уведомено чрез медиите. Така изложени показанията са тенденциозни, насочени само по
отношение на обвинението за стрелба по хулигански подбуди, а за останалите
повдигнати обвинения не се сочи ищецът да е имал притеснения и негативни
изживявания.
По
делото не са правени искания и събирани доказателства в насока, че ищеца е имал
здравословни проблеми през времето от повдигане на обвинението до постановяване
на оправдателната присъда – да е искана медицинска помощ, да е поставена
диагноза и предписани медикаменти за лечение.
При
така събраните доказателства, съдът счита предявеният иск за неоснователен.
Съгласно
чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ, в която разпоредба заявената претенция намира правното
си основание, Държавата отговаря за вредите причинени на гражданите от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното престъпление е погасено по давност
или деянието е амнистирано, като в случая не е налице нито една от тези
хипотези.
Отговорността
на Държавата има обективен характер, възниква при наличието на предвидените в
специален закон предпоставки и не е обусловено от наличието на виновно поведение от страна на конкретно
длъжностно лице
В
случая върху ищеца е разпределена доказателствената тежест да докаже, при иска
с посоченото правно основание, наличието на следните предпоставки: претърпяна
вреда, незаконно обвинение в извършено престъпление и причинна връзка между
незаконното обвинение и вредата.
В
случая не е налице спор, че ищецът е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.І , алт.ІІ и по т.11 от НК.
Съдът
следва да направи преценка при прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като
съобрази конкретни обстоятелства, твърдените от ищеца негативни преживявания по
това обвинение свързани ли са с
неправомерни действия на правозащитните органи. В конкретния случай, не може да
бъде направено разграничение между засягане на достойнството на ищеца,
огорчението от медийното отразяване, че е стрелял по хулигански подбуди от останалите
признаци на квалифицирания състав на чл.116 от НК, по които на ищеца е наложено
най-тежкото наказание „доживотен затвор без право на замяна”.
Искането
за сумата от 100 000.00 лева, не само, че не съответства на необходим
размер на обезщетение, тя е изцяло неоснователна, след като не са събрани
безспорни доказателства, че доброто име на ищеца в обществото, сред близки и
познати е накърнено, именно с повдигнатото обвинение по този признак на квалифицирания състав на чл.116 от НК.
С оглед
акцесорния характер на иска по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение размер на 52 868.00 лева, считано от момента на увреждането –
14.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, същият следва да се
отхвърли като неоснователен и предявения иск
При
изложените съображения следва да се отхвърлят предявените от П.С.П.,*** срещу Прокуратурата на
Р България по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ иск за сумата от 100 000.00
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба
06.05.2018г., ведно с иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторната лихва за
забавяне в размер на 52 868.00 лева, считано от момента на увреждането –
14.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и
недоказани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.П.,*** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
Р БЪЛГАРИЯ иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 100 000.00 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 06.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение
в размер на 52 868.00 лева, считано от момента на увреждането –
14.03.2014г. до датата на исковата молба 06.05.2018г.,
като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: