№ 55
гр. Стара Загора, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А.
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно гражданско дело №
20225500500729 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Н. А. А., с адрес:
с.Т., ***, действащ чрез адв.Х. М., против решение № 416/05.09.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1182/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е нарушил
процесуалните правила като не е изложил мотиви защо кредитира
свидетелските показания на една група свидетели, а не кредитира на другата
група, и като не е допуснал поисканата от въззивника съдебно-строително-
техническа експертиза, посредством която да се провери достоверността на
събраните гласни доказателства.
С оглед на това се сочи, че съдът е направил необосновани фактически
изводи, в разрез с част от събраните по делото доказателства и изявленията на
процесуалния представител на насрещните страни.
Претендира се отмяната на постановеното първоинстанционно решение
и постановяването на ново, с което исковите претенции бъдат отхвърлени, а
на въззивника бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните
страни М. М. А., А. М. А. и Г. М. А., действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител М. Г. А., чрез пълномощника им адв. Х.
1
П., с който въззиваемите оспорват жалбата и претендират за потвърждаване
на обжалваното решение.
Претендират за присъждане на направените в производството разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощника си - адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба, и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, а нему бъдат присъдени
направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатените от
насрещните страни адвокатски възнаграждения.
Въззиваемите също се представляват от пълномощника си – адвокат,
чрез когото оспорват въззивната жалба и пледират за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районния съд са били предявени искове установителни искове по
чл. 124, ал.1 от ГПК за собственост на недвижим имот.
Ищците (сега въззиваеми) са твърдели в исковата си молба, че заедно с
ответника са наследници по закон на общия наследодател А.Н.А., поч. на
04.05.2018 г., който през 1967 г. е закупил дворно място в с. Т., ***, в което,
заедно със съпругата си построили през 1968 г. едноетажна жилищна сграда с
мазе; през 1970 – второстепеннна постройка; през 1975 г. – гараж, през 1980 г.
надстроили къщата с изграждането на втори жилищен етаж, а през 1995 г. –
1996 г. е било преустроено таванското помещение в жилищен етаж, чрез
увеличение на височината му. За извършеното в периода 1980 – 1989 г.
строителство в имота липсвало строително разрешение, поради което за
жилищната сграда, построена пред 1980 г. и изграденият пред 1995 г. навес по
молба на ответника (сега въззивник) главният архитект на община П.Б. издал
разрешение за търпимост. Ищците твърдят, че след смъртта на наследодател
А.Н.А., са придобили по наследство и заместване на починалия си преди
общия наследодател негов син М. А. А., по 1/6 идеална част от правото на
собственост върху дворното място и построените в него двуетажна жилищна
сграда, второстепенните постройки и гараж, а ответникът придобил ½
идеална част от правото на собственост върху същия имот, които
обстоятелства били констатирани с н.а. № 42, т.2, рег. № 2338, н.д. №
212/10.06.2020 г. на нотариус П.К., с който Н. А. А. бил признат за
собственик на основание наследство на ½ идеална част, а М. Г. А., М. М. А.,
А. М. А. и Г. М. А., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител М. Г. А. съответно на по 1/8 идеални части от правото
на собственост върху дворното място и построените в него двуетажна
жилищна сграда, второстепенните постройки и гараж. Твърдят, че по молба
на Н. А. А. с н.а. № 183, т.3, рег. № 5155, н.д.№ 521/10.11.2020 г. на нотариус
П.К. е допуснала поправка в н.а. № 42, т.2, рег. № 2338, н.д. № 212/10.06.2020
2
г. като на стр.1, ред 19 пред думата „двуетажна“ са добавени думите „само
първия етаж от“, а в последствие с н.а. № 184, т.2, рег. № 5156, н.д.№
522/10.11.2020 г. на нотариус П.К., Н. А. А. е бил признат на основание
реализирано право на строеж по чл.56, ал.2 т.2 от ЗТСУ на втория жилище
етаж и таванско помещение от двуетажната жилищна сграда, построена в
дворното място. Считат, че правното основание, на което Н. А. А. е бил
признат за собственик на втория жилищен етаж и таванското помещение на
жилищната сграда не е съществувало, поради което претендират съда да
признае за установено, по отношение на А., че всеки от тримата ищци - М. М.
А., А. М. А. и Г. М. А., е собственик на основание наследяване на по 1/6
идеална част от дворното място, ведно с построените в него двуетажна
жилищна сграда, гараж и второстепенна постройка.
Ответникът (сега въззивваем) е оспорил активно субективно
съединените искове, като е твърдял, че общият наследодател А.Н.А. през 1980
г. му е учредил по реда на чл.56, ал.2 т.2 от ЗТСУ право на надстрояване на
жилищната сграда, което той е реализирал чрез построяването на втори
жилищен етаж.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че изграждането през 1980 г. на втория жилищен етаж на построената в
дворното място жилищна сграда е било извършено от наследодателя А.Н.А., а
от правна страна е приел, че учреденото от него през 1980 г. на сина му Н. А.
А. право на надстрояване на втори етаж не е произвело правно действие, т.к.
заявлението по чл.56, ал.2 т.2 от ЗТСУ не е било вписано в нотариалните
книги.
С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е уважил
исковете така, както са били предявени.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за допустима, а по същество за частично основателна.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства безспорно се установява, че през 1967 г. по време на брака си
А.Н.А. е закупил празно дворно място в с.Т., ***, в което през 1968 г. е била
построена едноетажна жилищна сграда, през 1970 г. и 1975 г. – съответно
второстепенна постройка и гараж, през 1980 г. е била надстроена жилищната
сграда чрез построяването на втори жилищен етаж, а през 1995 г. таванът е
бил преустроен за живеене чрез увеличаване на височината му. Няма спор, че
за жилищна сграда, построена през 1980 г. и навес, построен през 1995 г. на
29.05.2020 г. е било издадено удостоверение за търпимост.
А.Н.А. е починал на 04.05.2018 г., като за свои наследници по закон е
оставил сина си Н. А. А. и внуците си М. М. А., А. М. А. и Г. М. А.,
заместили своя баща и син на общия наследодател – М. А. А., починал на
01.05.2016 г.
През 1998 г. А.Н.А. е декларирал в данъчната си декларация, че в СИО
3
със съпругата си е собственик на дворното място, двуетажна къща, гараж и
второстепенна постройка; през 2017 г. съпругата на М. А. А. – М. Г. А., е
декларирала, че съсобственици на имота са А.Н.А., Н. А. А., М. Г. А., М. М.
А., А. М. А. и Г. М. А., а през 2018 г. след смъртта на А.Н.А. отново М. Г. А.,
че съсобственици на имота са Н. А. А., М. Г. А., М. М. А., А. М. А. и Г. М. А..
Установено, че за декларирания по този начин имот страните са плащали
своите местни данъци и такси.
С н.а. № 42, т.2, рег. № 2338, н.д. № 212/10.06.2020 г. на нотариус П.К.,
с рег. № 100 на НК и район на действие при Районен съд - Казанлък, Н. А. А.,
М. Г. А., М. М. А., А. М. А. и Г. М. А. са били признати за собственици на
основание наследство, съответно на ½ идеална част за Н. А. А., и по 1/8
идеални части за всеки от М. Г. А., М. М. А., А. М. А. и Г. М. А. на дворното
място и построените в него двуетажна жилищна сграда, второстепенна
постройки и гараж.
С н.а. № 183, т.3, рег. № 5155, н.д.№ 521/10.11.2020 г. на нотариус П.К.,
с рег. № 100 на НК и район на действие при Районен съд - Казанлък, е
допуснала поправка в н.а. № 42, т.2, рег. № 2338, н.д. № 212/10.06.2020 г.като
на стр.1, ред 19 пред думата „двуетажна“ се добавя думите „само първия етаж
от“.
С н.а. № 184, т.2, рег. № 5156, н.д.№ 522/10.11.2020 г. на нотариус П.К.,
с рег. № 100 на НК и район на действие при Районен съд - Казанлък, Н. А. А. е
бил признат на основание реализирано право на строеж по чл.56, ал.2 т.2 от
ЗТСУ на втория жилище етаж и таванско помещение от двуетажната
жилищна сграда , построена в дворното място.
Видно от представеното от Н. А. А. заявление с нотариална заверка на
подписа на А.Н.А. от 08.08.1980 г., последният е заявил като собственик на
парцел № VII – 417 от кв.78 по плана на с.Тъжа, че на основание чл.56, ал.2
т.2 от ЗТСУ дава съгласието си сина му Н. А. А. да надстрои още един етаж
над къщата му в посочения парцел, с негови средства и за негови нужди.
Липсва удостоверяване за вписване на заявлението в нотариалните книги.
Събрани са свидетелски показания, на две групи свидетели, от които се
установява, че втория етаж на къщата на А.Н.А. е бил построен през 1980 г.,
като според едната група свидетели строителството е било извършено от
А.Н.А. с негови средства, а според другата група свидетели е било извършено
от Н. А. А. с негови средства, като е бил подпомаган при фактическите
строителни дейности от баща си.
От приетото от въззивния съд заключение на съдебно-строително-
техническа експертиза се установява, че дебелината на бетонната плоча
между първи и втори жилищен етаж на процесната двуетажна жилищна
сграда в зоната , където е свръзката между балкон и междуетажна плоча е 22
см., а козирката не е продължение на бетонната плоча, отлята между първия и
втория етаж. Същата е изградена върху съществуваща бетонна плоча с
изграждането на нова бетонна плоча изцяло или отчасти.
При така установените обстоятелства и в рамките на правомощията си
4
въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
частично недопустимо в частта му, в която е признато за установено, че М. М.
А., А. М. А. и Г. М. А. са били признати за собственици на основание
наследство, на по 1/6 идеална част от дворното място, първия етаж на
построената в него двуетажна жилищна сграда, както и на построените в
дворното място второстепенна постройка и гараж.
Недопустимостта произтича от липсата на правен интерес за
въззиваемите да установяват спрямо въззивника правото си на собственост за
тези части от недвижимия имот, т.к. правният спор между страните се отнася
единствено до втория етаж на построената в дворното място двуетажна
жилищна сграда.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено в посочената
му по-горе в мотивите част, а производството по делото да бъде частично
прекратено.
Преценявайки основателността на въззивната жалба, настоящият
въззивен състав е намира за неоснователна по следните съображения:
Спорът между страните е правен и се състои в това дали учреденото от
А.Н.А. в полза на сина му Н. А. А. право на надстрояване по реда на чл.56,
ал.2 т.2 от ЗТСУ е произвело своето конститутивно правно действие и е
довело до възникване на право на собственост за въззивника върху
построения през 1980 г. втори етаж на съществуващата в дворното място
жилищна сграда.
Отговорът на този въпрос е отрицателен, т.к. за да произведе своето
правно действие учреденото от собственика на един недвижим имот по реда
на чл.56, ал.2 т.2 от ЗТСУ право на строеж, надстрояване или пристрояване на
негов роднина по права линия, е необходимо освен заявление до съответната
общинска служба, обективиращо съгласието на собственика на имота, така и
вписването на това заявление в нотариалните книги.
В случая вписване на заявлението на А.Н.А., с което дава съгласие сина
му Н. А. А. да построи втори етаж на жилищната сграда в дворното му място
не е доказано, поради което и не е налице придобиване от страна на
въззивника на правото на собственост върху втория етаж, който по силата на
приращението е станал собственост на собственика на сграда и земята, т.е. на
А.Н.А. и неговата съпруга, а след тяхната смърт – на наследниците им по
закон Н. А. А., М. М. А., А. М. А. и Г. М. А., при квоти от ½ идеална част за
въззивника и по 1/6 идеална част за всеки от въззиваемите.
Ето защо обжалваното решение в частта му, в която М. М. А., А. М. А. и
Г. М. А.и са признати за собственици на основание наследяване на по 1/6
идеална част за всеки от тях на втория етаж от построената в процесното
дворно място двуетажна жилищна сграда е правилно и в тази му част следва
да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, за постановяване
на първоинстанционното решение при допуснато съществено процесуално
нарушение, т.к. първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо
5
кредитира свидетелските показания на една група свидетели, а не кредитира
на другата група, и не е допуснал поисканата от въззивника съдебно-
строително-техническа експертиза, посредством която да се провери
достоверността на събраните гласни доказателства.
Действително е налице твърдяната липса на мотиви при обсъждане от
страна на съда на събраните гласни доказателства, но това процесуално
нарушение не се явява съществено, т.к. само по себе си не обосновава
различни правни изводи, а оттам и различно разрешение на правния спор
досежно правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на обжалваното
решение поради необосновани фактически изводи, направени от
първоинстанционния съд в разрез с част от събраните по делото
доказателства и изявленията на процесуалния представител на насрещните
страни, т.к. не установените по делото факти относно това кой от А.Н.А. и Н.
А. А. е извършил надстрояването на сградата са определящи за частичната
основателност на исковите претенции на въззиваемите, а недоказаното
твърдение на въззивника, че вторият етаж на къщата е бил построен при
наличието на валидно учредено от собственика на имота в негова полза право
на надстрояване.
С оглед на изложените мотиви въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е постановил едно частично недопустимо решение,
което в допустимата си част е правилно, поради което същото следва да бъде
частично обезсилено, а в останалата му част да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото, на въззиввника Н. А. А. следва да бъдат
присъдени разноски в първоинстанционното производство и във въззивното
производство съразмерно на частичното прекратяване и частичното
обезсилване на първоинстанционното решение.
Тъй като представените от него договори за правна защита и съдействие
не съдържат конкретизация на заплатените суми за възнаграждения от по 600
лв. за съдебна инстанция, то като разноски следва да му бъдат присъдени по
4/5 от тях, или 960 лв., определени с оглед броя на обектите, предмет на
исковата защита, очертана в петитума на исковата молба /дворно място, два
жилищни етажа от къща, гараж и второстепенна постройка/.
Другите разноски /платени държавна такса и възнаграждение за вещо
лице/, направени във въззивното производство не следва да се присъждат, т.к.
в тази й част жалбата на страната е неоснователна.
В полза на въззиваемите се полагат разноски съразмерни на уважената
част от исковите им претенции и частично обезсиленото първоинстанционно
решение, респ. потвърдената част на обжалваното решение във въззивното
производство.
Тъй като и в представените от тях договори за правна помощ не се
съдържа конкретизация на заплатените суми за възнаграждения съответно от
по 1500 лв. за въззивната съдебна инстанция, то като разноски следва да им
6
бъдат присъдени по 1/5 от тях, или по 300 лв. за всеки един, определени с
оглед броя на обектите, предмет на исковата защита, очертана в петитума на
исковата молба.
Възражението за прекомерност на заплатените от въззиваемите
адвокатски възнаграждение е неоснователно, т.к. същите са в размер
съответстващ на актуалния минимален размер по чл.7, ал.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Присъдените им с обжалваното решение разноски в общ размер от 1690
лв. следва да се редуцират, като решението бъде отменено за сумата над
397,05 лв., т.к. имат право на разноски за държавна такса в размер на 77,05
лв., определена на база данъчната оценка на втория етаж на жилищната
сграда, държавната такса за вписване на исковата молба и по 1/5 част от
заплатените от тях адвокатски възнаграждения от по 500 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 изр.1-во и
чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 416/05.09.2022 г., постановено по гр.д. №
1182/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която на
основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато по отношение на Н. А. А., ЕГН –
**********, с адрес: с.Т., ***, че М. М. А., ЕГН - ********** адрес: с. Т., ***,
***, А. М. А., ЕГН - ********** с адрес: с. Т., ***, ***, и Г. М. А., ЕГН -
********** с адрес: с. Т., ***, ***, действащ чрез своята майка и законен
представител М. Г. А., са собственици на основание наследяване на М.Х.А. и
А.Н.А. на 1/6 ид.ч. за М. М. А., 1/6 ид.ч за А. М. А., 1/6 ид.ч. за Г. М. А. от
поземлен имот с площ от 1738 кв.м. /хиляда седемстотин тридесет и осем
квадратни метра /, за който по плана за застрояване и регулация на с. Т., ***,
одобрен със Заповед 536 от 09.04.1979 г., изм. със Заповед № 234 от
24.09.1996 г., е отреден УПИ VII - 417 /седем за четиристотин и седемнадесет
/ в кв. 78 /седемдесет и осем /, при граници на имота: юг-улица, изток-улица,
север - VI-413, запад - УПИ X-415, УПИ IX-416, УПИ VIII-416, с
административен адрес на имота: с. Т., ***, ***, заедно с първия етаж на
построената в имота двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, със
застроена площ на първи етаж - 105 кв.м. , на втори етаж - 105 кв.м., на мазе -
105 кв.м. и на таван /преустроен в жилищен етаж - 105 кв.м. /; гараж със
застроена площ от 54 кв.м.; второстепенна постройка със застроена площ от
60 кв.м., подобрения и трайни насаждения, и ПРЕКРАТЯВА в тази му част
производството по делото.
ОТМЕНЯ решение № 416/05.09.2022 г., постановено по гр.д. №
1182/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която в полза
на М. М. А., ЕГН - ********** адрес: с. Т., ***, ***, А. М. А., ЕГН -
7
********** с адрес: с. Т., ***, ***, и Г. М. А., ЕГН - ********** с адрес: с. Т.,
***, ***, действащ чрез своята майка и законен представител М. Г. А., са
присъдени разноски пред първата инстанция за сумата над 397,05 лв. /триста
деветдесет и седем лева и пет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416/05.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1182/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. А. А., ЕГН – **********, с
адрес: с.Т., ***, да заплати на всеки от М. М. А., ЕГН - ********** адрес: с.
Т., ***, ***, А. М. А., ЕГН - ********** с адрес: с. Т., ***, ***, и Г. М. А.,
ЕГН - ********** с адрес: с. Т., ***, ***, действащ чрез своята майка и
законен представител М. Г. А., сума от по 300 лв. / триста лева/ - разноски за
адвокатски възнаграждения за въззивната съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. М. А., ЕГН - **********
адрес: с. Т., ***, ***, А. М. А., ЕГН - ********** с адрес: с. Т., ***, ***, и Г.
М. А., ЕГН - ********** с адрес: с. Т., ***, ***, действащ чрез своята майка и
законен представител М. Г. А., да заплатят на Н. А. А., ЕГН – **********, с
адрес: с.Т., ***, сумата от 960 лв. /девет стотин и шестдесет лева/ - разноски
за адвокатски възнаграждения за първата и за въззивната съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8