РЕШЕНИЕ

 

                                                                 №2337/19.12.2017г.                          

 

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  четвърти декември                                       Година две хиляди и седемнадесета 

В публично заседание в следния състав:                                    

                                                                                            Съдия  Даниела Михайлова

 

Секретар    Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  4448 по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на    „ Б.К.” ЕООД, представлявано от Т.Д.К.  против Наказателно Постановление  № В-14-ДНСК-118/05.09.2017г.,   на Зам.началника на ДНСК, с което  на  „  Б.К.” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 30 000 лв. на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се навеждат доводи за това, че направените в него изводи и констатации са неправилни и незаконосъобразни.Твърди се, че при извършване на оценката за съответствие е била извършена реална проверка относно съответствието на инвестиционния проект с правилата и нормите за устройство на територията.Изтъква се и обстоятелството, че доклада е изготвен във връзка с промяна предназначението на самостоятелен обект в сграда, въведена в експлоатация, с което не се променят показателите по отношение на устройството на територията. Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.

           За съдебното заседание въззивната страна, редовно призована,   представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество  адв.Панайотова   отново сочи, че   описаното в постановлението нарушение не е извършено от обективна   страна, тъй като приетите за нарушени правни норми са неотносими към вида на сградата, за която е даден доклад за съответствие.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението. 

             Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди се, че нарушението безспорно е извършено, както и че случаят не следва да бъде приеман за маловажен.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Въз основа на сключен консултантски договор, „  Билд Контрол” ООД следвало да изготви оценка за съответствие на инвестиционен проект с основните изисквания на строеж „Промяна предназначение на помещение за търговска дейност с идентификатор 07598.219.47.1.3 на кота – 11,80. от жилищна сграда „Милана 3” в апартамент в същата сграда, намираща се в гр.Бяла   съгласно чл.142 от ЗУТ.

            В изпълнение на своите задължения от страна на „  Билд Контрол” ООД на 15.03.2017г. бил изготвен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект.В него било посочено, че сградата е с четири надземни етажа, разделени на три части- блок „А”, блок „Б” и блок „ В”.Поради голямата денивелация на терена на блок „А” и блок „Б” се оформяло едно подземно ниво, а в блок „В”-две, мерено от югозападната страна.Помещението, предназначено за магазин било на кота -11,80м. и се преустройвало в апартамент –тип студио.Апартаментът се състоял от входно предверие, дневен кът с разтегателен диван, кухненски бокс, баня с тоалетна и голям дрешник.Новият апартамент бил с номер А0-0, като квадратурата от 133,86кв.м се запазвала.В доклада било посочено още, че за този вид строеж няма специфични изисквания , определени с нормативен акт съгласно чл.142 ал.5 т.7 от ЗУТ.

             В изпълнение на служебните си задължения св.В.И.– архитект , инспектор в  ДНСК-Варна, на 28.03.2016г. извършила служебна проверка по реда на чл.156 ал.1 от ЗУТ на законосъобразността на издаденото от гл.архитект на Община-Аврен разрешение за строеж „Промяна предназначението на помещение за търговска дейност в апартамент” като резултатите от нея описала в констативен протокол. 

            След запознаване с цялата документация, св.И. установила , че разрешението за строеж било издадено въз основа на одобрен на 20.03.2017г. инвестиционен проект, за който от „Б.К.” ЕООД бил извършена проверка за съответствие по реда на чл.142 ал.6 т.2  от ЗУТ и на 15.03.2017г. бил съставен комплексен доклад.Свидетелката установила още, че в доклада липсва оценка за съответствие на проекта с правилата и нормативите за устройство на територията съгласно разпоредбата на чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ. С проекта били нарушени разпоредбите на чл.38 ал.1 от ЗУТ и чл.112 ал.1, чл.113 ал.4 и чл.114 ал.2 от Наредба № 7 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ , тъй като помещението, предмет на промяната се е намирало на кота – 11,80м. в подземен етаж , за него нямало предвидени или съществуващи комини , нямало осигурено пряко осветление в кухненския бокс и принудителна вентилация и било изложено изцяло на север-северозапад.Св.И. приела, че от страна на консултанта не е извършена реална проверка относно съответствието на проекта с правилата и нормативите за устройство на територията по чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ.

            Със Заповед № ДК-11-В-05/04.04.2017г. на Началника на Регионален отдел „РО НСК” при РДНСК Североизточен район, разрешението за строеж № 5/20.03.2017г. , издадено от главния архитект на община Бяла, издадено за посочения вече строеж  в едно с одобрените инвестиционни проекти  ,  било отменено.

