РЕШЕНИЕ
гр. София, 16 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на десети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7324 описа за 2013 год. и присъединени гр.д.№ 8945/13 год., гр.д.№ 12959/13
год., гр.д.№ 1513/2015 год., гр.д.№ 20045/2014 год., гр.д.№ 1171/2015 год. и
гр.д.№ 1376/2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.74 ал.1 от Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) вр.чл.45
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът К.И.Б. твърди, че претърпял
имуществени и неимуществени вреди от действията на ЧСИ М.Б.. Вредите възникнали
при следните обстоятелства: срещу съпругата на ищеца Т.Б.била издадена заповед
за изпълнение от 03/9/2011 год. по гр.д.№ 11785/2011 год. на СРС 117 състав. В
двуседмичен срок от съобщаването на заповедта за изпълнение, срещу нея било
подадено възражение. След подаване на възражението, в СРС било образувано
гр.д.№ 10250/2012 год. по иск, заведен от Т.С.ЕАД срещу Т.Б.. Въпреки това бил
издаден изпълнителен лист на 04/6/2012 год. и заведено изпълнително дело № 20128380406341 на ЧСИ Б..
По това дело не била получавана покана за доброволно изпълнение, а Т.Б.получила
в местоработата си запорно съобщение, с което бил наложен запор на трудовото й
възнаграждение. От заплатата на Т.Б.били правени удръжки на следните дати: 25
май 2013 год., 25 юни 2013 г., 25 септември 2013 год., 25 август 2013 год., 25
януари 2013 год., 25 ноември 2012 год. и 25 март 2013 год., всяка от по 250
лева. Ищецът бил безработен и от дълги години зависел от доходите на Т.Б.,
поради което намаляването на нейния доход се отразило на неговото материално
състояние. Освен това, той претърпял и вреди от създадената отрицателна околна
среда, създаденото стресово състояние, с което се накърнявали правата му. За
обезщетяване на всички тези вреди, ищецът предявява иск за сумата от 1750 лева
– обезщетение за имуществени вреди, представляващи сумите от по 250 лева,
удържани от заплатата на Т.Б.за месеците ноември 2012 год., януари, март, май,
юни, август и септември 2013 год. Предявява иск за сумата от 14 200 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 1 400 000 лева (гр.д.№
7324/13г.), 2 400 000 лева (гр.д.№ 8945/13г.), 2 880 000 лева (гр.д.№
12953/13г.), 2 720 000 лева (гр.д.№ 1513/15г.), 1 760 000 (гр.д.№ 20045/15г.),
1 120 000 лева (гр.д.№ 1171/15г.) и 1 920 000 лева (гр.д.№ 1376/15г.).
Претендира законна лихва върху сумите от 250 лева от датата, на която е била
удържана всяка една от вноските до окончателното й изплащане..
Ответникът М.И.Б. оспорва
предявените искове. Твърди, че като частен съдебен изпълнител е предприел
предвидените в закона действия по изпълнение на основание валиден изпълнителен
титул, какъвто е изпълнителния лист от 04/6/2012 год., издаден от СРС по гр.д.№
11785/2011 год. При извършване на изпълнителните действия не били допуснати
нарушения на закона. Извън неговата компетентност било преразглеждането на
заповедта за изпълнение или на изпълнителния лист. Твърди, че имуществените
вреди не са претърпени от ищеца. Оспорва размерът на претенцията за
неимуществени вреди като прекомерен. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като
претендира разноски.
Съдът приема за установени следните факти: К.Б. и Т.Б.са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение на 23/1/2004
год., постановено по гр.д. № 2793/2003 год. на СРС.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № 11785/2011 год. на СРС, Т.Ц.Б.е осъдена да
заплати на Т.С.ЕАД сумата 3494.73 лева за потребена топлинна енергия, заедно
със законната лихва от 22/8/2011 год. до окончателното изплащане на сумата;
587.80 лева лихва за забава за периода 1/10/2008 год.-27/5/2011 год. и 181.65
лева разноски, направени в заповедното производство.
Срещу присъденото със заповедта възражение длъжникът Т.Б.е
подала възражение на 12/10/2011 год.
За установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение, Т.С.ЕАД е предявила иск по реда на чл.422 от ГПК, по който е
образувано гр.д. № 10250/2012 год. на СРС.
Изпълнително дело № 20128380406341 на ЧСИ М.Б. е
образувано по молба на Т.С.ЕАД, към която е приложен изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 11785/2011 год. на СРС.
Поканата за доброволно изпълнение до Т.Б.по цитираното
изпълнително дело е била залепена на
28/9/2012 год., след като търсеното лице не е било намерено на адреса.
Т.Б.е подала жалба до СГС във връзка с налагането на
запор по сметката й от ЧСИ М.Б. по изпълнително дело 20128380406341.
От заплатата на Т.Б.за месеците февруари, март, май,
юни, август, септември, 2013 год. била удържана сумата 250 лева, с посочено
основание „запор“. От писмо с изх.№ ПО-14-1192 от 23/10/2012 год., изпратено от
Химико-технологичния и металургичен университет до ЧСИ М.Б., се установява, че
от заплатата на Т.Б.за месеците август и септември 2012 год. са удържани по 250
лева във връзка с наложен запор по изп.дело № 20128380406341
Ищецът е бил признат за невиновен, с
влязла в сила присъда по нохд № 709/2016 год. на СРС, за извършване на
престъпление по чл.282 ал.1 предложение 3 от НК – набеждаване спрямо частен
съдебен изпълнител М.Б., с думите „жалба срещу М.И.Б.…за извършено престъпление
от … М.И.Б., частен съдебен изпълнител № 838 за съзнателно образуване на
основание подправен изпълнителен лист на изпълнително дело…“.
Ищецът страда от заболявания, както
следва: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип
ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните
крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без
чужда помощ.
По делото е представена декларация
от 7/9/2016 год. за избор на разделност в имуществените отношения между Т.Б.и К.Б.
във връзка с брака, който двамата ще сключват на 21/9/2016 год.
Горната фактическа обстановка се
установи от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и
приети от съда.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
Предявеният иск е неоснователен.
За да възникне отговорност на
частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди, е необходимо да са налице
следните предпоставки: да са извършени неправомерни действия на ЧСИ, да е настъпила
вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между
неправомерното действие и настъпилата вреда. Посочените елементи от фактическия
състав за възникване на отговорността на ответника по делото не са налице в
конкретния случай.
От представените по настоящото дело
доказателства може да се направи единствено извод, че при връчване на поканата
за доброволно изпълнение на Т.Б.– длъжник в изпълнителното производство, са
били нарушени изискванията на чл.47 от ГПК, приложима и в изпълнителното
производство. Последователността
на процесуалните действия по връчване на съдебни книжа е следната: първо
книжата се изпращат на адреса, посочен от взискателя в изпълнителното
производство. В случай, че лицето не бъде открито на посочения адрес и
констатациите на длъжностното лице по призоваването не позволяват да се приеме,
че лицето живее на адреса – ЧСИ следва да извърши справка за постоянния и
настоящ адрес на длъжника и да връчи на този адрес. Ако от констатациите на
длъжностното лице по връчването може да се направи извод, че лицето живее на
адреса, но не е било намерено при поне три посещения в рамките на един месец, ЧСИ
постановява залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК с указания кога и от
къде могат да се получат книжата. Ако в указания срок длъжникът не се яви да
получи книжата, то ЧСИ разпорежда извършване на справка за вписания постоянен и
настоящ адрес на длъжника и ако той съвпада с адреса, на който длъжникът не е
бил намерен – прилага книжата; в противен случай се извършва ново връчване на
вписания в регистъра адрес. Тази
последователност на действия във връзка с връчването на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника в изпълнителното производство, не се установява да е
била спазена. От разписката за връчване се установява, че същата е била залепена
на адреса, на който е търсено и не е намерено лицето, без спазване на
поредността в процесуалните действия, описана по-горе. Не се доказва ЧСИ да е
извършил други незаконосъобразни действия, в това число и чрез налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в изпълнението – последното е
предвиден в закона изпълнителен способ.
Действията, извършени от ЧСИ М.Б. обаче по никакъв
начин не засягат правната сфера на ищеца. Тези действия са извършени по
изпълнително дело, по което страна е бившата съпруга на ищеца, като бракът
между двамата съпрузи е бил прекратен години преди образуване на изпълнителното
производство. Няма данни след прекратяването на брака, бившите съпрузи да са
продължили да живеят заедно в едно домакинство, за да се приеме, че
намаляването на доходите на длъжника Т.Б.се е отразило негативно и на
материалното положение на ищеца К.Б.. Ето защо, дари и да се приеме, че е било
допуснато незаконосъобразно изпълнение от ответника, то това не се е отразило като
пряка и непосредствена последица върху материалната или нематериалната сфера на
ищеца.
На следващо място, ищецът не ангажира никакви
доказателства да е претърпял твърдените неимуществени вреди. По делото са
събрани единствено доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, за
което обезщетение не се претендира в настоящото производство. Доказателства за
създаване на отрицателна околна среда и накърняване на правата му, не са
ангажирани. Не се доказва и настъпване на имуществената вреда, изразяваща се в
намаляване на имуществото на ищеца. Настъпването на всички тези вреди не може
да се предполага от съда, нито пък следва само от изложените твърдения. Дори и
да са настъпили твърдените в исковата молба вреди за ищеца, то отговорността на
ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като те не са пряка и
непосредствена последица от изпълнението срещу третото лице. Това ще рече, че
вредите на ищеца не са настъпили като закономерна и единствена последица от
изпълнението срещу Т.Б..
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за
възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения
деликт, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, чийто претендиран размер е 1000 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.74 от ЗЧСИ вр.мл..44 от ЗЗД, предявен от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
срещу М.И.Б., ЕГН **********, съдебен адрес *** адв.С.С., за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 200 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1750 лева, възникнали в резултат от
извършени изпълнителни действия по изпълнително дело № 20128380406341 на ЧСИ Б.
и направени удръжки от възнаграждението на Т.Б.удръжки на следните дати: 25 май
2013 год., 25 юни 2013 г., 25 септември 2013 год., 25 август 2013 год., 25
януари 2013 год., 25 ноември 2012 год. и 25 март 2013 год.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на М.И.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес *** адв.С.С., на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в
размер на 1000 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: