Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в. гр. дело № 4519 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
По повод искова молба на „Т.С.” ЕАД,
срещу Е.А.М. е образувано гр. дело №
67393/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 81-ви състав.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. ответницата
е била потребител на топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество до
топлоснабден имот, а именно апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***********-ти
надпартерен етаж, с абонатен номер ***, която топлинна енергия възлиза на
стойност 2275.80 лева и не е била заплатена. Върху сумата за топлинна енергия
се претендира заплащането и на мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до
13.06.2016 г. в размер на сумата от 172.67 лева. Поддържа се също, че за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. е дължима и стойността на извършена услуга
дялово разпределение в размер на сумата от 55.74 лева, както и обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2015 г. до 13.06.2016 г. възлизащо
на стойност от 7.75 лева. По повод заявление на „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 410
от ГПК за тези суми, срещу ответницата М. е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 44394/2016 г. на Софийски районен съд.
В отговор на исковата молба, ответницата оспорва основателността на
предявените искове, като твърди, че не е
потребител на топлинна енергия за посочения от ищеца имот, както и че
стойността на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение не се
равняват на претендираните с исковата молба.
В качеството на трето лице – помагач
на ищеца е конституирано дружеството „Т.с.” ЕООД.
С решение от 06.12.2018 г. по гр.
дело № 67939/2018 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявените искове като
неоснователни, тъй като е приел, че ответницата Е.М. не е потребител на
топлинна енергия, въпреки че е собственик на процесния имот, поради това, че за
процесния период потребител на топлинна енергия се явявала А.М.Й..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от името на „Т.С.” ЕАД, с
която се иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо него се
постанови решение, с което предявени искове да бъдат приети за основателни и
уважени. В подкрепа на довода за неправилност на съдебния акт се сочи, че между
ползвателя А.Й.и ищцовото дружество не е
сключван договор за продажба на топлинна енергия, поради което и по арг. от
задължителните указания, дадени в ТР № 2 от 2017 г. на ВКС, няма основание да
се приеме, че именно тя е потребител на топлинна енергия. По тези съображения
се претендира уважаване на предявените искове и присъждане в полза на ищцовото
дружество на направените във връзка с производството по делото.
Отговор на въззивната жалба не е
подаден.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд, въззивникът не изпраща процесуален представител, а
представляващият ответницата изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното съдебно решение.
Претендират се и разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на страните и направените искания, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а разгледано по същество е
неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковете по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД предполага ищецът да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. За да
опровергае основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест
на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В първоинстанционното производство по делото са приети и не са
оспорени от страните, следните писмени доказателства: удостоверение от АВ /л. 8/; общи условия за продажба на топлинна
енергия /л. 9-10/; справка от ТР /л. 11/; договор за извършване на услуга
дялово разпределение /л. 12-13/; констативен протокол от 31.07.2014 г. /л. 19/;
писмо-уведомление от „Т.С.” ЕАД до Е.М. /л. 20/; нотариален акт № 150 от
16.12.2008 г. /л. 21-23/, нотариален акт № 151 от 16.12.2008 г. /л. 24-27/;
договор от 11.01.2001 г. за извършване на услуга дялово разпределение /л.
28-29/; протокол от 04.01.2001 г. от ОС на ЕС на ул. „***********/л. 3031/;
счетоводна справка /л. 32/; съобщение към фактури /л. 33/; постановление за
възлагане от 04.01.2016 г. по изпълнително дело № 20158480400372 /л. 34-35/;
заявление-декларация от Б.М. до „Т.С.” ЕАД от 11.04.2016 г. /л. 36/;
допълнително споразумение от 16.12.2008 г. между А.М.Й. и Е.А.М. /л. 48/;
декларация от 20.02.2015 г. на А.М.Й. /л. 49/; справка и протокол от извършен
отчет на уредите в процесния имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
/л. 60-61/. Допуснати и приети са съдебно техническа експертиза /л. 62-65/ и
съдебно-счетоводна експертиза /л. 66-69/, които съдът възприема като даващи
обективен и пълен отговор на поставените задачи.
От писмените доказателства се установява, че
процесният имот, а именно апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***********-ти
надпартерен етаж, с абонатен номер ***, се намира в топлоснабдена сграда,
дяловото разпределение за която се извършва от „Т.с.” ЕООД. От заключенията на
приетите експертизи и най-вече от това на СТЕ става ясно, че дължимата за
процесния период топлинна енергия за имота е на стойност от 2275.80 лева, а
стойността на услугата дялово разпределение е 55.74 лева. От заключението на
ССчЕ се установява, че мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия,
дължима за периода от 16.09.2015 г. до 08.08.2016 г. е в размер на сумата от
207.61 лева, а мораторната лихва върху дължимата за дялово разпределение сума е
в размер от 8.57 лева. Фактът, че задълженията за процесния период за топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение се потвърждава, както от
представените от ищеца документи, така и от тези, които третото лице – помагач
на страната на ищеца е представило и са приети като писмени доказателства. Въз
основа на съвкупния анализ на писмените доказателства по делото и на
експертните заключения, в правилността на които съдът няма основание да се
съмнява, следва че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. задълженията за
заплащане на топлинна енергия, на услуга дялово разпределение и на съответните
мораторни лихви върху тези суми за периода от 16.09.2014 г. до 13.06.2016 г. са
именно в размера, претендиран с исковата молба.
Спорът по делото е концентриран по въпроса притежава
ли Е.А.М. качеството потребител на топлинна енергия, доставена до процесния
имот в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява,
че в значимия по делото период собственик на
апартамента на ул. „***********-ти надпартерен етаж, с абонатен номер ***
е именно ответницата Е.А.М..
Действително, представените от ответницата и
неоспорени от ищеца допълнително споразумение от 16.12.2008 г., сключено между Е.М.
и А.Й., както и подписаната от А.Й.декларация от 20.02.2015 г., представляват
индиция за това, че в периода до 20.02.2015 г. А.Й.е ползвала имота. Това
обстоятелство обаче, не може да промени извода, че именно ответницата М. се
явява потребител на топлинна енергия, доставена до имота в периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г., тъй като от страна на А.Й.не е било подадено заявление до
топлофикационното дружество и в този смисъл между нея като ползвател и „Т.С.”
ЕАД не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия в периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за конкретния имот, като не се представят и
доказателства в тази насока. Представените и приети по делото допълнително
споразумение между Е.М. и А.Й., както и до декларацията на последната имат
значение единствено за съществуващите между Е.М. и А.Й.облигационни отношения,
но не и по отношение на облигационните отношения между Е.М. и „Т.С.” ЕАД, свързани
с продажбата на топлинна енергия за имота, които възникват по силата на закона
– със закупуване на топлоснабдения имот, а именно на 16.12.2008 г., когато
ответницата е придобила качеството на потребител на топлинна енергия. В този
смисъл е и приложимата
през процесния период норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съгласно която
потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот, което ще рече, че
определящо е притежанието на собственост или вещно право на ползване
върху имота. От ключово значение в конкретния случай е, че не става въпрос за
учредено вещно право на ползване върху имота в полза на лице, различно от
собственика, тъй като доказателства в тази насока няма, защото представеното от
ответницата допълнително споразумение и декларация на А.Й.удостоверяват
съществуването на облигационно отношение между нея и посоченото лице, което
може да се приравни по-скоро на договор за наем, но не и на учредено вещно
право на ползване, което предполага да е спазена съответната законоустановена
форма, какъвто настоящият случай не е.
По
изложените съображения въззивният съдебен състав намира изводът на районния съд за това, че в исковия период потребител на
топлинна енергия е А.Й.за неправилен.
В допълнение на това следва да се отбележи, че за да бъде противопоставимо на
кредитора „Т.С.” ЕАД облигационното правоотношение, съществуващо между Е.М. и А.Й.,
съобразно дадените в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17 май 2018 г. по т.
д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС задължителни указания, е необходимо, като ползвател
на облигационно основание А.Й.да е сключила писмен договор с топлофикационното
предприятие за продажба на топлинна енергия, доставена до имота. По аргумент за
противното следва, че щом не е доказано ползвателят (приравняващ се в случая на
наемател) да е сключил договор за продажба на топлинна енергия, то тогава
липсва основание за изключване отговорността на собственика на имота за заплащане
на доставената до имота топлинна енергия. Следва да се подчертае, че единствено
съществуването на облигационно отношение, въз основа на което друго лице, а не
собственика на даден имот да го ползва, не може да изключи отговорността на
собственика за заплащане на доставената до имота топлинна енергия и това е
съвсем естествено, тъй като противното би означавало да се създаде правна
несигурност и неоснователността на всяка искова претенция на топлофикационното
дружество да е предопределена от представянето на договор за наем например.
Съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК и в съответствие с разпределената между страните
доказателствена тежест, ищецът по делото е провел изискуемото от закона пълно и
главно доказване на релевантните факти, реализиращи фактическия състав на
предявените искове, включително относно претендираната мораторна лихва върху
сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, а от страна на ответника не
е доказано да съществуват факти, опровергаващи извода за основателност на
предявените искове. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да се отмени и
вместо него да се постанови решение, с което исковете на „Т.С.” ЕАД, срещу Е.М.
да бъдат уважени в цялост.
При това
положение, исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени в
цялост. Това от своя страна означава, че съгласно установеното в чл. 78, ал. 1 от ГПК правило, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от негова страна разноски, свързани с
производството по делото, възлизащи в размер на следните суми: за заповедното
производство – 50.24 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение; за първоинстанционното производство – 50.24 лева държавна такса
и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение; за въззивното производство –
120.52 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, от
които суми размерът на юрисконсултското възнаграждение е минимален, доколкото представител
на ищцовото дружество не се е явил, нито в откритото съдебно заседание в първоинстанционното
производство, нито в това във въззивното производство.
При извод за основателност на предявените
искове в цялост, ответницата няма право
на разноски и такива не следва да ѝ
бъдат присъждани.
По тези
мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 555632 от
06.12.2018 г. по гр. дело № 67393/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 81-ви състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове, че Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 2275.80 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до имот с
адрес гр. София, ул. „***********надпартерен етаж, с абонатен № ***, за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК,
а именно от 08.08.2016 г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 172.67 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2275.80 лева,
дължима за периода от 15.09.2015 г. до
13.06.2016 г.; сумата от 55.74
лева, представляваща стойност на незаплатена услуга дялово разпределение, извършена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, а
именно от 08.08.2016 г. до окончателното плащане на сумата; както и сумата от 7.75 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 55.74
лева, дължима за периода от 15.09.2015 г.
до 13.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.08.2016
г. по ч. гр. дело № 44394/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 81-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, направените във връзка с производството
по делото разноски, възлизащи в размер на следните суми: за заповедното
производство – 50.24 лева държавна
такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение; за първоинстанционното производство – 50.24 лева държавна такса и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение; за въззивното производство – 120.52 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.