№ 4317
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110140045 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ищeца М. Т. П. срещу Столична иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сума в размер на 200.00
лева – глоба, наложена с наказателно постановление с № ........./27.06.2017г., въз
основа на което е образувано изп. дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
В ИМ се твърди, че процесната сума е погасена по давност, поради изтичането
на двегодишен давностен срок, регламентиран в нормата на чл. 82, ал. 2, вр. ал. 1, б.
„а” ЗАНН. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на
делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, тъй като счита, че в случая следва да се приложи 5-годишната
погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, а не изпълнителната давност,
предвидена в ЗАНН.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал.
1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими като в
тази връзка следва да изложи следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.162,
ал.2, т.7 ДОПК публични са държавните и общински вземания по влезли в сила
наказателни постановления. Нормата на чл.163, ал.4 ДОПК постановява, че в случаите,
1
когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по влязло в сила наказателно
постановление с № ........./27.06.2017г., издадено от зам.-кмета на Столична община въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение с №
0000........./14.06.2017г. /л. 3 от изп. дело № ......... по описа на ЧСИ ........./, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ ...........
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати сума в размер на
200.00 лева – глоба, наложена с наказателно постановление с № ........./27.06.2017г., въз
основа на което е образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В случая ищецът твърди, че процесната сума е била погасени по давност преди
образуваното изпълнително дело.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН давността при наложено
наказание „глоба“ е две години.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
С наказателното постановление с № ........./27.06.2017г. е наложена на ищеца
глоба в размер на 200.00 лева като наказателното постановление е влязло в сила на
20.12.2018г.
От представеното възлагателно писмо за събиране на публични вземания от
Столична община /л. 1 от изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ ........./ се
установява, че на 19.05.2021г. е образувано изпълнително дело № ......... по описа на
ЧСИ ......... за събиране на вземането по издаденото наказателно постановление.
С оглед обстоятелството, че от момента на влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложена на ищеца глобата /20.12.2018г./ до образуване на
изпълнително дело .........по описа на ЧСИ ......... /19.05.2021г./ е изтекъл период по-
дълъг от 2 години, поради което вземането за глобата в размер на 200 лева се явява
погасено по давност. Ето защо искът е основателен.
Предвид гореизложеното предявеният иск е основателен.
2
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца. На същия следва да се присъдят разноски в общ
размер от 450.00 лева /ДТ – 50.00 лева и адвокатско възнаграждение – 400.00 лева/.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от М. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: .........
против ........., с адрес: гр. ........., представлявана от ........., че М. Т. П. не дължи сума в
размер на 200.00 лева – глоба, наложена с наказателно постановление с
№........./27.06.2017г., въз основа на което е образувано изп. дело № ......... по описа на
ЧСИ ..........
ОСЪЖДА ........., с адрес: гр. ........., представлявана от ......... да заплати на М.
Т. П., с ЕГН **********, с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
450.00 лева – разноски за производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3