Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………/15.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 3771 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 182889 от 02.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 15004/2018 г.
на СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените на основание чл.415 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ искове на „Б.Е.А.“ ЕООД,
спрямо „ДКЦ XXX - София“ ЕООД, за установяване на вземане в полза на ищеца за
сумата от 9 240 лв. като вземане за главница по договор за счетоводно
обслужване от 09.05.2017 г. и фактура с **********/10.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на сезиране на съда - 07.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 151.74
лева за периода от 10.01.2017 г. до 07.12.2017 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК от
14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 85834/2017 г. по описа на СРС, 144 състав, като е
осъдено ищцовото дружество да заплати на ответното дружество на основание
чл.78, ал.З от ГПК сумата от 792 лева за съдебно-деловодни разноски.
С
последващо определение по чл.248 от ГПК по същото дело с № 12307/15.01.2020 г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцовото дружество за
изменение на решението относно разноските.
Решението
и определението по чл.248 от ГПК са обжалвани в сроковете по чл.259 от ГПК и
чл.248 от ГПК от ищцовото дружество „Б.Е.А.“ ЕООД.
С
въззивната жалба срещу решението по чл.235 от ГПК на ищцовото дружество, се
излагат оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Оспорва се извода на съда, че приетия протокол от 07.10.2017 г.
не доказвал приемане на работата, доколкото за него счита, че не важат
изискванията на Закона за счетоводството, а същият доказва приемане на работата от управителя на ответното ДКЦ без възражение. Твърди да е
изпълнявало ищцовото дружество задълженията си по договора и да са подавани
месечните отчети към Столична община-като едноличен собственик, в срок по
електронен път.
Въззиваемата
страна-ответник „ДКЦ XXX - София“ ЕООД оспорва жалбата с писмен
отговор чрез пълномощник адв.Х.Т. с възраженията, че решението еправлино, тъй
като приетият протокол за приемане на работата от 07.10.2017 г. , подписан от
двете страни, не доказвал че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
счетоводно обслужване съгласно изискванията на ЗСч и националните стандарти,
нито че е предал на ответника изискуемите документи за месечно и тримесечно
отчитане и осчетоводяване. Моли решението да се потвръди, претендира разноски.
Определението на СРС по чл.248 от ГПК се обжалва от ищеца с оплакване, че плащането
на сумата за адвокатско възнаграждение не можело да се докаже с договора з-а
правна защита с адвоката, а е небоходим РКО и вписване в касовата книга на
дружеството или банково нареждане за плащане по банков път, а размерът му
не есъобразен с единственото явяване на
адвоката.
Ответната страна оспорва тази жалба отново
чрез пълномощник адв.Х. Т. с възражението, че СРС е намали адв. възнаграждение
с решението до мимнимумау а как ответното дружество осчетоводява разхода е
вътрешно счетоводен въпрос.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
По решението по
същество на спора :
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции по реда
на чл.422 от ГПК за същите вземания , за които е подадено заявление по чл.410
от ГПК и издадена заповед за изпълнение .
При произнасянето си по
правилността на решението в останалата част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи,
като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Оплакванията по
въззивната жалба се свеждат до преценка дали събраните по делото доказателства
установяват изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора и до прилагането
на материалния закон.
Ищецът твръди, че е сключен между него като
зипълнител и ответника като възложител, договор за счетоводно обслужване № 19/
09.05.2017 г, по който ищецът е изпълнил задълженията си като е предоставил
счетоводно обслужване на фирмата, за което е подписан протокол за приемане на
месечни отчети за месец януари до месец юли на 2017г. и такива за първо и второ
тримесечие. Излага се, че за извършената работа за отчетите за девет месеца
било дължимо общо възнаграждение в размер на 11 880 лв., от което били платени
2 640 лв. Останали дължими за заплащане 9240 лв., която сума е формирана от
неплатено възнаграждение за уговореното с договора преосчетоводяване на всички
първични документи на ответника за периода 01.01.2017 г. - 30.04.2017 г. в
размер на 5 280 лв. и неплатено възнаграждение за текущо счетоводно обслужване
за периода юли, август и септември 2017 г. в размер на 3 960 лв. За дължимостта
на претендираната сума в размер на 9 240 лв. с ДДС била издадена ф-ра №
**********/10.10.2017 г. Претендира установяване задължение за неплатеното
възнаграждение, какот и лихва за забава върху него за периода 10.10.2017-07.12.2017
г. в размер на 151, 74 лв.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни с
възражения, че ищецът не бил изпълнил договорните си задължения тъй като
счетоводната информация била получена едва на 07.10.2018 г. без получаване на
такава преди този момент текущо . Не бил представен пълен комплект счетоводно-
отчетни документи, изисквани от Дирекция Икономика и търговска дейност към
Столична община, липсвали и месечните ОПР за м. март и м. юни. Моли за
отхвърляне на исковете.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд
е изложил фактически и правни изводи, въз основа на които е приел, че е сключен
догововр за счетоводно обслужване от
09.05.2017г. и оферта към него от същата дата, по който ищцовото дружество е
било задължено да изпълнява счетоводното обслужване чрез хронологично вярно и
точно отразяване на всяка стопанска операция на дружеството съобразно Закона за
счетоводството и Националните стандарти за отчети на малки и средни предприятия
както и превъвеждане на всички първични счетоводни документи за периода от
01.01.2017г. до 30.04.2017г. Приел е още, че протоколът за приемане на работата
от 07.10.2017 г. обвързва ответника съгласно чл.301 от ТЗ, но че същият този
протокол не доказвал изпълнение задълженията на ищеца съгласно нормативната
уредба, тъй като нямал реквизитите по Закона за счетоводството и Националните
счетоводни стандарти, и доказателство за изпълнение от страна на ищеца не била
и фактура с дата от 10.10.2017г. като неподписана нито от изпълнителя, нито от
възложителя и също не удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане.
Въззивният съд споделя част от тези мотиви- тези,
отнасящите се до вида на договорните отношения между страните и обвързващата
доказателствена сила на протокола от 07.10.2017 г. Не се споделят изводите, че събраните по
делото доказателства и становищата на страните не доказвали изпълнение
задълженията на ищеца по договора.
Правното основание на предявения главен иск е чл.
286 ЗЗД, а този на акцесорната претенция за законна лихва- чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен договор за поръчка- №
19/09.05.2017 г. със срок 1 година, съгласно който ответното дружество има
качеството на доверител, а ищеца- на довереник. Ищецът/довереник/ е поела
задължение да извърши действия- счетоводно обслужване на дружеството-доверител,
като конкретните, неизчерпателно изброени действия са описани в договора и
офертата към него, да води текущото счетоводство на предприятието на ответника
на месечна база в съответствие; да изготвя и подава ДДС декларации; да изготвя
годишен статистически отчет; да обслужва дейностите във връзка с положения от
служителите на ответника труд по трудови и граждански договори вкл., но не само
и да начислява трудови възнаграждения, осигуровки, да представлява възложителя
пред органите на НОИ и други институции, както и съгласно офертата към договора
и задължение за счетоводното обслужване чрез хронологично вярно и точно
отразяване на всяка стопанска операция на дружеството съобразно Закона за
счетоводството и Националните стандарти за отчети на малки и средни
предприятия, като предмет на изпълнение по договора е и превъвеждане на всички
първични счетоводни документи за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г.
В задължение
на ищеца било съгласно чл.2 от Договора да извършва счетоводната обработка на
всички предоставени му от възложителя данни и документи в срока на действие на
договора, който срок е уговорен в рамките на една година с опции за автоматично
удължаване на срока и с възможност за неговото прекратяване с едномесечно
предизвестие в писмена форма. Уговореното възнаграждение е по оферта,
неразделна част от договора, е 1100 лв. без ДДС на месец и се заплаща
ежемесечно до десето число на текущия месец, като същия размер е уговорен и за
превъвеждане на месечните данни за периода 01.01-30.04.2017 г.
