№ 1618
гр. Варна, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500785 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №17395/15.03.2022г. от
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ №22 срещу определение №2361/01.03.2022г.,
постановено по гр. дело №14670/2021г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е прекратено производството по делото на основание чл.130 от
ГПК.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че предявеният иск срещу „Пи Маркет“ ЕООД
е допустим и надлежно предявен при наличието на правен интерес от
разрешаването на правен спор, възникнал между двама претенденти за спорно
вземане. Това, че в хода на процеса е установено, че длъжникът е платил или
само възнамерява да плати е без значение за правния интерес от предявения
положителен установителен иск. Излага се, че искът по чл.124, ал.1 от ГПК се
явява преюдициален по отношение на иска с правно основание чл.75, ал.2 от
ЗЗД.
На следващо място са въведени оплаквания, че определението, с което е
отказано изменението на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК в осъдителен с правно основание чл.75, ал.2 от ЗЗД е неправилно, тъй
като изменението е процесуално допустимо. Този въпрос следва да бъде
1
разгледан в настоящото производство по повод обжалване на определението
за прекратяване. В случая не се изменя основанието на иска, а само неговия
петитум. Недопускането на изменението е довело до неправилно
прекратяване на производството по делото.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени обжалвания акт и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По делото е постъпил отговор от ответника по жалбата „Пи Маркет“
ЕООД, в който излага, че подадената частна жалба е неоснователна, а
постановеното определение счита за правилно и законосъобразно. Вземането
предмет на спора е било платено на ответника от ЧСИ на 27.05.2019г. Това
обуславя липса на правен интерес от установителен иск и недопустимост на
производството. Искането за изменение е направено на по – късен етап, като
изменението на недопустим иск не санира неговата недопустимост. Освен
това изменението се явява недопустимо, тъй като едновременно се изменят и
основание и петитум. Освен това би се затруднила защитата на ответника.
Допълнително се излага, че „Пи Маркет“ ЕООД е ответник по висящ иск
с правно основание чл.75, ал.2 от ЗЗД с предмет процесната сума, по който
иск е образувано гр. дело №927/2021г. по описа на ВРС. Това дело се явява
предходно заведено спрямо настоящото.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да потвърди обжалваното определение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частна жалба вх. №17395/15.03.2022г. е подадена в срока по чл.275, ал.1
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Производството по гр. дело №14670/2021г. / с предходен номер
13891/2019г./ по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявен от
„Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане, придобито с
2
Договор за цесия от 23.10.2014г., за сумата от 2084.07лв. – платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №00807735492/15.04.2011г.,
която сума е присъдена на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД с решение по
гр.д. №10259/2014г. на Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението е
издаден изпълнителен лист от 07.11.2018г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
В исковата си молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството си
на цесионер в хода на заведено исково производство по гр. дело
№10259/2014г. по описа на ВРС по силата на договора за цесия от
23.10.2014г. с цедент „КНМ Груп“ ЕООД е придобил процесното вземането
срещу „Енерго – про продажби“ АД. Същото вземане е предмет на влязло в
сила съдебно решение по цитираното гражданско дело, с което „Енерго Про
Продажби“ АД е осъдено да го заплати на „КНМ Груп“ ЕООД. Въпреки това
на ищецът не е бил предаден издадения по съдебното решение изпълнителен
лист от 12.12.2018г.
Била получена покана от „Енерго – про продажби“ АД, по повод на която
било установено, че е образувано изпълнително дело по описа на Станимира
Костова – Данова въз основа на издадения изпълнителен лист с взискател „Пи
Маркет“ ЕООД. След справка по изпълнителното дело било установено, че
три месеца след като „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане
на ищеца, това дружество е уведомило длъжника, че е прехвърлило същото на
„Пи Маркет“ ЕООД.
Твърди се, че ищецът е титуляр на посоченото вземане, тъй като неговата
цесия е първа по ред и като такава първа е съобщена на длъжника.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено, че ищецът е носител на спорното вземане.
По делото е постъпило изисканото изпълнително дело №20197180400220
на ЧСИ Станимира – Костова Данова, което е образувано по издадения
изпълнителен лист №8416/07.11.2018г. по гр.д. №10259/2014г. на Районен съд
- гр.Варна за сумата от 2084.07лв. с взикател „Пи Маркет“ ЕООД и длъжник
„Енерго Про – Продажби“ АД. От материалите по дело /протокол за
извършено погасяване, разпореждане на ЧСИ от 01.10.2019г. за прекратяване
на изпълнителното дело/ се установява, че сумата по изпълнителния лист е
събрана от съдебния изпълнител и преведена на взискателя „Пи Маркет“ на
3
27.05.2019г.
С молба вх.№1766/12.01.2022г. ищецът е поискал да бъде допуснато
изменение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в иск с
правно основание чл.75, ал.2 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Пи Маркет“
ЕООД да заплати сумата от 2084.07лв.
С определение №2361/01.03.2022г. по гр. дело №14670/2021г. е оставено
без уважение искането за допускане на изменение на предявения иск.
При така очертаните факти от правна страна се налага извода, че по
отношение на предявеният установителен иск не е налице правен интерес и
производството по него подлежи на прекратяване. След като е извършено
плащане на единия от спорещи за титулярството на вземането кредитори от
страна на длъжника преди завеждане на исковата молба, то на разположение
на ищеца е била по – силната защита на осъдителния иск с правно основание
чл.75, ал.2 от ЗЗД. Такъв иск ищецът вече е предявил срещу твърдяния за
мним кредитор „Пи Маркет“ ЕООД, по който е образувано гр. дело
№927/2021г. на ВРС, за който факт страните не спорят.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на иск, за която съдът следи служебно във всяко положение на
делото. Липсата на тази предпоставка прави производството недопустимо,
поради което същото следва да бъде прекратено.
Възивният съд не намира основание да извършва инстанционна проверка
на определението, в частта, с която е отказано изменение на предявения иск
от установителен към осъдителен, в каквато насока са оплакванията в
частната жалба за незаконосъобразност на същото.
Съгласно нормата на чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията на съда
могат да бъдат подавани частни жалби когато те преграждат по-нататъшното
развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
В случая нормата на чл.214 от ГПК, която урежда изменението на иска не
предвижда изрично определението за изменение на предявения иск да
подлежи на обжалване. Следователно неговата обжалваемост следва да се
преценява с оглед първата хипотеза на чл.274, ал. 1 от ГПК.
В т.7, „б“ от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК е прието, че на обжалване подлежи само
определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е
4
предявен като частичен, тъй като е преграждащо.
Определението обаче, с което не се допуска изменение на предявения иск
от установителен в осъдителен, по съществото си не е преграждащо,
доколкото няма пречка осъдителният иск да бъде заведен в друг процес, както
е и сторено.
Следователно определението, с което е отказано изменение е влязло в
законна сила. Предмет на първоинстанционното производство продължава да
бъде установителната претенция, която е изначално недопустима.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваният
акт следва да бъде потвърден.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2361/01.03.2022г., постановено по гр.
дело №14670/2021г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.247, ал.4
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5