             Съобразно направените при проверката канстатации, на 05.05.2017г. св.И. съставила против „  Билд Контрол ”  ООД   акт за установяване на административно нарушение № В-14  за това, че на 15.03.2017г. в гр.Варна е дал положителна  оценка за съответствие на инвестиционните проекти  с изискванията на чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ, в нарушение на. чл.38 ал.1 от ЗУТ и чл.112 ал.1, чл.113 ал.4 и чл.114 ал.2 от Наредба № 7 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ.Акът бил връчен на представляващия дружеството , който тогава не направил възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН против акта били депозирани писмени възражения, в които била оспорена възприетата фактическа обстановка.

               Въз основа на съставения акт, против „Билд Контрол” ООД било издадено и атакуваното наказателно постановление,с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ.Депозираните против акта възражения били разгледани и приети за неоснователни. Поради това и на основание чл.237 ал.1 т.6 пр.1 от ЗУТ на „  Билд Контрол” ООД , представлявано от въз.  Кателиева била наложена „Имуществена санкция” в размер на 30 000лв.

             В хода на съдебното производство бе разпитана св.  В.И. -актосъставител   , чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че св. И. е установила нарушението при извършена служба проверка на документацията, въз основа на която е била дадена оценката за съответствие.Свидетелката посочи, че се е запознала с първоначалните инвестиционни проекти, както и че действително терена е бил доста наклонен, поради което и се получавали подземни нива.Тя поясни още, че при първоначалното предназначение на обекта за търговско помещение липсата на комини не е била незаконосъобразно, тъй като това е изискване към обект с предназначение жилищно пребиваване.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства , а именно тези по административно- наказателната преписка и  показанията на св.И., които са последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

            Наказателното постановление № В -14-ДНСК-118/ 05.09.2017г. е издадено от компетентен орган- от заместник началник на ДНСК-София, съгласно Заповед № РД -13- 035/17.03.2015г. на Началника на ДНСК-София и на основание чл.239 ал.2 от ЗУТ.Актът също е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ.

              Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок и е  съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина  нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.То е описано с необходимата конкретика, като са посочени обективните му характеристики.Депозираните срещу акта възражения са били обсъдени в самото постановление, с което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, с които да е било ограничено правото на защита на нарушителя.

             Между страните не се спори, че от страна на „Б.к.” ЕООД е бил изготвен комплексен доклад за съответствие на инвестиционен проект , свързан с промяна на предназначението на помещение с търговска дейност в апартамент, намиращ се в жилищна сграда „Милана 3” в гр.Бяла.Спорният елемент в казуса е дали при даване на положителната оценка за съответствие е била извършена реална проверка за съответствието на проекта с правилата  и нормативите за устройството на територията по чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ.

               В акта и постановлението е посочено, че с одобрения инвестиционен проект са били нарушени разпоредбите на чл.38 ал.1 от ЗУТ , чл.112 ал.1, чл.113 ал.4 и чл.114 ал.2 от Наредба № 7 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/.Чл.38 ал.1 от ЗУТ предвижда, че в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, а в първи етаж, в полуподземен етаж или в подземния етаж-гаражи или места за паркиране, по изключение трафопостове, както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и други технически изисквания и на нормите за безопасност. Безспорно по делото е установено, че помещението, чието предназначение се променя, се намира в подземен етаж.По смисъла на § 5 т.48 от ДР на ЗУТ подземен етаж е етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащият тротоар/ на прилежащият терен към улицата/ или до 0,3м. над тази кота.В случая помещението се е намирало на кота -11,80, което въпреки установената голяма денивелация, съответства на дефиницията за подземен етаж.В приетата за нарушена разпоредба на чл.38 ал.1 от ЗУТ  обаче не е въведена изрична забрана за изграждане на жилища в полуподземни и подземни етажи.Такава позиция е изложена и в приложеното по преписката заверено копие от писмо на Заместник началника на ДНСК, представляващо отговор на поставен въпрос, свързан със жилищно строителство при силно изразен наклон на прилежащия терен.В него е посочено,че в чл.38 ал.1 и ал.2 от ЗУТ се указва какво освен жилища е позволено да се изгражда на различните етажи, като никъде не е вписано, че не могат да се изграждат жилища в полуподземни или подземни етажи, т.е. счита се , че това не е забранено.Същевременно с това в писмото изрично е посочено, че при проектиране на жилищата следва да бъдат спазени всички разпоредби на ЗУТ и нормативните актове по прилагането му.При анализ на съдържанието на правната норма на чл.38 ал.1 от ЗУТ и цитираното по-горе писмо,  може да се направи извод, че проектирането и изграждането на жилище в полуподземен или подземен етаж само по себе си не би могло да е нарушение на разпоредбите на ЗУТ, ако са спазени всички нормативни изисквания, а в настоящият казус те не са били спазени.

             Правилно наказващият орган е преценил, че   са били нарушени и чл.112 ал.1, чл.113 ал.4 и чл.114 ал.2 от Наредба № 7 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/. Тези разпоредби предвиждат, че в жилищата задължително се предвиждат комини в дневните и кухните ; че се допуска в жилището да има непряко осветени преходни дневни / вестибюли/ , както и помещения със спомагателно предназначение, непряко осветени кухни-столови се допускат при реконструкция и разделяне на жилища,  а кухненския бокс се допуска да е с непряко осветление при задължително осигуряване на принудителна вентилация, както и че не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север. От доказателствата по делото се установява, че обекта, чието предназначение е било променено, се намира в жилищна сграда „Милана 3”.Съобразно легалната дефиниция на § 5 т.29  от ДР на ЗУТ жилищната сграда е тази, която е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ.В този смисъл , като съобрази характеристиките на сградата и приложените по делото строителни книжа, съдът намира, че „Милана 3” представлява жилищна сграда по смисъла на § 5 т.29 от ДР на ЗУТ.Обстоятелството, че собственика на сградата „777” ООД е имал намерение да използва обектите с променено предназначение като ваканционни , не променя общия статут на сградата , за да се приеме, че в случая са приложими изключенията на чл.95 ал.2 от Наредба № 7 и правилата и нормативите за проектиране на жилищни сгради и жилища не се отнасят до настоящия случай.Поради това съдът намира, че от една страна възраженията на процесуалният представител на въззивната страна в тази насока са неоснователни, а от друга, че действително са били допуснати посочените вече нарушения на чл.112 ал.1, чл.113 ал.4 и чл.114 ал.2 от Наредба № 7 22.12.2003г.Обектът е бил разположен изцяло на север, без в дневната и кухнята да има предвидени комини , като в кухненския бокс, въпреки липсата на пряко осветление, не е била осигурена принудителна вентилация.В случая съдът съобрази приложената по преписката декларация , с която  собственика на обекта е заявил съгласието си в обектите с променено предназначение да не се изграждат коминни тела поради отпаднала необходимост от отопление, свързана със сезонното им обитаване.Тази декларация по никакъв начин не освобождава санкционираното дружество от задължението му да прецени дали с инвестиционните проекти са били спазени правилата и нормативите за устройство на територията.Поради това съдът намира, че действително от страна на „Б.К. „ ЕООД са допуснати описаните в акта и постановлението нарушения, както и че положителната оценка за съответствие е била дадена без да е била извършена реална проверка по смисъла на чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ.Този извод се потвърждава и от самото съдържание на комплексния доклад, в което е посочено, че техническият проект отговаря на хигиенните норми и изисквания към този вид строежи и за спазени изискванията на Наредба № 7 за минимални изисквания за здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.След като предназначението на обекта се променя от такова за търговска дейност в жилище, то е следвало да се установи дали са спазени изискванията на нормативни актове, свързани с проектирането на жилища, а не за здравословни условия на труд. Поради изложеното до тук съдът намира, че  инвестиционния проект е бил изготвен в нарушение на  чл.38 ал.1 от ЗУТ и чл.112 ал.1, чл.113 ал.4 и чл.114 ал.2 от Наредба № 7 22.12.2003г. и след като от страна на „Билд контрол” ООД е била дадена положителна оценка за съответствие, то не е била извършена реална проверка за неговото съответствие с основните изисквания към строежите..

          В случая е ангажирана отговорността на „ Билд контрол „ООД с налагането на „ имуществена санкция”, т.е. налице е хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.    

          Правилно е приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ е предвидено наказание за лице, което е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 от ЗУТ, каквото е налице в настоящия случай.Правилно на „ Билд консулт” ООД е наложена „имуществена санкция” в минималния предвиден от закона размер от 30 000лв., като с оглед забраната на чл.27 ал.3 от ЗАНН за съда не е налице правна възможност за намаляването й.

           Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не би могъл да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението е формално по своя характер и не се отличава от останалите случаи от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

            Поради изложеното до тук съдът намира, че  атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът    

 

 

                                                             Р  Е Ш  И:

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно Постановление  № В-14-ДНСК-118/05.09.2017г.,  с което  на  „  Б.к.” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 30 000 лв. на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: