РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20205300502059 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 24347/11.09.2020 год., подадена от адв. М.Д.
като пълномощник на ИВ. СТ. М., ЕГН ********** длъжник по изпълнително дело №
20189110400352 по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911 и район на действие ОС – Пловдив.
Жалбоподателят излага твърдения, че принудителното изпълнение било насочено от
съдебния изпълнител против несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т. 5 от ГПК движими
вещи, а именно:
- ремарке за разхвърляне на оборски тор – марка и модел Fliegl Gigant ASW160,
Miststreuer, номер на рама *****;
- колесен трактор – марка и модел Steyr 4110 Profi, номер на рама *****, номер на
двигател *****, рег. № *****;
- миксер BVL с рег. № *****;
- камион Steyr 11S18 с рег. № *****.
Несеквестируемостта произтичала от обстоятелството, че М. е регистриран като земеделски
производител, а описаните машини и инвентар били необходими за обслужване нуждите на
неговото стопанство. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя писмени
доказателства, а именно: регистрационна карта на земеделски производител, анкетна карта
1
за регистрация на земеделски производител, справка за дейността му на земеделски
производител за стопанската 2019-2020 г., както и 2 бр. Договори за аренда, сключени с
Държавен фонд „Земеделие“ ведно с анекси към тях. Предвид горното моли съда да отмени
и спре действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение чрез изнасяне на
публична продан на гореописаните движими вещи поради тяхната несеквестируемост.
В срок е постъпило възражение по жалбата от основния взискател по изпълнителното
дело Г. СТ. СТ. чрез пълномощника адв. С.М., който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на подадената жалба по подробно изложени съображения. Моли съда да
остави жалбата без разглеждане, респ. ако я намери за допустима да я остави без уважение
като изцяло неоснователна. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Към отговора са приложени споразумение между страните, пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие.
В становището по жалбата от ЧСИ П. Н. съдебният изпълнител е изложил
хронология на събитията и действията по изпълнително дело № 20189110400352 по описа на
кантората й, поддържа недопустимост и неоснователност на депозираната от длъжника
жалба по подробни аргументи.
Постъпило е допълнение на жалбата от взискателя по изпълнителното дело Г.С., в
което се изразява становище за недопустимост на същата поради новонастъпили факти и
обстоятелства, а именно: между страните било подписано споразумение на дата 17.08.2020
г., въз основа на което е извършено плащане от страна на длъжника на дата 10.09.2020 г., а
взискателят е поискал спиране на производството и прекратяване на насрочената публична
продан, която с разпореждане на ЧСИ от 10.09.2020 г. е спряна.
Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното от длъжника, взискателя,
съдебния изпълнител и съобрази данните по делото, намери за установено следното:
По въпроса за допустимостта на подадената жалба съдът е обвързан от
задължителните указания, дадени с определение № 260060 от 03.02.2021 г. по в.ч.гр. дело №
46 / 2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, II гр. състав, където е прието, че същата
се явява процесуално допустима като такава подадена в срок, а обстоятелството, че след
подаване на жалбата е постигнато споразумение между страните и е спряна насрочената
публична продан не лишава жалбоподателя от правен интерес доколкото не е преустановено
окончателно насочването на изпълнението спрямо вещите, за които длъжникът твърди, че са
несеквестиуеми. Ето защо жалбата се явява допустима като такава подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело и против действие, подлежащо на
обжалване. Разгледана по същество обаче същата e неоснователна по следните
съображения:
Жалбоподателят се позовава на несеквестируемостта по смисъла на чл. 444, т. 5 от
ГПК, според която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху земите на
2
длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади
до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торове,
средствата за растителна защита и семето за посев – за една година. От съдържанието на
разпоредбата личи, че същата брани правата единствено на земеделския стопанин, но не и
на земеделския производител, какъвто твърди, че е длъжникът-жалбоподател и в подкрепа
на което са представените от него писмени доказателства. Двете понятия са различни, видно
от законовите им дефиниции, поместени в § 1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по отношение на понятието „земеделски производител“ и т.23 относно
„земеделски стопанин“. Принципното различие между двете категории се състои в това, че
земеделският производител цели печалба, а земеделският стопанин – препитанието си. По
тази причина процесуалният закон защитава само земеделския стопанин и неговите
екзистенциални нужди от храна и доходи, но не и земеделския производител, какъвто се
явява жалбоподателят.
Наред с горното следва да се посочи, че колесният трактор Steyr рег. № ***** е
предмет на договор за особен залог в полза на присъединен по право взискател по делото
„Ес Джи Финанс“ ООД. Действително несеквестируемостта в хипотезата на чл. 445, ал. 1 от
ГПК отпада само по отношение на заложния кредитор и присъединен взискател, но не и
спрямо първоначалния взискател Г. СТ. СТ., но това обстоятелство е индиция, за това че
длъжникът-жалбоподател сам е преценил, че вещта не е сред необходимите за оцеляването
му. В допълнение от данните по делото (протокол за опис на движимо имущество на л. 248)
е видно, че длъжникът е собственик и на други движими вещи – част от стопанството му, а
именно: 7 глави добитък, балировачка модел Deutz, МПС с рег. № ****, МПС с рег. №
*****, косачка марка New Holland, спрямо които принудителното изпълнение не е било
насочвано.
Предвид гореизложеното, депозираната жалба като изцяло неоснователна ще се
остави без уважение.
Взискателят по изпълнителното дело претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, които удостоверява чрез представен договор за правна помощ и
съдействие, от който е видно, че е платил в брой хонорар в размер на 400 лв. на
представляващия го по делото адв. М.. Жалбоподателят е направи възражение за
прекомерност на претендираните разноски доколкото минималният размер на
възнаграждението за обжалване на действия на съдебен изпълнител възлиза на 200 лв.
съобразно Наредба № 1 / 09.07.2004 г., а извършените по настоящото дело действия не се
отличават с двойно по-висока фактическа и правна сложност от други дела от същия вид.
Настоящият състав намира възражението за прекомерност на първо място за допустимо, тъй
като съгласно практиката на ВКС, за възражението за прекомерност сроковете, посочени в
чл. 80 ГПК, не се прилагат когато страната, поради развитието на процеса не е могла да
вземе участие в него, както е ситуацията, при която делото се решава без открити заседания
/Определение № 135/18.03.2019 г., постановено по ч. т. д. № 938 по описа за 2018 г./ От друга
3
страна възражението е и основателно, предвид сравнително ниската фактическа и правна
сложност на делото. Ето защо, с оглед изхода на спора, на взискателя Г. СТ. СТ. ще се
присъдят разноски в размер на минималния адвокатски хонорар от 200 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,подадена от ИВ. СТ. М. ЕГН-********** чрез
адв.М.Д. против действията на ЧСИ П. Н. с район на действие ПОС по изп.д.№352/2018г. по
описа на същата,изразяващи се в насочване на принудително изпълнение към движими
вещи:ремарке за разхвърляне на оборски тор-марка и модел Fliegl Gigant ASW 160
Miststreuerq,номер на рама-****;колесен трактор-марка и модел Steyr 4110 Profi,номер на
рама-****,номер на двигател-*****,рег.№*****;миксер BVL с рег.№ ****;камион Steyr
11S18 с рег.№***** като неоснователна.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. М. с ЕГН-********** да заплати на Г. СТ. СТ. с ЕГН-**********
сумата от 200лв./двеста лв./,представляващи разноски по делото пред ПОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4