Между страните липсва спор относно естеството на
този договор (дали е договор за поръчка или за изработка, или специфичен
договор за услуга като подвид на договора за изработка), поради което предвид
забраната на чл. 269 ГПК да се произнася служебно, без въведени от страните
оплаквания, въззивният съд приема, че се касае за договор за поръчка. С
договора е изрично уговорено заплащане на възнаграждение по смисъла на чл.286
от ЗЗД, като заплащането на възнаграждението на довереника не е обусловено от
приемането на работата, за разлика от установеното в чл. 266, ал. 1 ЗЗД относно
договора за изработка. Следва да се отбележи, че процесния договор не съдържа
уговорка за изработване на нещо, т.е. за престиране от страна на довереника на
материален резултат (както е при договорите за изработка), макар част от
действията, които е поел задължение да извърши се състоят в съставяне на
документи. Целта на договора не е съставянето на тези документи като вещи, а
изпълнението на законовите изисквания за законосъобразно водене на счетоводната
отчетност на дружеството.
С горецитирания протокол за приемане на работата от
07.10.2017 г., както и с писмо- съдържащо описание на предадени документи,
подписано то двете страни по договора от 08.12.2017 г., се установява, че
ищцовото дружество чрез управителя си е предало на ответното дружество-чрез
управителя му Г.В., освен отчетите за приходите и разходите по първия протокол,
така и описаните във втория документ класьори, съдържащи -каса за приходите и разходите с ПКО и РКО , за
продажби м.01.-м.07. 2017, за банка, ведомости и справки за изплатени суми по
граждански договори с хронологичен опис за вторите за период 01.01-30.09.2017
г., ДДС протоколите, декларациите и
дневниците за м.01-м.04.2017 г. с друг
декларатор, касовата книга от м.-1-м.09 изготвена от ищеца, касова
книга-разпечатана от софтуер по месеци с разлика между двете касови книги,
хронологичен регистър за всички счетоводни записвания за пери и др. посочени
регистри и оборотни ведомости. Този документ удостоверява предаване от ищеца на
ответника на първични документи и изготвени от ищеца такива съгласно
нормативната уредба, като няма възражение при приемането им от управителя на
ответното дружество. Първо, в договора за поръчка между страните не е уговорено
ищцовото дружество да е било задължено да предоставя на ответното дружество
счетоводни документи по изпълнение на договора пред някакъв интервал от време-
месечно или на тримесечие, поради което предавайки след прекратяване на
договора с 1 месечно предизвестие от ищеца на документите по горецитираните
протокол от 07.10.2017 г. и писмо от 0.12.2017 г., ищецът е изпълнил
задължението си по чл.284 от ЗЗД да даде отчет и да върне всичко получено за
изпълнение на поръчката. Тези два документа удостоверяват отчитане на поръчката
и връщане на полученото за нейното изпълнение и към тяхното съдържание няма
изисквания съгласно ЗЗД или ТЗ. Същите не са и счетоводни документи, поради
което разпоредбите на ЗСч са неприложими към тях. Ответникът не твърди, нито
доказа, да е направил възражение за лошо изпълнение при отчета и връщането на
първичната счетоводна документация нито на 07.10.2017 г. нито на 08.12.2017 г. Второ,
съгласно чл. 27 от ЗСч, предприятията
съставят 1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период; и 2.
консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато
предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
и 3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен
период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на
предприятието. На основание чл. 22, ал. 1 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, чл. 34, ал. 5 и чл. 54а от Закона за общинската
собственост, Столичният общински съвет е приел подзаконов нормативен акт- НАРЕДБА
за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на
собственост на общината в търговските дружества от 2006 г. (отм. през 2020 г.),
но действаща в периода на процесния договор, въз основа на която е прието Решение
№ 332/ 28.04.2016 г. на СОС, с което едноличните общински търговски дружества-
каквото е и ответното ДКЦ ХХХ ЕООД, да представят в СО счетоводните баланси и
отчети за приходите и разходите на всяко тримесечие, като тези отчети се и
публикуват.
От изложеното следва, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора до
неговото едностранно прекратяване, като е и отчело и предало обратно на
доверителя счетоводната документация от счетоводството на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника с отговора на исковата молба и на
въззивната жалба, че не били предадени отчетите за ПР за м.март и м.юни,
доколкото да предадени с протокола от 07.10.2017 г. и тримесечните такива за
1-во тримесечие/вкл. и м.03/ и за 2-ро тримесечие/вкл. и м.06/, а и съгласно
горепосоченото решение на СОС № 332, се представят в СО тримесечни отчети на
ПР, а не ежемесечни такива. С отговора на исковата молба ответникът признава,
че ищецът е предавал в СО отчети съгласно изискванията за счетоводна отчетност
на общинските търговски дружества, като възражението му, че тези отчети не били
предавани регулярно и били хаотични и неподписани от управителя на ответника,
останаха недоказани.
Доколкото не се оспорва, че задължението на
ответника за заплащане на остатъка от възнаграждението не е било изпълнено, то
дружеството дължи заплащането на исковата сума. Искът на ищцата за установяване
размер на задължение за главница-неплатен остатък от възнаграждение по договор
за поръчка в размер на общо 7х1100лв. без ДДС, или общо 9240 лв. с ДДС, е
основателен.
Страните са уговорили с договора за поръчка и
офертата по него, че падежът на
вземането за възнаграждение настъпва ежемесечно на 10-то число на текущия месец,
след който ден ответникът е в забава за изпълнение, понеже се спазва принципът
- когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Последното по време месечно задължение, което е
предмет на главния иск, е това за м.09.2017 г., при което от 11.09.2017 г. е
налице забава плащането както по
отношение на това месечно възнаграждение, така и за останалите предходни 6
месечни възнаграждения, но доколкото искът за лихва за забава е предявен за
по-къс период, то съгласно чл.6 от ГПК същият е основателен за периода
10.10.2017 г.-07.12.2017 г. и доказан в размер на 151,74 лв. , определен
размера от съда при условието на чл.162 от ГПК с лихвен калкулатор.
Поради разминаване изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, да се постанови ново от въззивния съд, с
което исковете да се уважат. Така въззивният съд следва да определи наново и
разноските в заповедното и исковото производство с оглед
изхода на спора, които ответникът дължи
на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Този изход на спора налага отмяна и на
обжалваното определение по чл.248 от ГПК, тъй като на ответника не се дължат
разноски от ищеца поради уважаване изцяло на исковете.направените от ответника
разноски остават в негова тежест.
В заповедното и исковото производства ищецът е направил
разноски за държавна такса общо 375,68
лв., и във въззивното производство за държавна такса общо 201 лв. и за адв.
възнаграждение 800 лв. направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от
товтената страна за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като
минимланитя размер по Наредба № 1/2004 г. възлиза на 792 лв. и превишаването му
е само с 8 лв., което не е прекомерно.
Спорът е по търговска сделка, всеки иск е с цена под
20 000лв. и решението няма да
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 182889 от 02.08.2019 г. И определение по чл.248 от ГПК с №
12307/15.01.2020 г., двата
съдебни акта постановено по гр.д. № 15004/2018 г. на СРС,
144 състав, , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по предявените от „Б.Е.А.“ ЕООД,
ЕИК********със седалище гр.София и адрес на управление ***, СРЕЩУ „ДКЦ XXX -
София“ ЕООД, ЕИК ********седалище *** искове, че съществува вземане в полза на „Б.Е.А.“
ЕООД от „ДКЦ XXX - София“ на осн.чл.286
от ЗЗД за сумата от 9240.00 лв. като неплатен остатък от възнаграждение по
договор за счетоводно обслужване от 09.05.2017 г. и фактура с
**********/10.10.2017 г., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и вземане за обезщетение за забава върху
главницата на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 151.74 лева за периода от 10.10.2017
г. до 07.12.2017 г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. №
85834/2017 г. по описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА „ДКЦ
XXX - София“ ЕООД, ЕИК ********седалище *** да заплати на „Б.Е.А.“ ЕООД, ЕИК********със
седалище гр.София и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 187,84 лв. разноски
в заповедното производство, и 1188,84 лв. разноски в първоинстанционното и
въззивното искови производства.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.