№ 21358
гр. ..., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110134881 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност.
Претендира разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 05.05.2021г.
заявление срещу ответницата в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
за нейни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Не е спорно по делото че ответницата е собственик на имот с аб.№ ... в гр.....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на доставената
ТЕ, което не е спорно по делото.
Не е спорно и това, че сградата, в която се намира жилището е
топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ – основна и повторна/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи,
като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и
2
техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имота
на ответника е доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е
заплатил същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по основната съдебно-
техническата експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е
изчислен точно. Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е
извършвано от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба
№16-334. През процесния период за имота са начислявани суми за ТЕ по
прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки въз основа на реален отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите. Вещото лице сочи, че стойността на доставената ТЕ за
отопление възлиза на 2 574.93 лева, а стойността на доставената ТЕ за БГВ – на
9 796.67 лева.
Във връзка с отчета на показанията на водомерите за топла вода, монтирани
в имота на ответницата, и количеството доставена ТЕ за БГВ, е допусната
повторна СТЕ, от заключението на която се установява, че през процесния период,
независимо, че е извършван реален отчет на водомерите, фирмата, извършваща
дялово разпределение, е начислявала служебно количества ТЕ, без основание за
това. В съдебно заседание, ВЛ сочи, че ФДР е начислила служебно за един от
водомерите 28.65 куб.м вода за целия процесен период, при отчетен разход на
вода за предходни 10 месеца от около 5 кубика общо. Предвид това, съдът
приема, че разходът на ТЕ за БГВ не е изчислен точно. Това обаче по никакъв
начин не рефлектира върху дължимостта на суми за доставена ТЕ за БГВ, чиято
стойност може и следва да се определи по реда на чл.162 от ГПК.
Предвид това, съдът приема, че ответницата дължи суми за доставена ТЕ,
включваща стойността на доставената ТЕ за отопление в размер на 2 574.93 лева
/по заключението на първоначалната СТЕ/, както и 1632.77 лева за доставена ТЕ
за БГВ /определен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК и при съобразяване
становището на ВЛ по допълнителната СТЕ за завишаване количеството
потребена вода около 6 пъти за 10 месечен период/.
Поради това, съдът прие, че задълженията на ответницата възлизат на
4 207.70 лева главница за доставена ТЕ /по СТЕ и чл.162 от ГПК/, 29.91 лева
главница за извършено дялово разпределение, 418.15 лева лихва за забава за
доставена ТЕ, както и 5.35 лева лихва за забава за извършено дялово
разпределение /последните три суми, изчислени с оглед разпоредбата на чл.162 от
3
ГПК/.
Поради това съдът прие предявените искове за основателни и доказани в
посочените размери, в които следва бъдат уважени. Ответницата дължи законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответницата за погасаване на
част от задълженията по давност. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3
от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Погасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия, които
са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми преди 05.05.2018г. В настоящия случай се
претендират вземания /главница и лихви/, чиято изискуемост е настъпила през
м.07.2018г. /след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурите за
доставена ТЕ за м.05.2018г./, поради което същите не са погасени по давност.
При този изход на делото, в тежест на ответницата следва да се възложат
част от сторените от ищеца разноски, съразмерна на уважената част от исковете.
Ищецът е извършил разходи в размер на 336.13 лева в заповедното и 836.13
лева в исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери съответно по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, от които се присъждат 109.51 лева в заповедното и 272.41 лева в
исковото производство, съответни на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 168.55 лева – част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
ВЛ, съответна на отхвърлената част от исковете. Сумата е платима по слетка на
Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. П. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ..., ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 4 207.70 лева - главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 05.05.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 418.15 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 16.04.2021 г., сумата 29.91 лева - главница за цена на извършена
4
услуга за дялово разпределение за период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 5.35 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
25420/2021г. на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълните им предявени размери.
ОСЪЖДА Л. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ..., да заплати на ...,
ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 109.51 лева – разноски в заповедното, и 272.41 лева -
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес ..., да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата от 168.55 лева – част от заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на ВЛ.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5