О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
от 26.01.2023 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково в закрито заседание на двадесет и шести януари, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа адм. д. № 763/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 144 АПК във
връзка с чл. 248 ГПК.
На 13.12.2022
г. е постъпила молба от Д.И.П. и М.И.Д., чрез пълномощника им, с искане
за отмяна на Решение № 796/23.11.2022 г. по адм. дело № 763/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково в частта му за разноските. Твърди се, че Г.Ф.
няма право на безплатна правна помощ и в негова полза, нито в полза на
пълномощника му, не следва да се присъждат разноски.
Постъпил е отговор
по чл. 248, ал. 2 ГПК от пълномощник на насрещната страна /заинтересованата
страна - Г.Ф./. Искането било допустимо, но неоснователно. В тежест на
жалбоподателите били възложени разноски, като основанието за сключване на
договора било – чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата - ЗАдв /близък/.
Делото било приключило в едно заседание, с участието на пълномощника на
заинтересованата страна, като правилно съдът е определил размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
искането да не бъде уважено.
Въз основа на твърденията на страните
и установените по делото факти Административен съд – Хасково формира следните
правни изводи:
Искането е допустимо, подадено е в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни.
Разгледано
по същество, искането е неоснователно.
1. „Отговорността
за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност.
Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните
юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за
водене на делото по повод на този спор /при изключението по-долу – бел. моя/ и
съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските“ /Определение №
5424 от 28.04.2021 г. по адм. д. № 8330/2020 г., ІІ отд. на ВАС/.
2.
Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК „когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които
актът е благоприятен“.
Заинтересованата
страна Г.Ф. е участвала в съдебното производство, образувано по две жалби /след
присъединяване на адм. дело № 789/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково към настоящото/, като чрез пълномощника си - адв. М., е депозирала
отговор и по двете жалби и е представлявана в проведеното открито съдебно
заседание.
В
този смисъл и на същата се дължат разноски. Така вж. Определение № 10848 от
29.11.2022 г. по адм. д. № 10103/2022 г., ІІ отд. на ВАС.
3.
Независимо от субективното съединяване на жалбите на оспорващите за разглеждане
в едно общо производство, всеки един от жалбоподателите стои спрямо съда,
ответника и заинтересованата страна в самостоятелно процесуално отношение. Така
вж. Решение № 2957 от 05.03.2021 г. по адм. д. № 11942/2020 г., VІ отд. на ВАС.
4. Съгласно
чл. 248, ал. 1 ГПК „в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските“. В
конкретния случай се иска отмяна на решението в частта му с разноските, което
по съществото си представлява искане за изменението му. Целта е чрез
производството по чл. 248 ГПК да се отстранят пропуски или грешки на съда, като
за същия възниква правомощие да преразгледа акта си /така вж. Определение №
9402 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 6686/2018 г., седемчленен състав - II
колегия на ВАС; Определение № 260 от 29.05.2018 г. по т. д. № 25/2018 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС/.
5. По делото
са приложени два договора за правна защита и съдействие, в изпълнение на които
адв. М. оказва на заинтересованата страна безплатна правна помощ и съдействие по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв /„роднини, близки или на друг юрист“/.
Ирелевантно
е твърдението на пълномощника на жалбоподателите, че Г.Ф. няма право на
безплатна правна помощ. Това обстоятелство не подлежи на анализ, доколкото „съдът
не разполага с правна възможност да проверява дали са налице хипотезите на чл.
38, ал. 1 от ЗАдв“, а оказването на безплатна правна помощ е единствено поет от
адвоката икономически риск /така вж. Определение № 9928 от 01.10.2021 г. по
адм. д. № 2207/2021 г., V отд. на ВАС/.
В полза на
адвоката, осъществил безплатната правна помощ реално, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по аргумент от чл. 38, ал. 2, изр. Първо от ЗАдв. „За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание
не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия
принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски,
поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага,
без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от
основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.“. /така вж. Решение № 223
от 10.01.2023 г. по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/.
5. По
аргумент от чл. 38, ал. 2, изр. Второ от ЗАдв съдът определя размера на
адвокатското възнаграждение, който следва да е справедлив и обоснован и не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Така вж. Определение
№ 385 от 13.01.2023 г. по адм. д. № 5452/2022 г., ІІ отд. на ВАС.
6. При това
всеки от жалбоподателите по делото следва да бъде осъден да заплати на адвоката
на заинтересованата страна сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл. 36 и чл. 38 от ЗАдв /в
редакцията към датата на приключване на устните състезания – така вж. Решение №
10562 от 21.11.2022 г. по адм. д. № 8063/2021 г., ІІ отд. на ВАС/, доколкото се
касае за дело без материален интерес с предмет – ЗУТ.
Така
мотивиран и на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК Административен съд - Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.И.П. и М.И.Д. против Решение № 796/23.11.2022 г. по адм. дело №
763/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България, чрез Административен съд-Хасково.
ПРЕПИС от определението да
се изпрати на страните.
СЪДИЯ: