Р Е Ш Е Н И
Е № 23
гр.Стара Загора, 28.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесети януари
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Н.
и в
присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 686 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от М.И.А. *** чрез пълномощника адвокат А. против Заповед №
10-00-1789/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж "Триетажна масивна жилищна сграда” № 51 по
приложение № 1, находящ се в УПИ I-ОДО в
кв.19а по плана на гр.Стара Загора, одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от
25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора /бивша улица с о.т.4474 и о.т.4476
по плана на гр.Стара Загора „Стара Загора разширение-III
етап“, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г/. В жалбата са изложени
оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена
в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Оспорва се
материалната доказателствена сила на Констативен акт № 51/ 19.02.2015г. Според
жалбоподателката от заповедта не става ясно какъв е статутът на земята, върху
която се твърди, че е изграден незаконният строеж. Твърди, че оспорената
заповед е немотивирана, издадена при неясна фактическа и правна обстновка, при
липса на данни за обсъждане търпимостта на строежа и с неясен адресат. В
представена писмена защита поддържа, че в продължение на десетилетия общинските
органи не са предприемали мерки против незаконното строителство в кв.”Лозенец”,
а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно пропорционалността и
необходимостта от разпоредената рестриктивна мярка, нито е изследвано
положението на обитаващите сградата лица. Направено е искане за отмяна на
заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноските по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което не е и заплатено изцяло от
жалбоподателката.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-1789/ 05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с
чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Триетажна
масивна жилищна сграда” № 51 по приложение № 1 /комбинирана схема/, с размери
8.40м/ 10.51м/ 4.92м/ 2.13м /3.09м/ 1.29м/ 0.80м /1.44м/ 1.46м/ 2.30м/ 1.59м и
височина 7.50м, изпълнен от жалбоподателката М.И.А. без одобрени строителни
книжа и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че строежът се намира в УПИ
I-ОДО в кв.19а по плана на гр.Стара Загора, одобрен с решение № 1940, протокол
№ 46 от 25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора /бивша улица с о.т.4474 и
о.т.4476 по плана на гр.Стара Загора „Стара Загора разширение-III етап“,
одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г, който е собственост на Община Стара
Загора.
Поземлен имот с идентификатор 68850.512.937 по
кадастралната карта на гр.Стара Загора, представляващ УПИ I-ОДО в кв.19а по
плана на гр.Стара Загора с площ 4460 кв.м., е общинска частна собственост,
видно от представения Акт № 17089/ 05.06.2017г /стр.41/.
Административният орган приема, че незаконният
строеж представлява триетажна масивна жилищна сграда със стени от тухли на
вароциментов разтвор, с монтирана дограма на първия етаж, покривната
конструкция е дървена, покрита с керемиди, с монтирани улуци и водосточни
тръби. Сградата е с размери 8.40м/
10.51м/ 4.92м/ 2.13м /3.09м/ 1.29м/ 0.80м /1.44м/ 1.46м/ 2.30м/ 1.59м и
височина 7.50м. Строежът е от пета категория.
Изпълнен е в терен между улична отсечка с о.т. 4474-о.т.4476 по плана на
гр.Стара Загора „Стара Загора разширение – III етап”,
одобрен със Заповед № 2931/ 04.12-1989г, представляващ имот-публична общинска
собственост на Община Стара Загора без строителни книжа, в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ. За така описаните
обстоятелства е съставен констативен акт № 51/ 19.02.2015г от работна
група служители на Община Стара Загора -
П. Н. - старши
специалист „Кадастър и регулация”, Д,А.- специалист „Кадастър и регулация”, М.Ш.-старши
специалист „Кадастър и регулация” и К.К.-инспектор „Обществен ред”. В акта са
вписани неизвестен възложител и неизвестен извършител на строителството, както
и че строежът като незаконен се предлага за премахване. Екземпляр от него е
поставен чрез залепване на строежа на 19.02.2015г.
По преписката е приложено подадено възражение
вх.№ 10-04-19/ 19.02.2015г, в което жалбоподателката М.А. посочва, че описаното
в констативния акт жилище е построено през 2003г, единствено за нея и
семейството й и моли за съдействие за узаконяването му /л.28/.
В констативен протокол от 02.02.2016г,
съставен от Р.А.- старши експерт
отдел „Контрол по строителството“, М.Ш.- старши специалист отдел „Кадастър и
регулация” и В.М.-старши специалист отдел „Кадастър и регулация”, е посочено,
че към момента на проверката не са настъпили нови обстоятелства от устновените
с констативен акт № 51/ 19.02.2015г /л.25/.
Възражението на М.А. е разгледано и не е
уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на
сградата. Заповедта е залепена на сграда № 51 по придружаващата схема и на
информационното табло в сградата на Община Стара Загора на основание §4,/1,2/
от ДР на ЗУТ, за което е представена служебна бележка от 12.09.2019г, съставена
от Р.А.-старши експерт отдел „Контрол по строителството” и Галина Пашова-старши
специалист отдел „Кадастър и регулация” /л.22/.
По делото е прието като доказателство писмо изх.№
10-11-12228 от 23.10.2019г на Секретаря на Община Стара Загора за липса на
издаден административен адрес относно процесната сграда /л.45/.
Жалбоподателката е със семейно положение „вдовица“ и постоянен и настоящ адрес ***,
видно от писмо изх.№ 10-11-11554/ 08.10.2019г на Директор дирекция „Гражданско
състояние“ в Община Стара Загора. Относно факта дали жилището е единствено за
нея, дали се обитава от непълнолетно дете и кой заплаща разходите за вода и
електричество за сградата тя не ангажира доказателства във връзка с дадените й
указания с разпореждане от 01.10.2019г и в съдебно заседание на 04.11.2019г.
От
писменото заключение и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от
страните, се установява, разпоредената за премахване жилищна сграда е
разположена в очертанията на улица в отсечката между о.т.4474 и о.т.4476,
съгласно действащия към 2003г ПУП на гр.Стара Загора „Стара Загора разширение - III етап“, приет със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. А по действащия такъв към момента, одобрен
със Заповед № 19-12-108/ 27.05.2015г, попада
в УПИ I-ОДО в кв.19а с
предназначение за обществено-обслужващи сгради. Според вещото лице, съгласно
действащите към 2003г и към настоящия момент строителни правила и норми не е разрешено
жилищно застрояване в имоти с предназначение за улица и за
обществено-обслужващи сгради.
По делото са приети като доказателства справка
от звено „Жилищен фонд” /от която е видно,
че жалбоподателката не е подавала заявление за настаняване в общинско жилище/,
Решение № 415/30.06.2016 г. на ОбС Стара Загора; Заповед №
10-00-1480/21.07.2016 г. на кмета на Стара Загора за провеждане на публичен
търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост; публикувани
съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф”; правила за
участие в търга; протокол за проведен търг от 24.08.2016 г. Жалбоподателката е
подала заявление за закупуване на УПИ
I-ОДО, кв.19а по ПУП на гр.Стара Загора, но не е участвала в тръжни процедури /л.72/.
Представени са и длъжностни
характеристики за длъжността „старши специалист” в отдел „Кадастър и регулация”,
за длъжността „специалист” в отдел „Кадастър и регулация”, за длъжността
„инспектор обществен ред” в Община Стара Загора /л.79-91/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на
залепване на заповедта на строежа, от лице, чиито права и законни интереси се
засягат от нея. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1789/ 05.09.2019г е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на
Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите
/извършено строителство на полумасивна жилищна сграда
без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ/
за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа
описание на характеристиките и местонахождението на
строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на
категорията му. Чрез заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява действителното местоположение на разпоредения за
премахване строеж, поради което само неточно посочване на този параметър в
оспорения административен акт не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност
на заповедта.
Констативен акт № 51/ 19.02.2015г и
Констативен протокол от 02.02.2016г, на които се основава Заповед № 10-00-1789/
05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, също са съставени от компетентни
лица. Видно от длъжностните характеристики на подписалите ги служители по
контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни
строежи.
От събраните по делото и неоспорени
доказателства категорично се установява
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- масивна жилищна сграда
от пета категория, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени
строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
В конкретния
случай в административното производство жалбоподателката е декларирала 2003г
като година на извършване и в съдебното производство не оспорва този факт. Предвид този период на извършване, строежът не
отговаря на условията за търпимост по §127,
ал.1 ог ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на
кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки - да е изграден до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим
по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали
по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да
е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването
му е неприложима.
За процесния
строеж не е налице нито една от посочените предпоставки за търпимост. Освен, че
е изграден след 31.03.2001г, той представлява жилищна сграда, построена върху имот-общинска собственост с
предназначение за улица към 2003 г и за обществено-обслужващи дейности към
настоящия момент, както и без издадени строителни книжа, поради което се явява
недопустим, съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира,
че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния
ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими
строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват
одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Процесният
строежът предвид характеристиките му не попада в законово установените
изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ.
Неоснователно е оплакването, че
ПУП не са приложени. Този довод е неотносим към заповед за премахване на
незаконно строителство и не влияе върху законосъобразността на издаването й,
тъй като за квалифицирането на един строеж като нетърпим е достатъчно той да не
съответства само на предвижданията на съответния план.
По делото липсват
убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за
жалбоподателката и семейството й.
За тази сграда не е регистриран административен адрес, поради което е
невъзможно да се определи дали съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката –
***. Въпреки изрично дадените от съда указания, по делото не са ангажирани други
доказателства в тази насока. Дори да
се приеме, че процесната сграда представлява жилище, разпореденото й премахване
е законосъобразно и целесъобразно. Чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на
жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това
право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите, предвидени в
закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при
упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от
ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска премахване на
строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по
цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на обитателите
доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед
осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване
на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна
документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което
е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала
справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се
гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без
разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без
разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Поради
това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право
и която цели защита на установения в страната правов
ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация
е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без дом изобщо
като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот
за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото
няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените способи, нито да е
в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
10-00-1789/05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора е валиден
административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон
и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
заплатеното възнаграждение за експертиза в размер на 250лв.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.А. ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-1789/ 05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж " Триетажна масивна жилищна сграда” № 51
по приложение № 1, находящ се в УПИ I-ОДО в кв.19а по плана на гр.Стара Загора,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
М.И.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 350 /триста
и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: