№ 1069
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Христина Сп. К.
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100512575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 13425/02.08.2023 г. по гр.д. № 2983/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, с което са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Б. К.,
Л. Г. М. и Б. Г. К., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделна отговорност – 4/6 части В. Б. К., по 1/6 част Л. Г. М. и Б. Г. К.,
сумите, както следва: 6185,40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в имот с абонатен № 158277,
находящ се на адрес: гр. София, общ. „Илинден“, ж.к. ****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 27.08.2021 г., до окончателното й изплащане; 1580,85 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до
02.08.2021 г.; 10,90 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 27.08.2021 г., до окончателното й изплащане; 2,74 лв., представляваща лихва за
1
забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от
31.08.2018 г. до 02.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50020/2021 г. по описа на СРС, 87
състав.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени изцяло.
Счита за неправилен извода на районния съд относно липсата на облигационно
отношение между страните, като твърди, че от събрания по делото доказателствен
материал се установява, че ответниците се явяват потребители на топлинни услуги.
Претендира разноските по производството.
Ответниците по жалбата – Б. Г. К. и Л. Г. М., оспорват жалбата, като считат, че
обжалваното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено. Претендират
разноските по производството.
Ответникът по жалбата - В. Б. К., не подава отговор на предявената въззивна
жалба.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „МХ Елвеко" ООД, не подава
отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу В. Б. К., Л. Г. М. и Б. Г. К., за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност –
4/6 части В. Б. К., по 1/6 част Л. Г. М. и Б. Г. К., сумите, както следва: 6185,40 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. в имот с абонатен № 158277, находящ се на адрес: гр. София, общ.
„Илинден“, ж.к. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г., до окончателното
й изплащане; 1580,85 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г.; 10,90 лв., представляваща
цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.07.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г., до окончателното
й изплащане; 2,74 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената
услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021 г., за които
2
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 50020/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени, като първоинстанционният съд
е стигнал до фактически и правни изводи за липса на облигационно отношение между
страните.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали ответниците по жалбата В.
Б. К., Л. Г. М. и Б. Г. К. се явяват потребители на топлинни услуги в процесния период
в имота, предмет на делото.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота.
Видно от представеното в рамките на първоинстанционното производство
решение от 25.10.1983 г. по гр.д. № 10028/1983 г. по описа на СРС, след извършване на
съдебна делба процесният имот е поставен в дял на Г. К. К.. Липсват обаче
доказателства, от които при условията на пълно и главно доказва да се установява, че
ответниците В. Б. К., Л. Г. М. и Б. Г. К. са придобили имота в резултат на наследствено
правоприемство от Г. К. К..
На първо място, не е доказано изобщо обстоятелството, че лицето Г. К. К. е
починал, и ако да – кога е починал. В тази връзка е представена декларация от Б. Г. К.
без подпис и без дата, в която е посочено, че Г. К. К. е починал и е наследен от В. Б. К.,
Л. Г. М. и Б. Г. К.. Посоченият документ обаче няма доказателствена стойност,
предвид факта, че същият не е подписан, както правилно е посочил първостепенният
3
съд. Също така, представена е данъчна декларация на В. Б. К., в която ответникът В. К.
е декларирала, че е съсобственик на процесния апартамент заедно с Л. Г. М. и Б. Г. К..
Посочената декларация е изготвена за целите на данъчното облагане и в частта,
касаеща декларираната собственост, представлява частен документ, въз основа на
който по никакъв начин не може да се направи извод при условията на пълно и главно
доказване за собствеността спрямо имота, без за посочения факт да са ангажирани
надлежни доказателства, на първо място, за настъпила смърт на собственика на имота
Г. К. К., както и за законните наследниците на последния.
Следователно, по делото не се установява, че между ищеца и ответниците са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди,
от което следва, че ответниците нямат задължение да заплащат цената на доставената
топлинна енергия в процесния имот.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. И. А. Н. – процесуален
представител на Л. Г. М., адвокатско възнаграждение в размер на 429,66 лв., както и в
полза на адв. С. К. К. – процесуален представител на Б. Г. К., адвокатско
възнаграждение в размер на 429,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13425/02.08.2023 г. по гр.д. № 2983/2022 г. по
описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. И.
А. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 429,66 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. С.
К. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 429,66 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „МХ Елвеко"
ООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5